Решение № 243 от 22.08.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 174/2024
- Вид
- Решение № 243
- Подписан
- 22.08.2024
- Състав
- Магдалена Кръстева Недева, Диана Димитрова Митева, Даниела Димова Томова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 16, ал.1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал.1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал.1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал. 2 и ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2 и ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 243 гр. Варна, 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Магдалена Кр. Недева
Членове:
Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20243001000174 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалбa, подадена от З. И. К. и С. М. К., и двамата от *****, чрез адв. Я. и адв. З., и въззивна жалба депозирана от „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, чрез адв. Г., срещу решение №1/12.01.2024 г., постановено по т.д. №112/2022 г. по описа на Окръжен съд - град Добрич, с което на осн. чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е осъдено да заплати на ищците З. И. К. и С. М. К. сумите от по 75 000 лв. на всеки от тях, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, причинени от смъртта на техния внук М.С.М., починал на ***** г. в резултат на ПТП, настъпило на 21.08.2021 г., виновно причинено от Д. И. Д., водач на лек автомобил „Тойота Ярис" с рег.№ *****, застрахован по риска "Гражданска отговорност" при „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 24.05.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумите от по 3 458,61 лв. на всеки от ищците, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главните задължения за периода от 09.12.2021 г. до датата на завеждане на 1 исковата молба - 23.05.2022 г., като исковите претенции в останалата им част за неимуществени вреди за горницата над 75 000 лв. до претендирания размер от по 100 000 лв. и акцесорната претенция за горницата над 3 458,61 лв. до претендирания размер от по 4 611,48 лв. са отхвърлени като неоснователни.
Въззивниците З. И. К. и С. М. К. обжалват решението в частта, в която съдът е отхвърлил исковите им претенции за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ за разликата над 75 000 лв. до претендираните по 100 000 лв., както и в частта на претенцията за законна лихва върху главницата дължима за периода от 09.12.2021г. до датата на исковата молба – 23.05.2022 г. за горницата над 3 458,61 лв. до претендирания размер от по 4 611,48 лв., намирайки същото за неправилно, като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, и необосновано. Излагат съображения за доказаност на силната връзка, изключителна близост и привързаност между починалия М.С.М. и ищците – негови баба и дядо, настоящи въззивници, надминаваща обичайната такава, в какъвто смисъл са събраните по делото гласни доказателства. Твърдят нарушение нормата на чл. 52 ЗЗД, довело до присъждане на обезщетение в занижен размер от обичайно присъжданото в подобни случаи. Считат, че съдът е допуснал отклонение от задължителните указания на ППВС № 4/68.
Молят решението в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите начиная от 24.05.2022г. до окончателното им изплащане. Претендират присъждане на разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, оспорвайки оплакванията в същата с подробно изложени съображения за неправилността на същите, позовавайки се и на задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 1/2016 год. на ОСНГТК на ВКС. Навежда оплаквания за допуснати от съда нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в заличаване от списъка на свидетелите на майката на починалия М. С. М. А., която съдът не е успял да призове в Полша. Моли решението в обжалвана му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззивникът
„ДЗИ
-
ОБЩО
2
ЗАСТРАХОВАНЕ”
ЕАД обжалва решението в частта, в която е уважена исковата претенция за неимуществени вреди в размер на по 75 000 лв., както и акцесорната претенция за обезщетение за забава. Излага доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение в съответната му част. Счита, че по делото е останало недоказано наличието на изключителност в изградената между починалия и ищците емоционална връзка, характеризираща се с необичайно силна привързаност помежду им. Твърди нарушение нормата на чл. 52 ЗЗД, както и несъобразяване на задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 1/2016 год. на ОСНГТК на ВКС. Счита, че не са налице основания за присъждане на претендираните обезщетения за претърпени от ищците неимуществени вреди, а в условията на евентуалност навежда оплаквания за прекомерност на същите, като несъответни на икономическата конюнктура, както и на действително претърпяната вреда, ако има такава, при недопускане на неоснователно обогатяване. Излага съображения за това, че по делото не са били събрани никакви доказателства от медицински характер, които да установят действителното психическо състояние на ищците преди/по време/ след настъпване на инцидента, за да бъде направен извод за обоснованост на твърдяната изключителност на връзката и отношенията на привързаност помежду им, респ. за нанесените травми от загубата на внука им. Намира претендираната в настоящото производство сума за завишена и несъответна на обществения критерий за справедливост, без данни за изключителни обстоятелства, различни от обичайните, нормалните и естествени взаимоотношения между лица, приели да влагат в отношенията си тези, присъщи на баба и дядо, съответно внук, които да налагат определяне на застрахователно обезщетение в размер на по 75 000 лв. Моли съда да отмени обжалваното решение в неговата осъдителна част, а в условията на евентуалност – да намали размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, съответно обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху същите. Претендира присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение по съображения, изложени в нейната въззивна жалба.
Претендира присъждане на разноски във въззивната инстанция, в т.ч. адвокатско възнаграждение.
3
В производството по чл. 267 ГПК, с определение № 315 от 22.05.2024 г., въззивният съд се е произнесъл по допустимостта и редовността на жалбите, както и по предварителните въпроси.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.
