Решение № 2302 от 08.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2302 гр. София, 08.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Д. като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20241110112699 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на М. Х. П. срещу Д. Х. Б., с която са предявени претенции за осъждане на ответницата да плати на ищцата 1620 лева – неизплатен остатък от заем, за който страните са сключили договор, озаглавен „за финансова помощ“, на 24.04.2020 г., като делото е прекратено по претенцията за законна лихва с Разпореждане № 44955/28.10.2025 г. по делото, влязло в сила на 05.11.2025 г. (на лист 46).

Ищцата твърди, че на 24.04.2020 г. с ответницата сключили договор за финансова помощ, по който били изплатени на ответницата 6100 лева, които трябвало да върне до 24.06.2020 г. Ищцата върнала 4480 лева, но не била платила останалите 1620 лева, които се претендират с иска. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – Д. Х. Б., чрез особения представител, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че не е доказано предаване на заетата сума, като в договора е предвидено да стане на непосочена дата, а от основанията за плащане, които ответницата е посочила и ищцата твърди, че са по договора, не може да се установи каква е била предадената сума.

В съдебното заседание страните поддържат аргументите си от исковата молба и отговора. Ищцата претендира разноски по списък.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа 1 обстановка:

На лист 8 от делото е представен от ищцата в препис неоспорен от ответницата „Договор за финансова помощ“ от 24.04.2020 г. между страните, който всъщност съдържа уговорка за предоставяне на заем от 6100 лева, като в чл. 1 второто иззречение гласи „Сумата се предоставя на заемополучателя, съответно: на ………………. 2020 г. , изплатена в сума брой“, а срокът за връщане е определен до 24.06.2020 г. Оттук следва, че текстът на договора не съдържа признание от ответницата по делото, че е получила заетата сума.

От представено от ищцата на лист 5 – 7 от делото в неспорен от ответницата препис извлечение от 29.09.2020 г. от банкова сметка на ищцата при „Централна кооперативна банка“ АД се установява, че ответницата е превела на ищцата следните суми:

– на 22.06.2020 г. – 480 лева, с основание: „лихва злато“;

– на 06.07.2020 г. – 1000 лева, с основание: „превод частично пащане двор финансова помощ“;

– на 20.07.2020 г. – 1500 лева, с основание: „превод частично пащане двор“, и – на 21.08.2020 г. – 1500 лева, с основание: „пащане по договор за парична помощ“.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е иск за връщане на заета сума с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

Искът се уважава, ако съдът установи, че между страните има договорка ответницата да получи заем от ищцата, заемната сума е предадена и е настъпил падежът на задължението.

В случая е установено, че между страните е имало съгласие да се предоставят на ответницата 6100 лева от ищца. Ответницата е заплатила на ищцата 4000 лева, които може да се приеме, че са били за плащане по договора. Ищцата обаче не представя никакви доказателства да е предала на ответницата повече от платените от нея суми, а от основанията за плащане, посочени от ответницата, може да се направи извод, че страните са имали правоотношения по различни договори. Поради това съдът приема, че съвкупността от събраните по делото доказателства е недостатъчна, за да установи ищцата вторият факт, който е в нейна тежест на доказване – реално предаване на заетата сума. Съдът намира, че в случая установяването на това плащане е можело да стане с разписка от ответницата, както следва и от чл. 77 ЗЗД, т.е. ищцата не е имало нужда да полага някакви особени усилия, за да си осигури доказателства за претенцията. Поради това частичните плащания на ответницата без препратка към конкретен договор (напр. с дата на сключване) от многото, сключени между страните, не могат да се приемат по реда на чл.

175 ГПК за извънсъдебно признание за получаване на пълната заета сума.

Искът следва да се отхвърли като недоказан.

2

Съгласно чл. 14 от Регламент (EО) № 974/98 за въвеждане на еврото, когато към датата на въвеждане на тази валута съществуват правни инструменти, които определят задължения в излезли от обращение национални валути, те се смятат за суми в евро съгласно приетия от Съвета на Европейския съюз курс. В настоящия случай като „правен инструмент“ следва да се смята исковата молба, но съдът съгласно правилото на чл. 235, ал.

3 ГПК във връзка с чл. 439, ал. 2 ГПК взема предвид само настъпилите към датата на приключване на устните състезания по делото факти. Затова и решението следва да отразява правното положение към тази дата, която по настоящото дело е преди 31.12.2025 г., и поради това решението се постановява в левове. Това се прави и с цел да се защити интересът на страните при неправилно превалутиране от съда, тъй като след устните състезания страните няма как да възразят срещу правилността на извършената от съда конверсия в евро, освен с въззивна жалба, а няма основание това доста времеемко и изискващо разходи средства да им бъде налагано по този въпрос.

Превръщането на претенциите в евро следва да бъде взето предвид при евентуално въззивно обжалване на решението, или, ако няма такова – в изпълнителния процес.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответницата съгласно чл.

78, ал. 3 ГПК, но тя не е участвала лично по делото и не следва да се присъждат.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Х. П. иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на Д. Х. Б., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Н.“ **, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, да плати на М. Х. П., с ЕГН: **********, и адреус: С., ул. „В. М.“ № **, вх. *, ет.

*, ап. **, сумата от 1620 лева (хиляда шестстотин и двадесет лева) – неизплатен остатък от заем, за който страните са сключили договор, озаглавен „за финансова помощ“, на 24.04.2020 г.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3