Решение № 1534 от 14.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1534 гр. София, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100504242 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20455 от 11.12.2023 г., постановено по гр. д. № 14623/2023 г. по описа на СРС, 72- ри състав, е отхвърлен предявеният от „Едилок Груп“ ЕООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Микрон-20“ ООД да върне сумата от 7035.60 лв. платена по договор за изработка на платки поради отпадане на основанието за плащане.

Със същото решение е върната исковата молба и е прекратено производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК в частта относно иска за мораторна лихва.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца „Едилок Груп“ ЕООД с излагане на съображения за неправилност на решението в отхвърлителната му част.

Твърди се, че първоинстанционният съд е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка, тъй като не е обсъдил обстоятелството, че още при заявяване на компонентите ответникът е знаел, че поръчаните елементи не са в производство, въпреки което не е уведомил ищеца, а е финализирал поръчката. В тази връзка се посочва, че ако ищецът е знаел за това обстоятелство, то той не би поръчал нито един от елементите, необходими за изработката на платките. Поддържа се, че след финализирането на поръчката ответното дружество системно е било уведомявано от доставчика за наличието на производствени проблеми и за неизвестна дата на доставка – информация, която ответникът не е съобщил на ищеца. С оглед на изложеното се навеждат съображения, че в случая в 1 действителност между страните е бил сключен и договор за поръчка, по който довереникът /ответното дружество/ не е изпълнил задълженията си да дава отчет на доверителя. Твърди се, че дори и забавата на доставката на процесните компоненти да не се дължи на виновно поведение на ответника, то не може да се приеме същото досежно укритата от последния информация за доставката им. Поддържа се, че ответното дружество не е положило грижата на добрия търговец, не е сключило сделка при най- изгодните за доверителя си условия и не е уведомявало ищеца за изпълнението на поръчката. Отделно от изложеното, във въззивната жалба се посочва, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че между страните не е бил уговорен срок и ч е страните не са постигнали съгласие относно възнаграждението по договора за изработка. Излагат се твърдения, че за възложителя договорът за изработка е станал безполезен поради забавата на доставката на елементите за изработване на платките.

Навежда се, че за ищеца е било явно, че ответникът няма да може да изпълни задълженията си нито в предвидимия срок, нито по надлежния начин, поради което ищецът е развалил договора за изработка, без да дава допълнителен срок за изпълнение. На следващо място, се посочва, че страните са постигнали съгласие за прекратяване на договора за изработка, поради което същият е развален по взаимно съгласие и всеки следва да върне на другия това, което е получил. Излагат се твърдения, че в случая не е налице хипотезата на чл. 268 ЗЗД, тъй като изпълнителят не е извършил разходи, възнаграждение не е било уговорено /по твърдения на ответника/, а и изпълнението по договора въобще не е било започнало. Моли се съдът да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Микрон – 20“ ООД, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски.

Решението в частта, с която е върната исковата молба и е прекратено производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК в частта относно иска за мораторна лихва, имащо характера на определение, като необжалвано от ищеца е влязло в законна сила.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Във връзка с горното въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото обаче е неправилно, като съображенията за това са следните:

2

От представените по делото писмени доказателства /имейл кореспонденция между страните/ се установява, че на 15.03.2022 г. ищецът и ответникът са сключили договор за изработка на 200 бр. платки, като страните са постигнали съгласие изпълнителят да достави чрез трети лица необходимите елементи за изработване на процесните платки за сметка на възложителя /ищцовото дружество/.

От представените по делото писмени доказателства

/фактура

№

0000031920/25.03.2022 г. и преводно нареждане от 25.03.2022 г./ се установява, че ищецът е заплатил на ответника сума в размер на 11 797,20 лева с ДДС. Настоящата инстанция счита, че посочената сума, заплатена от ищеца на ответника, включва единствено цената на поръчаните елементи, необходими за изработване на платките. Това е така, защото, видно от фактура № 0000031920/25.03.2022 г., в същата изрично е записано, че сумата за плащане в размер на 11 797,20 лева с ДДС е цена на комплект компоненти за SM D монтаж оферта 34411. Видно от представената по делото имейл кореспонденция между страните, именно изготвената от ответното дружество към ищеца оферта е с посочения във фактурата номер „34411“, а отделно от това, в самата оферта изрично е посочено, че същата се отнася до STM32_iface – компонентни за 200 бр. платки /SMD + TH/. Следователно заплатената от ищцовото на ответното дружество сума в размер на 11 797,20 лева с ДДС включва единствено цената на необходимите за изработването на платките елементи.

