Решение № 175 от 14.12.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Несебър, 14.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно наказателно дело № 20252150200571 по описа за 2025 година Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на С. В. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Р., общ. Н., ул. „Д.“ № *, вх. *, ет. *, ал. **, чрез адв. Т. К. от АК – Велико Търново, срещу наказателно постановление № 129/10.06.2025 г. на кмета на Община Несебър, с което на жалбоподателката, на основание чл. 13, ал. 2 от Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред, спокойствието и сигурността на гражданите, за опазване на общинската собственост и околната среда, за безопасността на движение на територията на община Несебър /Наредбата/ за извършено нарушение на чл. 13, ал. 1, т. 9 от Наредбата е наложено наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.

Излагат се подробни съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното постановление. Твърди се съществено процесуално нарушение на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, недоказаност авторството на нарушението и основаване констатациите на наказващия орган по случая въз основа на незаконно съставен снимков материал. Излагат се оплаквания за неяснота относно мястото и времето на извършване на нарушението, както и във връзка с конкретното поведение, което се санкционира. Аргументира се и материална незаконосъобразност на постановлението, предвид противоречие на чл. 13, ал. 3, т. 9 от Наредбата със Закона за защита на животните и Европейската конвенция за защита на животните компаньони, ратифицирана от Република България, в сила от 01.02.2005 г. Евентуално се моли за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Насрещната страна по жалба – кмета на Община Несебър, не изразява становище по оплакванията на жалбоподателя.

В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателката, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа жалбата, моли за отмяна на НП по изложените в нея доводи, претендира разноски по списък. Ангажира гласни доказателствени средства.

1

Наказващият орган се представлява в открито съдебно заседание от упълномощен адвокат, който оспорва жалбата, дава становище за неоснователността . Моли за потвърждаване на обжалваното постановление, като правилно и законосъобразно.

Процесната жалба е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

На 14.04.2025 г., около 19,00 часа, св. Г. Ч. – на длъжност ст.експерт в отдел „Екология“ при Община Несебър, заедно с колегите си К. М. и С. Т., извършила проверка в района на общ. Н., с. Р., ул. „А. и ул. „Л.“, за нарушения на Наредба № 1 и в частност по повод сигнали от граждани за нерегламентирано хранене в района на безстопанствени котки. Констатирала, че на детска площадка на ул." А. "“ жалбоподателката и неустановена жена държат торба с гранулирана храна и разсипват от същата през определено разстояние по земята, вследствие на което, от различни посоки, прииждат над десет безстопанствени котки и започват да се хранят. Св. Ч. се легитимирала и подходила към проверка по реда на Наредба № 1, в хода на която двете хранещи котките жени отказали да се легитимират и продължили движението си в района на ул. "Л.“, по която също оставили храна. Св. Ч. видяла нарушителката впоследствие да оставя храната за котки в автомобил на паркинг и записала регистрационния му номер. След справка с МВР актосъставителката установила собственика на МПС-то като нарушителката М., която поканила за явяване в отдел „Екология“. На 16.04.2025 г., след като лично се установила в самоличността на нарушителката, св. Ч. съставила в нейно присъствие АУАН Серия А № 0005024 и за това че на 14.04.2025 г., около 19,00 ч. в с. Равда, общ. Несебър, на ул. „Аурелия“, на терен общинска собственост, а именно – детска площадка, събира, отглежда и храни безстопанствени котки – нарушение на чл. 13, ал. 1 т. 9 от Наредба № 1. Въз основа на АУАН било издадено процесното НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН Серия А № 0005024 /16.04.2025 г., ведно с изготвен към него снимков материал; показанията на разпитания в хода на съдебното следствие актосъставител Ч.; заповед № 1664/03.12.2020 г. на кмета на Община Несебър; дл.характеристика на старши експерт в отдел „Екология“ при Община Несебър – Г. Ч.; справка с информационните масиви на МВР за собствеността на МПС с рег. № А3578КС; кореспонденция между Община Несебър и РУ Несебър; преписка на РУ Несебър по случая. Макар и в по-голямата си част неотносими, показанията на разпитания свидетел на жалбоподателката – К. А. потвърждават, че жалбоподателката взима участие в дейността за сдружение за защита на животните и принципно храни безстопанствени котки, вкл. в процесния случай.

От доказателствата по делото се установява в пълнота описаната по-горе фактическа обстановка. Същите кореспондират помежду си и съдът ги кредитира изцяло. Във връзка с оспорванията на жалбоподателката срещу констатациите на актосъставителя не бяха представени доказателства, разколебаващи достоверността на обсъдената доказателствена съвкупност.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена 2 проверка за законност, констатира, че при издаване на обжалваното наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган /оправомощен да издава НП по силата на закона и съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред, спокойствието и сигурността на гражданите, за опазване на общинската собственост и околната среда, за безопасността на движение на територията на община Несебър / и в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Компетентността на актосъставителя произтича от заповед № 1664/03.12.2020 г. на кмета на Община Несебър, издадена на основание чл. 61, ал. 3 от Наредба № 1, и длъжностна характеристика за длъжността гл.специалист в отдел „Екология“ при Община Несебър.

