Решение № 2101 от 26.11.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4522/2021
- Вид
- Решение № 2101
- Подписан
- 26.11.2021
- В сила
- 30.12.2021
- Състав
- Милена Атанасова Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.114а, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.415в, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.5 · Кодекс на труда
- чл.61, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 2101 гр. Пловдив, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20215330204522 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №16-003195, издадено на 23.06.2021г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив /ДИТ Пловдив/, с което на В.А.М., ЕГН:**********, с адрес: ***, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 1 600 /хиляда и шестстотин/ лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/, за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2, вр. чл.114а, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят, в жалбата и в съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представител - адв. Й.Д., моли съда да измени размера на наложената глоба до 1000 лева. По същество не оспорва нарушението.
Въззиваемата страна, чрез Началник отдел „Административно информационно и правно осигуряване“ Н.К., моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, 1 изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 26.05.2021г. от инспектори при ДИТ-Пловдив, сред които и свид.
Ц.Г.М., на длъжност „***“ била извършена проверка в производствена база *** в с.***, представляваща стопански двор, стопанисван от жалбоподателя В.А.М., който бил регистриран ***. Поводът за проверката бил станала злополука на 10.03.2021г., в която пострадал Р.Ю.П., ЕГН:**********, докато работел с машина за разрохкване /разпръскване/ на компост за посаждане на гъби. Самият пострадал П. сигнализирал регионалната инспекция на 27.04.2021г. с молба към контролните органи да установяват, дали има трудово правоотношение с жалбоподателя, поради отказ от РУСО –Пловдив за регистриране на трудова злополука, с оглед липса на трудов договор. В същата описал нехуманно отношение на М. по време на злополуката и характерът на тежката травма, която получил.
В хода на проверката, наред с изясняване на обстоятелствата около инцидента, проверяващите установили, че конкретното лице П. било прието да работи на 10.03.2021г. с гореописаната машина от жалбоподателя М., без последният да е сключил с него за деня трудов договор в писмена форма.
Нa 28.05.2021г. били снети обяснения от жалбоподателя М., в които заявил, че в деня на инцидента конкретното пострадало лице, въпреки проведения инструктаж, не изключило от електронната мрежа машината чрез предпазителя, при което въртящият се вал в края усукал панталона в областта на слабините на П. и го навил в резултат, на което получил нараняването.
Като причина за неизпълнение на задължението си по настоящото нарушение е посочил незнание за установените по закон ежедневни трудови договори в писмена форма.
При тези обстоятелства свид. М. преценила, че е извършено нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2, вр. чл.114а, ал.1 от КТ, за което на 31.05.2021г. съставила Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 16003195 срещу жалбоподателя М., в който акт били вписани обстоятелствата по констатираното нарушение. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който се запознал със съдържанието на АУАН и го подписал без възражения.
2
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ наложил на В.М. административно наказание – глоба в размер на 1 600 лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2, вр. чл.114а, ал.1 от КТ.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от приложените по делото писмени доказателства, така и от гласните доказателства – изцяло от показанията на свид. Ц.М. и частично от показанията на свидетеля А. М.. Свид. М. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации, при което съдът кредитира с доверие показанията й като обективни, логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите, събрани по делото писмени доказателства.
В хода на съдебното производство беше разпитан и свид. А. М., ангажиран от жалбоподателя и негов брат. С доверие се ползват единствено показанията на свидетеля, в частта, в която потвърждава станалата злополука с пострадалия при работата му с процесната машина, в това число за реално вършена трудова дейност от страна на пострадалия към онзи момент. В останалата част показанията на свидетеля се оценяват критично, поради противоречивостта и изолираността им от другия доказателствен материал по делото, като се отчита и заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото предвид установената му с жалбоподателя близка родствена връзка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Въз основа на събраните по делото доказателства по категоричен и безспорен начин се установява, че жалбоподателят В.А.М., в качеството му на работодател е извършил административно нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2, вр. чл.114а, ал.1 от КТ, изразяващо се в неизпълнение на задължението за сключване на трудов договор в писмена форма, поради установени отношения на предоставяне на работна сила, които се уреждат само като трудови правоотношения. Жалбоподателят, в качеството на работодател, е приел на работа в процесната производствена база/стопански двор като управляващ машина за разрохкване /разпръскване/ на компост, необходим за посаждане на гъби Р.Ю.П..
Изпълнителното деяние в случая представлява приемане на определено 3 лице на работа и е осъществено в момента, в който работникът е започнал да полага труд на договореното работно място и време чрез фактически действия по изпълнение на възложената задача, в случая: управление на машина за разрохкване /разпръскване/ на компост, срещу уговорено възнаграждение.
Характерът на осъществяваната работа не е определящ елемент за трудовите отношения. Те остават трудови дори и в случаите, когато работата не е необходимо да бъде извършвана ежедневно, а само при необходимост, както в случая - наето лице за няколко часа през деня. В подкрепа на това е законодателното изменение от 2016г. в КТ, с което се въведе изискването за еднодневни трудови договори по чл.114а, ал.1 от КТ за краткотрайна сезонна работа между регистриран земеделски производител и работник. В аспекта на казаното наказващият орган е квалифицирал нарушението в съответствие на закона.
Всъщност осъществявавана трудова дейност от страна на П. без сключен трудов договор в писмена форма към процесната дата е обстоятелство, по което страните не спорят. Същото, освен от кредитираните свидетелски показания на разпитаните свидетели, се потвърждава и от приложените по преписката писмени доказателства.
В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл.416, ал.1, изр.2 от КТ редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Фактическите констатации отразени в акта не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
С оглед допуснатото неизпълнение на задължение към държавата, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1600 лева, на основание чл.414, ал.3 от КТ, която разпоредба предвижда работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, да се накаже с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. В случая наказващият орган е наложил санкция над определения в закона минимум, без да се е мотивирал за това. По делото няма доказателства за други нарушения на жалбоподателя по влезли в сила наказателни постановления за ангажиране на неговата отговорност. Установява се и сравнително кратък период от няколко часа, в които е предоставена работната сила, като това се доказва и от характера на 4 липсващия договор на основание чл.114а, ал.1 от КТ, като не е установена нужда от наемане на същото лице за работа еднократно и в други дни. Ето защо, настощият съдебен състав намира, че следва да бъде намален размерът на наложеното наказание до предвидения в закона минимум от 1500 лв., който размер се явява справедлив и отговарящ на обществената опасност на извършеното нарушение и на дееца.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за намаляване размера на глобата до 1000 лв., доколкото същият касае друг субект на нарушение – длъжностно лице, какъвто жалбоподателят М. не е.
Процесното деяние е изключено от обхвата на привилегированата разпоредба на чл.415в, ал.1 от КТ, предвид изричната забрана на чл.415в, ал.2 от КТ, в която е посочено, че не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 /какъвто е настоящият казус/ и 3 и чл.63, ал.1 и 2.
При извършената служебна проверка съдът не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната му и териториална компетентност. Обжалваното НП е издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив в кръга на правомощията му по закон, с оглед нормата на чл.416, ал.5 от КТ и Заповед № З-0058/11.02.2014г. на Изпълнителен директор на ИА „Главна инспекция по труда“. АУАН и обжалваното НП са съставени законосъобразно и съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно и ясно описано, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя, да опорочава атакувания акт и да налага неговата отмяна.
Съобразно изхода на спора, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото 5 следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лева и 150 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената юрисконсултска защита, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в минималния размер от 80 лева.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1, вр. ал.5, вр. ал.3 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
И З М Е Н Я Наказателно постановление №16-003195, издадено на 23.06.2021г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив /ДИТ Пловдив/, с което на В.А.М., ЕГН:**********, с адрес: ***, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 1 600 /хиляда и шестстотин/ лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/, за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2, вр. чл.114а, ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на ГЛОБАТА на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА В.А.М., ЕГН:**********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Разпечатката съдържа 39 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7daad0d8-5621-41d6-9993-32cea6db815e