Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2740 от 26.05.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 1250/2026
Вид
Определение № 2740
Подписан
26.05.2026
В сила
26.05.2026
Състав
Мими Фурнаджиева, Борис Димитров Илиев, Велислав Павков

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2740 гр. София, 26.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. И. като разгледа докладваното от Борис Д. И. К. гражданско дело № 20268002101250 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. И. В. от гр. Плевен, ЖК „Дружба“, бл.423, вх.Д, ап.15, ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв. М. М., против Решение №448 от 14.11.2025г. по в. гр. д.

№589/2025г. по описа на Окръжен съд- Плевен в частта му, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на Решение № 480 от 11.04.2025 г., постановено по гр. д. № 5860/2024 г. по описа на Районен съдПлевен е признато за установено, че А. И. В. дължи на А. Д. Р., ЕГН **********, Н. Е. Г., ЕГН **********, и М. Е. Г., ЕГН ********** /наследници на Е. Г. Йорданов, ЕГН **********/ сумата от 7182,44 лв., представляваща неизплатен договорен резултативен хонорар в размер на 7,5% от общата сума на присъдените от съдилищата главница, обезщетение за забава и лихва, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2024г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2347/17.07.2024г. по ч.гр.д.№4101/2024г. на Районен съд- Плевен. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като се иска отмяната му.

Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основаН. за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК.

1

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответните страни по нея А. Д. Р., ЕГН **********, Н. Е. Г., ЕГН **********, и М. Е. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника им по делото адв. Х. С., с който се изразява становище за липса на основаН. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, ВърховН.т касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивН.т съд е приел, че с пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 05.08.2020г. ответникът А. И. В. е упълномощил адв. Е. Г. от САК, починал в хода на процеса и заместен от наследниците си А. Д. Р., Н. Е. Г. и М. Е. Г., за осъществяване на процесуално представителство във връзка с предявен иск срещу „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД. В посоченото пълномощно и договор страните уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв., за което документът представлява разписка, че е заплатено в брой, както и резултативен хонорар в случай на краен положителен за ищеца изход на делото, на основание чл.36 ал.4 от ЗА, в размер на 7,5% от общата сума на платените обезщетение/главница и лихви/ след получаването им по посочената банкова сметка. От адв. Е. Г. от името на А. И. В., като пълномощник на И.

И. Ц., била подадена искова молба с вх. № 90651/04.09.2020 г. на СГС против „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, въз основа на която било образувано гр. д. № 9413/2020 г. по описа на СГС. Във връзка с така предявеН. иск срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД между А. И. В., като пълномощник на И. И. Ц., и адв. Е. Геортиев били подписани и адвокатско пълномощно с договор за правна защита и съдействие от 23.01.2023г. с уговорено възнаграждение в размер на 7789 лв. за представителство по в.гр.дело № 2563/2022. на САС и подаване на молба за издаване на изпълнителен лист, адвокатско пълномощно с договор за правна защита и съдействие от 23.10.2023г. с уговорено възнаграждение в размер на 5841 лв. за представителство по гр. дело № 1281/2023 г. на ВКС и подаване на 2 молба за издаване на изпълнителен лист; адвокатско пълномощно с договор за правна защита и съдействие /без дата/ с уговорено възнаграгдение в размер на 3654 лв. за подаване на молба за издаване на изпълнителен лист, образуване на изпълнително дело и водене на същото.

По предявеН. от И. И. Ц., представлявана от А. И.

В., чрез адв. Е. Г., иск срещу „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД е било постановено влязло в сила решение, въз основа на което е бил издаден изпълнителен лист, с който „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на И. И. Ц. на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.408, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД сумата от 61 582,81 лв., представляваща застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда- 04.09.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 16 319,23 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва, дължимо за периода от 24.01.2018г. до 03.09.2020г. По подадена от И.

И. Ц., представлявана от А. И. В. чрез адв. Е. Г., молба срещу „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД е било образувано изп. дело № 20239240402066 по описа на ЧСИ Галин Костов, с район на действие- СГС.

По посоченото изпълнително дело А. И. В. е упълномощил адв.Е. Г. за завеждане на делото и за процесуални действия по него, включително с правото да получи сумите по него по своя банкова сметка. С молба от 27.05.2024г. до съдебН. изпълнител А. И. В. е поискал изпълнителното дело да бъде прекратено, да се върне изпълнителН. лист, да се преустановят всички действия по принудително изпълнение, и е заявил, че оттегля пълномощията си от адв.Е. Г..

С постановление от същата дата ЧСИ прекратил изпълнителното дело въз основа на така депозираната молба, а на 29.05.2024г. предал изпълнителН. лист на пълномощника А. И. В.. На 27.05.2024г. И.

И. Ц. упълномощила А. И. В., който същия ден е преупълномощил адв. Радослав Атанасов, като на 31.05.2024г. от „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД е била преведена сумата от 117 744,12 лв. по сметка на адв. Радослав Атанасов, преупълномощен от А. И. В..

Според съда с така извършените от ответника действия по упълномощаването на адв. Радослав Атанасов, който да получи сумата от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, А. И. В. не е изпълнил сключеН. с адв. Е. Г. договор, в който е бил уговорен резултативен хонорар в размер на 7,5% при 3 получаване на платените обезщетение/главница и лихви/ по посочена от него банкова сметка. Изложил е съображеН., че сумата действително не е постъпила по сметката на А. И. В., нито по сметката на адв.Е. Г. предвид оттегленото му пълномощно, но това е станало по изрично волеизявление на самия ответник сумата да постъпи по сметка на негов изричен пълномощникадв.Атанасов, поради което същата следва да се приеме за получена от В., макар и чрез трето лице.

