Присъда № 13 от 28.10.2021, Районен съд - Павликени

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 74/2021Г. НА ПРС

Обвинението е против В. Н. Ф. с ЕГН **********, от с.В.,общ.П. за престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. 194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б."а" и „б", вр. чл.20, ал.2 от НК, Г. Н. Й. с ЕГН ********** от с. В., общ.П. за престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и И. Г. М. с ЕГН ********** за престъпление по чл. 195, ал.1, т.7, вр. 194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.

Подсъдимите не се признават за виновни.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,намира за установено следното:

Тримата подсъдими се познавали и имали отношения помежду си. Подсъдимата В.Ф. е сестра на С. Н. С., който е бил *** на подсъдимата Г.Й.. По същото време подсъдимата Ф. е живяла на съпружески начала със сегашния си *** св. А.Ф.. Същият имал дъщеря- св. Д.Ф., родена на *** г. Племенницата на подсъдимия М. за известно време живеела със сина на подсъдимата Г.Й..

Подсъдимите работели в Ш. и на 7.10.2011 г., прибирайки се за Република България те, заедно с малолетната Д. спрели в гр.Б., Република С. Пътували с две коли: в едната били св.А.Ф. заедно с дъщеря си Д. и подсъдимата В.Ф., а в другата кола: С.

С. и Г.Й.. Подсъдимият И.М. пътувал по пътя ту в едната, ту в другата кола. Спрели в късния следобед в гр.Б. на паркинг в града да купят храна за из път и да се разходят.

На площад „***" № 12 в същия град се намирал златарски магазин "П***, собственост на св. Д. А./G. A./. В магазина били поставени три продажни щанда, остъклени в горната си част, в която били изложени различни синджири, гривни, пръстени, обеци и други бижута. Единият от щандовете бил разположен в дъното на магазина срещу входната врата и зад него стояла продавачката св. Е. Н., а другите два щанда били разположени съответно вляво и вдясно от вратата. Тримата подсъдими влезли в магазина и се насочили към щанда срещу вратата и застанали плътно един до друг.

След тях влязло детето Д., облечено с розово яке с розова чанта през рамо, оглежда се и бързо се насочва надясно към щанда , който е отдясно в магазина, навежда се и издърпва едно чекмедже като на два пъти взема от съдържанието му, поставя го в чантата си, след което излиза оттам и прикляка до вратата. Това става докато двете подсъдими разговарят с продавачката, която им показва бижута. До жените стои подсъдимия. Тримата подсъдими се обръщат назад, подсъдимият М. извикал детето, то с е приближило и започнало да подскача. Подсъдимият М. излязъл от магазина с детето. Двете подсъдими продължават да говорят с продавачката, тя им показва бижута, но подсъдимите не купуват нищо. Продавачката явно се усъмнява в нещо, взема слушалката от стационарния си телефон и бързо отива до щанда, където е било детето преди, отваря едно чекмедже. Подсъдимите тръгват към вратата, но продавачката е отишла до вратата и държи дръжката й. Звъннал телефона на продавачката, двете подсъдими й посочили нещо зад гърба да й отвлекат вниманието и да излязат. На вратата става сбутване между продавачката и подсъдимите и трите жени излизат извън магазина. Подсъдимата Ф. и подсъдимият М. избягали, а на място дошли охранители и полицаи. Накарали детето да изсипе съдържанието на чантата си 1 пред магазина, после върнало нещата в чантата си и не искало да я предаде на продавачката и на полицията. Продавачката успяла да издърпа чантата на детето Детето кляка и започна да удря по земята с ръце, после подскача на място / това движение в тази последователност е твърде характерно, тъй като впоследствие ще се повтаря няколко пъти/ . После влизат в магазина подсъдимата Й., детето, продавачката и полицаите. Подсъдимата Й. на няколко пъти се доближава до детето, уж посяга да го удари. Детето продължава да извършва описаното по- горе характерно движение в посочената по-горе последователност. На място дошъл собственика на магазина св. А.

Установено било, че от златарския магазин са взети 14 бр. златни синджири и 4бр. сребърни синджири на обща стойност 4502 евро с левова равностойност 8805.15лева.

Същите са били собственост на св. А. и са му върнати със съдействието на полицията.

