Решение № 98 от 13.04.2020, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 81/2020
- Вид
- Решение № 98
- Подписан
- 13.04.2020
- В сила
- 13.04.2020
- Състав
- МАРИЯ ГЕОРГИЕВА АДЖЕМОВА, РЕНАТА ГЕОРГИЕВА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА, ИВАН ВАЛЕРИЕВ НИКИФОРСКИ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240 ал.1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240 ал.1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14 · Закон за нормативните актове
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1, т. 1-12 и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1, т. 1-12 и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1, т. 1-12 и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1, т. 1-12 и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1, т. 1-12 и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1, т. 1-12 и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1, т. 1-12 и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1, т. 1-12 и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1, т. 1-12 и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1, т. 1-12 и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1, т. 1-12 и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1, т. 1-12 и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1, т. 1-12 и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 4 и ал. 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 4 и ал. 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
Р Е Ш Е Н И Е № 98 гр. ВРАЦА, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в публичното заседание на 11.03.2020 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:Мария
Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я в присъствието на: прокурора секретар Мария Ценова като разгледа докладваното от М. Аджемова в. гр. дело N`
81 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производствето е въззивно и се развива на осн. чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 22808/18.12.19 г. на ЕООД "ЕОС Матрикс", с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. София срещу решение на районен съд гр. Враца № 1040/02.12.19 г. постановено по гр. дело № 2824/19 г. по описа на същия съд, с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ изцяло предявените от дружеството въззивник установителни искове с правно осн. чл. 422 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД срещу ответника Г.М.Г., с ЕГН ********** за установяване дължимостта на следните суми: 11 980 лв. главница; 381.68 лв. договорна лихва за периода от 06.12.12 г. до 18.07.13 г. дължими по договор за потребителски кредит № FL661122 от 06.11.12 г., като неоснователни поради погасяването им по давност.
Въззивникът навежда оплакване, че решението на районен съд е неправилно и незаконосъобразно в частта, с която районен съд е формирал извод, че процесните вземания са погасени по давност. Изводите на съда не отговаряли на формираната съдебна практика относно началната дата на погасителната давност, предвид хипотезата по казуса. Според дружеството, постигнатата в договора за потребителски кредит уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без уведомяването на длъжника, кредиторът може да събере вземането си, не пораждала действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника-кредотополучател.
В тази връзка въззивникът не споделя становището на първостепенния съд, че изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да било волеизявление. Намира, че съгласно ТР № 8/17 г. му се дължат вземанията с настъпил падеж.
Дружеството моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на съдебен акт по същество от настоящата инстанция, с който исковата му претенция бъде уважена изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалба Г.М.Г., чрез адв. И.М. от САК, представя отговор, в който мотивира становище за неоснователност на жалбата.
С вх. № 1334/22.01.20 г. е постъпила частна жалба от Г.М.Г., чрез адв. И.М., срещу определение на районен съд гр. Враца № 11/03.01.20 г., постановено по гр. дело № 2824/19 г. по описа на същия съд, с което на осн. чл. 248 от ГПК съдът е ОТХВЪРЛИЛ искането на Г.М.Г. за изменение на решение № 1040/02.12.19 г. по гр. дело № 2824/19 г. в частта за разноските. Жалбата съдържа искане на молителя-ответник Г.М.Г. да му се присъдят съдебни разноски в заповедното и исковото производството общо в размер на 2 030 лв. Жалбоподателят намира, че определението е неправилно, тъй като по делото имало представени доказателства за действително направени разноски, а адв. възнаграждение, в хипотезата на чл. 38 от ЗА, се дължало и без да се представят доказателства, достатъчно било, че насрещната страна няма изрично възражение в тази връзка.
Частният жалбоподател моли за отмяна на определението на районен съд и присъждане от въззивния съд на претендираните разноски.
Ответната страна не е представила отговор.
Страните нямат доказателствени искания към въззивния съд.
