Акт от 23.12.2020, Административен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Велико Търново, 23.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на двадесет и пети август две хиляди и двадесета година в състав:

Административен съдия: Евтим Банев при участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 203 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 210, ал. 3 и чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и чл. 64, ал. 6 от Закона за енергетиката ЗЕ/.

Образувано е по жалба, подадена от ***И.Д. от ВТАК, като пълномощник на Църква „Свети Пророк Илия“ с ЕИК *********, адрес с. Българско Сливово, общ. Свищов, срещу Решението от Протокол № 3/ 20.11.2019 г. на комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, назначена със Заповед № 1996-РД-01-03/ 14.10.2019 г. на ВрИД кмет на Община Свищов. Решението се оспорва само в частта му с която е определено еднократно парично обезщетение за сервитут на засегнатата част от 2,288 дка от поземлен имот с идентификатор *** с обща площ 25,002 дка, начин на трайно ползване нива, пета категория, находящ се в местността „Бялата пръст“ в землището на с. Българско Сливово, собственост на жалбоподателя /позиция 66 от Приложение 3.2 към протокола/.

Оспорващото лице твърди нищожност на обжалваното решение, алтернативно неговата незаконосъобразност поради неспазване на установената форма, допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Като конкретен порок сочи фактическата липса на мотиви в оспорения акт, а по същество счита, че определената оценка не представлява равностойно парично обезщетение за учредяване на сервитут върху посочената част от имота, тъй като не съответства на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи и Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, нито се доближава до пазарната цена на същите в землището на конкретното населено място. В тази връзка изтъква, че при определянето на еднократно обезщетение в размер на 2 256,64 лв. за имота му, не за взети предвид местонахождението на същия и неговите основни характеристики, определящи реалната му пазарна цена. Счита, че по този начин не е спазено изискването на чл. 65, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, размерът на обезщетението да бъде определен въз основа на справедлива пазарна оценка на имота, респ. на част от него, а изготвената в хода на административното производство експертиза в тази насока, намира за необоснована в процесната й част. С тези аргументи от съда се иска да обяви нищожността на Решението от Протокол № 3/ 30.22.3029 г. на комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, назначена със Заповед № 1996-РД-01-03/ 14.10.2019 г. на ВрИД кмет на Община Свищов, в оспорената му част, алтернативно да отмени същото и върне преписката за ново разглеждане от административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, или да измени решението в оспорената му част, като увеличи размера на обезщетението за възникналия сервитут. В съдебно заседание оспорващото лице, чрез пълномощника си по делото, поддържа жалбата с направените искания, като прави искане решението от Протокол № 3/ 20.11.2019 г. на комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ да бъде изцяло отменено като немотивирано и подлага на съмнение компетентността на вещото лице, изготвило оценката на имота в административната фаза на производството. Поддържа и алтернативното си искане за изменение размера на определеното обезщетение, но без да бъде вземано предвид заключението на назначената съдебна оценъчна експертиза, за която счита, че е взела предвид неустановени по делото факти. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по жалбата – Община Свищов, чрез пълномощниците си по делото, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди валидност, процесуална и материална законосъобразност на решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ. В становище, в хода на устните състезания и в представени писмени бележки излага доводи по наведените от жалбоподателя оплаквания, като счита, че решението е издадено от надлежно конституиран орган, в кръга на неговите правомощия, при спазване на приложимите процесуални правила и изискванията за форма. По същество намира, че определянето на размера на обезщетението е извършено при спазване на предвидените в ЗЕ критерии и правилата на ЗУТ и собственикът на засегнатия имот е справедливо обезщетен. В тази насока се позовава на заключението на назначената съдебна експертиза, като изтъква, че определената от нея пазарна стойност на процесното сервитутно право се различава несъществено от това на независимия оценител в административната фаза на производството. С тези доводи ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък, прави възражение относно размера на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Заинтересованата страна „Булгартрансгаз“ ЕАД – гр. София, чрез пълномощника си ***П., заема становище за неоснователност на жалбата и предлага същата да бъде отхвърлена.

Счита, че няма ощетяване на оспорващото лице при определяне размера на обезщетението, като се позовава и на заключението на съдебната експертиза. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максималния нормативно предвиден размер, също счита за прекомерен размера на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, намира за установено от фактическа страна следното:

Предмет на обжалване е Решение от Протокол № 3/ 20.11.2019 г. на комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, назначена със Заповед № 1996-РД-01-03/ 14.10.2019 г. на ВрИД кмет на Община Свищов. Решението се оспорва само в частта му с която е определено еднократно парично обезщетение за сервитут на засегнатата част от 2,288 дка от поземлен имот с идентификатор *** с обща площ 25,992 дка, начин на трайно ползване нива, находящ се в местността „Бялата пръст“ в землището на с.

Българско Сливово, собственост на жалбоподателя /позиция 66 от Приложение 3.2 към протокола/.

Видно от представените от жалбоподателя документи, с Решение № С11/ 23.09.1994 г. на Поземлена комисия – гр. Свищов, на Църква „Свети Пророк Илия“ - с. Българско Сливово е възстановено правото на собственост върху земеделски земи, между които и процесния имот, находящ се в местност „Бялата пръст“, землището на с. Българско Сливово, за което е издаден и Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ с № 1 от 27.04.1995 г., том II, дело № 201/2016 г. на нотариус при РС – Свищов. Съгласно Скица № 15-435694/ 28.05.2020 г. на СГКК – гр. Велико Търново, към периода на развилото се административно производство, въпросният поземлен имот е с идентификатор *** по КК и КР на землището на с. Българско Сливово.

