Решение № 838 от 11.10.2021, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 838 гр. П., 11.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди Д. и п. година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20205220103219 по описа за 2020 година

В исковата си молба срещу АТ. ИВ. П. с ЕГН **********, АТ. Д. П. с ЕГН ********** и ИВ. АТ. П. с ЕГН ********** тримата от село Г., община П., ул.“Д. и п.“№6 ищцата Т. Б. П. с ЕГН ********** от село Г., община П., ул.“Д. и п.“№6 твърди, че с нотариален акт №72, том XXI, дело№6266/1997г по описа на нотариус при Пазарджишки районен съд тя и съпругът и са дарили на първия ответник – техен син- следния недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1050 кв.м., съставляващо парцел XI-307 кв.38 по плана на село Г., община П., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 70кв.м., който поземлен имот съгласно КККР , одобрени със Заповед №РД-18-275/27.10.2020г на изпълнителния директор на АГКК представлява поземлен имот с идентификатор *** с административен адрес село Г., п.к.4453, община П., обл.П.,ул.“Д. и п.“№6, вид територия урбанизирана, ниско застрояване/ до 10 м/ с площ от 1062 кв.м.,ведно със сграда с идентификатор ***, с предназначение : жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи –един, със застроена площ от 115 кв.м.Твърди се, че сградата е описана като двуетажна съгласно предходно законодателство и се състои от един редовен жилищен етаж и един приземен като допълнително е пристроена. Твърди, че я и съпругът и, който е починал/ са си запазили правото на ползване пожизнено и безвъзмездно върху този имот. Твърди се, че надареният А.П. е бил съгласен и е приел дарението като е дал съгласие дарителите да ползват пожизнено и безвъзмездно както намерят за добре имота, предмет на дарението. Твърди се, че понастоящем и тримата ответници живеят в процесния имот, за който на ищцата е учредено вещно право на ползване като поради съществуващите роднински връзки и близки отношения, тя не е 1 оспорвала правото им също да ползват имота , въпреки че на практика имат само „гола собственост“ и са длъжни да се съобразяват с правата на ползвателката, която си е запазила правото на ползване върху имота. Ищцата разбрала, че синът и – ответникът АТ. ИВ. П. е прехвърлил чрез дарение на ответника ИВ. АТ. П. същия този имот, като дарението е обективирано в нотариален акт №20, том 24, дело 2846/2014г, дв.вх.рег.№6346/2014г , вписан в Служба по вписвания-П. като в този нотариален акт е посочено, че А.П. запазва за себе си и за съпругата си / втория ответник/, която не е собственик на имота и съответно не може да запазва правото на ползване, а следва изрично да и е учредено такова/ правото на ползване върху имота. В случая макар и правото на собственост да е абсолютно вещно право ,то собственикът при жив ползвател няма право да се разпорежда с правото на ползване, което е запазено за друг ползвател. Затова и в тази му част нотариалния акт е нищожен поради липса на предмет, защото собственикът не може да се разпорежда с право на ползване върху имота при наличие на друг ползвател и няма как да запази правото на ползване на трето лице, което не е прехвърлител по сделката. Твърди се, че през последните месеци ищцата постоянно е заплашвана от първите двама ответници, че ще бъде изхвърлена от дома си като многократно е заявявано от тях, че само им пречи и имат планове за имота.

Твърди се, че на 29.10.2020г ответницата А.П. е упражнила физическо насилие върху ищцата , като и причинила болка и страдание без причиняване на разстройство на здравето и отново я заплашила ,че напролет ще я изхвърлят от дома и, защото им пречи. Твърди се, че ответниците са сменили патроните на входните врати на двора и къщата като забранили на ищцата да дава копие от ключовете на дъщеря си и са забранили същата да я посещава, въпреки че тя предимно се грижи за ищцата като и носи храна и лекарства. Твърди се, че ответниците създават проблеми не само по отношение на хората, които посещават ищцата, но забраняват на ищцата да ползва имота както прецени за добре и открито отричат правото и на ползване.

Моли се съда да постанови решение, с което след като се признаят правата на ищцата като ползвател на процесния имот да се осъдят ответниците да и предадат владението върху този имот ,както и да се отмени нотариален акт №20, том 24, дело №2846/2014г, вх.рег.№6346/2014г , вписан в Служба по вписвания-П. в частта, с която АТ.

ИВ. П. и АТ. Д. П. си запазват правото на ползване върху този имот.Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищцата ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответниците, чрез пълномощника им, е подаден писмен отговор, с който оспорват предявените искове.Не било вярно твърдението, че някой от ответниците оспорва по какъвто и да е начин правото на ищцата да ползва приземния етаж от къщата както и дворното място, включително да обработва двора. Твърди се, че ищцата винаги е разполагала с ключ както от дворната врата от улицата към двора на къщата, така и от ключ за приземния етаж и никой нито е искал нито е оспорвал това право , нито е заплашвал ищцата, че ще бъде изхвърлена от имота. Твърди се, че след ремонт на цялата ограда, ведно със смяна на входната врата от улицата към двора на къщата на ищцата е 2 предоставен оригинален ключ за тази врата като е помолена с оглед нейното занятие“чекръкчийство“, тоест наместване на стави и изметнати сухожилия срещу заплащане, да не кани хора в тъмната част на денонощието и да внимава с хората, които кани , тъй като това са все пак чужди и непознати хора.От друга страна и е обърнато внимание да внимава с печката на твърдо гориво, която използва на приземния етаж за отопление и понякога за готвене, тъй като около нея не е обезопасено от изпадането на горящи въглени и това може да предизвика пожар и да запали цялата къща. Твърди се, че целият този спор е провокиран от възникналото спречкване между ответника А.П. и една от сестрите му. Твърди се, че от сключването на гражданския си брак и до настоящия момент първите двама ответници живеят на втория етаж от къщата и това не се е оспорвало от ищцата и починалия и съпруг като след раждането си и до сега ответникът И.П. също живее в този имот. Тримата ответници имат ключ за втория етаж, а ищцата и починалия и съпруг не са имали ключ от втория етаж и не са го ползвали. Едва с настоящия иск се оспорва този факт.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощниците си, поддържа предявените искове. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.

