Определение № 517 от 20.02.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 517 гр. Бургас, 20.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно гражданско дело № 20262100500207 по описа за 2026 година Производството е образувано по жалба вх.№2756/21.01.2026 г. по описа на Районен съд – Бургас, подадена от адв. Радка Тетрадова, пълномощник на „Саркос“ ООД против разпореждане за отказ за издаване на обратен изпълнителен лист по ЧГД №4525/2025 по описа на БРС.

С обжалваното разпореждане съдът е оставил без уважение искането на длъжника „Саркос“ ООД за издаване на обратен изпълнителен лист срещу заявителя „Каристо 2015“ ЕООД.

С жалбата се изразява недоволство от обжалвания съдебния акт.

Излагат се доводи за незаконосъобразност – заповедният съд не е имал законово основание да издава изпълнителен лист, счита, че сумите са събрани без основание, тъй като ГПК не допуска предварително изпълнение на заповед по чл.410 ГПК. Също така излага твърдение, че съдът смесил две понятия хипотезата по чл.245, ал.3 ГПК, която урежда последиците от законосъобразно допуснато предварително изпълнение, от една страна, и производството по чл.422 ГПК, което има за предмет установяване на вземане, но не и легитимиране на вече извършено незаконосъобразно принудително изпълнение. Счита, че след като няма допуснато предварително изпълнение, принудителното изпълнение е осъществено въз основа на изпълнителен лист, който изначално не е следвало да бъде издаван. Посочва, че необходимостта от издаване на обратен изпълнителен лист е обусловена не като последица от изхода на иска по чл.422 ГПК, а като пряка и незабавна последица от това, че сумите са събрани без правно основание. С тези съображения моли за отмяна на обжалвания съдебен акт.

В срок е постъпил отговор на частната жалба, с която се изразява становище за неоснователност на същата. Счита, че правилно и законосъобразно е постановен отказ за издаване на обратен изпълнителен лист, тъй като няма основание за това.

Частната жалба е процесуално допустима-подадена от легитимирана страна в предвидения в чл.275, ал.1 от ГПК преклузивен е постъпила в срок, 1 редовна е и е допустима.

Обстоятелствата по делото са следните:

Видно от приложеното ЧГД № 4525/25 по описа на БРС по заявление от „Каристо 2015“ ЕООД е издадена на 27.06.2025г. заповед по чл. 410 от ГПК. На 15.08.2025г. длъжникът е подал възражение при спазване на срока по чл. 414 от ГПК. С разпореждане № 9829 от 19.08.2025г. районният съд е разпоредил на заявителя да предяви в едномесечен срок от съобщението иск за установяване на вземането по оспорената заповед по чл. 410 от ГПК, като довнесе дължимата държавна такса, за което да представи доказателства по делото. По делото няма данни посоченото разпореждане да е връчено на заявителя. С разпореждане № 10876 от 17.09.2025г., съдът е констатирал, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК не е подадено възражение против заповедта по чл. 410 от ГПК и е счел, че тя е влязла в законна сила, поради което на основание чл. 416 от ГПК е разпоредил издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя срещу длъжника за вземанията му по заповедта за изпълнение.

Видно от направеното върху заповедта за изпълнение отбелязване изпълнителният лист, издаден на 18.09.2025г. е получен от заявителя на 24.11.2025г. Въз основа на него е образувано изп.д. № 1891/2025г. по описа на ЧСИ Т. М., което впоследствие с постановление от 09.12.2025г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК – поради събиране на вземанията в полза на взискателя и разноските по изпълнителното производство.

На 03.12.2025г. е постъпила молба от адв. Тетрадова, пълномощник на длъжника, с която е поискано за бъде отменено разпореждането за издаване на изпълнителен лист и да се бъде издаден обратен изпълнителен лист.

На 16.12.2025г. по делото е постъпила молба от заявителя, чрез пълномощника адв. М., с която е представена входирана на 16.12.2025г. искова молба по чл.422 ГПК като изрично е посочено, че до момента на подаването й на заявителя не е връчено възражение от длъжника с указание за предявяване на иск за установяване на вземането.

С определение №60/12.01.2026г по ВЧГД №2098/2025 по описа на БОС посоченото по-горе разпореждане е отменено и е обезсилен изпълнителния лист. Делото е върнато на БРС за произнасяне по молбата по чл.245, ал.3 ГПК.

С обжалваното в настоящото производство разпореждане, съдът е оставил без уважение молбата за издаване на обратен изпълнителен лист, посочвайки, че е образувано ГД №7450/2025 по описа на БРС по предявен от заявителя иск по чл.422, ал.1 ГПК, произнасянето по който е от значение за основателността на молбата.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира, че доколкото възражението по чл. 414 от ГПК е депозирано от длъжника в законоустановения едномесечен срок, заповедта по чл. 410 от ГПК не е влязла в сила по смисъла на чл. 416 от ГПК, поради което заповедният съд не е имал законово основание да разпорежда издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя.

При така установените факти съдът намира следното:

По реда на заповедното производство кредиторът може да се снабди с изпълнително основание за вземането си, което длъжникът не оспорва, но и не изпълнява доброволно. Въз основа на заповед по чл. 410 ГПК, която е влязла в сила, или по чл. 417 ГПК, която е допусната до незабавно 2 изпълнение, кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист и да предприеме принудително изпълнение спрямо своя длъжник. Хипотезите, при които на длъжника следва да се издава обратен изпълнителен лист поради претърпяно от него принудително изпълнение въз основа на издадена заповед за изпълнение, са посочени в т. 13 на Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от това, че постановките на тълкувателното решение касаят незабавното изпълнение, настоящият състав намира, че те са приложими и в случаите, когато е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Когато срещу нея не е постъпило възражение или ако е постъпило, установителния иск е бил уважен, тази заповед влиза в сила, въз основа на нея се издава изпълнителен лист и молителят пристъпва към принудително изпълнение. Ако обаче посредством някой от способите за защита на длъжника е било възобновено или инициирано производство по чл. 415 вр. 422 ГПК, което е приключило по един от посочените в тълкувателното решение начини, длъжникът може също да е претърпял материално незаконосъобразно принудително изпълнение, без същото да е резултат на разпореждане за незабавно изпълнение за заповед по чл. 418 ГПК. В подобни случаи също ще бъдат налице предпоставките за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на длъжника. Настоящият случай е именно такъв. Както бе посочено по-горе принудителното изпълнение е приключило, претендираната сума е събрана от длъжника. Но също така е безспорно, че към настоящия момент е висящо производство по чл.422 ГПК. Съобразно разпоредбата на чл.422, ал.3 ГПК, ако искът бъде отхвърлен ще се приложи разпоредбата чл.245, ал.3 ГПК, т.е. длъжникът ще може да се снабди с обратен изпълнителен лист като върху събраните суми се дължи и законна лихва, считано от момента на плащането им на кредитора до окончателното им изплащане. До приключване на производството по чл.422 ГПК няма няма основание да бъде издаван обратен изпълнителен лист.

Така мотивиран Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№2756/21.01.2026 г. по описа на Районен съд – Бургас, подадена от адв. Радка Тетрадова, пълномощник на „Саркос“ ООД против разпореждане за отказ за издаване на обратен изпълнителен лист по ЧГД №4525/2025 по описа на БРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3