С

Решение № 312/10.05.2018 г. на Министерски съвет е определен за национален обект /по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС/ и обект с национално значение /по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ/, обект: „Преносен газопровод за гр. Свищов“. За обекта е одобрен ПУП – парцеларен план със Заповед № РД-02-15-3/ 07.01.2019 г. на заместник-министър на регионалното развитие и благоустройство. Заповедта е обнародвана в ДВ, бр. 5 от 15.01.2019 г. и е публикувана заедно с приложенията към нея под № 2 в Публичния регистър по чл. 3, ал. 4 от ЗУТ на издадените актове за одобряване на устройствени планове и на техните изменения през 2019 г. на МРРБ (https://www.mrrb.bg/bg/publichen-registur-po-chl-3-al-4-ot-zut-na-izdadenite-aktove-za-odobryavane-na-ustroistveni-planove-i-na-tehnite-izmeneniya-prez-2019-g/). Няма данни посочената заповед да е била обжалвана, влязла е в сила на 30.01.2019 г. и е изпратена за съхранение в архива на Община Свищов относно обектите на територията на тази община. Последните обстоятелства се установяват при проверка в Публичния регистър на МРРБ, разпечатките на л. 29 и л. 135 от делото и писмо от заместник-министър на РРБ с вх. № 04-00-81/ 08.02.2019 г. на Община Свищов /л. 26 и л. 133/. Във връзка с постъпило искане с вх. № 26-00-911/ 01.10.2019 г. от

„Булгартрансгаз“ ЕАД, със Заповед № 1996-РД-01-03/ 14.10.2019 г. на Анелия Димитрова – ВрИД „Кмет на Община Свищов“, на основание чл. 210, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ и чл. 64, ал. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 6 от ЗЕ, са определени състава и председателя на комисия по чл. 210 от ЗУТ, за определяне размера на дължимите от „Булгартрансгаз“ ЕАД обезщетения за учредяване на сервитутни права върху недвижими имоти, за обект „Преносен газопровод до гр. Свищов“, съгласно приложен регистър, по пазарни цени въз основа на оценка от независим оценител, обследване и установяване правото на собственост върху тези недвижими имоти и уведомяване на собствениците за размера на обезщетението.

Представен е оценителски доклад от независим оценител на земеделски земи и трайни насаждения, със Сертификат за оценителска правоспособност Рег. № *********/ 10.09.2018 г. /л. 30 - л. 64 от делото/, с експертни оценки за определяне на пазарна стойност на засегнатите имоти. Съгласно доклада за процесния засегнат имот, собственост на жалбоподателя, е предложена оценка от 2 256,64 лв. за пазарна стойност на обезщетението за сервитут с площ от 2,288 дка от имот с обща площ 25,002 дка, прредставляващ нива, пета категория в местността „Бялата пръст“ в землището на с. Българско Сливово, общ. Свищов /л. 49, гръб, последен ред/.

На свое заседание на 20.11.2019 г., отразено в Протокол № 3 от същата дата, комисията по чл. 210 от ЗУТ е се е запознала с оценителския доклад, приела е експертните оценки за определяне на пазарна стойност на засегнатите имоти, като е преценила същите за справедливи и е приела решение, с което е определила размер на дължимото обезщетение за всеки засегнат имот, съобразно засегнатата част. Съгласно въпросното решение на комисията от 20.11.2019 г., за процесния поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в местността „Бялата пръст“ в землището на с. Българско Сливово, общ. Свищов, собственост на Църква „Свети Пророк Илия“ - с. Българско Сливово, е определено обезщетение за възникналия сервитут в размер на 2 256,64 лева. Решението по Протокол № 3/ 20.11.2019 г. е съобщено жалбоподателя чрез изпращане по пощата, на дата 10.03.2020 г. /известие за доставяне на л. 17 от делото/. Жалбата срещу него пред АСВТ е подадена чрез административния орган, на дата 19.03.2020 г., съгласно дадения от деловодството на Община Свищов входящ номер.

В съдебната фаза на производството, след изискване, от жалбоподателя са представени доказателства за съществуването и представителството му, както и коментираните по-горе документи, удостоверяващи правото му на собстваност върху процесния поземлен имот /л. 68 – л. 76 от делото/. От ответника е представена административната преписка, съдържаща изброените по-горе в решението документи, а освен това Решение № 1191 по Протокол № 76 от извънредно заседание на Общински съвет – Свищов, проведено на 12.09.2020 г. и Решение № 47/ 18.09.2019 г. на Общинска избирателна комисия – Свищов. Видно от последните, действащия към него момент кмет на Община Свищов, е бил регистриран като кандидат за кмет на общината, на изборите за общински съветници и кметове, насрочени за 27.10.2019 година. Във връзка с това и на основание чл. 42, ал. 8 от ЗМСМА, общинският съвет е избрал за временно изпълняващ длъжността „Кмет на Община Свищов“ Анелия Ангелова Димитрова – заместник-кмет „ЕПОУТ“.

По искане на жалбоподателя е назначена съдебно-оценителна експертиза за определяне на пазарната стойност и дължимото обезщетение за учредения сервитут върху част от поземления имот. Според ***пазарната стойност на земята, попадаща под сервитут, е в размер на 3 724,00 лв., а пазарната стойност на правото на сервитут върху 2,288 дка от поземлен имот идентификатор *** в землището на с.

Българско Сливово е 2 346,00 лв. За получаване на тези стойности експертът е използвал метода на сравнителната стойност /сравнение на пазарни аналози/ и приходен метод. Експертното заключение е прието от съда без възражения от страните и без искания от тяхна страна за назначаване на допълнителна или повторна експертиза, и се цени заедно с останалите събрани доказателства.

Разпечатката съдържа 23 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7dad0f09-90b3-4898-9aec-57ee44493b87