Решение № 322 от 29.05.2026, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 4370/2025
- Вид
- Решение № 322
- Подписан
- 29.05.2026
- Състав
- Петър Никифоров Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.68г ал.4 · Закон за защита на потребителите
- чл.68д ал.1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 12 · Закон за защита на потребителите
- §13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- §1, т.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл. 4 · Конституция на Република България
- чл.26 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 322 гр. В., 29.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петър Н. Петров при участието на секретаря Валя П. Апостолова като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Гражданско дело № 20251420104370 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила искова молба от "ТБАБ" ЕАД, ЕИК **, против В. П. И., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че „ТБАБ” ЕАД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по реда на чл. 417 ГПК срещу В. П. И., ЕГН **********, по което е образувано ч. гр. дело № 1468/2025 год. по описа на Районен съд гр. В.. Въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 1864/2025 год. по описа на ЧСИ И.Ц., рег. № 899 КЧСИ. Посочва, че с разпореждане, получено на 30.09.2025 год. съдът е предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване на иск за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Поддържа, че на 04.08.2023 год.
„ТБАБ” ЕАД сключва Договор за потребителски кредит № 7053483729 с ответника В. П. И..
На основание сключения Договор, „ТБАБ" ЕАД е предоставил на ответницата паричен заем в размер на 7 231,51 лева. Излага, че съгласно чл. 7 от Договора средствата по кредита се превеждат от Кредитора в срок до 3 (три) работни дни, считано от датата на сключване на Договора по сметката на Потребителя, открита в „ТБАБ” ЕАД, като кредитът се счита усвоен в момента на постъпване на сумата по сметката на потребителя. Поддържа, че в случаите, когато потребителят е пожелал сключване на застраховки или е изразил желание да се присъедини към застрахователните програми, средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. Твърди, че в настоящия случай потребителят е 1 пожелал да сключи застраховка „Ваnк пакет 3 сметка“ в размер на 479,53 лева и застраховка „Ваnк пакет 3 кредит +сметка“ в размер на 1 751,98 лева. Поддържа, че съгласно чл. 19 от договора при сключването на процесния договор за потребителски кредит потребителят не е длъжен да сключва застраховка. Посочва, че общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 16 332,75 лева., която сума е разсрочена на 48 погасителни месечни вноски - 47 вноски всяка в размер на 340,28 лева и една последна изравнителна вноска в размер на 339,59 лева. Поддържа, че уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 47,81% (чл. 9, ал. 1 и ал.2 от Договора). Излага, че предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Поддържа, че със заявление за рефинансиране от 04.08.2023 год., с част от получената сума ответницата пожелала да рефинансира свои задължения по следните договори: 720031223478, 720031114276 и 720031258203. Твърди, че ответницата е преустановила плащанията по договора, считано от за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 05.06.2024 год., 05.07.2024 год. и 05.08.2024 год. Поддържа, че уведомлението за предсрочна изискуемост е получено лично от В. П. И.. Посочва, че към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (07.05.2025 год.), задължението на ответницата В. П. И. към „ТБАБ" ЕАД, по Договора, е в размер на 9 407,45 лева (6 819,60 лева - главница и 2 587,85 лева - договорна лихва). Излага, че, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, ответникът дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 23.04.2025 год е в размер 303,24 лева.
С оглед на изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че В. П. И. дължи на ищеца „ТБАБ” ЕАД обща сума в размер на 9 710,69 лева или 4 965,00 евро, от която: 6 819,60 лева или 3 486,81 евро главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 05.05.2025 год. до окончателното изплащане на задължението, 2 587,85 лева или 1 323,15 евро - договорна лихва, за периода от 05.06.2024 год. до 14.03.2024 год. и 303,24 лева или 155,04 евро - обезщетение за забава, за периода от 05.06.2024 год. до 23.04.2024 год.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата В. П. И. чрез адв. Л. Б. е постъпил отговор, с който поддържа неоснователност на предявените искове и прави възражение за недействителност на процесния договор за потребителски кредит. Посочва, че на 04.08.2023 год. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 7053483729, по силата на който ищеца предоставил на ответницата паричен заем в размер на 5 000,00 лева при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) и годишен процент на разходите (ГПР). Поддържа, че съгласно погасителен план към договора следвало да внесе 48 месечни вноски по 340,28 лева, като тази сумата включва главница, лихва и застрахователна премия, която възлиза на 2 231,51 лева и е част от главницата, съгласно чл. 7.1. от Договора. Посочва, че съгласно чл. 22 ЗПК, в случаите, в които не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.
