Решение № 2922 от 16.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2922 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря М. Б. Тошева като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100512330 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 12997/24.07.2023 г., постановено по гр.д. № 26170/2022 г. по описа на СРС, 68-ми състав са отхвърлени предявените от ищеца от „Софийска вода“ АД обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.

422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата: 1 277,03 лв., представляващи стойността на потребена вода от ответника М. Х. В., доставяна по договорни отношения между него и дружеството-ищец през периода от 25.02.2019г. до 22.08.2021г. за обект, находящ се в гр. София, ж.к. „Западен парк”, ****, както и за сумата 31,82 лв., представляващи мораторна лихва за периода от 28.03.2019г. до 22.08.2021г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 19.01.2022г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2581/2022 г. по описа на СРС, 68 състав.

Срещу постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, е подадена въззивна жалба от ищеца „Софийска вода“ АД с доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания акт. Оспорват се изводите на съда относно доказателствената стойност на справките от СВ от имотния регистър и недоказаност на качеството потребител на ответницата, както и относно некредитирането на приетата ССчЕ с мотива, че не са приложени документите, по които вещото лице е работило, като в тази връзка се заявява, че съдът не е давал указания на ищеца да приложи същите в производството. Моли се първоинстанционното решение да бъде отменено в цялост и вместо него да бъде постановено друго, с което се уважават исковите претенции. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба на насрещната страна – М. Х. В., с който изразява становище за нейната неоснователност.

Претендира разноски.

С определение № 33120/20.09.2023 г. постановено по същото дело по реда на чл. 248 ГПК, съдът е отхвърлил искането на ответницата за изменение на решението в частта за разноските.

Постъпила частна жалба от М. Х. В. срещу определение № 33120/20.09.2023 г. постановено по гр. д. № 26170/2022 г., по описа на СРС, 68 състав, с което е отхвърлено искането на молителя по чл.248 ГПК. Поддържа се същото да е неправилно, доколкото са приложени доказателства за предоставянето на безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА, поради което се отправя искане за неговата отмяна и присъждане на разноски и за заповедното производство в полза на ответницата.

В срок не е постъпил отговор на частната жалба от „Софийска вода“ АД.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Софийска вода“ АД с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу М. Х.

В.. Ищецът твърди, че между страните съществувало облигационно отношение с предмет доставка на ВиК услуги до имот с адрес: гр. София, ж.к. ****, за който имот се твърди да е била открита договорна сметка **** за исковия период. По силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системи или от съответния регулаторен орган. За вземанията му била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която от страна на ответницата Консулова постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че му дължи сумата от 1277,03 лева – задължение за цена за доставени В и К услуги за периода 25.02.2019г. – 22.08.2021 г. в процесния водоснабден имот, ведно със законната лихва върху главицата, считано от 19.01.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 31,82 лв. – лихва за забава върху главното вземане за периода 28.03.2019г. до 22.08.2021 г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата 2

М. Х. В., с който са оспорени исковите претенции при твърдението за липса на облигационни отношения и реално доставени ВиК услуги през исковия период, възлизащи на претендираната сума. Релевирано е и възражение за погасяване по давност на вземането.

По релевираните доводи във връзка с правилността на решението съдът намира жалбата за неоснователна:

За да отхвърли предявените установителни искове първоинстанционният съд е приел, че между страните не е налице облигационна връзка.

За основателността на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ следва да се установи от ищеца: наличието на облигационно правоотношение между В и К оператора и ответника, в качеството му на потребител на В и К услуги, през процесния период по отношение на процесния имот; предоставянето на В и К услуги през процесния период и техния обем, както и стойността на предоставените услуги.

Спорно по делото се явява обстоятелството дали през процесния период страните са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка на ВиК услуги, както и че ищецът реално е доставил такива в имота на ответницата през исковия период, възлизащи на процесната стойност.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейни, битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. По смисъла на § 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) потребители по смисъла на закона са юридически или физически лица собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; респективно юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.

В конкретния случай, в подкрепа на твърдението си, че ответницата е собственик на процесния водоснабден недвижим имот ищецът е представил справка от имотния регистър от персоналната партида на ответницата, от която е видно, че върху собствения на въззивницата имот е наложена възбрана през 2019 г., а преди това е вписвана договорна ипотека през 2005 г. и 2008 г. От приложената справка се установява, че след посоченото вписване не са налични данни за вписвания и отбелязвания, касаещи процесния имот.

Качеството на собственик е оспорено от ответника още с отговора на

3 исковата молба и това възражение се поддържа пред настоящата инстанция.

В постановеното от СРС решение е прието, че представената справка не доказва, че ответницата е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Така формираните изводи настоящият съдебен състав не споделя, поради следното:

Настоящият съдебен състав трайно приема в своята практика становището, че имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал.

1 от Правилника за вписванията /ПВп/ писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 ПВп удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид указания в Правилника за вписванията и в ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената справка с дата 07.09.2021 г., която не е била оспорена от ответницата, е годна да установи притежанието на вещно право от нея и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото дружество. Отразените в справката факти не са оспорени от ответника, нито е проведено насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от него вещно право е било отчуждено. Притежанието на вещно право върху имота обосновава извод за наличието на облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиКуслуги, обвързващо страните, по което ответникът- като потребител на доставените от ищеца услуги, дължи заплащане на тяхната стойност.

В случая от представената пред първата инстанция справка от СВ – гр. София за вписана върху имота възбрана и липсата на последващи вписвания и отбелязвания по партидата, касаещи процесния имот, се установява, че ответницата е собственик на процесния имот, за който е открита договорна сметка **** при ищцовото дружество.

Ето защо настоящият съдебен състав, счита, че ответницата има качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ДР ЗРВКУ, като приетото от районния съд в обратен смисъл не може да бъде споделено. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира оплакването на въззивника за основателно.

Последното обосновава извод за наличието на облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК- услуги, обвързващо страните, по което ответницата - като потребител на доставените от ищеца услуги, дължи заплащане на тяхната стойност.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган /чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. / Общите условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 4 в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата).