Решение № 405 от 23.10.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. ХАСКОВО, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Р. М. К. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20245600500649 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 79/02.05.2024 г., по гр. дело № 751 по описа на съда за 2023 г., Районен съд- Свиленград е приел за установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, че П. П. П., с ЕГН: **********, е собственик, въз основа на давностно владение, на следните недвижими имоти: 1/. Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на **********, одобрени със Заповед № РД-18-1243/15.06.2018г. на Изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 04.01.2021г., с адрес: ****, с площ: 884 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:

За стопански двор, с номер по предишен план: ***, при съседи: ***, ***, ***, ***; 2/.

Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на **********, одобрени със Заповед № РД-***/15.06.2018г. на Изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 04.01.2021г., с адрес: ***, с площ: 2461 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: За стопански двор, с номер по предишен план: **, при съседи: ***, ***, ***, ***, ****.С решението Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните е осъдена да заплати на П. П. П. сумата 1250,00 лв. – разноски по делото.

Недоволен от решението е останал въззивникът Министерство на земеделието и храните, който в законоустановения срок го обжалва с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Изложени са съображения за постановяване на решението в противоречие на материалния закон и необоснованост и във връзка с приложението на 1 разпоредбите на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, като в тази връзка се излагат доводи относно противоречие на изводите на съда по отношение на тези разпоредби. Направен е анализ и на събраните по делото доказателства, които според въззивника водят до извод, различен от този, който е направил първоинстанционният съд.

Прави се искане въззивната инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Районен съд - Свиленград като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано и да постанови ново решение по същество.

Претендират разноски за двете съдебни инстанции в размер на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор на подадената въззивна жалба.

СЪДЪТ след преценка доводите на страните и на събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени установителни искове с правна основание чл.124, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че през 1996г., при ликвидирането на ТКЗС закупил няколко стопански сгради в землището на ***, ведно с прилежащата към тях земя. През същата година завладял и два съседни имота, които били държавна собственост, като ги оградил и засадил с овощни дръвчета, а към съседния ПИ с идентификатор *** изградил подпорна стена за предпазване от свличане на земна маса от проливните дъждове. По действащата кадастрална карта и кадастрални регистри /КККР/ на ***, завладените от ищеца имоти представлявали ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***. През целия период от 1996 година и до сега ищецът владял тези имоти, като ги стопанисвал и отглеждал в тях голям брой овощни дръвчета. След отпадане на мораториума за придобиване на собственост върху държавни и общински имоти, за него бил налице правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК - за признаване за установено по отношение на ответника Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, че е собственик на процесните имоти въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност с начало от 1996 година. Претендирал е и разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е оспорил предявените искове като неоснователни. В отговора на исковата молба се твърди, че процесните имоти след ликвидирането на ТКЗС - ***, са станали част от Държавния поземлен фонд. Имотите били декларирани като собственост на Министерство на земеделието и храните гр.София и за тях били платени данъчни задължения за 2017г. - 2023г. вкл. Отправено било и искане до Областна администрация - Хасково за издаване на актове за частна държавна собственост по отношение на процесните имоти, но поради изключителната натовареност на служителите, които ги изготвяли, към момента на подаване на отговора такива все още не били съставени.

Претендират от съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете и да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението от първоинстанционния съд е депозирана въззивна жалба, която е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна и при наличието на правен интерес от обжалване. Въззивната жалба е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е в пределите на правораздавателната власт на съда и при наличието на положителни и липса на отрицателни процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно 2 разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност, настоящият състав на въззивния съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка за безспорно установена и кореспондираща със събраните по делото писмени и гласни доказателства.

С констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, том **, дело № ** по описа на нотариус с рег. № *** по РНК, ищецът П. П. П. и съпругата му са признати за съсобственици в режим на съпружеска имуществена общност на три недвижими имота, находящи се в землището на ***, с начин на трайно ползване: стопански двор, ведно с построените в имотите сгради, съответно овчарник, ремонтна работилница и склад за фураж. Пред нотариуса са били представени документи, удостоверяващи правото им на собственост, в т.ч. договор за продажба чрез търг на дълготрайни активи, вписан под № 62/19.04.1995г., които документи са описани в нотариалния акт. Видно от представените по делото скици процесните имоти са съседни на имотите, за които ищецът се легитимира като собственик с посочения констативен нотариален акт. От скиците се установява и актуалната индивидуализация на спорните имоти по действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на ***, както следва: 1. Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със Заповед № РД-***/15.06.2018г. на Изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 04.01.2021г., с адрес: ***, с площ: 884 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: За стопански двор, с номер по предишен план:

****, при съседи: ***, ***, **, **. Поземлен имот с идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със Заповед № РД-***/15.06.2018г. на Изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 04.01.2021г., с адрес: ***, с площ: 2461 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: За стопански двор, с номер по предишен план:

***, при съседи: ***, ***, ***, **, ***.

По делото са разпитани и свидетели, които установяват кога са били закупени имотите -при ликвидацията на ТКЗЗ, ограждането им от ищеца и засаждането на имотите с овощни дръвчета. Според свидетелите само ищецът е ползвал процесните имоти, като никой е нямал претенции към тези имоти от 1994 - 1995 година и до настоящия момент.

С Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.рег. № 454/30.08.2022г. Министерство на земеделието е декларирало като своя собственост Поземлен имот с идентификатор ***, и с Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.рег. № 451/30.08.2022г. Поземлен имот с идентификатор ***. След образуване на производството по делото, по отношение на Поземлен имот с идентификатор *** е съставен Акт за частна общинска собственост № *** от 06.02.2024г., а по отношение на Поземлен имот с идентификатор *** - Акт за частна общинска собственост № ** от 06.02.2024г., двата от Областния управител на Област Хасково. Като правно основание за съставяне на акта са посочени чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ и чл.104 от ППЗСПЗЗ, чл.27, ал.11 от ЗСПЗЗ.От ответната страна не са ангажирани доказателства от които да е видно, че процесните имоти, представляващи част от имущество на организация по §12 ПЗР на ЗСПЗЗ са възстановена собственост по ЗСПЗЗ на правоимащи лица, поради което и не може да се приеме, че тези земи са част от държавния поземлен фонд. Актовете за държавна собственост на процесните имоти са били съставени в хода на процеса.

Няма спор между страните и безспорно установено по делото е, че процесните имоти са били част от стопанския двор на бившето ТКЗС - ***.

Видно от констативен нотариален акт ищецът е закупил чрез търг сгради и прилежащите към тях терени, при разпределянето на имуществото на организациите по §12 ПЗР на ЗСПЗЗ и в частност това на ТКЗС - ***. Имотите са незастроени и са с трайно 3 предназначение на територията - урбанизирана, видно от скиците. Процесните имоти не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, тъй като не представляват земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, поради което и не могат да бъдат част от държавния поземлен фонд. Съгласно чл. 47, ал. 1, пр. 2 от ППЗСПЗЗ държавният поземлен фонд обхваща земеделските земи - държавна собственост, включително и такива, които са застроени или представляват прилежащи площи към стопански сгради. Съгласно чл.2 от ЗСПЗЗ земеделски земи са земите, предназначени за земеделско производство, които не се намират в границите на урбанизираните територии , не са включени в горския фонд, не са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия и др. нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради, не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения. Съгласно чл. 10, ал. 12 от ЗСПЗЗ възстановяват се правата на собствениците по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ върху земите във и извън границите на урбанизираните територии - населени места, включени в стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, които не са застроени и не представляват прилежащи площи към сградата.

Това възстановяване обаче се извършва само ако земите имат земеделски характер и са годни за земеделско ползване, което следва от чл. 1, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Когато вследствие на изграждането на стопанския двор земята е загубила качеството си на земеделска и не е годна за земеделско ползване, е налице извършване на мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, което не позволява възстановяването на собствеността и собственика има право на обезщетение по този текст на закона.

При така установените факти и обстоятелства и след като по делото е установено, че процесните имоти са били част от бивш стопански двор на ТКЗС, който се намира в урбанизирана територия, правото на собственост на Държавата произтича от разпоредбата на чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ, съгласно която разпоредба земите, върху които са разположени обекти на организации по § 12 и 29 от ПЗР ЗСПЗЗ, както и незаети от сгради и съоръжения прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, представляват държавна собственост, като стопанисването, управлението и разпореждането с тях се извършва от Министъра на земеделието. Т.е правото на собственост на държавата върху земеделски земи, включени в бившите стопански дворове на организациите по § 12 ПЗРЗСПЗЗ, които не подлежат на възстановяване, тъй като върху тях са разположени обекти на организациите по § 12 и 29 от ПЗРЗСПЗЗ, или и макар и да не са заети от сгради и съоръжения на тези организации са негодни за земеделски ползване, произтича по силата на закона, тоест "ex lege".Придобиване по давност на държавна или общинска собственост не е било възможно поради забраната на чл. 86 Закона за собствеността, в редакцията до 1996 г. Такава възможност е въведена след изменението на чл. 86 от ЗС, обн. ДВ, бр. 33/1996 г., в сила от 01.06.1996 г., и с приемане на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, и двата в сила от 01.06.1996 г., от който момент изобщо би могла да започне да тече давност за имоти - частна собственост на държавата или общината. С разпоредбата на §1, ал. 1 от ЗД на ЗС /обн. ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г. съгласно която „Давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г., включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на държавни или общински училища, или на други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование.“, е въведен мораториум за придобиване по давност на държавни и общински имоти. Т.е. давността е спряна един ден преди изтичане на 10 - годишния срок, считано от 01.06.1996г. С Решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд е отменен мораториума за придобиване по давност на държавни и общински имоти, считано от влизането на решението в сила - 08.03.2022г. Съгласно 4 решението на КС, с обявяването на мораториума за противоконституционен не се засяга неговия досегашен ефект., т.е. не може да се поставя под съмнение, че от въвеждането на забраната за придобиване по давност на държавни и общински имоти на 01.06.2006 г. до 08.03.2022 г. давността е била спряна.