Решение № 5 от 14.01.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Велико Търново, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20244001000166 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 53 от 29.04.2024 г. по т.д. № 160/2022 г. Окръжен съд Плевен е осъдил ЗК „Лев Инс” да заплати на В. З. С. сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие получени телесни увреждания, в резултат на ПТП от 26.05.2021 г., както и сумата 3713,22 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законна лихва върху тези суми, считано от 22.06.2021 г. до окончателното изплащане, като искът за заплащане на неимуществени вреди за разликата до предявения размер от 80000 лв. – частичен иск от 160000 лв. е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. С решението е осъдена застрахователната компания да заплати на С. В. М. сумата от 10500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на получени телесни увреждания, в резултат от същото ПТП, ведно със законна лихва върху обезщетението, считано от 22.06.2021 г. до окончателното изплащане, като претенцията за разликата до предявения размер от 50000 лв. – частичен иск от 100000 лв., е отхвърлена като неоснователна. Присъдени са разноски.

1

С Определение № 326/20.06.2024 г. по т.д. № 160/2022 г. на Окръжен съд Плевен, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е оставена без уважение молбата на адв. С., като процесуален представител на ищците, за изменение на постановеното решение в частта за разноските, касаещи определеното по реда на чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от В. З.

С. и С. В. М., като постановения съдебен акт се обжалва, както следва: за В. З.

– за разликата над определения му размер от 40000 лв. до справедливия според жалбоподателя размер от 60000 лв., за С. М. – за разликата над определения размер от 15000 лв. до справедливия размер от 30000 лв., както и в частта, в която съдът е уважил възражението за съпричиняване по отношение на М. в размер на 30 %. В жалбата се излагат съображения, че при определяне на дължимите в полза на ищците обезщетения, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, а именно на чл. 52 ЗЗД, като обезщетенията са необосновано занижени. Съдът не е направил обосновани изводи относно характера, броя, начина на уврежданията, обстоятелствата, при които са възникнали, продължителния им период на лечение, социалната изолация и неудобствата, на които са били подложени ищците по време на лечението си, а и след него, изпитаните физически болки, силен стрес и остатъчни неблагоприятни последици от травмите, като съдът е направил необоснован извод, че ищците са били възстановени изцяло. Не е оценен адекватно фактът, че след преживяната изключително тежка травма на подбедрицата на левия крак, наложила извършването на три операции и настъпилите усложнения, физическото състояние на В. С. няма как да е напълно възстановено, подценен е силният интензитет на търпените от него болки и страдания, стрес и изпитания сериозен душевен дискомфорт. И до момента ищецът не се е възстановил напълно, продължава да понася болки и страдания, в т.ч. при промяна на времето и при по-голямо натоварване, като в походката му се забелязва и леко накуцване. Не е съобразено изявлението на вещото лице, че болките и страданията на увредения крайник ще се засилват, което 10 % ще се дължи на преживяното травматично увреждане, а 90 % - на дегенеративните процеси при стареенето. Не е съобразено психическото състояние на ищеца, изпитвания силен страх за живота си и тревога относно способността за бъдещото си нормално функциониране. Тежките последици от произшествието са недооценени в нужната степен от първостепенния съд, поради което определеното от него обезщетение е силно занижено. Не са ценени в цялост свидетелските показания и медицинските документи, доказващи силата и интензитета на търпените от С. М. болки и страдания. Не 2 е съобразено, че основните й увреждания са били в областта на главата и лицето, младата й възраст, психическото и емоционалното значение на този факт за външния й вид. Не е зачетен продължителният период от време, през който ищцата се е хранила със сламка, прекратените социални контакти, изпитваният страх за живота и тревога дали ще се възстанови лицето й от получените наранявания. Не е съобразена икономическата конюнктура към момента на произшествието при определяне на размерите на дължимите обезщетения. Оспорва се изводът за прието съпричиняване от страна на М., тъй като в тази насока заключението на вещото лице не е категорично, а непоставянето на предпазен колан е определено като вероятност. По тази причина възражението за съпричиняване е недоказано. При условията на евентуалност жалбоподателката счита, че следва да бъде намален процентът на съпричиняване на не повече от 10 %.

Молят съда да отмени постановеното решение в обжалваните части и вместо него постанови ново, с което бъдат присъдени на В. С. още 20000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, както и на С. М. бъдат присъдени допълнително 19500 лв., ведно със законна лихва до окончателното изплащане.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от ЗК „Лев Инс” АД, с който се заема становище за неоснователност на въззивната жалба.

По делото е постъпила частна жалба от адв. С., като пълномощник на В. С. и С. М., против постановеното по реда на чл. 248 ГПК Определение № 326/20.06.2024 г. по т.д. № 160/2022 г. на Окръжен съд Плевен. Оспорва се изводът на съда, че размерът на възнаграждението следва да се определи към момента на сключване на договора, а не към момента на приключване на делото. Счита, че сумата се определя при приключване на производството, поради което приложима към определянето е редакцията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към този момент.

