Решение № 170 от 31.07.2026, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Габрово, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Диян Д. Атанасов

Габриела Б. Илиева при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно гражданско дело № 20264200500294 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 4736/18.05.2026 г. от Т. Н., чрез адв. Н. Х., против Решение № 146/29.04.2026 г. по гр. д. № 553/2025 г. по описа РС – Габрово, с което са отхвърлени иска по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника Х. Х. да премахне изграден комин, прилепен към северната страна на сграда с идентификатор № ***, която е построена в поземлен имот № ***, да прекрати влизането в ПИ с идентификатор № *** и да не поставя прегради пред прозореца в южната част на сграда с идентификатор № **, както и иска по чл. 45 ЗЗД за осъждане на Х. Х. да заплати обезщетение в размер на 511, 29 евро за причинени имуществени вреди в недвижим имот, представляващ жилищна сграда с идентификатор №***.2.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение. Излага, че причина за подписаната декларация за отказ от право на ползване върху процесната сграда е желанието на племенницата й и собственик на имота Д.Т. да продаде недвижимия имот. Сочи, че вещното право на ползване се погасява само на основанията, изрично посочени в чл. 59 ЗС, където не присъства доброволен отказ от право на собственост. Излага, разпоредбата на чл. 99 ЗС, регламентиращ отказа от право на собственост не следва да се прилага и спрямо правото на ползване. Счита, че декларацията не е породила правно действие спрямо трети лица. Излага, че като ползвател има право на защита на вещното си право, когато собственика не предприема мерки затова. Излага, че е налице незаконен строеж в рамките на имот с идентификатор ***., използван от нея, както и че са налице незаконни 1 действия, извършвани от ответника Х. Х. – влизане в чуждия имот и извършване за незаконни строителни дейности, затъмняване на помещението в южната част на ПИ ***.2., при което основателен се явява иска по чл. 45 ЗЗД за заплащане на щетите, нанесени по сградата от незаконния ремонт. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Х. Т. Х., чрез пълномощника си адв. Е. П., депозира отговор на въззивната жалба, в който заявява становище за правилност и обоснованост на обжалваното решение, за което излага съображения.

Въззивната жалбата е редовна и допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно правомощията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следи служебно за валидността на решението, както и за допустимостта му в обжалваната част, а по останалите въпроси досежно неговата правилност е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Съобразно правомощията си, въззивният съд намира, че решението е валидно и допустимо, поради което пристъпва към проверка на неговата правилност съобразно наведените възражения от въззивника.

Първоинстанционното производство е образувано по обективно и кумулативно съединени искове с пр. квалификация чл. 109 ЗС за осъждане на Х. Т. Х. да премахне изграден комин, прилепен към северната страна на сграда с идентификатор № ***, която е построена в поземлен имот № ***, да прекрати влизането в ПИ с идентификатор № *** и да не поставя прегради пред прозореца в южната част на сграда с идентификатор № **, както и иска по чл. 45 ЗЗД за осъждане на Х. Х. да заплати обезщетение в размер на 511, 29 евро за причинени имуществени вреди в недвижим имот, представляващ жилищна сграда с идентификатор № ***.2.

С Решение № 146/29.04.2026 г. по гр. д. № 553/2025 г. по описа РС – Габрово съдът е отхвърлил предявените претенции, като се е мотивирал, че съгласно вписана декларация за отказ от право на ползване с нотариална заверка на подписа от 05.06.2025 г., вписана в Имотния регистър, ищцата се е отказала от вещното право на ползване върху имот с идентификатор № ***.2, предвид което липсва първата предпоставка на иска по чл. 109 ЗС, което води до неоснователност на претенцията. По иска с правна квалификация чл. 45 ЗЗД съдът е приел, че от изслушаната съдебна техническа експертиза се установява, че извършените ремонтни дейности и изграждането на комин по северната фасада на сграда № ***, не са предизвикали пропадането на таванския гредоред в сграда № ***.2, че липсва причинно-следствена връзка между тях, а лошото състояние на сграда № ***.2 се дължи на занемареното й 2 поддържане. Изложил е и че в случая и с оглед декларацията за отказ от вещното право на ползване, ищцата няма правнозначим интерес, които да е накърнен, т.к. същата не е нито собственик, нито ползвател на сградата, в която претендира да са причинени вреди от ответника.

Видно от удостоверение за наследници на Р.Н.Р., починал на 01.12.1986 г., е оставил за наследници съпруга И. Р., дъщеря Т. Н. и дъщеря Й. Т.. И. Р. е починала на 14.11.2013 г. и чрез универсално завещателно разпореждане е оставила имуществото си на Й. Т.. Последната е починала на 07.07.2022 г. и е оставила за наследници съпруг Р. Т. и дъщеря Д.Т..

Видно от Нотариален акт № ** г. за покупко-продажба на недвижим имот на Габровски народен съдия, Р.Н.Р. придобива имот описан като: къща, състояща се от две стаи, застроена върху 46 кв. м. в парцел Г- / 79 от кв. 13 по плана на кв. Л.-I, гр. Габрово заедно с дворно място от 180 кв. м. /незастроено пространство/ при граници: ул. о.т. 36-42, парц. 1-178, дворище пл. сн. № 80, парц. III-181.

Видно от Нотариален акт №84, том III, н.дело №985 от 17.10.1972г. за собственост на недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка Х. Т.

Х. е признат за собственик по наследство и давностно владение върху следния недвижим имот: 1/2 идеална част от дворно място, цялото от 250 кв.м., находящо се в кв. Л. I, Габрово при граници: улица, ************ от две страни, заедно с построената в това дворно място източната реална половина на жилищната сграда /близнак/.

По плана горния имот образува дворище пл. сн. №179 от квартал 138 по плана на кв.Л. I, гр. Габрово, съдържащо 250 кв. м., заедно с построената в това дворно място жилищна сграда /близнак/.

Видно от Нотариален ** за дарение на недвижим имот на Нотариус с рег. №299 на НК, ответницата Д. Р. С. придобива собствеността върху следния недвижим имот: 7/12 ид. ч. от 3/4ид. ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, одобрени с Заповед № РД-1819/18.05.2007 год. на Изпълнителен директор на АГКК гр. София, с адрес **, целият с площ 305 кв. м с номер по предходен план 7837, кв. 6, парцел XIII, заедно със 7/12 ид. ч. от застроената в имота СГРАДА с кадастрален идентификатор ***.2 на застроена пл. 61 кв. м. брой етажи 2, с предназначение „жилищна сграда-еднофамилна" и с описание по предходен документ: къща състояща се от две стаи,кухня и маза, застроена върху 46кв.м.

Видно от горепосочения нотариален акт с договора за дарение Т. Н. си запазва правото на ползване върху гореописания недвижим имот, пожизнено и безвъзмездно.

Видно от декларация за отказ от право на ползване с нотариална заверка на подписа на Т. Р. Н. от 05.06.2025г., рег.№4308/2025г. на нотариус с рег.№299 на НК, вписана в Служба по вписванията-гр.Габрово, имотен регистър с вх.

№1706/05.06.2026г., акт №137,том І, н.дело № 810, Т. Н. се е отказала от учреденото в нейна полза пожизнено и безвъзмездно право на ползване с Нот.

3 акт ** г. върху недвижимия имот, предмет на договора, заедно с всички подобрения и приращения в описания имот.

