Решение № 1065 от 14.07.2026, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Решение № 1065 / 14.07.2026г., постановено по АНД № 3949/2026 г., Районен съд-Пловдив, II н.с.

Произвоството е по реда на чл. 4 УБДХ.

Образувано е въз основа на внесена административнонаказателна преписка от 03 РУ при ОДМВР-Пловдив и съставен въз основа на нея Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство от 13.07.2026г. срещу лицето Л.М.Т. за това, че на 13.07.2026г., около 19:00 часа в град Пловдив, на улица „*** е извършил непристойна проява, изразяваща се в непристойно поведение на публично място, пред повече хора, в оскърбително отношение, арогантно държание и отправяне на обидни реплики към А.А.Т., а именно "***", с което е нарушил обществения ред и спокойствието на гражданите.

В съдебно заседание нарушителят Л.М.Т. се явява, не оспорва отразените фактическите констатации в акта, признава вината си и изразява съжаление за извършеното.

Районна прокуратура-Пловдив, редовно уведомена, не изпраща представител.

Съдът, като съобрази дадените от нарушителя обяснения, както и приложените по делото писмени доказателства и като ги прецени в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Нарушителят Л.М.Т. е роден на ***, с постоянен адрес гр. ***, ***, български гражданин, неосъждан, безработен, женен, ЕГН **********.

От съставения Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство и от обясненията, приложени по делото се установява следното:

Нарушителят Л.Т. живеел в апартамент на ул. „***. А.Т., П.Т. и И.Т. обитавали апартаменти в същата кооперация и били съседи на Т. Нарушителят Т.не спазвал правилата на етажната собственост, като въпреки многократните забележки на хигиенистката пушел цигари в общите части на кооперацията, бил разположил строителни материали и инструменти в тези общи части и системно бил в нетрезво състояние.

На 13.07.2026г. около 18:30 часа А.Т. била извела внучето си в двора на кооперацията. Внучето й било бебе на двадесет месеца и тъй като имало колики, Т. го държала на ръце. В същия момент се появил нарушителят Т. който бил полугол и в нетрезво състояние, и инициирал спор с лицето А.Т., който прераснал в конфликт на висок тон. Нарушителят започнал да се заяжда и да отправя сериозни заплахи за саморазправа, както и закани спрямо А. със следните реплики: „***“, „Ще видиш кой съм аз“, „Ще унищожа този катун“.

Впоследствие нарушителят взел два пластмасови стола и ги хвърлил по посока на А.Т. и бебешката количка, като последните преминали през количката.

Горната фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин от приложените по преписката обяснения на А.Т., П.Т. и И.Т.;

1 от протокола за обиск на лице; от заповедта за задържане на лицето на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и от докладната записка, изготвена във връзка с посетения инцидент и от справка за регистрации в централния полицейски регистър.

При така установените факти съдът приема, че от правна страна с действията си Л.М.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 1, ал. 3 от УБДХ. От обективна страна на 13.07.2026г., около 19:00 часа в град Пловдив, на улица „*** нарушителят е извършил непристойна проява, изразена в отправяне на обидни реплики, като е отправил към А.А.Т. следните думи: "*****" на публично място пред повече хора, с което е нарушил обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност деянието не представлява престъпление по чл.

325 от НК. Така изречените от нарушителя обида и закана към присъствалата на мястото Т. са несъвместими с установените в обществото порядки и правила за общуване. Действията са извършени на публично място, тъй като нарушителят се е намирал на двора на кооперацията, в която е живеел, и са възприети от друг съсед, излязъл на терасата си – И.Т.. Съдът намира, че преценени в тяхната цялост така установените действия на нарушителя Т.са годни да увредят защитаваните обществени отношения по опазване на реда и общественото спокойствие. Интензитетът на увреждане на защитаваните обществени отношения обаче налага извод, че конкретното деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо престъплението по чл. 325 НК и представлява проява на дребно хулиганство.

От субективна страна нарушението е извършено виновно от дееца и при форма на вината пряк умисъл. Нарушителят Т.е съзнавал отрицателната оценка, която обществото дава на употребените от него думи и изрази, които е изрекъл към своята съседка. Формирал е представа, че тези думи ще бъдат непосредствено възприети от присъстващите лица, както и че се намира на публично място – на улицата пред дома си. Предвиждал е, че с действията си ще наруши обществения ред и спокойствие, като е целял настъпването на тези съзнавани и предвидени последици.

По тези съображения съдът приема, че нарушителят Л.М.Т. е извършил от обективна и субективна страна описаното в акта деяние, което представлява дребно хулиганство по чл. 1, ал. 3 от УБДХ.

В чл. 1, ал. 1 от УБДХ са предвидени алтернативно наказанията задържане от 1 до 15 денонощия в структурно звено на Министерството на вътрешните работи и глоба от 100 до 500 лв. / от 51,13 до 255,65 евро/. Съдът намира, че в случая първото по вид наказание по т. 1 – задържане в структурно звено на МВР, би се явило необосновано репресивно спрямо нарушителя с оглед стореното самопризнание. Поради това съдът намира, че следва наложеното наказание да бъде глоба и същата да бъде индивидуализирана в размер малко под средния, предвиден в указа. При определянето на конкретния размер на санкцията, съдът съобрази обществената опасност на деянието, изразяващо се както във вербална, така и във физическа агресия – 2 хвърлянето на столове. Съдът взе под внимание също и обстоятелството, че нарушителят не разполага с редовни трудови доходи, предвид това, че към момента е безработен. С оглед гореизложеното, съдът намира, че целите на административнонаказателната отговорност биха се постигнали с налагане на административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ евро. Този размер на административното наказание според съда в максимална степен ще спомогне за превъзпитанието на нарушителя, като в същото време се спазва и принципът за пропорционалност между обществената опасност на деянието и тежестта на използваната репресия.

Така мотивиран, Съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 1065 гр. Пловдив, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ина Ив. Лазарова при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Ина Ив. Лазарова Административно наказателно дело № 20265330203949 по описа за 2026 година РЕШИ:

НАЛАГА на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ на Л. М. Т. – ***, роден на ***, живущ в гр. ***, ***, български гражданин, неосъждан, безработен, женен, ЕГН ********** административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 (сто) евро за това, че на 1 3.07.2026 г. около 19:00 часа в гр. Пловдив, на ул.“Брезовско шосе“ № 83 А, на обществено място и пред повече хора, е извършил непристойни действия с оскърбително отношение, арогантно държание и е отправял обидни реплики към А.А.Т., ЕГН **********, с които си действия нарушил обществения ред и спокойствие, но поради своята пониска степен на обществена опасност не представлява престъпление по смисъла на чл.325 от НК.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 24-часов срок от постановяването му пред Окръжен съд – Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 1