Решение № 662 от 06.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 662 гр. Пловдив, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20215300502181 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на Г. Н. Ч. с ЕГН ********** от гр.***** чрез пълн. си адв.С. Й.-П. против решение №272/8.09.2020 г. гр.д.N9785/2019 г. на ПРС, 8 гр.с., с което е отхвърлен предявеният от него иск против „Лоджиматик Систъм“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от Управителя С. М. Б. Ш., иск с правно основание чл.226, ал.2 от КТ – за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата 4 510 лева, представляваща обезщетение по чл.226, ал.2 от КТ за незаконно задържане от ответника на трудовата книжка на ищеца през периода 02.11.2018 г. - 22.01.2019 г., както и направените разноски за производството по делото и с което е осъден да заплати разноските на ответника по делото в размер на 660 лв. с ДДС. Излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението и иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск. Претендира за разноски.

1

Въззиваемата страна „Лоджиматик Систъм“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от Управителя С.

М. Б. Ш., със съдебен адрес: гр. ***** - „Ийст Парк Трейд Център“, Адвокатско дружество „Д., Т. и Партньори“, адв. Б.К. – счита жалбата за неоснователна. Претендира за разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 226,ал.2 КТ.

Ищецът претендира да бъде да му заплати сумата 4 510 лева, представляваща обезщетение по чл.226, ал.2 от КТ за незаконно задържане от ответника на трудовата книжка на ищеца през периода 02.11.2018 г. 22.01.2019 г.

РС е отхвърлил иска по съображения, че ищецът не е доказал, че след прекратяване на ТПО се е явил при работодателя за да получи оформена трудовата си книжка.

Във ВЖ са изложени следните съображения: неправилно съдът е приел, че не са налице доказателства, че след прекратяване на ТПО ищецът се е явил да получи трудовата си книжка – от писмото на Инспекцията по труда се установявало, че към датата на подаване на сигнала на 19.11.2018 г., при извършената проверка от инспекцията, трудовата книжка се е съхранявала в цеха в гр.**** и на работодателя са дадени указания, че е длъжен да впише данни, свързани с ТПО, както и че е длъжен да оформи трудовата книжка с подпис и печат на записите в нея; че съдът не е съобразил, че момента на прекратяване на ТПО, съответно на представяне на тр.книжка за оформянето й съвпада с момента на връщането й, което не е направено, тъй като на 5.11.2018 г. ищецът се е явил лично да получи заповедта за прекратяване на ТПО; не е установено да е извършено съобщение до работника, че тр. му книжка е на разположение за получаване, поради което същият е подал нов сигнал в инспекцията по труда на 19.11.2018 г.

В отговора на ВЖ са изложени доводи, че решението е правилно и законосъобразно, че ответникът, включително и чрез пълномощника на ищеца-Г. М. се е опитал да се свърже с въззивника и че последния едва в последствие е бил принуден са направи пълномощно, за да си получи 2 документите; счита, че вредите са недоказани, че е задължително обезщетението се дължи при доказан деликт при доказателствена тежест на работника; счита, че последният не е представил доказателства за реално настъпили вреди.

Не се спори по делото и видно от приетия тр.договор №9 от 30.07.2018 г. ищецът е работил при ответника, като със заповед №3/01.11.2018 г., връчена на Г.Ч. на 05.11.2018 г. , ТПО му е прекратено /л.6 от д.РС/.

От приетото по делото писмо от 04.02.2019 г. на Директора на Д“Инспекция по труда“-гр.**** е ведно, че Ч. е подал сигнали на 19.11.2018 г., на 04.12.2018 г. и на 24.01.2019 г. за това, че трудовата му книжка не му е върната; при извършената проверка се установило, че трудовата му книжка е в цеха на работодателя в гр.****; че работодателят не е изпълнил задължението си да върне незабавно трудовата книжка на работника, а в случая, когато при прекратяване на ТПО работникът не е получил тр.книжка да му съобщи с писмо с обратна разписка да се яви , за да я получи лично или да му бъде изпратена по пощата или предадена на определено от него упълномощено лице. По делото не са ангажирани доказателства от ответника да е изпълнил това си задължение. По делото е представено пълномощно, с нот.заверка, с което Ч. е упълномощил Г. М. да получи трудовата му книжка.

