Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 102 от 16.11.2022, Районен съд - Етрополе

Съд
Районен съд - Етрополе
Дело
Гражданско дело 218/2022
Вид
Решение № 102
Подписан
16.11.2022
В сила
28.02.2023
Състав
Цветомир Цаков Цветанов

Цитирани разпоредби

  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.12 ал.3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Етрополе, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветомир Ц. Ц. при участието на секретаря Сияна Мл. Манчева като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Ц. Гражданско дело № 20221830100218 по описа за 2022 година

Производството е по предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

Предявена е искова молба от Е. Р. Д., от гр.С. против М. Й. В., Ц. Х. Ц. и Й. Х. Ц., в която се твърди, че ищцата е собственик на недвижим имот, находящ се в с.Р., общ. Е., обл.

С., кв.*, мест. “Д.“, съставляващ УПИ XIV-227, с площ от 1024 кв.м., при граници и съседи на имота, съгласно представена скица №267/26.05.2022 год., издадена от Общинска администрация-Е., отдел „Кадастър, регулация, градоустройство и архитектура“ : път, имот, отреден за озеленяване и имот с пл. номер 227. Твърди се, че процесния имот e възстановен на неиния наследодател С. Н. В. – бивш жител на гр.Е., съгласно Решение №341* от 07.08.1997 год. по преписка №00002/20.08.1991 год. на ПК-Е., като въз основа на това решение е издаден н.а. за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ №245, том I, дело №453 от 1997 год. Твърди, че с договор за доброволна делба, който е вписан в СВ е определена за изключителен собственик и в неин дял се е паднал посочения имот.

Декларирала е същия в Община-Е., като никога не е ползван от трети лица, с или без нейно съгласие. През месец май тази година, във връзка с бъдещо разпореждане с имота, разбрала, че за същия имот има издаден протокол по гр.д.№80/1990 г. на РС-Е., вписан в Служба по вписванията на 02.12.1997 година. В същия е обективирана съдебна спогодба, съгласно която лицето Х. Ц. В., наследодател на ответниците е придобил в дял и е станал негова собственост парцел XIV-227, в кв.13, в с.Р., с площ от 1024 кв.м., с неуредени сметки по регулация за 45 кв.м. Твърди, че откакто е придобила собствеността върху имота, се е снабдявала нееднократно със скици за имота, като винаги същите са издавани с посочване на нея като единствен собственик на имота.

1

Моли да бъде признато за установено, че е собственик на процесния имот на основание представените писмени доказатателства, а при условията на евентуалност въз основа на давностно владение, продължило от 01.06.1999 година. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба не е постъпвал такъв от ответниците.

В съдебно заседание ищцата, чрез адв.К. С.-Д., поддържа предявения иск.

Ответниците, редовно призовани се явяват лично в първото съдебно заседание, като твърдят, че имат дял в имота, но представят доказателства в тази насока.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От Решение № 341*/07.08.1997 год. на ПК-Е. /л.12-14/, влязло в законна сила на 22.08.1997 год. се установява, че е възстановено право на собственост на наследниците на С.

Н. В. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следния имот: Ливада с площ от 1,024 дка, шеста категория, находящ се в строителните граници на с. Р., в мест. “Д.“, имот №227а, парцел №14-227 от кадастрален план, изработен 1987 год., при граници и съседи – Парцел 13, озеленяване и път, заявен с пореден №9 от заявлението и установен с декларация по чл.12 ал.3 от ЗСПЗЗ, Кметство с.Р..

От заверено копие на н.а. за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ №245, т.I, дело №453 от 1997 година, по описа на ЕРС, се установява, че ищцата и други наследници на С.Н. В. са признати за собственици на недвижими имоти, между които е и процесния имот.

От договор за доброволна делба от 01.07.1999 година, вписан в Служба по вписванията при ЕРС с дело №24, т.I, рег. №85/02.07.1999 година се установява, че в дял на ищцата е останал процесния имот.

