Решение № 1415 от 26.03.2026, Административен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1415

Пазарджик, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XVI състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА

При секретар ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА административно дело № 20267150700194 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС).

Образувано е по жалба И. Н. М. срещу Заповед № 137/23.01.2026 г. на кмета на община Пазарджик, в частта на определения размер на обезщетението за отчуждавания поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Пазарджик в местност „Татар Екин“.

В жалбата се твърди, че определената оценка не отчита реалните сделки с аналогични имоти в района, нито действителни икономически условия на пазара на недвижими имоти. Релевира съображения за материална незаконосъобразност. Претендира преоценка и увеличаване паричното обезщетение както и сторените в производство разноски.

Ответникът - Кмет на община Пазарджик, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като навежда доводи за неоснователността й. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Пазарджик, като взе предвид доводите в жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Между страните не е спорно, че жалбоподателят е собственик на недвижим имот с обща площ 8 553 кв. м., част от който - 276 кв. м. е отчуждена с процесната заповед. Изготвена е експертна оценка за справедливата пазарна стойност на ПИ с проектен номер *** по КККР на гр. Пазарджик в местност „Татар Екин“, от оценител на недвижими имоти, според която същата възлиза на 4 013 лева (2 051,81 евро). С оспорената заповед е определено и обезщетение на собственика на поземления имот в прежде посочения размер. Заповедта е връчена на М. на 30.01.2026 г. видно от обратна разписка.

По делото по искане на жалбоподателя е допуснато изготвяне на съдебно оценителна експертиза. Заключението, по която е прието с оспорване от процесуалния представител на ответника. По искане на последния е допусната допълнителна задача, заключението по която е прието от съда без оспорване от страните.

В заключението на приетата допълнителна експертиза изготвена от вещото лице Б., е възприето, че равностойното парично обезщетение за имот с проектен идентификатор *** по КККР на гр.Пазарджик, м.”Татар Екин”, с площ 276 м2, който представлява реална част от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 8553 м2, определена по метода на пазарния аналог, е 2666 евро.

Административен съд - Пазарджик, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 27, ал. 1 от ЗОбС. Същата е депозирана от лице с правен интерес от оспорването и е насочена против годен за съдебен контрол административен акт. Разгледана по същество, е основателна.

Процедурата по принудително отчуждаване на имоти - частна собственост за общински нужди е регламентирана в Глава трета от Закона за общинската собственост. Съгласно чл. 25 ал. 2 от с.з., отчуждаването в разглежданата хипотеза се извършва със заповед на кмета на общината по местонахождението на недвижимия имот. ПИ, който в случая се отчуждава, се намира в района на община Пазарджик, поради което процесната заповед, е издадена от материално и териториално компетентен орган, респективно представлява валиден административен акт.

Относно формата и реквизитите на оспорения акт, съдът приема, че не са допуснати нарушения, които да обусловят наличието на основание за отмяна. Съгласно чл. 25 ал. 2 от ЗОС, в заповедта, с която се отчуждава частен имот за общински нужди срещу парично обезщетение, се посочват основанието за отчуждаването, предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота, както и размерът на обезщетението. Всички тези реквизити са налице в проверяваната заповед, следователно последната се явява и надлежно мотивирана.

При осъществената дължима проверка за допуснати в хода на особената процедура нарушения на административнопроизводствените правила, съдът намира, че не са налице такива. Спазени са предвидените в закона изисквания при издаване на процесния акт.

Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗОбС обявлението за предстоящо отчуждаване е публикувано на 27.11.2025г. на официалния сайт на община, публикувано е и в три вестника – два централни и един местен ежедневник, на дати 24.11.2025 и 28.11.2025 г..

Относно материалната законосъобразност на оспорената заповед, съдът приема следното:

Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗОбС, имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти- публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение.

Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗОС размерът на равностойното парично обезщетение за имотите предвидени за отчуждаване се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.

Съгласно изготвената на основание чл. 22 ал. 3 от ЗОбС експертна оценка за пазарната стойност на отчуждавания ПИ извършена в хода на административното производство, окончателната цена на имота е 2 051,81 евро. Същата е основана на метода на посредственото сравнение. Видно от оценката, за извеждане на пазарната стойност на имота е извършено експертно проучване на пазара на поземлени имоти в Пазарджик, с аналогична локация и сравними характеристики. Експертът е използвал три оферти за продажба на недвижими имоти, които оферти е подбрал от сайт за търговия с имоти.