Отправено е искане обжалваното определение да бъде отменено и вместо него се постанови ново, с което се измени решението на първоинстанционния съд в частта за разноските, като се присъди в полза на адв. С. допълнително сумата 2801,32 лв.

Отговор по частната жалба не е депозиран от ЗК „Лев Инс“ АД.

Третото лице помагач „ОЗК – Застраховане“ АД не заема становище по въззивната и по частната жалби.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежни страни, срещу 3 подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. Постановеното съдебно решение е допустимо, поради което следва да се пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Пред Окръжен съд Плевен са предявени искове от В. З. С. и С. В. М. против „ЗК Лев Инс“ АД за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от телесни увреждания, получени в резултат на пътно-транспортно произшествие от 26.05.2021 г. Изложени са обстоятелства, че на сочената дата ищците пътували в управлявания от В. З. В.ов лек автомобил Опел Астра.

Водачът предприел маневра изпреварване, без да се е убедил, че има достатъчно разстояние и място да я извърши, поради което последвал удар в задната лява гума на намиращия се пред него на пътното платно товарен автомобил МАН с прикачено към него полуремарке, управляван от Пламен Калинов. В резултат на този удар, и двамата водачи загубили контрол над управляваните пътни превозни средства и излезли извън платното. След като напуснал платното за движение, автомобилът, в който пътували ищците, се ударил челно в крайпътно дърво. За произшествието бил съставен констативен протокол. В резултат на удара В. С. получил тежко счупване на лява подбедрица и таза. Бил откаран в УМБАЛ „Д-р Г. Странски“, гр. Плевен, където му извършили оперативно лечение. След операцията му поставили гипсова имобилизация за срок от два месеца, още три месеца се придвижвал с помощни средства, като за сочения период търпял силни болки и приемал болкоуспокояващи медикаменти. След свалянето на гипса последвало дълго и мъчително раздвижване. За дълъг период от време бил на постелен режим и се наложило да го обгрижват неговите близки. Възстановяването му отнело повече от година, и до момента има нарушения в походката и куца, кракът продължава да го боли при натоварване и промяна на времето. Това го потиснало психически, загубил радостта от живота. Вместо глава на семейството, се превърнал в тежест за него, разчитал на съпругата си да се грижи за него. Не можел да се грижи за внучето си, което довело до постоянна тревожност и напрежение у него. Не можел да спи, не смеел да шофира. За лечението си изразходвал парични средства в общ размер на 3713,22 лв.

С. М. също пострадала тежко. За нея ударът бил в главата, където получила счупване на скулите и горната челюст. Имала охлузвания и 4 хематоми в областта на лицето, както и луксация втора степен на 11 зъб.

Получила мозъчно сътресение, което довело до жестоко главоболие, гадене и виене на свят. Травмите в областта на лицето наложили оперативна намеса, където й била поставена шина на горната челюст. Шината се свалила след 20 ден. По време на лечението и след това изпитвала силни болки в областта на счупването, което наложило прием на обезболяващи медикаменти. Цял месец се хранила с течна храна и със сламка, тъй като не можела да дъвче нормално.

Страхувала се какво ще се случи с нея и дали ще се възстанови, болките я направили раздразнителна и недружелюбна. И до момента изпитва дискомфорт в увредената челюст, а понякога – и световъртеж. За управлявания от виновния водач автомобил към момента на произшествието е имало застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, към което ищците предявили претенции. До момента не са определени обезщетения за претърпените от тях вреди.

Считат, че справедлив размер на обезщетенията за претърпени неимуществени вреди би бил сумата от 160000 лв. за първия ищец и 100000 лв. за втората ищца, като предявяват искове, както следва: В. С. – иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80000 лв., като част от вземане в общ размер на 160000 лв., както и иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3713,22 лв., ведно със законна лихва върху тези суми от датата на поканата – 22.06.2021 г., и С. М. – иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лв., като част от вземане в общ размер на 100000 лв., ведно със законна лихва от датата на поканата – 22.06.2021 г. до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба се оспорва механизма на ПТП; оспорват се травматичните увреждания, както и психологическите последици от инцидента; оспорва се интензитета и проявлението на неимуществените вреди; причинната връзка между настъпването им и инцидента; направено е възражение за съпричиняване, тъй като ищците са били без поставен предпазен колан; твърди се, че водачът е бил неправоспособен и ищците са знаели за това обстоятелство; оспорва се претенцията за неимуществени вреди като завишена.

С обжалваното решение е прието, че са налице предпоставките за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в полза на ищците, прието е, че справедливият размер на обезщетението, дължимо на ищеца В.