От гр. д. №80/90 г. по описа на ЕтРС, приобщено към доказателствата по делото се установява, че същото е образувано във връзка с постъпила искова молба от В.Ц. Н., Д. Ц.

Н., Г- Ц. Н- и М. Н. В. против Х.Ц. В. Л.Ц. В., Ц. Д. Ц. и И. Д. С. с правно основание – делба. По делото е приложена скица №48/02.02.1990 г. на Община Е.на парцели XII, XIII и XIV в кв.13 по плана на с.Р., като имота е записан на АПК. Върху скицата е отбелязано, че имота е включен в регулация със стар полигон от 1951 год. и не е изключван.

От декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти /л.61/ се установява, че ищцата е декларирала процесния имот в Община-Е. на 26.02.1999 година.

От удостоверение за данъчна оценка /л.8/ се установява, че данъчната оценка на имота е 4 698.00 лева.

От удостоверение за наследници /л.67/ се установява, че Е. Р.Д. е дъщеря на С.н. В., б.ж. на гр.Е., починала на 10.06.1997 година.

От показанията на свидетеля М.Р. Х.а, сестра на ищцата се установява, че знае имота, който винаги е обработван от техните майка и баща. След като баща им починал, майка им прехвърлила имота на сестра й.

От показанията на св.Н. Д. Н., който е втори братовчед на ищцата се установява, че знае имота, като собствен на Е.. Знае, че други хора пускат животните си там да пасат тревата.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът намира, че така предявения иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК е допустим, т.к. е налице правен интерес от предявяването му, като същия се явява и 2 основателен по следните съображения.

Предявен е положителен установителен иск от ищцата Е. Р. Д., от гр.С., с който същата моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците М. Й. В., Ц. Х. Ц. и Й.

Х. Ц., че е собственик на процесния недвижим имот на основание доброволна делба и придобивна давност.

От доказателствата по делото се установи по безспорен начин, че ищцата е собственик на процесния имот на основание доброволна делба, извършена на 01.07.1999 година, като договора е вписан в Служба по вписванията при ЕРС, дело №24, т.I, рег.

№85/02.07.1999 година.

Ответниците не са депозирали отговор на исковата молба, не ангажират писмени доказателства, а в съдебно заседание не оспорват исковата претенция, поради което съдът намира предявеният иск за основателен и доказан.

Предявеният иск следва да бъде уважен изцяло като бъде признато за установено по отношение на ответниците М. Й. В., Ц. Х. Ц. и Й. Х. Ц. , че ищеца Е. Р. Д., от гр.С., е собственик на недвижим имот, находящ се в с.Р., общ. Е., обл. С., кв.*, мест. “Д.“, съставляващ УПИ XIV-227, с площ от 1024 кв.м., при граници и съседи на имота, съгласно представена скица №267/26.05.2022 год., издадена от Общинска администрация-Е., отдел „Кадастър, регулация, градоустройство и архитектура“ : път, имот, отреден за озеленяване и имот с пл. номер 227.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК съдът намери, че ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата в размер на 187.92 лева, представляваща разноски за държавна такса.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на М. Й. В., ЕГН-**********, Ц. Х. Ц., ЕГН-********** и Й. Х. Ц., ЕГН-**********, че Е. Р. Д., ЕГН-**********, от гр.С., е собственик на недвижим имот, находящ се в с.Р., общ. Е., обл. С., кв.., мест. “Д.“, съставляващ УПИ XIV-227, с площ от 1024 кв.м., при граници и съседи на имота, съгласно представена скица №267/26.05.2022 год., издадена от Общинска администрация-Е., отдел „Кадастър, регулация, градоустройство и архитектура“ : път, имот, отреден за озеленяване и имот с пл. номер 227.

ОСЪЖДА М. Й. В., ЕГН-**********, Ц. Х. Ц., ЕГН-********** и Й. Х. Ц. , ЕГН**********, да заплатят солидарно на че Е. Р. Д., ЕГН-**********, от гр.С.сумата в размер на 187.92 /сто осемдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки/ разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________

3