Настоящият въззивен съдебен състав, като прецени валидността и допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение, а по същество-неговата правилност с оглед оплакванията в жалбата и всички събрани по делото доказателства, прие следното:
Въззивната жалба вх. №22808/18.12.19 г. е подадена от процесуално легитимирано лице-ищец в първоинстанционното производство, по реда и в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията по 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК, поради което е редовна и допустима.
Обжалваното с нея въззивно решение е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна, поради следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на ЕООД "ЕОС Матриск" с ЕИК ********* против ответника Г. *** с ЕГН **********, с която против последния са предявени положителни установителни искове с пр. основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и по чл. 86 от ЗЗД, с цена на главния иск /главница/ 11 980 лева, представляващи неизплатено парично задължение по договор за потребителски кредит /паричен заем/ № FL661122, сключен между страните на 06.11.2012 година; обусловени претенции с цена 381.68 лв. договорна лихва за периода от 06.12.12 г. -18.07.13 г.; законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на 12.08.13 г. до окончателното изплащане на сумата. Дружеството ищец претендира да му се присъдят съдебните разноски направени в заповедното и исковото производство.
Ищецът излага в исковата си молба, че сключил с ответника Г.М. посочения по-горе договор за потребителски кредит /по-нататък за кратко-договора или ДПК/, по който ищецът се явявал кредитор, а ответницата-длъжник. Параметрите на договора, отразени в исковата молба и посочени в приложения като писмено доказателство на стр. 40 Договор, били следните: Дружеството-ищец твърди, че ответникът Г.М. е сключил с АД "Юробанк И Еф Джи България" договор за кредит № FL661122/ 06.11.2012 г. Ответникът не изпълнявал задължението си по договора за връщане в договорените срокове на предоставените му парични средства и договорена лихва - неплащане на погасителните вноски за м. 03.13 г. и м. 04.13 г., на осн. чл. 15, ал. 5 от договора, при което на 07.04.13 г. всички вземания по договора от 06.11.12 г. били обявени от банката-кредитор за предсрочно изискуеми. Банката подала заявление за издаване заповед незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК, по което пред районен съд гр. Враца било образувано ч. гр. д. № 3148/13 г. и за исковите суми била издадена заповед за изпълнение и изп. лист. След получаване на изп. лист, било образувано изп. производство по изп. дело № 11016/13 г. по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 и р-н на действия СГС. С договор за цесия от 18.01.16 г. банката-кредитор прехвърлила на ищеца "ЕОС Матрикс" ЕООД вземанията си към ответника Г. М. по договора за кредит. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът Г. М. му дължи посочените по-горе суми. Претендира присъждането на разноски по делото.
Ответникът М., чрез процесуалния си представител адв. И.М., в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявения иск. Без да оспорва действителността на процесния договор за кредит, обстоятелството, че договора е станал предсрочно изискуем считано от 07.04.13 г., а също и действителността на договора за цесия от 18.01.16 г., ответникът твърди, че дружеството ищец е ненадлежна страна в производството, такава следвало да бъда банката първоначален кредитор. Твърди още, че прехвърляне на вземането по договора за кредит няма действие спрямо него, тъй като не му е съобщено надлежно според изискването на чл.
99 ал. 3 от ЗЗД. Заявява правопогасително възражение за недължимост на вземанията като погасени по давност.
