Решение № 466 от 15.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20251000503261 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 5647 от 12.09.2025 год., постановено по гр.д.№ 9343/2021 год. по описа на СГС, ГО, I-24-ти състав, е прекратено производството по предявените от „Екстиим Груп“ ЕООД против Република България, представлявана от министъра на финансите искове с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ във вр. чл. 4, § 3 ДЕС и чл. 86 ЗЗД за сумите от 673 476, 15 лева с ДДС, представляваща претендирано обезщетение за причинени от нарушение на правото на ЕС вреди за периода от месец август 2016 г. до месец юни 2021 г., ведно със законната лихва дължима от датата на подаване на исковата молба - 23.07.2021г. до окончателно изплащане на дължимата сума и за сумата от 137 444, 27 лева, представляваща обезщетението за забава върху главниците, както следва: от 5.1.1 - 5.1.23 определен за периода 21.07.2018г. - 21.07.2021г. и върху сумите от 5.1.24 - 5.1.57 за периода от 13-то число на следващия месец до 21.07.2021 г. Със същото решение исковете са отхвърлени изцяло против евентуалния ответник Народно събрание на Република България. С решението са разпределени и разноските по делото.

Решението е обжалвано от ищеца „Екстиим Груп“ ЕООД с доводи за неправилност, незаконосъобразност, нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ не е в противоречие с принципи на общностното право или с правото на ЕС. Поддържа че с въвеждането § 18 и приемането на Решение Ц-14 от 01.07.2014 г. от КЕВР подпомогнатите 1 по програми от ДФЗ Земеделие ВЕИ производители са поставени в по-неблагоприятна позиция спрямо останалите производители на електроенергия на пазара, както и че преференциалната цена не е държавна помощ. Твърди нарушения на Директива 2009/28/ЕО, Директива 2009/72/ЕО, чл. 17 от ХОПЕС, Договора за енергийна харта, както и че са претърпели преки имуществени вреди в причинна връзка с нарушенията на правото на ЕС, за които обстоятелства излагат съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното такова и да уважи предявените искове. Претендират се и направените по делото разноски.

Въззиваемият Народно събрание на Република България оспорва жалбата на ищцовата страна като неоснователна и необоснована. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно, като излага подробни съображения. Поддържа, че не е налице нарушаване на предоставени от правото на ЕС права на частноправни субекти чрез приемането на нормата на § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ. Твърди че е било налице двойно подпомагане на ищеца и поставянето му в по-благоприятно положение спрямо производители на електроенергия от друг източник, като освен това било безспорно че съгласно чл. 11, ал. 4 от Договор № 240 от 20.06.2012 г. ищецът се съгласил предварително с промяна на преференциалната цена при промяна в действащото законодателство. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият Република България, представлявана от министъра на финансите оспорва жалбата на ищцовата страна като неоснователна, необоснована и недоказана. Твърди че същата е бланкетна, като въззивникът не е изложил оплаквания и твърдения по конкретните мотиви на първоинстанционния съд, а единствено преповторил първоначалните си оплаквания от исковата молба. Поддържа, че претенцията е недопустима спрямо него, за което излага подробни съображения. Излага подробни доводи и по съществото на спора, като счита исковата претенция за недоказана по основание и размер. Прави възражение за прекомерност размера на исковете. Моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение въззивната жалба, подадена от ищцовата страна в частта, в която са предявени искове срещу Република България, представлявана от министъра на финансите, и е прекратено производството по тях. Претендират се разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 от ГПК, намира решението в обжалваните части за валидно и допустимо. По очертания в жалбите предмет на въззивен контрол намира следното:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба на „Екстиим Груп“ ЕООД против Република България, представлявана от министъра на финансите, а при условията на евентуалност и срещу Народно събрание на Република България с правно основание чл.2в от ЗОДОВ, вр.чл.4, § 3 от ДЕС, като се твърди, че е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници и е собственик на „Фотоволтаична електрическа централа Уши - 1“, находяща се в ПИ № 6133, м. „Банкови ниви“, в землището 2 на село Уши, община Трекляно, област Кюстендил. На 20.06.2012 г. между ищеца и „ЧЕЗ Електро България“ АД се сключил Договор за изкупуване на електрическа енергия № 240, по силата на който ищецът продава на ЧЕЗ „Електро България“ АД произведената енергия от възобновяем източник по преференциална цена - 561, 41 лв. без ДДС за MW за целия срок на договора - до 20.06.2032 г. През 2015 г. /по време на действие на процесния договор/ бил приет § 18, ал. 1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ЗИДЗЕ), обн. в ДВ, бр. 56 от 2015 г„ в сила от 24.07.2015г., с която норма преференциалната цена за изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници била намалена, съгласно Решение № Ц-14 от 01.07.2014 г. е 106,14 лв. за MWh без ДДС, с което ищецът твърди че като производител, подпомогнат от ДФ Земеделие, е поставен в понеблагоприятно положение спрямо останалите производители на електроенергия от ВЕИ.

