Решение № 4328 от 21.10.2026, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- Административно дело 954/2026
- Вид
- Решение № 4328
- Подписан
- 21.10.2026
- Състав
- Мария Василева-Данаилова
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- § 1, т. 34 · Закон за здравето
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 6, ал. 1 · Наредба за медицинската експертиза
- чл. 6, ал. 2 · Наредба за медицинската експертиза
- чл. 7, ал. 1 · Наредба за медицинската експертиза
РЕШЕНИЕ
№ 4328
Велико Търново, 21.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административния съд Велико Търново - V състав, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА
При секретар С.М., като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА административно дело № 20267060700954 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето/33др./ във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на И. П. Н. с постоянен адрес в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 4, ап. 12 и настоящ адрес в [населено място], [улица], ет. 8, ап. 31, срещу Експертно решение № 00060 от заседание № 38 от 21.08.2026г. на Специализиран състав по Психични, вътрешни и ССЗ на НЕЛК, [населено място], с което се потвърждава ЕР № 00146 от заседание 027 от 29.06.2026г. на ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Ч.“ АД, [населено място], с което не се потвърждава болничен лист № Е 20251232048, издаден на 19.11.2025г. от ОЛКК към „ДКЦ I- [населено място]“ ЕООД.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че за времето на ползваните болнични листове е изпълнявал предписанията на лекаря и стриктно приемал изписаните лекарства, но въпреки това се чувствал отпаднал. Имало вероятност да получи инсулт според екипа в спешното отделение при постъпването му на 17.09.2025г., ако не бил отишъл за съответните манипулации. Здравословните му проблеми продължавали и към настоящия момент, от ОЛКК към „ДКЦ I -В.Търново“ ЕООД не са му изисквали допълнителни консултации със специалист и при отмяна на този болничен лист от НЕЛК остава неизвестно начина, по който ще оправдае отсъствието си от работното му място.Моли съда да постанови решение, с което да се отмени Експертно решение на НЕЛК. В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата по изложените в същата и допълнително релевираните съображения. Не претендира разноски.
Ответникът по жалбата - Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ болести, [населено място] при НЕЛК, редовно призован не изпраща представител. В депозираната молба-становище вх. № 6420/05.10.2026г. чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Намира оспореното решение за издадено от компетентен орган, в предписания от закона състав, в предвидената писмена форма и при съобразяване на процесуалния закон. Счита че правилно въз основа на медицинската документация НЕЛК е преценила, че здравословното състояние на жалбоподателя не изисква издаването на нов трети болничен лист за продължаване на временната неработоспособност за периода, поради което и не са били налице основания за потвърждаване на болничния лист от 19.11.2025г. Иска се отхвърляне на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни - ТП на НОИ [населено място], „Агенция за хора с увреждания” [населено място], РД ”Социално подпомагане” [населено място], ОД на МВР – В. Търново, ДКЦ - гр. В. Търново, не вземат становище по жалбата. От „ДКЦ I – Велико Търново ЕООД е изпратен писмен отговор с вх. № 6073/23.09.2026г., в който са цитирани документите, въз основа на които е издаден болничният лист на жалбоподателя, без становище по същество. В съдебно заседание, редовно призовани, не изпращат представители.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С ЕР №0482 от заседание №143 от 08.09.2021г., издадено от медицински институт на МВР, на И. П. Н. е определена ТНР 50 % със срок пожизнен, водеща диагноза „злокачествено новообразувание на тестиса“.
С Болничен лист № Е20252663291/19.09.2025г., издаден от специализирана ЛКК по кардиология, на И. П. Н. е предписан 33 дни отпуск поради временна неработоспособност за периода от 17.09.2025г. до 19.10.2025г., режим на лечение – „болничен“ от 3 дни и „свободен с право да напуска населеното място в границите на РБ“ от 30 дни. Посочената диагноза е „предсърдно мъждене и трептене“.