При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени и императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения в хода административнонаказателното производство, които да влекат отмяна на постановлението, като такива не се навеждат и с жалбата.

Противно на оплакванията на жалбоподателката, от събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че вмененото в отговорност наказуемо поведение е било реализирано от нея по описания в АУАН и НП начин, като самоличността е установена със съдействието на МВР по реда на чл. 43, ал. 3 от ЗАНН. Видно от съдържанието на АУАН същият е удостоверен за връчен на нарушителката при отказ и съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН с подписа на един надлежно индивидуализиран свидетел. Както в АУАН, така и в НП, се съдържа индивидуализация на мястото и времето на извършване на твърдяното нарушение, като е дадено и описание на санкционираното поведение. По делото не се събраха доказателства за същото деяние нарушителката да е била санкционирана с друго НП.

Няма данни и жалбоподателката, притежаваща български документ за самоличност и трайно пребиваваща в РБ, да не владее български език.

Независимо от изложеното, постановлението следва да бъде отменено изцяло предвид основателността на оплакванията за издаването му при нарушение на материалния закон и по следните съображения:

Обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация са уредени със ЗМСМА, чиито разпоредби очертават правният статут и компетентността на общинския съвет като орган на местното самоуправление, определящ политиката за изграждане и развитие на общината, във връзка с осъществяването на дейностите от местно значение, както и на други дейности, определени със закон. В изпълнение на правомощията си по чл. 21 от ЗМСМА общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения.

Съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а чл. 8 предписва, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.

Същевременно, нормата на чл. 15, ал. 3 от ЗНА повелява, че ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт.

С процесната разпоредба на чл. 13, ал. 1, т. 9 от Наредба № 1 на Общински съвет – Несебър се забранява събирането, оглеждането, храненето на безстопанствени 3 животни в междублоковите пространства, терени частна и общинска собственост, като с нея се цели овладяване на популацията на безстопанствените животни и регулиране на обществените отношения във връзка със събирането, отглеждането и храненето им от общността, при което следва да бъде съобразяван нормативен акт от по-висока степен, а именно Закона за защита на животните /ЗЗЖ/.

Съгласно дефиницията на § 1, т. 12 от ДР на Закона за защита на животните „овладяване на популацията“ представлява научнообосновано регулиране на популацията на безстопанствените животни, което позволява контрол над броя им и цели освобождаването на улиците от тях.

В същото време, чл. 7, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗЖ забранява проявите на жестокост към животните, вкл. всяко бездействие причиняващо трайно страдание на животното или увреждане на здравето му.

В светлината на обсъдените повели на ЗЗЖ, съдебната практика трайно приема, че е недопустимо с подзаконов нормативен акт, какъвто се явява наредбата с местно значение, да се въвеждат непредвидени по ЗЗЖ допълнителни ограничения, още помалко пълна забрана за задоволяване на хранителните нужди на безстопанствените животни, в т.ч. котки. Подобен текст би бил логичен и разумен, но чрез въвеждането на конкретни правила за хранене на бездомни животни, като израз на местна регулация, а не като пълна забрана. Такива правила въвежда и чл. 12, ал. 1 на Европейската конвенция за защита на животните компаньони /в сила за Република България от 01.02.2005 г./, с предписание намаляването на броя на бездомните животни да става по начин, който не причинява ненужна болка, стрес или страдание /така и Решение № 50 от 10.1.2014 г. по адм. д. № 1124/2013 г. на II състав на Административен съд – Варна; Решение № 108 от 10.05.2016 г. по адм. д. № 26 / 2016 г. на Административен съд - Стара Загора; и Решение № 1693 от 21.09.2016 г. по адм. д. № 267 / 2016 г. на XVII състав на Административен съд – Пловдив/.

Следва да се посочи, че броят на безстопанствените животни зависи от това, доколко органът на местната власт се справя със задълженията си съгл. чл. 40 и сл. от Глава V от Закона за защита на животните, които следва да бъдат реализирани чрез регламентирани по закон мерки, а не с въвеждане на местна норма на поведение, водеща до нехуманно третиране на животните със забрана същите да бъдат хранени на цялостната територия на общината без оглед на начина и мястото за това.

В обобщение, настоящият съдебен състав намира, че санкционираното поведение на жалбоподателката е подведено под нормата на подзаконов нормативен акт, която противоречи пряко на актове от по-висша степен – Закона за защита на животните и Европейската Конвенция за защита на животните компаньони, предвид което не следва да се прилага на основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА. Така, обжалваното наказателно постановление се явява материално незаконосъобразно и подлежи на безусловна отмяна.