Решение № 214 от 14.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Пловдив, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20235300501535 по описа за 2023 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

Образувано е след връщане на делото за ново разглеждане с решение №500/01.06.2023 г., постановено по гр.д. №3295/2022 г. на ВКС, I г.о., с което е отменено решение №450/08.04.2022 г., поправено с решение №654/13.05.2022 г., и двете по в.гр.д. №3107/2021 г. по описа на ПдОС.

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба, подадена от М. Р. Ч. чрез адв. С. Б., против решение №262366/17.10.2021 г., постановено по гр.д.

№16112/2020 г. на РС Пловдив, III граждански състав, с което е признато за установено по отношение на М. Р. Ч., че В. М. А. е собственик на ¼ идеална част въз основа на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт №********* г., придобит в режим на съпружеска имуществена общност с А.Й. А., ЕГН **********, починал на ******* г., а С. А. А., М. А. Х. и Я. А.

А. са собственици на по 1/16 идеална част (общо 3/16 идеални части) на основание наследствено правоприемство от А. Й. А., ЕГН **********, починал на ******* г., придобит от наследодателя съгласно договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт №*********, от сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. П., одобрени със Заповед №РД-1848/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с площ от 44 кв.м по кадастрална карта, а по 1 нотариален акт № ******** г. – 52.25 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. П., одобрени със Заповед №РД-18-48/ 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. *********, с площ от 320 кв.м, номер от предходен план: УПИ V-1670, 1671, кв . 496a по плана на гр. П., Първа градска част, при граници и съседи: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор

***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор

***, ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор

***.

Отменен е на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за констатиране на правото на собственост по силата на наследство и давностно владение №********* от 30.12.2011 г., вписан в СВ П. под акт №******* г. до размера на 7/16 идеални части от сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-48/ 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с площ от 44 кв.м по кадастрална карта, а по нотариален акт № ********* г. – 52.25 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-48/ 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. *********, с площ от 320 кв.м, номер от предходен план: УПИ V-1670, 1671, квартал 496a, по плана на гр. *******, Първа градска част, при граници и съседи: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***; и е осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК М. Р. Ч., ЕГН **********, да заплати на В. М. А., ЕГН **********, С. А. А., ЕГН **********, М. А. Х., ЕГН

**********, и Я. А. А., ЕГН **********, сумата от 436,80 лв. – разноски в производството съразмерно с уважената част от исковете.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт, както и, че е постановен при непълнота на доказателствата и нарушение на материалноправните и съдопроизводствените правила. Твърди се, че имотът е придобит по давност от ответника, както и, че се касае за две отделни самостоятелни жилищни сгради, построени по различно време. Страните не са съсобственици на сграда, а се касае за различни сгради. Исковата молба не е заведена срещу всички заинтересовани страни, ползващи се от отменения нотариален акт.

Жалбоподателят владее необезпокоявано повече от 10 години 22 кв.м, ведно с 19 кв.м от сградата – предмет на настоящето производство, или общо 41 кв.м.

За останалата една малка стая същият не разполага с ключ и никъде не сочи да е собственик. Не счита обаче, че с наличието на ключ за една от трите стаи се манифестира владение върху целия имот, тъй като се касае за три отделни самостоятелни стаи, долепени и разделени като две сгради, две от които се ползват от Ч., придобил ги по оригинерен начин, а впоследствие – закупени 2 от съсобствениците с нотариален акт №********, нотариално дело №680/30.12.2011 г. С молбата за изменение на петитума е изменен с изцяло нов, нищо не се споменава за нотариалния акт, като съдът се е произнесъл в повече от поисканото от ищеца. Въпреки че ищците не са се явили в първото заседание по делото, не е постановено неприсъствено решение. Прави се и искане за прекратяване на делото на основание чл.238, ал.2 ГПК. Иска се да се отмени решението на първоинстанционния съд в атакуваната му част, ведно със законните последици, като насрещната страна да бъде осъдена да заплати разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ищците в първоинстанционното производство В. А., С. А., М. Х. – С. и Я. А., всички чрез адв. Л. В., като се излагат подробни съображения, че същата е неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението като правилно и законосъобразно в атакуваната му част следва да се потвърди, а на страната да се присъдят направените разноски.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

По отношение на искането за прекратяване на производството по реда на чл.238, ал.2 от ГПК – същото е неоснователно. Съгласно изр.1 от цитирания текст, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Такова искане не е било направено в проведеното на 05.04.2021 г. съдебно заседание от пълномощника на ответника (в същото Ч. не се е явил).