В съдебно заседание ответнците, чрез пълномощника им, поддържат писмения отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а и от представените писмени доказателства/ нотариален акт за дарение №72, том XXI, дело№6266/1997г по описа на нотариус при РС-П., скица на сграда №15-1176286-18.12.2020г, издадена от СГКК- гр.П./, се установява, че на 19.12.1997г. ищцата Т. Б. П. и нейния съпруг И. С П./ понастоящем покойник/ са дарили на сина им АТ.

ИВ. П. / първия ответник/ следния свой недвижим имот : дворно място , находящо се в село Г., община П., с площ от 1050 кв.м. , съставляващо парцел XI-307 в кв.38 по плана на селото, при съседи Н. П., Стамо П. и от две страни улици, ведно с построената в парцела двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 70 кв.м. като дарителите са си запазили правото да ползват пожизнено и безвъзмездно този имот. Този имот е със следния актуален регулационен статут : поземлен имот с идентификатор ***, област П., община П., село Г., п.к.4453, ул.“Д. и п.“№6, вид територия урбанизирана , ниско застрояване / до 10 м/ с площ от 1062кв.м. по КККР, ободрени със заповед №РД-18-275/27.10.2020г. на изпълнителния директор на АГКК , ведно със сграда с идентификатор *** с предназначение: жилищна сграда – еднофамилно , брой етажи – един със застроена площ от 3

115 кв.м.

Видно от данните по делото на 10.07.2015г ответникът АТ. ИВ. П. е дарил на сина си – ИВ. АТ. П./ третия ответник/ процесният имот, описан по-горе,като дарственият акт е обективиран в нотариален акт за дарение на надвижим имот на низходящ №146, том VI, рег.

№8363, нот.дело №10134/2014 по описа на нотариус Анета Илкова, вписана в регистъра на Нотариалната камара под №423 с район на действие РС-П., вписан във вх.рег№6346/ 2014г, дв.вх.рег.№6351/2014г, акт №20, т.24, н.д.№2846/2014г по описа на Служба по вписвания-П. като дарителят запазва са себе си и за съпругата си АТ. Д. П./ втория ответник/ ползването на целия имот докато са живи.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани гласни доказателствени средства и от двете страни.О разпита на свидетелката С. С. / дъщеря на молителката и сестра на първия ответник/ се установи, че същата живее в село Г. през две къщи от къщата на майка си и през последните три години се налага да посещава майка си минимум два пъти на ден, тъй като се грижи за нея. Свидетелката обясни, че ищцата живее в една стая в приземния етаж на къщата като обитава една стая и санитарно помещение . На втория етаж от тази къща живеят ответниците. Двата етажа от къщата са със самостоятелни входове, като до втория етаж на къщата се стига по външно стълбище.Входната врата към втория етаж на къщата е винаги заключена и ищцата никога не е имала достъп до този втори етаж, защото никога не и е даван ключ за този етаж. Според свидетелката откакто е семеен брат и/ повече от 20 години / живее със семейството си на този етаж. Докато съпругът на ищцата е бил жив не е имало скандали, тъй като той е бил властен човек. След неговата смърт отношенията между ищцата и ответниците се влошили като ищцата , често отивала при свидетелката разплакана, споделяйки и , че са се карали ответниците. Свидетелката обясни, че ищцата се занимава с „чекръкчийство“ и по този повод я посещават хора, но същите са възпрепятствани да влязат в двора на къщата, тъй като ответниците са сменили входната врата към двора и държат тази врата заключена. Според свидетелката след като починал баща и/ съпругът на ищцата/първия ответник сложил камери в двора на къщата, за да следят ищцата да не ходи в селскостопанската част на двора и да не бере от доматите.

Майка и се оплаквала, че я следят като крадец и че я обвиняват, че е обрала селскостопанската продукция.Според свидетелката към къщата има второстепенни постройки, които докато баща и е бил жив са се използвали като овчарници , краварник.

Тези помещения също са заключени с катинар от първия ответник и до тях ищцата няма достъп. Ищцата първия ответник да и осигури достъп поне до една от тези постройки за да складира там 10 кубика дърва за огрев, но такъв и бил отказан, поради което се наложило да държи дървата си за зимата в коридора на приземния етаж на къщата. Във връзка с влошените отношения между страните свидетелката допълни, че ответниците са се заканвали на ищцата, че ще я изхвърлят след като приключат делата.

От разпита на свидетелката И. Ц. се установи, че същата е била съседка на ищцата.

Седем години са живели врата срещу врата. Свидетелката разказа, че докато съпругът на 4 ищцата бил жив двамата обитавали една стая и една лятна кухня. Докато съпругът и бил жив външната врата на къщата не се заключвала, но след неговата смърт вратата се заключва и ключ за тази врата ищцата няма . Според свидетелката след смъртта на съпруга на ищцата около къщата са поставени камери и на ищцата не и се разрешава да посещава градината. Свидетелката лично е чувала от първите двама ответници да казват на ищцата, че няма работа на горния етаж на къщата. Свидетелката допълни, че ответниците обработват двора и ги е чувала да казват на ищцата:„Няма да влизаш в двора!“.