Ищците З. И. К. и С. М. К., и двамата от ***** претендират от ответното застрахователно дружество „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 121718407, гр.София заплащане на застрахователно обезщетение на стойност по 100 000лв за всеки от тях, ведно със законната лихва към 09.12.21г. – момента на отказа на застрахователя да заплати претендираните от тях суми, за претърпените неимуществени вреди вследствие на настъпило ПТП, на 21.08.2021 г., при което е причинена смъртта на техния внук М.С.М.. Твърдят, че създадената между тях и загиналия при ПТП отглеждан като техен внук М. житейска и дълбока емоционална връзка е причината да претърпят по-големи от характерните за родствената връзка болки и страдания от неговата смърт, които подлежат на обезщетяване.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че процесното ПТП е настъпило на 21.08.21г. по път II - 71 /Добрич - Силистра/ на около 1 км. след с. Карапелит., община Добричка, област Добрич между лек автомобил марка „Тойота", модел „Ярис" с рег.№ *****, управляван от Д. И. Д. и лек автомобил марка „Ауди", модел „А4" с рег.№ *****, управляван от К.А.П., в който е пътувал и внукът на ищците М. С.М.. Движейки се с несъобразена скорост, водачът на лек автомобил Тойота губи контрол над управлението, навлиза в лентата за насрещно движение и блъска челно движещия се насреща лек автомобил Ауди. Според установеното по делото причината за настъпване на ПТП се корени в субективните действия на водача на лекия автомобил Тойота, който с действията си допуска виновно нарушение на правилата на движение по пътищата, а именно: чл. 16, ал.1, т. 1 и чл.20 ал.1 и 2 от ЗДвП.
Във връзка с произшествието е съставен Протокол за ПТП с пострадали лица № 24002155 от 01.09.2021г., образувано е Досъдебно производство № 4
159/21.08.21г. по описа на Второ РУ на МВР - град Добрич, както и Прокурорска преписка №2878/2021г. по описа на Районна прокуратура Добрич, ТО - Балчик, изпратена по компетентност на Окръжна прокуратура – Добрич.
С присъда по НОХД №92/2022г. по описа на ДОС, влязла в сила на 25.01.2023г., Д. И. Д. е признат за виновен в извършеното от него деяние, в резултат на което е последвала смъртта на М.С.М. и средна телесна повреда на две лица, за което му е наложено и съответното наказание.
Веднага след инцидента пострадалият М. е откаран в Центъра за спешна медицинска помощ към „МБАЛ - ДОБРИЧ" АД и е приет по спешност в СО към „МБАЛ - Добрич" АД в крайно тежко общо състояние - с тежка черепномозъчна травма, поставен е в медикаментозна кома и е с опасност за живота.
Извършена му е сложна операция, но независимо от усилията на медицинския екип на 29.08.21г. М. е починал.
Страните не спорят и по делото се установява, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил Тойота е застрахована по риска „Гражданска отговорност“ в ответното дружество по силата на застрахователна полица № *****, валидна от 04.11.2020г. до 03.11.2021г., както и че на 09.09.2021г. претенцията на ищците за обезщетение за неимуществени вреди е надлежно заведена пред „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с вх. №94-Я-199/09.09.2021 г. По образуваната застрахователна преписка /щета/ е постановен отказ от изплащане на обезщетение, тъй като застрахователят е приел, че претенцията на ищците е неоснователна.
Първият спорен между страните въпрос касае активната материалноправна легитимация на ищците, оспорвана от застрахователя. В тази връзка съдът съобрази следното :
Съгласно ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ТКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
5
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
С това Тълкувателно решение в кръга на лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, причинени от смъртта на техен близък са включени бабите и дядовците в случаите, в които са доказали кумулативното наличие на посочените по горе две предпоставки : ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките.
Съдът намира, че приложението на посочената тълкувателна практика на ВКС не е препятствано от обстоятелството, че биологичният произход на загиналия внук М. от сина на ищците не е доказан. Трайна е съдебната практика, че признаването на право на обезщетение на отглежданото дете, съответно на отглеждащия го, е обвързано с изискване отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете, без да се поставя условие за предприети формални процедури по осиновяване или установяване на произход.
За да прецени наличието на активна материалноправна легитимация у ищците за получаване на претендираното от тях обезщетение въззивният съд съобразява и преценява в съвкупност и поотделно събраните по делото гласни доказателства, включително и чрез разпита на С. М. А., майка на починалото лице, депозирани във въззивното производство. Свидетелката заявява, че от години живее в чужбина, като не е живяла със своето дете М.С.М.. Правила е опити да го види три пъти, чувала се е по телефона с него. Синът е живеел със своята баба и дядо, бил е отгледан от тях. Свидетелката е оставила М. като дете, едва на две годишна възраст. В по-късен етап, след като М. е пораснал, заявява, че се е виждала с него, прекарвали са време в България. Детето е отгледано от своите баба и дядо, като според свидетелката те са се грижили добре за него.
Разпечатката съдържа 41 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7dabc8b8-60af-4744-bd52-f78f3e30d2b1