С Болничен лист № Е20251231755/21.10.2025 г., издаден от ОЛКК към „ДКЦ I-Велико Търново“ ЕООД, като продължение на предходния, на И. П. Н. е предписан 30 дни отпуск поради временна неработоспособност за периода 20.10.2025г. – 18.11.2025 г., режим на лечение „домашен-амбулаторен“. Посочена е диагноза „предсърдно мъждене и трептене“.
С Болничен лист № Е20251232048/19.11.2025 г., издаден от ОЛКК към „ДКЦ-Велико Търново“ ЕООД, като продължение на предходния, на И. П. Н. са предписани нови 30 дни отпуск поради временна неработоспособност за периода 19.11.2025г. – 18.12.2025 г., с определен режим на лечение „домашен-амбулаторен“. Посочена е диагноза „предсърдно мъждене и трептене“. Този болничен лист е бил обжалван от директора на ТП на НОИ – Велико Търново пред ТЕЛК. В развилото се производство по обжалване на болничния лист е издадено Експертно решение № 34/7 от 16.02.2026 г. на ТЕЛК "Общи заболявания" при МОБАЛ "Д-р Стефан Ч." АД, с което не е потвърден болничният лист с мотиви за липсваща консултация от кардиолог. Решението на ТЕЛК е било обжалвано пред НЕЛК – [населено място], която с Експертно решение № 36/22 от 28.04.2026 г. е отменила ЕР на ТЕЛК от 16.02.2026г. и е върнато с препоръка за представяне на допълнителни изследвания – Епикриза от КО, ЕКГ, Холтер, ЕКГ, консултация с кардиолог и т.н с оглед преценка на необходимостта от продължаване на временна неработоспособност или липсата на такава необходимост. Лицето е представило документи.
С Експертно решение №146 от заседание 0027 от 29.06.2026г. на ТЕЛК "Общи заболявания" при МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД, болничен лист № Е20251232048/19.11.2025 г., издаден от ОЛКК към „ДКЦ-Велико Търново“ ЕООД, с посочена диагноза „предсърдно мъждене и трептене“ не е потвърден. Срещу това ЕР на ТЕЛК е подадена жалба от И. П. Н. до НЕЛК –София. С ЕР на НЕЛК № 00060 от заседание № 38 от 21.08.2026г. на Специализиран състав по Психични, вътрешни и ССЗ, [населено място], не потвърждава болничния лист като потвърждава ЕР на ТЕЛК. Посочено е, че лицето е било в непрекъснат отпуск 93 дни, от които 90 дни с режим „домашно-амбулаторен, като пристъпното предсърдно мъждене е остро състояние, в случая копирано с антиаритмични средства и не изисква продължителна временна неработоспособност – при поддържане на синусов ритъм с антиаритмични средства. Според този състав на НЕЛК, при зачестяване на пристъпите се обсъждат други методи за регуларизация на ритъма на сърцето – а при установяване на трайно предсърдно мъждене се обсъжда трайна, а не временна неработоспособност. Това решение е получено от И. Н. на 02.09.2026г., който на 03.09.2026г. е подала жалба директно до съда видно от поставения входящ номер, въз основа на която е образувано настоящото дело.
По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка, изпратена с писмо вх. № 5816/11.09.2026 година от НЕЛК, както и МЕД на И. П. Н., изпратено с писмо вх. № 6001/16.09.2026 година от РЗИ-Велико Търново.
Приобщени са още изпратените с писмо вх. № 6073/23.09.2026г. медицински документи от О. Л. консултативна комисия към ‚ДКЦ – 1 – Велико Търново“ ЕООД, в т.ч медицински протокол № 977/19.11.2025 г. на Обща ЛКК към „ДКЦ 1 – Велико Търново“ ЕООД, амбулаторен лист от 17.10.2025 г. на личен лекар д-р К. С., амбулаторен лист от 17.11.2025 г. на личен лекар д-р К. С., епикриза изх. № 12693/2025 г. от Кардиологично отделение на МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД - [населено място].
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в срока, от надлежна страна и при наличен правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
Оспореното решение на НЕЛК е издадено в предписаната от закона писмена форма, по установен образец, утвърден от МЗ.
Оспореното експертно решение е постановено от компетентен орган - Специализиран състав на НЕЛК по психични, вътрешни и сърдечно съдови заболявания, доколкото водещите и съпътстващи заболявания на жалбоподателя са такива на сърдечната система. Този състав от Председател и двама членове е взел ЕР, след анализ на представената медицинска документация по реда на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ.
Същото е постановено в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч фактическите и правни основания за постановяването на ЕР, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът не констатира в хода на производството да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
По приложението на материалния закон:
Съгласно чл. 6, ал. 1 от НМЕ, респективно § 1, т. 34 от ДР на ЗЗдр., временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина; бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от НМЕ предвижда, че отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден с акт на Министерския съвет по чл. 103а от ЗЗ. Съгласно чл. 7, ал. 1 от НМЕ, болничните листове се издават от лекуващите лекари/лекарите по дентална медицина и ЛКК. Лекарите по дентална медицина издават болнични листове само за заболявания от тяхната специалност. Лекарите от центровете за спешна медицинска помощ могат да издават болнични листове за домашно лечение до 3 календарни дни. Клиничният преглед и становището за временната неработоспособност се отразяват в А., съответно в медицинския протокол на ЛКК или във Фиша за медицинско обслужване от спешен екип.
В процесния случай спорен е въпросът доколко здравословното състояние на И. П. Н. към момента на издаване от ОЛКК към „ДКЦ I - [населено място]“ ЕООД на отменения болничен лист с № Е 20251232048/19.11.2025 г., е обосновавало установената с този болничен лист временна неработоспособност и налице ли е била необходимост от продължение на временната неработоспособност.
В представеното по делото в електронен формат медицинско експертно досие на И. Н. се съдържа справка за издадените болнични листове за периода от 17.09.2025г. до 18.12.2025г., според която за този период /общо 93 дни/ лицето е било в непрекъснат отпуск поради временна неработоспособност, въз основа на издадени БЛ № Е20252663291/19.09.2025г., продължен с БЛ № Е20251231755/21.10.2025г. и процесния БЛ № Е20251232048/19.11.2025 г. като продължение на предходния. Всички са свързани с поставена диагноза „предсърдно мъждене и трептене“.
Съдът намира, че при постановяване на обжалваното ЕР на НЕЛК правилно е прието, че за последния издаден болничен лист с № Е20251232048/19.11.2025г., с оглед наличната медицинска документация и здравословното състояние на лицето, не е била налице необходимост от продължаване на болничния за временна неработоспособност. В представения Амбулаторен лист за първичен амбулаторен преглед №25321204038Е от 17.11.2025г., издаден от д-р С.–Б., като оплаквания на пациента са записани сърцебиене при физическа активност, безсъние, и следното обективно състояние: ритмична сърдечна дейност, напрегнат, тревожен, като общопрактикуващият лекар е изпратил пациента на преглед със специалист - кардиолог. Съгласно отразеното в Медицинския протокол от ОЛКК към „ДКЦ I - [населено място]“ ЕООД №977 от 19.11.2025г., обективно състояние отново е посочено като леко увредено общо състояние, ориентиран, афибрилен, ритмична сърдечна дейност, ясни тонове – 80 удара/мин и артериално налягане (АН) 140/80 с мнение за продължаване на временната неработоспособност за още 30 дни, считано от 19.11.2025г. Поставената диагноза и описаното обективно състояние на жалбоподателя в коментираните медицински документи не обуславя състояние на временна неработоспособност за периода, за който е издаден БЛ от 19.11.2025г. Липсва обосновка защо ОЛКК е преценила необходимостта от продължаване на болничния на жалбоподателя с още 30 дни, след като не са представени доказателства, които да установяват данни за влошаване или задържане на състоянието на жалбоподателя, а от там и необходимостта от продължаване на отпуска поради временна неработоспособност с трети по ред болничен лист за периода 19.11.2025г.-18.12.2025г.
Разпечатката съдържа 32 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7da8f534-d34f-488a-82f0-eba631c769c2