Решение № 759 от 28.10.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 759 гр. Варна, 28.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20213110203746 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П.

М. П., ЕГН **********, с адрес: с. Неофит Рилски, депозирана чрез процесуален представител адв. Й.А. от АК - гр. Варна, против Наказателно постановление № 210445-000302, издадено на 06.08.2021г. от ВПД Началник група към ОД МВР Варна, РУ Аксаково, с което му е наложено : административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до неговата незаконосъобразност. В обстоятелствената част на наказателното постановление не била посочена никаква фактическа обстановка, при която е извършено нарушение. Била нарушена разпоредбата на чл.57. ал.1, т.5 от ЗАНН. Посоченото нарушение на процесуалните правила било от категорията на съществените, тъй като е довело да ограничаване правото на защита на наказаното лице.

На следващо място в НП нарушението било описано, като „отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или 1 техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози".

Фактологичното съдържание на НП обективно създавало неяснота и затруднения досежно действителната воля на АНО, кое от двете изпълнителни деяния на чл.174. ал.3 от ЗДвП се приема за извършено в конкретния случай от една страна, а от друга - и кое от тях се санкционира, което засяга отрицателно правото на наказаното лице да разбере какво от фактическа страна нарушение му е вменено с НП. Все в тази насока се сочи, че налагането на едно наказание по чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП (в случая - на двете кумулативно предвидени такива), при цитирани в обстоятелствената част па НП две изпълнителни деяния по същия текст, е недопустимо съгл. чл.18 от ЗАНН и съставлява самостоятелно нарушение на материалния закон, респективно отменително основание за НП.

Недопустимо било в НП да бъдат допълвани съставомерни факти, каквито липсват в АУАН (неизпълнение на предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване), което съставлявало още едно съществено процесуално нарушение и самостоятелно отменително основание за НП. С оглед установената неяснота относно становището на АНО за изпълнителното деяние на нарушението, и включването в НП на нарушение, за каквото липсва предявено с АУАН административно обвинение, както наказаното лице, така и съдът недопустимо са поставени в ситуация да „избират" кое деяние - или и двете описани в НП, е наказал АНО. От друга страна съдът не би могъл да отмени НП само частично, понеже допуснатото нарушение на чл.18 от ЗАНН го поставя в обективна невъзможност да прецени за кое от двете описани изпълнителни деяние е наложено наказанието, за да отмени част от него.

На последно място се сочи, че АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е съобразил разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.

Нарушението се състои в това. че не е конкретизирал на коя нормативна разпоредба налага санкцията отнемане на контролни точки от талона. Неконкретизирането на санкционната норма, на чието основание е наложено съответното наказание представлявало самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. С жалбата се претендират и сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от надлежно упълномощен процесуален представител –адв.А., който моли НП да бъде отменено на посочените в жалбата основания.

Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представитеюрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш, 2 като моли същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят П. М. П. е правоспособен водач на МПС, като притежава СУМПС №283318533.

На 29.04.2021г., около 14:26 часа, на път втори клас №29, общ.Аксаково, по пътен възел Летище Варна посока гр.Варна въззивникът управлявал лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с peг. № В3559НМ. В същото това време св.С.Х. и св.П.С., двамата служители на РУ Аксаково пи ОД на МВР-Варна, осъществявали служебните си задължения, като провеждали пътен контрол по линия на употребата на алкохол и наркотици. Докато изпълнявали служебните си задължени, органите на реда забелязали, управлявания от въззивника автомобил и решили да извършат проверка на водача. Служителите на реда го спрели и въз основа на представените от него документи водачът бил установен като възз.П.П.. Св.Х. му извършил проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство- дрегер, чиито цифров индикатор не отчел наличие на алкохол в издишания въздух. Органите на реда обяснили на възз., че следва да бъде изпробван и с тест за употреба на наркотични вещества с полеви тест – дрегер Дрък тест, като св.Х. му обяснил по какъв начин се извършва теста за употреба на наркотични вещества и последиците от отказа да бъде тестван. Въпреки това, възз.П. не се съгласил да бъде изпробван и отказал теста за употреба на наркотични вещества, като на заявения от него отказ освен св.Х., присъствал и свидетеля С.. На полицейските органи възз. заявил, че няма смисъл да бъде тестван, тъй като е употребил наркотици. Предвид отказа на водача, св.Х. издал на възз.талон за медицинско изследване №0069344, в което вписал, че той отказва да бъде тестван с полеви тест, както и че трябва да се яви във ВМА-Варна. В талона било вписано още, че отказът е направен в 14.25ч., както и че възз. следва да се яви във ВМА до 15.25ч. Възз. отказал да подпише и получи талона за изследване, като неговият отказ бил удостоверен с подписа на св.С..

При така установеното, още същата вечер св.Х. съставил срещу въззивника АУАН за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без отбелязване на възражения.

Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел, че фактическите и правните констатации на актосъставителя, както и 3 обстоятелството, че възз. не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване. НП било връчено лично на жалбоподателя на 27.08.2021г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, талон за медицинско изследване и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията депозирани в с.з. от свидетелите С.Х. и П.С. –очевидци на деянието и на отказа за тестване с полеви тест и на отказа за подписване на талона за изследване. Техните показания по отношение на главния факт на доказване в настоящото производство – че възз. е бил водач на МПС и че е отказал тестване за наркотични вещества на датата посочена в АУАН и НП, са последователни, логични и взаимно допълващи се.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 01.09.2021г. видно от пощенското клеймо/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- ВПД Началник група в ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и в него не фигурира ЕГН на последния. Формално е налице нарушение, но същото не е от естество да наруши правото на защита на санкционираното лице да научи в какво точно е обвинено.

4

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с полеви тест. От фактическите обстоятелства в АУАН и НП недвусмислено става ясно, че АНО е приел, че е налице отказ от извършване на проверка с полеви тест. Не се споделя възражението в жалбата, че не ставало ясно за какво нарушение е наказан възз., тъй като в НП било посочено освен, че е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване на наркотични вещества и техни аналози и че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване. Така според защитата е допуснато нарушение на чл.18 от ЗАНН. Според чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и с глоба 2000 лв. Законодателят е въвел две форми на изпълнителното деяние на посоченото нарушение: 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; 2. неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

В АУАН описаното адм. нарушение е управление на лек автомобил „Рено Меган 5

Сценик“ с peг. № В3559НМ на 29.04.2021г, около 14.25 ч. на пътен възел Летище Варна , посока гр.Варна и отказ да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с полеви тест дрегер Дръг чек 3000.