Тази обстановка се доказва от извършения оглед на вещественото доказателстводиск от охранителни камери в златарския магазин в съдебно заседание в присъствието на страните. Св. Д.Ф. дава показания, че магазина били тя и тримата подсъдими, подсъдимите също потвърждават, че са били в златарския магазин. Но последните твърдят, че само детето е взело бижутата и те нямат връзка с това.

Извършена е СТКЕ и вещото лице дава заключение, че двата записа са извършени около 19.00часа на 07.10.2011г.от охранителна камера на златарския магазин в гр.Б. и впоследствие са записани на DVD носител във формат avi и не са манипулирани, няма прекъсване или изрязване на кадри. Записите са без аудиозвук сигнал и вещото лице посочва за причина за това най-вероятно опционално забраняване записването на звук с оглед спестяване от обема на дисковото пространство на камерата.

Съдът намира, че от обективна страна подсъдимите са извършили кражба на 14 бр. златни синджири и 4бр. сребърни синджири на обща стойност 4502 евро с левова равностойност 8805.15лева, върнати на собственика им със съдействието на полицията.

Деянието е извършено под формата на съучастие – посредствено извършителство.

Съгласно правната теория такова извършителство е налице когато едно лице използва друго наказателно неотговорно лице за конкретния случай да осъществи дадено престъпление / в. случая кражба/ Наказателната неотговорност може да се дължи на поначало наказателна неотговорност на лицето, както е в случая- детето е малолетно, ненавършило 14 години към датата на деянието- било е на 9 години. Посредственият извършител действа умишлено като използва едно друго лице като оръдие за осъществяване на дадено престъпление.

В случая не може да става въпрос за единично действие само и единствено от малолетното дете, кражба извършена само от него, без знанието и съдействието на подсъдимите, както се опитват да опишат деянието св. Д.Ф. и подсъдимите с оглед защитна позиция и с желание да избегнат наказателната отговорност предвид, че малолетното дете е наказателно неотговорно лице. Цялостното поведение на детето и на подсъдимите и на детето, проследена по записа от камерите сочи, че проявата на детето не е инцидентна- да влезе, да си хареса бижута, да ги вземе да си играе.

Напротив: то влиза след подсъдимите, оглежда се, вижда, че не го вижда продавачката и уверено се насочва към чекмедже отзад единия щанд отдясно на врата, без колебание отваря шкафа, вади и слага на два пъти бижута в чантата си, после излиза приклекнало и кляка до вратата. Подсъдимите са осъществили физическа преграда с телата си и от друга страна са ангажирали вниманието на продавачката с 2 разглеждане на бижута, които не купуват. Подсъдимият М. отвежда детето навън, а другите подсъдими търсят начин да напуснат магазина, като подсъдимата Й. не успява, тъй като се намесили охранителите и полицията и възпрепятствали възможността тя и детето да напуснат безпрепятствено района на златарския магазин с придобивките.

Съдът не кредитира защитната позиция на защитниците на подсъдимите, че не е доказана съпричастността на подсъдимите в деянието. На записа се виждат 1 мъж и две жени, както и едно дете. Безспорно се установява от показанията на св. Д.Ф., че това са именно тя и подсъдимите.От обясненията на подсъдимия М. също се потвърждава, че мъжът на камерата е именно той. Двете жени на камерата са отличени като едната е с бяло яке и е по-възрастна. Именно тя се кара на детето в магазина и е в магазина когато са дошли полицаите. В обясненията си подсъдимата Й. посочва, че тя е тази жена, която е заварена в магазина от полицаите. Та е и по-възрастна предвид ЕГН-то й от другата жена. Другата жена се явява именно подсъдимата Ф.. Това се извежда от показанията на св.Ф., св. Д.Ф., обясненията на подсъдимите Й., М. и от самите обяснения на Ф..Безспорна е идентификацията на лицата, присъстващи в магазина, възприети при огледа на записа от охранителната камера, запечатала деянието.

Тримата подсъдими и детето са тръгнали според св. А.Ф. да търсят храна, да се разходят в гр. Б. Всъщност те се оказват в златарски магазин, където нямат намерение да купуват бижута. Същите не са влезли в магазина и само да разглеждат, тъй като не водят плътно със себе си детето, а са оставили детето да влезе след тях и да извърши кражбата като са му съдействали с поведението си на отвличане на вниманието на продавачката. Те не са извършили никаква покупка, „тъй като стоките били скъпи“, както твърди подсъдимата Ф.. Това обаче би могло да се установи още преди влизане в магазина по цените на витрината или при влизане в него по цените на изложеното по щандовете, а в случая тримата подсъдими са се подредили плътно един до друг, в такива позиции, че да закрият изцяло гледката на продавачката до мястото, където отива малолетното дете, водели са разговор с продавачката, тя е вадела бижута от различни рафтове, симулирали интерес да купят стока от магазина с цел да се даде възможност на детето да извърши кражбата без да е забелязано от продавачката. Това тяхно действие е създало условия за кражбата, намалило е бдителността на продавачката, закрита била гладката й към по-голяма част от магазина, минимално на височината на детето. Детето при влизане в магазина се е огледало и след като се е убедила, че продавачката не вижда в нейна посока, е минало зад щанда. Дейността на детето не е моментно неустояване на бижутата, а то е извършило кражбата бързо, хладнокръвно и предпазливо- отворило е чекмедже зад щанда, на 2 пъти е сложило бижута в чантата си и после е затворило чекмеджето и е излязло приклекнало.Симулирало е че му се ходи до тоалетна като е дало сигнал, че е взело бижутата и е дала повод за бързо напускане на магазина с подсъдимия М.. Но другите подсъдими не изиграли ролята си докрай и били възпрепятствани от усетилата се продавачка. От магазина са откраднати 14 броя златни синджири (1 бр. с тегло 3,69 гр. на стойност 284 евро; 1 бр. с тегло 1,83 гр. на стойност 141 евро; 1 бр. с тегло 2,04 гр. на стойност 157 евро; 1 бр. с тегло 4,18 гр. на стойност 322 евро; 1 бр. с тегло 2,11 гр. на стойност 162 евро; 1 бр. с тегло 4,81 гр. на стойност 370 евро; 1 бр. с тегло 6,51 гр. на стойност 501 евро; 1 бр. с тегло 4,57 гр. на стойност 352 евро; 1 бр. с тегло 2,08 гр. на стойност 160 евро; 1 бр. с тегло 4,4 гр. на стойност 339 евро; 1 бр. с тегло 2,08 гр. на стойност 160 евро; 1 бр. с тегло 3,57 гр. на стойност 275 евро; 1 бр. с тегло 3,09 гр. на стойност 307 евро; 1 бр. с тегло 2,62 гр. на стойност 202 евро;) и 4 броя сребърни синджири( 1 бр. с тегло 2,13 гр. на стойност 164 евро, 1 бр. с тегло 2,08 гр. на стойност 160 евро; 1 бр. с тегло 2,66 гр. на стойност 205 евро и 1 бр. с тегло 3,13 гр. на стойност 241 евро) на обща стойност 4502 евро с левова равностойност 8805,15 3 лв., във владението на Е. Н., собственост на св. Д. А., върнати му със съдействието на полицията.

На следващо място съдът отчита и поведението на детето при установяване на кражбата: това характерно движение, повтарящо се многократно в едно и съща последователност е едно добре заучено такова. Действията на подсъдимата Й. са пресилени и симулативни- уж че се кара и удря детето, които на записа се възприемат като пресилени и симулативни, което се тръшка, за да предизвика съчувствие. При анализиране на поведението на подсъдимите и малолетното дете съдът прави извод, че лицата са действали по опреден сценарий, деянието е добре обмислено, задачите са разпределени.

Освен това съдът не кредитира обясненията на подсъдимите Й. и Ф., че Й. не познавала М., че Ф. не отговаряла за чуждото дете Д.. Напротив, в показанията си св.

А.Ф. посочва, че подсъдимата Ф. се е грижела за дъщеря му по време на съжителството си, като впоследствие двамата сключили граждански брак.

Подсъдимата Й. също има отношения както с подсъдимата Ф. чрез бившия си ***, който е брат на подсъдимата Ф.. Невярна се оказа и тезата на Й., че не познава М. предвид посочените от последния отношения между децата им. Съдът намира, че подсъдимите са свързани един с друг чрез посочените по- горе отношения, работили са в Ш. и заедно се прибирали. Не само че се познавали, но и имали близки отношения един с друг. За това сочат и действията им: заедно тръгват в гр.Б.. Бащата на детето е оставил на съжителката си да изведе детето му, поверил й го е, което по никакъв начин не потвърждава посоченото от Ф., че тя няма отношение към чуждото дете.