Акт № 5176 от 30.12.2013, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 17

Номер

17

Година

24.2.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

01.24

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Елза Йовкова дело номер

20114100100995 по описа за

2011 година за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.134 и сл. ГПК.

Иск за сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, и иск за обезщетение поради забавено изпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, считано от причиняване на увреждането до окончателното изплащане.

От съдържанието на исковата молба и заявеното от процесуалния представител на ищеца в първото по делото съдебно заседание съдът констатира твърдяните факти и обстоятелства, от които ищцата счита, че е възникнало претендираното от нея право. Това: На 17.07.2008 година в гр. В. Т. ищцата, в качеството на пълномощник на децата си, е сключила договор за покупко-продажба на недвижими имоти; По силата на този договор „Л. – Й. П.” продал на децата й недвижими имоти, находящи се в гр. В. Т., подробно описани и индивидуализирани в исковата молба; При изповядването на сделката пред нотариуса са представени удостоверения за вещни тежести, издадени от Службата по В. - гр. В. Т.; Съгласно отразеÝото в удостоверенията по отношение на имотите, предмет на договора за покупко-продажба към датата на изповядване на сделката, е нямало вписани вещни тежести – ипотеки и възбрани, искови молби и особени залози за периода от 1998 година до датата на издаване на удостоверенията; През месец януари 2009 година на ищцата е станало известно, че посочените удостоверения за вещни тежести са с невярно съдържание; След извършена проверка е установила, че към датата на изповядване на сделката е имало вписана договорна ипотека върху имотите, предмет на сделката, в полза на „Банка Пиреос България” – гр. С.; Към датата на изповядване на сделката върху двата имота са съществували и са били вписани ипотеки; Издадените две удостоверения за вещни тежести са били с невярно съдържание; Във връзка с това е водено наказателно общ характер дело, което е приключило със споразумение, като определението на съда за одобряване на споразумението е влязло в сила на 21.06.2011 година; С посоченото споразумение подсъдимата В. М. С. е призната за виновна в качеството си на длъжностно лице „старши специалист” в Службата по В. – гр. В. Т., към Агенцията по В., за това, че в кръга на службата си съставила официални документи /удостоверения за вещни тежести, сред които и двете удостоверения за вещни тежести, които са представени при сключване на посочената в исковата молба сделка, в които удостоверения са вписани неверни обстоятелства - че върху описаните в тях недвижими имоти не са вписани вещни тежести, искови молби и особени залози от 1998 година до деня на издаването им, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за отразените в тях обстоятелства; Към момента на извършване на деянието, за което Сидерова е призната за виновна, същата е била служител на АВ и това деяние е извършено в качеството на длъжностно лице в същата А.; Поради неиздължаване на кредита по посочената договорна ипотека е образувано изпълнително дело и имотите, които ищцата е купила за децата си, са изнесени на публична продан; Ако в удостоверенията за вещни тежести при изповядване на сделката не са били отразени неверните обстоятелства, ищцата не би сключила договора за покупко-продажба от името на децата си; Вследствие на деянието на служителя на ответника - от момента от узнаване за неистинността на двете удостоверения за вещни тежести ищцата е претърпяла и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, сериозно засегнали здравето й, нейния нормален начин на живот, нейната трудоспособност. В исковата молба е посочено в какво се състоят причинените имуществени вреди и подробно са изложени факти, свързани с твърдените, претърпени от ищцата неимуществени вреди, които факти са настъпили в резултат на извършеното деяние от служителката на ответника. Ищцата оценява причинените й неимуществени вреди, произтичащи от деянието на служителя на ответника на 26 000 лева. Счита, че тези неимуществени вреди са пряка последица от доказаното в наказателното производство престъпно деяние от служителя на ответника. Въз основа на така твърдените факти и обстоятелства е направено искане да бъде осъдена Агенцията по В. да заплати на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 26 000 лева, както и законната лихва върху тази сума, считано от 17.07.2008 година, датата на изповядване на сделката, до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски.