Съдът е приел, че предвид влязлото в сила решение по предявеН. иск е бил налице краен положителен за ответника в настоящото производство изход на делото, поради което той дължи на упълномощеН. адв.

Е. Йорданов 7,5% от общата сума на платените обезщетение/главница и лихви/, като резултативен хонорар, договорен в пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 05.08.2020г. Намерил е за неоснователно възражението на ответника за недължимост на претендираната от него сума поради това, че по образуваното съдебно производство той не е притежавал процесуалното качество страна и в негова полза не са присъждани каквито и да са парични суми. Изложил е съображеН., че исковата молба против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е била подадена от А. И. В. в качеството му на пълномощник на И. И. Ц., а със сключеН. договор за правна помощ от 05.08.2020г. той лично се е задължил да заплати на адв. Е. Г. освен сумата от 6000лв. в брой и резултативен хонорар от 7.5% от общата сума на платените обезщетение/главница и лихви/ незабавно след получаването им по посочената банкова сметка. За неоснователни са приети и възражеН.та на ответника за недължимост на претендираната сума поради невъзможен предмет на договора, както и за прихващане с другите изплатени по същото дело адвокатски хонорари на адв.Г.. Съдът е посочил, че в Закона за адвокатурата е предвидена възможността клиентът и адвокатът до договарят възнаграждение, както като абсолютна сума, така и като процент от определен интерес предвид изхода на делото, като законът допуска това да стане алтернативно или кумулативно. В представеН. договор за правна помощ е ясна волята на страните, че се договаря адвокатско възнаграждение в размер на 6000лв. и допълнително резултативно възнаграждение от 7.5% от размера на обезщетението. Според съда страните по договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими от закона условия, в това число и заплащане на резултативен хонорар, който да бъде дължим след 4 приключване на делото и да се определя от неговия изход. Така уговореното възнаграждение е отнесено към всички действия на адвоката, насочени към постигане на обезщетение във връзка с причинените на ищцата вреди. С процесН. договор А. И. В. е предоставил на адв. Е. Г. широк кръг правомощия за реализиране на крайната цел, вкл. и получаване на сумата на присъденото обезщетение от застрахователната компаН. по посочена от него банкова сметка. При тълкуване на договора в съответствие с изискваН.та на чл.20 от ЗЗД се стига до извода, че волята на страните е с него да се уредят правата и задълженията на всяка от тях за постигане на резултат, а именно- получаване на застрахователно обезщетение по сключен договор за имуществено застраховане „Каско+“, поради настъпило на 06.09.2017г. застрахователно събитие „Кражба“ на застрахован лек автомобил от застрахователя „ДЗИОбщо застраховане“ ЕАД. Срещу извършване на всички извънсъдебни и съдебни действия, които адв. Е. Г. се е задължил да извърши с цел постигане на целеН. резултат, ответникът А. И. В. се е задължил да заплати като резултативен хонорар възнаграждение в размер на 7,5% от общата сума на платените обезщетение За неоснователно е прието възражението на ответника А. И. В. за прекъсната комуникация с адв. Е. Г., тъй като доказателства в тази насока не са събрани по делото, а и според съда същото е ирелевантно за изхода на спора предвид постигнатия краен положителен изход на делото. Съдът е посочил, че адв. Е. Г. е бил ангажиран с делото пред три инстанции, както и е депозирал молба за образуване на изпълнително производство, поради което е осъществил в пълен обем задълженията си по договора за правна защита и съдействие от 05.08.2020г., а към датата на оттегляне на пълномощията му делото е било приключило с влязло в сила решение.

За неоснователно е прието и възражението на А. И. В., че едва след запознаване с материалите по делото в хода на касационното обжалване установил, че не е страна по делото срещу „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, както и че всички суми са били присъдени в полза на И. И.

Ц., а не в негова полза. Според съда от исковата молба срещу ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД е видно, че същата е депозирана от А. И. В., в качеството му на пълномощник на И. И. Ц., а не в лично качество, а отново като пълномощник на ищцата И. И. Ц.

А. И. В. е упълномощавал адв. Е. Г. да я представлява по делото срещу „ДЗИ5 Общо застраховане“ ЕАД. По възражението за прихващане със сумата от 6000лв., която е била платена по същия договор за правна помощ, съдът е посочил, че е неоснователно доколкото няма пречка да се договори кумулативно възнаграждение от абсолютна сума, платима при сключване на договора и резултативен хонорар, дължим след приключване на делото и получаване на обезщетението, поради което няма основание за приспадане на едното от другото, а се дължат заедно. Приел е, че дължимият резултативен хонорар в размер на 7,5%, уговорен в пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 05.08.2020г., следва да бъде определен върху сумата от 95 765,88 лв., представляваща главница в размер на 61 582,81 лв., ведно със законната лихва в размер на 17 863,84 лв. за периода 04.09.2020г.- 21.06.2023г. и неолихвяеми вземаН. /мораторни лихви, обезщетениеи т.н./ в размер на 16 319,23 лв., като същият възлиза на 7182,44 лв., поради което е уважил предявеН. иск в посочеН. размер, а за разликата до предявеН. размер от 7824,78 лв. го е отхвърлил.