2
20, ал. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до тази недействителност, като същата има характер на изначална недействителност, тъй като последиците й са изискуеми при сключването на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Поддържа, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР. Посочва, че застрахователната премия по сключените застраховки е била добавена към главницата, а не е посочена като отделна сума за плащане, въпреки че тази сума /на застрахователната премия/ не е реално получена от ответницата. Излага, че със сключването на договора за застраховка, макар и с кредитора като застрахователен посредник на трето за спора и кредита лице застрахователна компания се увеличава финансовата тежест за потребителя и води до скрито оскъпяване на кредита. С оглед на изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни. Възразява срещу присъждането на разноски за ищеца. Претендират се разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:
От представените по делото доказателства се установява, че на 04.08.2023 год. между „ТБАБ” ЕАД и ответницата В. П. И., ЕГН ********** е сключен Договор за потребителски кредит № 7053483729, за сумата от 5 000,00 лева. Договорено е заплащане на обща застрахователна премия в размер на 2 231,51 лева. Общия краен размер на кредита по Договора възлиза на 7 231,51, която сума е разсрочена на 48 погасителни вноски - 47 вноски всяка в размер на 340,28 лева и една последна изравнителна вноска в размер на 339,59 лева.
Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 47,81 % (чл. 9, т. 9.1. от Договора), а годишният процент на разходите възлиза на 59,54%. При тези параметри на процесния договор за потребителски кредит е посочено, че общата дължима сума от потребителя възлиза на 16 332,75 лева.
По делото е представено уведомление за предсрочна изискуемост от "ТБАБ" ЕАД до В. П.
И. от 10.02.2025 год., с което последната е уведомена, че поради неизпълнение на задълженията й по процесния договор за потребителски кредит № 7053483729, сключен на 04.08.2024 год., поради просрочие на вноски с падежи 05.06.2024 год., 05.07.2024 год.,05.08.2024 год. и на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ и чл. 16, т. 2 от договора, кредита е обявен за изцяло и предсрочно изискуем. По делото не са представени доказателства, че уведомлението за предсрочна изискуемост е получено от ответницата, но това обстоятелство не се оспорва от същата.
За изясняване на обстоятелствата по делото е изслушано и прието заключение по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза. Вещото лице е посочило, че общия размер на погасеното задължение по процесния договор за потребителски кредит възлиза на 2 457,06 лева, от които 411,91 лева за главница и 2 033,81 лева за договорна лихва, както и 11,34 лева за други /неупоменати/ разходи по кредита. Посочено е, че дължимото обезщетение за забава на плащанията /лихва за просрочие/ за дължима главница е на стойност 6 819,60 3 лева, изчислени от размера на дължимата главница и дните на просрочие за периода от 23.04.2025 год. е на обща стойност 303,24 лева или 155,04 евро. Вещото лице посочва, че от представената от ищеца счетоводна информация се установява, че от страна на дружеството към "Кардиф - Общо застраховане" са направени две плащания, сред които е и сума по застраховка относно процесния договор за потребителски кредит с № 7053483729. Посочено е, че заемната сума по договора възлиза на 5 000,00 лева, а със заявление от 04.08.2023 год. ответницата е рефинансирала задължения по предишни договори с № 702031223478, № 720031114276 и договор с № 720031258203. Вещото лице е посочило, че не е налице информация каква част от заемната сума по процесния договор е използвана за рефинансиране на действащи договори за кредит и каква е била реално разполагаемата от нея сума, която е преведена по сметка на кредитополучателя. По допълнително поставените задачи, вещото лице е посочило, че съгласно договора размера на ГПР възлиза на 59,54%, като в случай, че към общото задължение по договора бъде включена и застрахователната премия в размер на 2 231,51 лева, размерът на ГПР ще възлезе на 99,75%. Посочено е, че размерът на застрахователната премия по договора възлиза на 2 231,51 лева, от които 479,53 лева за застраховка "BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА /bill/ и 1 751,98 лева за застраховка "BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА /bill/. Вещото лице е посочило, че чистата стойност на главницата по процесния договор за потребителски кредит, без да е включена застрахователната премия е в размер на 5 000,00 лева.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Ищецът "ТБАБ“ ЕАД е предявил срещу В. П. И. установителни искове, както следва: 1/иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК за сумата от 6 819,60 лева или 3 486,81 евро - главница по Договор за потребителски кредит № 7053483729/04.08.2023 год., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 05.05.2025 год.; 2/ иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК за сумата от 2 587,85 лева или 1 323,15 евро договорна лихва, за периода от 05.06.2024 год. до 14.03.2024 год. и 3/ иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 303,24 лева или 155,04 евро обезщетение за забава, за периода от 05.06.2024 год. до 23.04.2024 год.
С оглед твърденията в исковата молба и на основание чл. 154 ГПК за основателността на исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК, ищецът следва да установи, че по силата на валидно правоотношение по договор за кредит в тежест на ответника е възникнало задължение за връщане на заетата сума и за плащане на възнаградителна лихва в претендираните размери, както и че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата /настъпилата предсрочна изискуемост/ и на акцесорното задължение.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл. 86 ЗЗД следва да установи настъпването на падежа на главницата. В тежест на ответника е да докаже всички свои възражения, включително, че е изпълнил задължението си, за което не сочи доказателства.