Окръжен съд, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен договор за кредит № FL661122/ 06.11.2012 г. сключен между АД "Юробанк Блгария" гр. София с ЕИК ********* и ответника М., от който е видно, че дружеството е предоставило в заем на ответника сумата от 11 980 лв.; Посочен е крайният срок за погасяване на кредита, влючително и лихвите, до 06.08.2021 г.; общата сума дължима от кредитополучателя е 20 856.31 лв.; Според чл. 3, ал. 4 от договора ГПР по кредита е 15.34%; В чл. 3 ал.1 и ал. 2 от договора е посочено как се определя годишната лихва по кредита. Тя се определя, като променлива годишна лихва. Първата година от кредита тя се формира от сбора на базовия лихвен процент /БЛП/ на банката за потребителски кредити в лева плюс договорна надбавка в размер на - 5.70 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП на "Юрбанк България" е в размер на 13.300 пункта. За периода след първата година до крайния срок на издължаване на кредита, кредитополучателят дължи променлива годишна лихва формирана от сбора на БЛП на банката за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 0.800 пункта. В ал. 6 от чл. 3 подробно се определя начина на определяне на базовия лихвен процент на банката, както и банката поема задължение да уведоми кредитополучателя за промяна в БЛП. С договора на кредит е представен погасителен план, който съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различните лихвени проценти за целите на погасяването.
По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от ТБ „Юробанк България“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, против Г.М.Г. с ЕГН: **********, с адрес: ***, пред районен съд гр. Враца, е образувано приложеното ч. гр. дело № 3148/13 г., за суми в размер на 11
980,00 лв. – главница, 381,68 лв. - договорна лихва за периода 06.12.2012 г. – 18.07.2013 г., като е поискано присъждане на законната лихва върху главницата от датата на заявлението /12.08.13 г./ до изплащането на вземането, както и разноски за производството в размер на 247,23 лв. – държавна такса, 596,68 лв.
– адвокатско възнаграждение и 5,49 лв. – разходи за куриер. В заявлението се сочи, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № FL661122/06.11.2012 г., сключен между длъжника и ТБ „Юробанк България“ АД.
Твърди се, че по силата на този договор кредитополучателят Г.Г. е получил сума в размер на 11 980,00 лв. Посочва се, че погасяването на кредита става на месечни вноски с падеж 6-то число на съответния месец, но длъжникът не е погасил две месечни вноски по погасителния план за месеците март и април 2013 г. в размер на 77,38 лв. всяка, при което на 07.04.2013 г. вземането на банката за възстановяване на целия кредит е станало предсрочно изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на договора, като изискуемостта е настъпила, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните, съгласно договореното в чл. 15, ал. 5 от договора за кредит.
Въз основа на представените документи – Извлечение от счетоводните книги на ТБ „Юробанк България“ АД към 18.07.2013 г. и Договор за потребителски кредит № FL661122/06.11.2012 г., заповедният съд е издал Заповед № 2363/13.08.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, като е издаден и изпълнителен лист в полза на заявителя, получен на 11.09.2013 г.
От представения договор за цесия от 18.01.16 г. е видно, че АД "Юробанк България" гр. София е прехвърлил на дружеството ищец вземанията си по договора за кредит. В приложение към договора, неразделна част от него, фигурира и вземането към ответника Г. М.. С нотариално заверено пълномощно от 18.01.2016 г. /стр.34/ старият кредитор е упълномощил ищеца да уведоми ответника от негово име за договора за цесия. По делото не са представени доказателства - уведомление за цесия от ищеца, действащ като пълномощник на стария кредитор, че преди предявяване на процесния иск е уведомил ответника за извършената цесия. Уведомление до ответника М. за извършената цесия се съдържа в доказателствата придружаващи исковата молба. По делото е изслушана счетоводна експертиза, неоспорена от страните, от която се установява, че процесният кредит е усвоен от длъжника, като на 06.11.12 г. по негова сметка е преведена сумата 11 980 лв. Ответникът- кредитополучател е извършил плащания по кредита, които не съответстват на падежните дати по погасителния план - на 06.12.12 г. внесени 25.20 лв., на 23.01.13 г. внесени 200 лв., на 08.02.13 г. внесени 18.17 лв., на 12.02.13 г. внесени 118.76 лв. След 06.03.13 г. кредитополучателя не е извършвал плащания.
Разпечатката съдържа 34 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7dadfc9f-4351-4376-8231-04d59633085b