От показанията на св.И. К. – **** на производствена дейност във фирмата, се установява, че след прекратяване на ТПО, първите 2-3 седмици се опитвал безуспешно да се свържи с ищеца,както и че на 22.11.е връчено препоръчано писмо с трудовата книжка на ищеца.

Съдът не кредитира показанията на този свидетел като необективни, заинтерисовани и противоречащи на останалите събрани доказателства – писмото от инспекцията по труда, както и че не се представи по делото обратната разписка, доказваща твърдяното препоръчано писмо с трудовата книжка на ищеца.

Предпоставки за обезщетяване съгласно чл.226, ал.2 КТ на причинените на работника вреди в резултат на задържане на тр.книжка са: да е налице прекратено ТПО, незаконно задържане на тр.книжка; наличие на причинени вреди и причинна връзка между незаконното задържане на тр.книжка и причинените вреди. От събраните доказателства се установява, че ТПО с Ч. е прекратено със заповед, връчена на работника на 05.11.2018 г.-лично; че 3 тр.книжка на Ч. е била надлежно оформена и предадена на 30.01.2019 г. – налице е незаконно задържане на тр.книжка през този период.

ПОС намира за неоснователни доводите на въззиваемия, че вредите на работника от невръчване на тр.книжка трябва да са действително претърпени и доказани; че същият трябва да е претърпял реално вреди, които следва да бъдат доказани. В тази връзка съдът съобразява разясненията, дадени в т.2 от ТР№1 от 02.12.2019 г. на ВКС по т.д.№1/2019 г., където е казано, че работникът не е длъжен да доказва размера на конкретно претърпените от него вреди, защото той е нормативно определен. И това е така, тъй като изпълнението на задължението на работодателя незабавно да върне трудовата книжка е от значение за упражняване на трудовите и осигурителните му права следващи прекратяването на ТПО; че неправомерното задържане на тр.книжка може да доведе от ограничаване на конституционното право на труд, защото без нея работникът не може да постъпи на друга работа , както и до ограничаване на неговите социално-осигурителни права с оглед невъзможността да получава обезщетения за безработица От казаното по-горе следва, че искът е основателен.По отношение на размера. Процесният период включва 59 работни дни. От платежен фиш,приет на л.38 от д.РС , е видно, че надницата на Ч. за1 раб.ден е 58,58 лв., от което следва, че искът е основателен за сумата 3456,22 лв., в който размер следва да се уважи.

Като е достигнал до други правни изводи, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени.

С оглед уважаване на въззивната жалба въззивникът има право на разноски за производството на основание чл.78 ал.1 ГПК. Такива са поискани и се присъждат в размер на 1000 лв.- платен адв.хонорар за защита по делото пред ПРС и ПОС, съгласно представените ДПЗ.По искането на насрещната страна за намаление на адв.хонорар, ПОС намира следното: с оглед мат.интерес -4510 лв., съгл.чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1/9.7.2004 г., размерът на мин.адв.възнаграждение е 545,70 лв./300+7% от 3150/, а пред ПОС страната е заплатила 600лв. ПОС намира, че не следва да се намалява поради прекомерност платения от въззивника адв.хонорар за въззивната инстанция, т.к. от една страна завишението не е голямо, а от друга е налице процесуална активност на пълномощника по в.гр.д.2700/20 г. на ПОС и по 2181/21 на ПОС, 4 довело до обръщане на резултата.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №272/8.09.2020 г. гр.д.N9785/2019 г. на ПРС, 8 гр.с.

– изцяло и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Лоджиматик Систъм“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от Управителя С. М. Б. Ш. да заплати на Г. Н. Ч. с ЕГН ********** от гр.***** сумата 3456,22 лв, представляваща обезщетение по чл.226, ал.2 от КТ за незаконно задържане от ответника на трудовата книжка на ищеца през периода 02.11.2018 г. 22.01.2019 г., както и направените разноски за производството по делото разноски по делото в размер на 1000 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5