Вещото лице при изготвяне на заключението по допуснатата в хода на съдебното производство съдебно-оценителна експертиза е извършило оценката съобразно изискванията на чл. 22, ал. 5 от ЗОС, във връзка с §1, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗОС, по метода на пазарния аналог – по цени на действително реализирана сделка към периода на издаването на оспорената заповед. Крайната пазарна стойност на отчуждавания имот, респ. равностойното парично обезщетение за отчуждаването му е достигната от вещото лице при сравнение с реални сделки осъществени само чрез покупко-продажба на имоти със сходни на процесния характеристикии, извършени през последните 12 месеца, вписани в Службата по вписванията при Районен съд – Пазарджик. Видно от допълнителното заключение, за изготвянето му вещото лице е ползвало четири пазарни аналога, като е приложило и съответни корекционни коефициенти е приело, че Пазарната цена на процесния имот с проектен идентификатор *** по КККР на гр.Пазарджик, м.”Татар Екин”, с площ 276 м2, който представлява реална част от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 8553 м2, определена по метода на пазарния аналог, е 2666 евро.

Съдът счита, че не следва да кредитира оценката, изготвена в хода на административното производство, доколкото я намира за необоснована, поради несъобразяването с разпоредбата на §1 от ДР на ЗОС. Това е така, тъй като при изготвяне на посочената оценка, за пазарни аналози не са използвани реални сделки, така както е изискването на посочената норма, а видно от приложената към заключението „коригираща таблица с елементи на сравнение“, са ползвани единствено офертни цени от сайт за търговия с недвижими имоти. Несъобразяването с нормативната уредба безспорно поставя под съмнение коректността на определената в коментираните оценки пазарната стойност на ПИ и като резултат води до възприемане на посоченото заключение като неправилно.

Не следва да се съобразява и посочения от вещото лице основно заключение, а следва при преценка законосъобразното определяне размера на дължимото на жалбоподателя обезщетение, да съобрази оценката посочена в изготвената по делото допълнителна съдебно-оценителна (техническа) експертиза от вещото лице. Това заключение съдът кредитира, като дадено от вещо лице разполагащо с необходимите знания и умения, което пълно, точно и подробно е обосновало заключението си, и е ползвало за аналози реални сделки, вписани в службата по вписванията при РС - Пазарджик и то само такива попадащи в дефиницията на §1, т. 2 от ДР на ЗОбС. Законът в чл. 22, ал.5 от ЗОС изисква размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване да се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Кои имоти имат сходни характеристики по смисъла на ЗОС се извежда от § 1, т.2 от ДР на ЗОС и това са тези имоти които имат еднакво конкретно или преобладаващо предназначение, притежават еднакъв характер на застрояване и са със същите или близки показатели на устройство и застрояване и/или установен начин на трайно ползване с отчуждавания имот.

Като съобрази така изготвената експертиза, съдът счита, че равностойното парично обезщетение за отчуждавания имот следва да се определи именно размер на 2666 евро, равняващи се на 5214,24 лева, който размер съответства на критериите по чл. 22, ал. 5 от ЗОС. В тази връзка заповедта в тази й част следва да се измени, съобразно това допълнителното заключение.

Съобразно изхода на спора, основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, изразяващи се във внесена държавна такса – от 5,11 евро, депозит за възнаграждение на вещо лице общо от 260 евро, като същите следва да бъдат възложени на ответника.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл.143, ал.1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Заповед № 137/23.01.2026 г. на кмета на община Пазарджик, в частта, с която е определено обезщетение в размер на 2 051,81 евро (4013 лв.) за отчуждавания поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Пазарджик в местност „Татар Екин“, като УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението от 2 051,81 евро (4 013 лв.) на 2 666 евро (5 214,24 лв.).

ОСЪЖДА Община Пазарджик да заплати на И. Н. М. [ЕГН] сума в размер на 265,11 (двеста шестдесет и пет и единадесет) евро (518,51 лева), представляващи разноски по делото.

Решението е окончателно.

Съдия: