Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6147 от 11.11.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11739/2024
Вид
Решение № 6147
Подписан
11.11.2024
В сила
11.11.2024
Състав
Стою Христов Згуров, Анелия Стефанова Янева, Румяна Спасова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6147 гр. София, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20241100511739 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „Топлофикация София“ ЕАД срещу постановление за разноските по изпълнително дело № 20249240402347 на частен съдебен изпълнител Г.К..

Жалбоподателят поддържа, че размерът на адвокатското възнаграждение бил прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществените изпълнителни действия, изчерпващи се с подаване на молба за образуването му поради погасяване на дълга в срока за доброволно изпълнение. Не дължал сторените от взискателя разноски за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания /по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Моли съда да отмени постановлението и да намали разноските до 200 лева, както и да редуциране размера на дължимата на съдебния изпълнител такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, като счита, че върху сумата за адвокатско възнаграждение не се дължи такава такса.

Взискателят оспорва жалбата, като поддържа, че след образуване на изпълнителното дело поискал налагане на запор, вземал становище по подаденото срещу постановлението за разноски възражение, сумите били платени вследствие наложения запор след изтичане на срока за доброволно изпълнение. длъжникът знаел за задълженията към момента на влизане в сила на решението, с което били присъдени, като не ги е изпълнил преди 1 образуване на изпълнителното дело. Моли съда да я остави без уважение.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви. Счита жалбата за неоснователна, доколкото правото на взискателя на разноски в изпълнителното производство било гарантирано от чл. 79, ал. 1 ГПК, като извършените от адвоката действия не се изчерпвали в подаване на молба за образуване на делото.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК. Същата е допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК акт на съдебния изпълнител, а именно – постановлението за разноски.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнителното дело е образувано по молба на „Максима изток“ ООД от 12.08.2024 г., в която претендира разноски в изпълнителното производство по договор за правна защита и съдействие, приложен към молбата за образуване, в размер на 600 лева. В молбата по чл. 426 ГПК не е посочен изпълнителен способ, нито се съдържа възлагане по чл. 18, ал. 2 ЗЧСИ. С молба от 26.08.2024 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банкова сметка на длъжника в „Общинска банка“ АД.

На 27.08.2024 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на задължение в размер на 1315,36 лева, от които: 480 лева – разноски по съдебно дело, за които е издаден изпълнителен лист, 5 лева – за издаване на ИЛ, 600 лева - разноски по и.д., както и таксите по т. 1, 4,5, 9 и 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 230,16 лева в полза на ЧСИ. От постановлението за разноски от същата дата е видно, че таксата по т. 26 е в размер на 128,16 лева с ДДС върху материален интерес от 1085 лева. Поканата е връчена на длъжника на 28.08.2024 г.

На 27.08.2024 г. до „ЦКБ“ АД е изпратено и запорно съобщение, като в изпълнение на способа на 28.08.2024 г. /в деня на връчване на поканата на длъжника/ по сметката на ЧСИ е постъпила сумата 1315,16 лева.

На 05.09.2024 г. е подадено възражение от длъжника против размера на приетия за събиране по делото в полза на взискателя адвокатски хонорар, като е поискано и изменение на таксата по т. 26 ЗТТРЗЧСИ . Поискано е и връщане на надвнесените суми.

Противно на възраженията на взискателя, при плащане преди образуване на делото, разноските следва да се възложат нему - т.е. той няма правно на разноски, а дължи такива на длъжника /чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК, чл.

433, ал. 1, т. 1 ГПК/.

Когато е налице погасяване в срока за доброволно изпълнение /чрез плащане от длъжника или в резултат от предприетия в този срок изпълнителен 2 способ, посочен в молбата по чл. 426 ГПК и изпълним с еднократно действие/, единственото извършено от взискателя действие е подаването на молба за образуване на изпълнителното дело по чл. 426, ал. 1 ГПК /посочването на изпълнителен способ в тази молба не следва да се третира като отделно действие по защита, доколкото това е неин реквизит съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК, т. 10 от ТР № 2/2013 г. по ТД № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС /. Същото се отнася и до случаите като процесния, при които изпълнителният способ е посочен в отделна молба, доколкото тази за образуване е била нередовна. При тези обстоятелства в тежест на длъжника могат да се възложат разноски за адвокатска защита, свързана само с подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство, доколкото с това се изчерпва оказаната правна помощ, и поради това сумата от 600 лева е прекомерна. Искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение до 200 лева следва да бъде уважено. Възможността за намаляване на възнаграждението и под този размер поради неприложимостта на Наредба № 1/2004 г. /вж. решение на СЕС по дело C-438/22 г./ е ирелевантна с оглед диспозитивното начало и съдът не излага мотиви в тази насока.

С оглед формирания извод за намаляване на адвокатското възнаграждение до 200 лева, постановлението относно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да бъде отменено за сумата над 94,20 лева /с включен ДДС/ до 128,16 лева. Противно на доводите в жалбата, в основата, на която е изчислена тази такса, се включва само адвокатското възнаграждение, което без съмнение е част от събраната сума.

Настоящото решение не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал.

4, изр. 2 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноски по изпълнително дело по изпълнително дело № 20249240402347 на частен съдебен изпълнител Г.К., в частта, с която на взискателя са определени разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лева до 600 лева, както и в частта, с която е определена такса по т. 26 ТТРЗЧСИ за сумата над 94,20 лева до 128,16 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4