Съдът като взе предвид съдържанието на отговора на исковата молба, констатира, че ответникът се брани с правоизключващи твърдяното от ищцовата страна право, евентуално факти, изключващи твърдения размер на претендираното обезщетение, а именно: Ответникът счита, че искът е предявен срещу ненадлежен ГР.Д.№..../2011 г. ВТОС ответник; Ищец в производството е Д., която е пълномощник на двамата купувачи; В съдебната практика е установено, че упълномощаването е едностранна сделка с едностранен характер; Щом ищцата е разполагала с правото да представлява купувачите, то несъмнено възникналото между страните правоотношение е породено от договор за поръчка, съгласно който довереникът се задължава дÓ извърши за сметка на доверителите възложените му от последните действия; Ако довереникът действа от името на доверителите като техен пълномощник, правата и задълженията по сделките, които той сключва, възникват направо за доверителите; Ищцата не е адресат на издадените 2 удостоверения за вещни тежести и в този смисъл не е увредена от тях; Доколкото се претендират вреди, които същата е претърпяла в качеството си на пълномощник, претенциите са неоснователни; Вредите не са причинени пряко на нея; Правото за обезщетение за вреди от издадените удостоверения за вещни тежести би възникнало направо за доверениците на ищцата, пълномощник; Въз основа на така твърдените обстоятелства, по отношение на ищцата не е налице активна легитимация. Съдът в тази част възприема отговора като направени възражения за липса на материално-правна легитимация на ответника и на ищцата, а не както е посочено в отговора на исковата молба – липса на процесуална легитимация. Относно процесуалната легитимация на страните съдът се е произнесъл в мотивите на постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение, с което е приел, че е налице процесуалната легитимация на страните и е оставил без уважение направеното искане за прекратяване на производството. С отговора на исковата молба са оспорени изцяло фактическите и правни твърдения на ищцата, изложени в исковата молба. Ответникът счита, че са неотносими към правния спор твърденията за изтеглен банков кредит от ищцата и лични нейни средства, които тя е дарила на децата си. Оспорват се изложените твърдения в ИМ, че ищцата е дарила сочените парични суми на децата си. Оспорват се и твърденията, изложени в исковата молба във връзка с полаганите грижи от страна на ищцата за нейната покойна леля, в резултат на което по завещание тя е получила недвижим имот, който продала през 2005 година. Изложено е становище - ако съдът приеме, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, ответникът възразява против твърдения размер на претърпените неимуществени вреди, като твърди прекомерност на претендираното обезщетение с оглед съдебната практика и принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. По отношение на обусловената искова претенция за заплащане на законната лихва ответникът прави възражение за частично погасена по давност претенция - на основание чл. 111, буква „в” от ЗЗД, съгласно който с 3-годишна давност се погасяват вземанията за лихви. По отношение на възраженията за неподсъдност на спора на гражданския съд съдът се е произнесъл в мотивите на определението, което е постановил по реда на чл.140 ГПК.Въз основа на твърдяните факти е направено искане да бъде отхвърлен предявения иск. Претендират се разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание: обуславящата – чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД, във вр. с чл.51, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.52 от ЗЗД; и обусловената – чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД. Или съдът е сезиран с искане за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на противоправни действия на лице, на което ответникът е възложил работа, като действията са извършени при осъществяване на възложената работа.

Предявените искови претенции не са с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Посоченото от ищцовата страна правно основание на предявените претенциите не обвързва съда. Съдът е задължен, като има предвид твърдяните в исковата молба факти и направеното искане в същата, да определи правното основание на предявения иск - т.е. ищцовата страна е задължена да определи фактическите основания на претенцията си и претенцията си, а съдът е задължен да определи приложимата материално-правна норма.

От съдържанието на исковата молба - твърдяните факти и направеното искане, е видно, че ищцата търси съдебна защита на нейно субективно право /обезщетение за причинени неимуществени вреди/, което право е възникнало в резултата на противоправни действия на лице, на което ответникът е възложил работа, като действията са извършени при осъществяване на възложената работа. Поради което от твърдяните факти, от които ищцовата страна счита, че произтича претендираното право, и направеното искане настоящият състав прави из Искови претенции с посочените по-горе правни основания се разглеждат по реда на общия исков процес.

С оглед на изложеното направеното с отговора на исковата молба, както и с писмената защита „възражение за подсъдност” е неоснователно.

Предявените искови претенции са процесуално допустими.

Направеното с отговора на исковата молба, както и с писмената защита искане да бъдат оставени без разглеждане предявените искови претенции и да бъде прекратено производството по делото, поради липса на „пасивна и активна процесуална легитимация”, е неоснователно. Съображенията за този извод са следните:

Както се посочи по-горе от съдържанието на исковата молба - твърдяните факти и направеното искане, е видно, че ищцата търси съдебна защита на нейно субективно право /обезщетение за причинени неимуществени вреди/, което право е възникнало в резултата на

ГР.Д.№.../2011 г. ВТОС противоправни действия на лице, на което ответникът е възложил работа, като действията са извършени при осъществяване на възложената работа.

Процесуалната легитимация на страните се определя единствено и само от твърденията, изложени в исковата молба. Щом ищцовата страна твърди, че е носител на материално право и това право е „засегнато от ответника” е налице процесуалната легитимация на страните. В този смисъл виж п-р Ж. Сталев “Българско гражданско процесуално право”, шесто допълнително и преработено издание, стр.159-160.

Всички съображения, изложени във връзка с твърдението за липса на процесуална легитимация на страните, настоящият състав счита, че са относими към основателността на исковите претенции, а не към тяхната процесуална допустимост. Поради което по отношение на тези възражения съдът ще изложи съображения при обсъждане основателността на обуславящата искова претенция.

С оглед на изложеното направеното искане да бъдат оставени без разглеждане предявените искови претенции и да бъде прекратено производството по делото следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.

От приетите по делото писмени доказателства и приложените НОХД, нотариално дело, изпълнително дело и ЛТД на С., последните три заверени ксерокопия, съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства:

На 17.07.2008 година в гр. В. Т. ищцата, в качеството на пълномощник на децата си, е сключила договор за покупко-продажба на недвижими имоти; По силата на този договор „Л. – Й. П.” продал на децата й недвижими имоти, находящи се в гр. В. Т., подробно описани и индивидуализирани в исковата молба; При изповядването на сделката пред нотариуса са представени удостоверения за вещни тежести, издадени от Службата по В. - гр. В. Т.; Съгласно отразеното в удостоверенията по отношение на имотите, предмет на договора за покупко-продажба към датата на изповядване на сделката, е нямало вписани вещни тежести – ипотеки и възбрани, искови молби и особени залози за периода от 1998 година до датата на издаване на удостоверенията. Обстоятелства, установеничрез приложеното към настоящото гражданско дело нотариално дело №1330/2008 г. на Нотариус №283 Т. Б., с район на действие ВТРС, заверени ксерокопия.