По делото е изслушана съдебна техническа експертиза, която съдът кредитира като обективна, пълна и логична, от която се установява, че в ъгъла на стаята, по западната фасада до прозореца на жилищна сграда с идентификатор ***.2, в тавана има образували се два отвора с размери 70х60см и 40х40см- общо около 1,00м2. Същите са се образували вследствие на занемареното състояние на цялата сграда, неизвършвани с течение на годините текущи ремонти, довели до оводняване на части от таванската конструкция и загниване на дървения гредоред. Отворите не биха могли да се образуват от вибрации при извършването на ремонтни дейности по северната фасада на сграда ПИ ***.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

За уважаването на иска по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, в условията на пълно и главно доказване, че е титуляр на правото на собственост или на ограничено вещно право върху вещта, както и че върху нея е осъществено неоснователно въздействие, което създава пречки за използването й по-големи от обикновените.

За уважаването на иска по чл. 45 ЗЗД е необходимо ищецът да докаже, в условията на пълно и главно доказване: 1) противоправно поведение на ответника; 2) настъпила вреда и нейния размер; 3) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилата вреда; 4) вина.

Предпоставките на фактическия състав са кумулативни, като вината се презумира на осн. чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Макар да не е уредено като самостоятелна хипотеза в нормата на чл. 61 ЗС, законът допуска прекратяване на вещното право на ползване и на това основание Възможността за отказ от правото е включена сред правомощията на ползвателя като израз на неговата свободна воля да упражнява или пък да се откаже от съществуващото в патримониума му право на ползване.

Единодушно в доктрината и съдебната практика се приема, че правилата за отказ от правото на собственост се прилагат и спрямо ограниченото вещно право на ползване върху чужда вещ.

Отказът от вещното право на ползване върху недвижим имот, съобразно чл. 100 ЗС, следва да бъде извършен чрез едностранно изявление на титуляря на правото, обективирано в писмена форма с нотариална заверка на подписа и вписано в имотния регистър.

Като се има предвид гореизложеното, Т. Р. е извършила валиден отказ от учреденото й вещно право на ползване с нотариален акт № ** н.дело № 490/15.08.2023г. върху недвижим имот с идентификатор № **. Същият е извършен в предвидената от закона форма – писмена с нотариална заверка и е вписан в Служба по вписванията-гр.Габрово, имотен регистър с вх.

№1706/05.06.2026г., акт №137,том І, н.дело № 810. Изводът на първоинстанционният съд за липсва на вещно право у патримониума на 4 ищцата е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Предвид липсата на първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 109 ЗС, същият се явява неоснователен и не се налага излагането на мотиви по втората му предпоставка.

По деликтния иск, настоящата въззивна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд. По делото е установено от изслушаната, че твърдените вреди не се намират в причинно-следствена връзка с твърдяното поведение, не биха могли да са причинени от него, а са следствие от липсата на поддръжка на имота. За отхвърлянето на иска като неоснователен е достатъчно да липсва една от кумулативните предпоставки на фактическия състав по чл. 45 ЗЗД, без да е необходимо да се обсъжда наличието или липсата на останалите. Само за пълнота, първоинстанционния съд е посочил, че ищцата не е нито собственик, нито ползвател на процесния имот, за който твърди, че са нанесени вреди от ответника, поради което не притежава качеството кредитор на претендираното вземане за обезвреда спрямо ответника.

Предвид гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора по въззивната жалба въззиваемата страна има право на разноски по делото. Същата е представила доказателства за сторени разноски в размер на 400 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

По направеното бланкетно възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от процесуалния представител на въззивника, съдът намира същото за неоснователно. В разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК ( Изм. – ДВ, бр. 17 от 2026 г.) е предвидено, че „Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част“. Възразяващата страна следва да изложи доводи, а съдът следва да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. Едва въз основа на тази преценка може да се направи извод дали е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. Независимо от горното, за пълнота следва да се посочи, че с оглед фактическата и правна сложност на предявените искове – за защита на ограничено вещно право и деликтен иск, както и извършената работа от адвоката на насрещната страна, включваща изготвянето на мотивиран отговор на въззивната жалба, явяване в съдебното заседание пред въззивния съд, пледоария по съществото на спора, възнаграждението в размер на 400 евро за процесуално представителство не е прекомерно.