Решение № 3564 от 02.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3564 гр. Пловдив, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330102336 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК 204915054, против Н. Т. А., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен на 26.09.2020 г. Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *********. Съгласно договора за усвояване на кредита на ответника била издадена кредитна карта MasterCard, с максимален кредитен лимит от 700 лева. Съгласно договора, за използването на револвиращия кредит, кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. ГПР е изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. За използването на кредитната карта, кредитополучателят заплаща и таксите, предвидени в Тарифата.

Сочи се, че кредиторът издава месечно извлечение за осъществени трансакции до 15то число на месеца. Извлечението се изпращало на адреса на електронната поща на кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на електронен адрес, в хартиена форма на посочения от него адрес, като неполучаването на извлечението не е основание за неплащане на погасителна вноска. Сочи, че месечни погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението.

Твърди се също, че чрез функционалността „покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора“, кредитополучателят изплаща избрана от него стока или услуга, посредством усвояване от кредитния лимит на револвиращия кредит, чрез предоставената му кредитна карта, без да чака за одобрение, когато има разполагаем лимит по кредитната карта.

1

Сочи, че на 26.09.2020 г., ответникът се е възползвал от предвидената в чл. 4 от договора възможност и е усвоил, чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит, кредит с код ********* за закупуване на стоки и услуги на изплащане.

Ответникът се е задължил да върне същия на 3 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 218.33 лева, в срок до 01.01.2021 г. За ползването на услугата по чл. 4 от договора бил договорен ГЛП и ГПР. Падежът по кредита бил на всяко 1-во число от месеца, когато се дължала фиксираната месечна вноска, определена по него.

Ответникът преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.02.2021 г., когато било последното плащане по заема, поради което на основание чл. 16 от договора, кредитната карта била блокирана от кредитора. При забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, вкл. всички определени по договора надбавки, ведно с обезщетението за забава.

Сочи се, че на 07.07.2021 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, с което кредитът е обявен за изискуем.

Твърди се, че към момента на подаване на заявлението в съда непогасеното задължение по револвиращия кредит, отпуснат на ответника, бил в общ размер на сумата от 484.08 лева, от които: 435.01 лева – главница; 32.81 лева – възнаградителна лихва за периода 01.02.2021 г. – 07.07.2021 г.; 16.26 лева – мораторна лихва за периода 05.07.2021г. – 16.11.2021 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Излага, че законната лихва за забава е равна на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 %. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се изчислява на дневна база, като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен по посочения начин.

За неплатените суми ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК № 10323/03.12.2021 г. по ч. гр. д. № 18890/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV гр. състав, връчена редовно по чл. 47, ал. 5 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Моли се за уважаването им в цялост. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, със становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорва ответника да дължи претендираните от ищеца суми, както и техния размер.

Посочва, че в договора, съгласуван и подписан между страните, бил посочен размер на ГПР от 42.67 % и лихвен процент в размер на 36.07 %, а в молба - уточнение ищецът посочил други размери на ГПР – 44.90 % и на лихвения процент – 35 %, каквито не били договаряни между кредитора и кредитополучателя.

Счита, че процесният договор е недействителен поради нарушение на изискванията на ЗПК. Изразява становище, че договорените размери на ГПР и ГЛП за прекомерни, като поддържа, че договореният лихвен процент в размер на 36.07 % противоречи на добрите нрави. Излага още, че в договора не били посочени разпоредби за условията за прилагане на ГЛП, като не ставало ясно как се разпределя лихвеният процент във времето, а оттук не ставало ясно и как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер. Счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

2

Твърди, че е налице нарушение и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която разпоредба ГПР не може да надвишава петкратния размер на законната лихва. Не било спазено и изискването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в договора не били посочени какви допускания са използвани за изчисляване на ГПР и дали съответстват на посочения размер от 42.67 %.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 18890/2021 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр.с. в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 10323/03.12.2021 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 435.01 лева - главница, дължима по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ********* от 26.09.2020 г. ; сумата 32.81 лева - възнаградителна лихва за периода 01.02.2021 г. – 07.07.2021 г.; сумата от 16.26 лева- мораторна лихва за периода 05.07.2021 г.

– 16.11.2021 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 29.11.2021 г. до окончателното погасяване.

Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение.

Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: наличието на валидно правоотношение по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ********* от 26.09.2020 г. при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е предоставена и усвоена от ответника твърдяната парична сума, която е усвоена и е настъпил падежът; наличието на уговорка за връщане на заема, ведно с договорна лихва, т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните суми за исковите периоди, както и правомерността на начисляването им; включително наличие на предпоставки за начисляване на обезщетение за забава за сочения период, като установи наличието на главен дълг и настъпване на падежа за погасяването му. В негова тежест е да докаже осъществяване на твърдените в исковата молба предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора, за която ответникът е уведомен.

От приетия като писмено доказателство по делото - Договор за oтпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *****-********* от 26.09.2020 г. /л. 9 -14/, се установява наличие на съглашение, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК 204915054, от една страна, като кредитор, и Н. Т. А., от друга страна като кредитополучател, за отпускане на револвиращ кредит в размер на 700 лева, при годишна лихва и такси за ползването му. Според чл. 4 от Договора, кредитополучателят ще може да използва услугата покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора, като за всяка ползване на тази услуга ще се подписва приложение към Договора, съдържащо конкретине параметри на трансакцията.

Посочено е още, че неплатени вноски по тази услуга ще се удържат от размера на разполагаемия кредитен лимит. Съгласно клаузата на чл. 5 от същия Договор идентификацията се извършва чрез персонален идентификационен код /ПИН/, уникален за всеки клиент, който страните приемат, че е със статут и правно действие на саморъчен 3 подпис в съответствие с чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП по отношение на действия, свързани с приемане на приложението.

Договорът носи подписа за ответника, който не е оспорен откъм авторство /в преклузивния за това срок по чл. 131 ГПК, съгл. чл. 193, ал. 1 ГПК/.

По делото са приети като писмени доказателства /л.8/ – Приложение към - Договор за oтпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *****-********* за усвояване на кредит с код *********** от 26.09.2020 г. за закупуване на конкретни стоки /шкаф за баня и аксесоари за санитарно обзавеждане/ на обща стойност 588 лева, която да се преведе по сметка на съответния търговец, като се използва функционалността покупка, на изплащане по револвиращ кредит с № *****-*********, за което търговеца „Доверие – Брико“ АД е издал фактура от 26.09.2020 г. и касов бон /л.4445/.

По делото като писмени доказателства е приет и Сертификат за застраховка „Закрила на плащанията Плюс“ № *************** /л.17-26/.

Ето защо, съдът приема за доказано подписването на Договор за oтпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *****-********* от 26.09.2020 г. между кредитора и ответника, съгласно който първият е предоставил на ответника револвиращ кредит в размер на 700 лева.

По делото е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, от което се установява, че с Договор за потребителски кредит ********** от 26.09.2020 г., ищцовото дружество е финансирало Н. А. със сумата 588 лева за покупка на стоки – шкаф за баня и аксесоари за санитарно обзавеждане на стойност 588 лева с вкл. ДДС, която сума е преведена на търговеца. Установява също, че по кредита е уговорен фиксиран ГЛП 36.07 %, както и, че за кредита е сключена застраховка, по която застрахователната премия е в размер 26.46 лева, включена към главницата по процесния кредит, като общият размер на усвоения кредит е 614.46 лева (588+26.46). Вещото лице установява също, че от счетоводните данни и записвания при ищеца, от ответника не са извършвани други транзакции (теглене и разплащане с ПОС). Вещото лице установява още, че по процесния кредит - № *****-********* от 26.09.2020 г., от ответника са постъпили две плащания в общ размер на 278.33 лева, а именно: на 30.10.2020 г. – 218.33 лева и на 11.01.2021 г. – 60 лева, с което са погасени частично задълженията за главница, месечна такса и месечна застраховка, като остават дължими към 29.11.2021 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) – 383.97 лева, 32.81 лева – възнаградителна лихва и 14.29 лева – мораторна лихва. Сочи още, че в счетоводството на ищеца, след плащане на сумата в общ размер на 278.33 лева, вземанията за главница, възнаградителна и мораторна лихва, са формирани, като неплатеният остатък по процесния кредит - № *****-********* от 26.09.2020 г., към 27.12.2019 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) – 435.01 лева – главница, 32.81 лева – възнаградителна лихва и 16.26 лева – мораторна лихва.