Заповед за изпълнение № 1234 от 25.08.2025, Районен съд - Лом
- Съд
- Районен съд - Лом
- Дело
- Частно гражданско дело 1818/2025
- Вид
- Заповед за изпълнение № 1234
- Подписан
- 25.08.2025
- В сила
- 11.11.2025
- Състав
- Борислав Кирилов Тончев
Цитирани разпоредби
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143-146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-146 · Закон за защита на потребителите
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 13, т. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
ЗАПОВЕД
ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Лом
Районен съд – Лом, Седми състав в проведеното на 25.08.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1818 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Борислав К. Тончев, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:
Длъжникът Р. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ******* и длъжникът Т. Г. Р., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ******* да заплатят солидарно на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: *******, електронна поща: *******, законни представители – С. Н. Н., Н. М. Л. и Я. К. Ч. - *******, чрез пълномощника Г. А. –юрк., сума в общ размер на 2,110.76 лева (две хиляди сто и десет лева и 76 ст.) лв., от които:
- 1,217.12 лв. (хиляда двеста и седемнадесет лева и 12 ст.) – главница по договор за потребителски кредит № ******* от 23.02.2024 г.,
- 625.99 лв. (шестстотин двадесет и пет лева и 99 ст.) - договорна лихва, дължима за периода 25.10.2024 г. – 25.07.2025 г.,
- 267.65 лв. (двеста шестдесет и седем лева и 65 ст.) – мораторна лихва за периода 26.03.2024 г. – 21.08.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, 22.08.2025г., до изплащане на вземането, както и сумата 85.88 лв. (осемдесет и пет лева и 88 ст.) разноски по делото, представляващи дължима и платена държавна такса в размер на 35.88 лв., и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата: 506.25 лв. неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“.
ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата: 450.00 лв. неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“.
ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата: 500 лв. такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, дължима в случай на забава повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора, начислени на 19.09.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за определяне на разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство за размера над 50 лв. (петдесет лева) до претендирания размер от 180 лева, 80 лева за подготовка н адокументи, както и сумата над 35.45 лв. за държавна такса, до претендирания размер от 60.57 лева.
Вземането произтича от следните обстоятелства:
На 23.02.2024 г. между заявителя и длъжниците Р. Т. Т. и Т. Г. Р. е сключен договор за потребителски кредит № *******, съгласно който „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД предоставя на длъжника заемната сума, предмет на договора, в размер на 3,000.00 лв. Р. Т. Т. е поел задължения по Договора за потребителски кредит, а именно: да върне договорената като общо задължение сума за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 184.37 лева и падежна дата всяко 25-то число на месеца, посочени в т. VI от Договора. На основание ОУ към договора за потребителски кредит във връзка с чл. 121- чл.
127 от Закона за задълженията и договорите Т. Г. Р., в качеството си на съдлъжник по договора за потребителски кредит, се задължава да отговаря за изпълнение на задължението 1 при условията, посочени в договора.
Р. Т. Т. и Т. Г. Р. не са изпълнили задължението, което са поели по договора, направили са 7 погасителни вноски и са изпаднали в забава съгласно погасителния план към ДПК.
При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът констатира очевидно неравноправни клаузи в договора, сключен с потребителя (по смисъла на чл. 20-24 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП), на които се основават претендираните суми за пакети допълнителни услуги и за разходи за извънсъдебно събиране на вземането (чиито общ размер е повече от този на отпуснатия кредит), поради което искането за тези суми се отхвърли.
По отношение на претендираните за т.нар. допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ суми съдът намира, че те не представляват допълнителни услуги по см. на чл.10а ЗПК, за да се иска връщане на разходите за тях. Размерът им възлиза почти на размера на отпуснатата сума по кредита, поради което се явява прекомерен и като такъв противоречи на закона и на добрите нрави. Още повече, че заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на посочените услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор.
Относно претенцията за такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора съдът счита, че за да е основателна една претенция за разходи за извънсъдебно събиране на задължения, трябва да се посочи какви точно са тези разходи - за какъв вид действия с точно посочване на времето и начина на извършването им и къде е удостоверен размерът им. В заявлението не се посочва какви действия е извършил заявителят по време, начин и място, с конкретен размер на всеки един разход, които са осъществени, за да се събере вземането му от длъжника.
Такива извънсъдебни разходи са начислени, за да се прикрие действителното основание за плащането им и да не може да се установи, че имат за резултат натрупването всъщност на няколко обезщетения в полза на кредитора за едно и също нещо – забавата на длъжника. По този начин извънсъдебните разходи представляват всъщност допълнителна възнаградителна лихва за заемодателя.
По отношение на разноските: Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 26 от НЗПП, към която препраща чл.37 ЗПП, за защита в заповедно производство възнаграждението е от 50 до 180 лв. Заявителят е претендирал максималния предвиден в цитираната разпоредба размер от 180 лева. С оглед уважения размер от претенцията съдът счита, че на заявителя се следва юрисконсултско възнаграждение в размер от 50 лева, още повече, че в случая не се касае за водене на исково производство, при което обемът на положения юридически труд е по-голям, а и защото юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското такова. Отделно възнаграждение по чл. 13, т. 2 от НЗПП за подготовка на документи в размер на 80 лева (какъвто е претендиран от заявителя) не се дължи, защото процедурата по водене на заповедното производство или защита в същото изначално включва и подготовка на документи, дори включва най-вече такава дейност с оглед писмения характер на заповедното производство.
Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС Монтана, от която не се представя препис за връчване.
Заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване от заявителя по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС Монтана в едноседмичен срок от съобщението.
2
След влизане в сила на заповедта в отхвърлителната й част, препис да се връчи на длъжника.
Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на заявителя/кредитора:
*******, IBAN: *******, BIC: *******
ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА
1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:
1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.
1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.
414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.
2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.
3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.
Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.
Тази информация не е проверявана от съда.
5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.
Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:
( Борислав К. Тончев )
3