Действително, в съдебния протокол е отбелязано, че ищците също не са се явили, но са били представлявани от адв. В. Същите са взели и становище по отговора на исковата молба. Ето защо не са налице предпоставките за прекратяване на делото. Идентични са и основанията, за да не се постанови 3 неприсъствено решение – липсва искане на ответника (лично или чрез пълномощника му), ищците са били представлявани в първото съдебно заседание и са изразили становище по отговора на исковата молба. И това искане на жалбоподателя е неоснователно. Отделно от това, както е посочено в решение №35/18.08.2022 г. по гр.д. №2880/2021 г. на ВКС, I г.о., макар исковете за собственост да не са сред посочените в закона изключения, при които не се постановява решение при признание на иска - чл. 237, ал. 3 ГПК, чл. 324 ГПК, чл. 334 ГПК и чл. 339 ГПК, по тях не се постановява решение по чл. 237, ал. 1 ГПК, изхождайки от съображения за правна сигурност и от предмета на делото- съдебно установяване /признаване/ на собствеността на ищеца, което изисква доказване на всички елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца придобивен способ с допустимите за него доказателствени средства. В този смисъл не може по иск за собственост да се постановява неприсъствено решение, както се твърди от жалбоподателя.

Не се възприемат и доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с изменението на иска, направено с молба от 03.12.2020 г. Съображението е и неясно формулирано, тъй като на посочената дата е депозирана исковата молба, а не молба за отстраняване на нередовности. В изпълнение на разпореждането на съдията докладчик е депозирана молба от 14.12.2020 г. (л.18 от първоинстанционното дело), като е конкретизиран петитума. Нужно е да се отбележи, че исковата молба многократно е коригирана, като това е направено и в настоящето производство в съответствие със задължителните указания на ВКС.

Не се възприема и довода, че неправилно съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК, тъй като не е бил сезиран след измененията на иска. В тази насока – за задължението на съда да се произнесе, е налице еднопосочна задължителна съдебна практика. Както е отбелязано в решение №60095/05.10.2021 г. по гр.д. №4023/2020 г. на ВКС, I г.о., в съдебната практика – ТР №178 от 30.06.1986 г. по гр. д. №150/85 г. , ОСГК, ТР №3/2012 г. на ОСГК на ВКС, Решение №175/03.12.2018 г. по гр. д.

№4852/2017 г. на І гр. о. и много други се приема, че когато с решението по иск за собственост са отречени правата на ответника, признати с констативен нот. акт, този акт подлежи на отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

Предмет на иска е засегнатото материално право, а издаденият нот. акт, който би следвало да има легитимиращо действие, не съответства на установеното в спорното исково производство относно принадлежността на това право.

Според изричната разпоредба на чл. 537, ал. 2 ГПК, при уважаване на иска, предявен от засегнатото лице с издадения акт, той се отменя. Именно в тази насока е и произнасянето на състава на районния съд – след като е уважил предявения установителен иск, се е произнесъл и по отношение на констативния акт, удостоверяващ правото на собственост на ответника. В този смисъл не е допуснато твърдяното процесуално нарушение и съдебният акт – предмет на въззивна проверка, е допустим и в тази част.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението 4 само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.

124, ал.1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищците са носители на ½ идеална част от правото на строеж по отношение на УПИ V-1670, 1671 от квартал 496, пл. № 1671 по регулационния план на гр. П. от 1994 г., който е отреден за поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес ул. ******, представляващ дворно място със застроена и незастроена площ от 320 кв.м, като са собственици на 1/2 идеална част от едноетажна паянтова жилищна сграда с идентификатор *** с площ по нотариален акт от 52.25 кв.м, а по кадастрална карта - 44 кв.м, въз основа на наследство от А. Й. А., починал на ******** г., който от своя страна закупил имота с нотариален акт от 1988 г. от своята майка. Към момента на прехвърлянето на имота наследодателят бил в граждански брак с първата ищцата, сключен през 1983 г., поради което имотът станал съпружеска имуществена общност и тя притежавала ¼ идеална част след прекратяване на СИО. Другата ½ идеална част от сградата била собственост на ответника. Ищците разбрали, че ответникът се снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка от 30.12.2011 г. за цялата сграда, като същевременно на основание договор за покупко-продажба на 30.12.2011 г. се легитимирал като неин едноличен собственик. Разговаряли с ответника и ангажирали геодезист, който да изготви изменение на кадастралната карта, съгласно което съсобствената им сграда се разделила на две отделни сгради с отделни идентификатори, с цел постигане на доброволна делба. Ответникът обаче отказал да подпише необходимите документи. Ищците твърдят, че нито ответникът, нито неговите праводатели владеели имота изцяло, поради което не можели да придобият техния дял от сградата. Поради изложените твърдения за тях се пораждал правен интерес от предявяване на иск за собственост за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците притежават общо ½ идеална част от процесната сграда, от която ищцата В. А. – 1/4 от сградата, придобита в режим на СИО, а останалите трима ответници - общо 1/4 или по 1/12 идеална част за всеки от тях, по наследство от баща им А. А. Прави се искане по реда на чл. 537 ГПК да се отмени нотариалният акт по обстоятелствена проверка до размера на претендираната общо от ищците ½ идеална част от правото на собственост на сградата. Молят за уважаване на иска и за присъждане на сторените разноски.