Видно от представената пред първоинстанционния съд имейл кореспонденция между страните, преди сключване на процесния договор, включващ и клауза за доставка, ответникът е уведомил ищеца, че два от елементите, необходими за изработването на платките, не могат да бъдат намерени налични никъде, а някои от сайтовете дават срок за доставка края на годината/началото на следващата, като е изразил съмнение в достоверността на информацията. Ответното дружество е поискало потвърждение от ищеца за изготвяне на оферта за компонентите, въпреки липсващите такива, и за включването на последните в офертата. Ищецът е изразил съгласие за изготвяне на оферта и изрично е посочил, че ще изчака доставката на липсващите компоненти, след което ответното дружество е изготвило оферта, с която ищецът се е съгласил и във връзка с която е заплатил сумата в размер на 11 797,20 лева с ДДС.

Предвид изложеното, посоченият в имейл кореспонденцията срок – краят на годината /2022 г./ – началото на следващата /2023 г./, очевидно е свързан не с изработката на процесните платки, а с евентуалната доставка на два от елементите, необходими за изработването им. Освен това ответното дружество е изразило съмнение, че в посочения период /краят на 2022 г. – началото на 2023 г./ въпросните елементи ще бъдат в действителност доставени. Следователно ответникът обективно не е можел да посочи срок, в рамките на който ще изпълни възложената му работа по изработване на платки, доколкото изпълнението й се е намирало в зависимост от доставянето на необходимите елементи. Ето защо, настоящата инстанция, счита, че страните не са уговорили срок за изпълнение на договора за изработка.

Тук е мястото да се посочи, че от представените по делото доказателства не се 3 установява между страните да е бил уговарян и срок за изпълнение на поетото от ответника задължение за доставка на процесните компоненти, доколкото датата на доставката им се е намирала извън неговата воля, като ответникът единствено е посочил информацията, давана от доставчиците, и изрично е изразил съмненията си за достоверността й.

От представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства се установява, че ответникът е поръчал всички необходими за изработването на процесните платки елементи, като един от тях – UI – STM32F215RET6, за който още в имейл кореспонденцията ответното дружество е уведомило ищеца, че липсва на пазара, е бил поръчан от MAUSER ELECTRONICS със заявка от 28.03.2022 г. чрез сайта на доставчика.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответното дружество в периода 30.04.2022 г. – 09.01.2023 г. е извършвало регулярни справки относно хода на доставката на липсващия компонент, като едва при извършването на справка с дата 21.11.2022 г. доставчикът се е ангажирал с очаквана дата на доставка на поръчания компонент – 06.06.2022 г. В последващо извършваните справки датата на доставката се е променяла, както следва: при справка от 28.11.2022 г. – 25.05.2023 г.; при справка от 05.12.2022 г. – 22.05.2023 г., при справка от 12.12.2022 г. – 11.05.2023 г.; при справка от 19.12.2022 г. – 01.05.2023 г.; при справка от 26.12.2022 г. – 24.04.2023 г.; при справка от 02.01.2023 г. – 04.05.2023 г. и при справка от 09.01.2023 г. – 24.04.2023 г.

Не е спорно между страните, че ответното дружество не е уведомило ищеца, че е поръчало липсващия компонент, че при първоначално извършваните справки доставчикът не се е ангажирал с дата за доставка, както и че впоследствие при извършваните справки доставчикът е посочвал различни дати на доставка на процесния елемент.

С нотариална покана, връчена на ответника на 24.02.2023 г., ищецът е заявил, че сключеният между страните договор е развален и е поканил ответника в 7-дневен срок от получаването да му възстанови сумата от 11 797,20 лева. Не е спорно по делото, че към момента на получаване на поканата ответникът все още не се е снабдил с всички необходими за изработването на платките елементи.

От представените писмени доказателства /платежно нареждане с дата 28.02.2023 г. и платежно нареждане с дата 10.03.2023 г./ се установява, че ответното дружество е заплатило на ищеца сума в размер на 4 761,60 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По исковете с правна квалификация чл. 55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на „получаване без основание“ обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение.

Съответно фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД изисква съществуване на основанието при получаване на престацията, но след това същото да е отпаднало с обратна сила. Фактите, подлежащи на установяване, са 1./ даване на нещо от страна на ищеца, 2./ получаване на същото от страна на ответника, 3./ отпадане с обратна сила на основанието, което е обусловило имущественото разместване.

4

Съгласно практиката на ВКС на РБ, съответно ВС на НРБ, а именно – Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. дело № 1/1979 г. на Пленум на ВС на НРБ, при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи.

При предявен иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на плащането на процесната сума и отпадане на основанието за плащането й, а в тежест на ответника – да докаже, че е налице основание за получаване, съответно за задържане на полученото /в този смисъл определение № 142 от 21.02.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 103/2012 г. на ВКС, IV г. о., и определение № 613 от 23.05.2012 г., постановено по гр. д. № 1201/2011 г. на ВКС, IV г. о./

Разпечатката съдържа 40 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7da7fe29-9da2-4640-9351-109ee5424251