Акт от 16.09.2020, Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 319 гр.Горна Оряховица, 16.09.2020г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Еманоел Вардаров при секретаря М.Къцаркова и в присъствието на прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№779/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.150 ввр. чл.142 ал.1 от СК.

Ищцата З.Р.М. с ЕГН**********, действащ със съгласието на своята майка и законна представителка К.З.И. с ЕГН**********(чрез адв.Д.Ц.от ВТАК), твърди в исковата си молба, че Р.Х.М. и К.З.И. са родители на З.Р.М. с ЕГН**********. С Решение№263/14.06.2012г. по гр.дело№148/2012г. на ГОРС Р.Х.М. е осъден да заплаща на детето си З.Р.М. издръжка в месечен размер по 90.00лв. З.Р.М. е ученик в ПГЕЕ „М.ВЛомоносов” гр.Г.Оряховица, като за учебната 2019г./2020г. е бил в осми клас(дневна форма на обучение). От влизане в сила на решението през 2012г. до момента са настъпили съществени изменения в икономиката на страната, както и в издръжката на детето. През 2012г. минималната работа заплата е била 290.00лв., а сега е нараснала до 610.00лв. На практика се е променил и нормативно определения минимален размер на издръжката на непълнолетни, като следва да се отчете, че и предвиденият в чл.142 ал.2 от СК минимален праг на месечната издръжка на едно дете, който съпоставен с този през 2012г., е повишен наполовина. Счита, че издръжка в размер на 90.00лв. не може да задоволи и най-насъщните потребности на детето, като с течение на годините са се увеличили и разходите му. Детето вече е ученик в средно училище. Всички пособия, помагала и учебници се купуват изпяло за сметка на учащите. Това води до съществено увеличаване на разходите за образованието му. Увеличили са се и финансовите средства за задоволяване на елементарните нужди на детето от храна и облекло. Вече са нужни много повече средства, тъй като детето има и собствени интереси и хобита. Твърди, че има и здравословни проблеми, което налага постоянното му наблюдение от лекари и честото използване на лекарства. Счита, че размерът на присъдената издръжка от 90.00лв. е крайно недостатъчна за посрещане на елементарните нужди, като на практика почти цялата му необходима издръжка се поема от неговата майка, която полага и преки грижи по отглеждането на детето. Майката е военнослужещ с брутна месечна заплата от около 1200.00лв. месечно, а бащата работи във фирма „Елтест”ООД. Моли съда да постанови решение, с което бъде изменен размерът на издръжката, постановена с Решение№263/14.06.2012г. по гр.дело№148/2012г. на ГОРС, като бъде осъден Р.Х.М. да заплаща на З.Р.М. с ЕГН**********, действуващ лично и съ съгласието на своята майка и законна представителка К.З.И. вместо досега заплащаната месечна издръжка в размер на по 90.00лв. – занапред в размер на по 200.00лв., считано от датата на завеждане на исковата молба – 01.07.2020г. до настъпване на законни основания за изменяване или прекратяване на издръжката.

Ответникът

Р.Х.М. в съдебно заседание оспорва претенцията на ищцовата страна. Заявява, че би могъл да заплаща месечна издръжка от по 150.00лв.

Съдът прецени доводите на страните и представените доказателства по реда на ГПК и приема за установено следното:

Не се спори, че К.З.И. и Р.Х.М. са родители на З.Р.М. - роден на ***г. в гр.Г.Оряховица, с ЕГН**********, видно от удостоверение, издадено въз основа на Акт№0602/24.10.2005г. за раждане на Община Гaброво.

С Решение№263/14.06.2012г. по гр.дело№148/2012г. ГОРС e: -предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето З.Р.М. с ЕГН**********, на майката К.З.И., като е поастановил детето да живее при нея; -определил е съответен режим на лични контакти и отношения на бащата Р.Х.М. с детето З.Р.М. с ЕГН**********; -осъдил Р.Х.М. да заплаща на малолетното си дете З.Р.М. с ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител К.З.И. месечна издръжка в размер на 90.00лв., считано от 24.01.2012г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.

З.Р.М. е завършил VIII клас в ПГЕН”М.В.Ломоносов” гр.Г.Оряховица специалност „промишлена електроника” за учебната 2019г./2020г. с добър успех.

От 01.07.2020г. К.З.И. работи в НВУ“Васил Левски“ гр.В.Търново като военнослужещ с месечна заплата в размер на около 1200.00лв. Р.Х.М. работи в „Елтест“ЕООД гр.София, на длъжност „монтажник на метални конструкции“ и получава месечно възнаграждение в нетен размер към 700.00лв., видно от приложената служебна бележка от 03.09.2020г.

По делото е приложен социален доклад по реда на чл.21 ввр. чл.15 ал.6 от ЗЗДетето. Според проведените проучвания и социални анкети основни грижи за детето З.Р.М. са полагани от майката, която е в състояние да задоволява основните потрeбности на сина си, което включва осигуряване на храна и сън, подходящо и уготно жилище, безопасна и сигурна среда, отопление, облекло, хигиена - лична и на дома, здравни грижи и лечение, образование. Физическите потребности на детето към настоящия момент се задоволяват адекватно от страна па майката. Режимът на отглеждане е съобразен е възрастта на детето. Жилището, в което живеят майката и детето З. е нейна собственост и представлява панелен апартамент, състоящ се от две спални, хол, кухня и санитарни помещения/баня и тоалетна отделно/. Стаите в жилището са обзаведени според функционалността си. Жилището е електрифицирано, водоснабдено и е добри хигиенно-битови условия. Бащата Р.Х.М. твърди, че живее в гр.Г.Оряховица, ул.“Опълченска“№7 в дома на съжителката си и двете и деца. Според проведените проучвания родителите не комуникират и не сътрудничат помежду си(от близо десет години). Бащата споделя, че от шест месеца не се е срещал със сина си З.. Детето споделя от своя страна, че „е обиден на баща си, защо то не се интересува от него. От три години не е контактувал с нето. Не му се е обаждал, не са се срещали.“

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Издръжката е институт на семейното право и представлява основано на закона задължение за определени членове към други членове от семейния кръг. Семейноправният характер на издръжката се съпътствува от имуществен елемент, защото задължението за даване на издръжката е парично. Чрез иска за присъждане на издръжката се постига удовлетворяване на имуществени права на нуждаещия се от издръжка и е насочен срещу имуществената сфера на ответника.

Р.Х.М. е баща на детето З.Р.М. и с оглед разпоредбата на чл.143 ал.1, ал.2 от СК и дължи издръжка независимо дали е трудоспособен и дали може да се издържа от имуществото си.

Според съдебната практика двамата родители дължат издръжка в полза на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето/т.5 от ППВС№5/1970г./. При определяне размера на дължимата издръжка следва да се имат предвид възможностите на дължащия издръжката и следва да се съобразяват нуждите на детето с оглед на правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно.

По-големите материални възможности на родителите съставляват основание за присъждане на по-големи по размер издръжки/т.1 от ППВС№5/1981г./. Дължащият издръжката обаче по принцип не би могъл успешно да се позове на безработица, при положение, че е трудоспособен и следователно би трябвало да е в състояние да реализира определен месечен доход, от който да заделя част за плащане на издръжката/т.11 и т.12 от от ППВС№5/1970г./.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че в сравнение с времето на постановяване на Решение№593/18.11.2013г. по гр.дело№2029/2013г. на ГОРС, нуждите на детето са нараснали. Към датата на приключване на устните състезания З.Р.М. е на възраст от 14г.11м. Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности при преценка на нормалните, ежедневните нужди на детето от храна, облекло, учебни и културни занимания. Възможностите на родителя да заплаща издръжка се преценяват с оглед на неговите доходи, имотното му състояние, квалификация, дали има задължения към други лица.

При определяне размера на издръжката, освен, че следва да се съобразят доходите на страните и нуждите на детето/чл.142 ал.1 от СК/, също следва да се вземат предвид усилията, които се полагат от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето(Решение№280/28.09.2011г. по гр.дело№1654/2010г.

- IIIг.о. ВКС; Решение№341/01.11.2011г. по гр.дело№147/2011г. IIIг.о. ВКС). При иск за изменение на определена от съда издръжка следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице(Решение№154/16.07.2013г. по гр.дело№1435/2012г. - IIIг.о.

ВКС). В случая, предходната издръжка на детето е била определена преди повече от осем години, като неминуемо са настъпили изменения в нуждите на детето(от храна, облекло и други текущи разходи). Само това е достатъчно основание за изменение на определената по-рано издръжка. Морално укоримо и несправедливо е всички грижи да се поемат от майката на детето, независимо дали същият има възможност за това, работи ли или не и какво заплащане за труда си получава. Първо и най-важно задължение на родителя е да се грижи за детето си и да му осигури условия да отрасне, да се образова и да има добра житейска реализация. Не без значение е и обстоятелството, че социално-икономическите условия на живот в страната за последните години също драстично са се променили и за да може в адекватна и оптимална степен да се задоволят от една страна социално-битовите нужди на детето и от друга страна неговите духовни потребности, следва размерът на дължимата месечна издръжка за него да бъде определен именно съобразно характерните за възрастта му нужди и жизненият стандарт в страната. Според настоящия съдебен състав за задоволяване базовите потребности на детето е необходима месечна издръжка, която следва да бъде поет и от двамата родители според конкретните им финансови възможности и фактическото материално състояние. По отношение на възможностите на всеки от родителите съдът съобрази ежемесечните им доходи и имуществено състояние съобразно ангажираните писмени доказателства. Доходите на родителите, дори да се приемат за постоянни(към момента и двамата работят и реализират такива), то те са по размер над минималната работна заплата за страната. И двамата понастоящем нямат други задължения за издръжка по закон.

Според общата разпоредба на чл.142 ал.1 от СК минималната издръжка е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Съгласно ПМС№350/19.12.2019г., считано от 01.01.2020г. размерът на минималната работна заплата е 610.00лв. и на минималната часова работна заплата 3.66лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица за пълен работен месец. Предлаганият размер на минималната работна заплата бил съобразен с обективната икономическа и социална реалност, включваща устойчивата положителна динамика на брутния вътрешен продукт, ръст на средната работна заплата и компенсация на наетите лица през 2020г., индекса на потребителските цени и други икономически показатели и при запазване устойчивостта в съотношението минимална работна заплата към средната работна заплата. От цитираните по-горе Постановления на Пленума на ВС/ППВС№5/1970г. и ППВС№5/1981г./, които не са загубили сила и са приложими и към настоящия случай е видно, че се извеждат като значими критерии при преценката на съдебния орган относно размера на издръжката преди всичко дали дължащият издръжка е в трудоспособна възраст и е в същото време е трудоспособен. Задължението за издръжка е безусловно и следва ответникът, в изпълнение на задълженията си да издържа роденото си дете, да реализира доход за заплащане на издръжка в размер на 180.00лв. месечно, а майката да поеме останалата част от издръжката, ведно с непосредствените грижи за детето, тъй като също следва в изпълнение на задължението си да се грижи за детето да реализира доход за издръжката му.