Това водило до нарушаване на принципа за равно третиране на субектите в сектора, регламентиран в Директива 2009/28/ЕО, на чл. 3, ал. 1 от Директива 2009/72/EO, както и на чл. 10, § 1 от Договора за енергийната харта. Твърди, че вследствие на това е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разликата между установената цена за изкупуване на електроенергията, съгласно договора и действително платената, за периода от месец август 2016 г. до месец юни 2021 г., които общо възлизат на сумата от 673 476, 15 лева с ДДС, като са посочени подробно по месеци, и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумите, дължими от месец 08.2016г. до месец 06.2018 г., определено за периода 21.07.2018г. 21.07.2021г. и върху сумите от месец 07.2018 г. до за месец 06.2021 г. за периода от 13-то число на следващия месец до 21.07.2021г., което възлизало общо в размер на 137 444, 27 лева. Претендира се осъждане на Република България чрез министъра на финансите за горепосочените суми, респективно на Народно събрание на Република България като евентуален ответник.

Ответникът Република България, чрез министъра на финансите е оспорил предявените искове с твърдения, че не е процесуално материално легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като се излагат твърдения за действия и акт на втория ответник.

Оспорва наличието на нарушение на правото на ЕС, както и причинно-следствената връзка, като излага доводи, че с решение № 5 от 11.05.2017 г. по к.д. №12/2016 г. Конституционният съд на Република България е приел, че § 18 ПЗР ЗИДЗЕ не противоречи на Конституцията, както и на чл. 63 от ДЕС и Директива 2009/28/ЕО. Твърди, че законодателно изменение е свързано с приетото през 2012г. от Генералната дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК, във връзка с възможността за възползване от два вида помощ, включително финансово подпомагане за изграждане на обект за производство на електрическа енергия от слънчева енергия и изкупуване на произведената електрическа енергия на преференциални цени. Поради това, поддържа че законодателното изменение цели именно гарантиране на равенството между производителите на електроенергия от ВИ, както и че съгласно решение от 16.09.2012 г. по дело С - 850/19 на Съда на ЕС е допустимо държавата да извършва промяна в правната рамка относно насърчаването на производство на енергия от възобновяеми източници. Твърди, че и след направеното изменение преференциалните цени са по - високи от цените на свободния пазар. Прави възражение за изтекла погасителна 3 давност както по отношение на главницата, така и за обезщетението за забава. Излага подробни съображения във връзка с направените оспорвания. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.

Ответникът Народно събрание на Република България оспорва предявените искове, като твърди че ЗОДОВ е неприложим по отношение на Народното събрание. Оспорва наличието на нарушение на правото на ЕС, както и причинно-следствената връзка, като излага доводи, че с решение № 5 от 11.05.2017г. по к.д. №12/2016г. Конституционният съд на Република България е приел, че § 18 ПЗР ЗИДЗЕ не противоречи на Конституцията, както и на чл. 63 от ДЕС и Директива 2009/28/ЕО. Поддържа, че допустимо държавата да извършва промяна в правната рамка относно насърчаването на производство на енергия от възобновяеми източници, като посочва, че в процесния договор, сключен между ищцовото дружество и „ЧЕЗ Електро България“ изрично е предвидена възможността за промяна на договорената преференциална цена, поради което няма как да се поддържа, че ищецът е имал оправдани правни очаквания, които са накърнени с приетото законодателно изменение. Излага подробни съображения във връзка с липсата на нарушение на правото на ЕС, като моли съда да постанови съдебно решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.

Съдът намира, че фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд и е следната:

Не е спорно по делото, че по сключения от ищеца с ДФ „Земеделие“ договор №10/312/00043 за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони на 06.07.2012г., е получил безвъзмездна финансова помощ относно разходите за изграждане на фотоволтаична електрическа централа Уши - 1“, находяща се в ПИ № 6133, м. „Банкови ниви“, в землището на село Уши, община Трекляно, област Кюстендил.

Не е спорно и наличието на сключен от ищеца договор с „ЧЕЗ Електро България“ АД от 20.06.2012 г. за изкупуване на произведената от него енергия, а именно Договор за изкупуване на електрическа енергия № 240 от 20.06.2012 г., по силата на който ищецът продава на ЧЕЗ „Електро България“ АД произведената енергия от възобновяем източник по преференциална цена - 561,41 лв. без ДДС за MW за целия срок на договора - до 20.06.2032 г. В т. VI, чл. 11, ал. 4 от договора е изрично посочено, че в случай на промяна в действащото законодателство в резултат на която се промени договорената преференциална цена между страните, то последните се съгласяват същата да бъде актуализирана в съответствие със законодателните промени.

Ноторно известна е извършената законодателна промяна чрез приемането на нормата на § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, както и постановеното Решение № 5 от 11.05.2017г. по к.д. №12/2016г., с което Конституционният съд на Република България е приел, че § 18 ПЗР ЗИДЗЕ не противоречи на Конституцията, както и на чл. 63 от ДЕС и Директива 2009/28/ЕО.

От приетото пред първоинстанционният съд заключение на изготвена съдебно-счетоводна 4 експертиза, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните се установява, че за периода м.08.2016 г. – м.06.2021 г. са издадени 57 фактури от ищеца с получател „ЧЕЗ Електро България“ АД на обща стойност 155 268,06 лева, като за същото количество ел. енергия за този период преди въвеждането на §18 от ПЗР на ЗЕ ищецът би получил – 828 744,22 лева, тоест разликата между втората и първата посочена сума е 673 476,15 лева. Лихвата за забава изчислена за периода 21.08.2018 г. – 21.07.2021 г. върху разликата между цената, преди въвеждане на §18 от ПЗР на ЗЕ и реално заплатената цена на произведената електрическа енергия и е в размер на 138 582.06 лева.