Определение № 2145 от 10.03.2026, Административен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2145

Бургас, 10.03.2026 г.

Административният съд - Бургас - XXII-ри състав, в закрито заседание на десети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЯНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от съдията Яна Колева административно дело № 488/2026 г. на Административен съд - Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на П. К. С. , с адрес [населено място], [жк], [улица] срещу Заповед № 26-4058-000024 от 20.02.2026г., издадена от Г. Д.- Началник група в сектор „Специализирани полицейски сили“, ОДМВР [населено място].

В жалбата е направено искане за спиране изпълнението на Заповедта.

С обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 26-4058-000024 от 20.02.2026г., издадена от Г. Д.- Началник група в сектор „Специализирани полицейски сили“, ОДМВР [населено място], с която на основание чл.171, т.2а, б. а ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 19.02.2026г.

Жалбата, ведно с преписката е постъпила в Административен съд Бургас, като не е изразено становище по искането.

Административен съд Бургас, двадесет и втори състав, за да се произнесе по реда на чл. 166, ал.4 вр. ал.2 АПК, намира следното:

Жалбата, съдържаща искането за спиране е подадена от П. К. С.- лице, което е адресат на заповедта, поради което искането e процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП, оспорването на заповедта не спира изпълнението.

Административният акт подлежи на незабавно изпълнение по силата на посочената законова разпоредба, с която законодателят е презюмирал наличието на особено важен държавен или обществен интерес. За разлика от хипотезите, когато с изрично разпореждане, административният орган може да допусне предварително изпълнение на акта, само при наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК, в които административният орган следва не само да посочи някоя от тях, но и подробно да я мотивира, в този случай органът издал акта не е длъжен да излага конкретни мотиви относно съществуването на някое от предвидените в чл. 60 от АПК условия, тъй като горните се предполагат по силата на закона. В този смисъл приложимата законова разпоредба е чл.166 от АПК, а не чл.60, ал.6 от АПК.

Целта на спиране изпълнението на административния акт е да се осигури защита на лицето, подало жалбата. При липсата на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта, съдебната практика е възприела като основен критерий възможността за настъпване на евентуални сериозни неблагоприятни последици от предварителното изпълнение на акта за жалбоподателя, които да са от такова естество, че да могат да се противопоставят по значимост на изброените в чл.60, ал.1 от АПК, съответно възможността от настъпване на значителни или труднопоправими вреди за жалбоподателя / арг. чл.166, ал.2 от АПК/.

В тежест на жалбоподателя пред съда е да посочи и установи наличието на нови факти и обстоятелства и наличието на свой противопоставим интерес, поради които спирането изпълнението на акта би било основателно. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е необходимо адресатът на акта, искащ спиране да докаже, чрез надлежни доказателства, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, като настъпването й следва да е достатъчно вероятно.

В случая, видно от съдържанието на искането, жалбоподателката е служителка във „ВЛС венчър“ АД, която работа е източник на доходи за нея и семейството й. По делото е представен трудов договор, от който е видно, че жалбоподателката е назначена на длъжност „Мърчандайзер“, с място на работа „[населено място], [улица], както и на други места, когато това следва от характера на работата и в предвидените от КТ случаи“. В договора са описани основните задължения на служителя, като сред тях не е налично задължение, свързано с управление на автомобил, останалите задължения са в Приложение №1, което не е представено по делото.

От посочената длъжност, която жалбоподателят заема не може да се направи извод, че автомобилът му е необходим за изпълнение на трудовия договор. За обичайно придвижване е наличен обществен транспорт, още повече, че мястото на работа е на територията на [населено място] и жалбоподателката живее в [населено място], поради което не може да се направи извод за причиняване на сериозни неудобства несъизмерими с упражняване на конкретните правомощия на администрацията, и в този смисъл настъпване на значителна или трудно поправима вреда не се установява.

Отчитайки всичко изложено по-горе, поради неосъществяване на законовите предпоставки, настоящият съдебен състав намира, че искането на жалбоподателя следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 166 от АПК, Административен съд - Бургас, XXII състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането от П. К. С. , с адрес [населено място], [жк], [улица] за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 26-4058-000024 от 20.02.2026г., издадена от Г. Д.- Началник група в сектор „Специализирани полицейски сили“, ОДМВР [населено място] .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: