Решение № 1659 от 15.10.2025, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1659

Перник, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - II касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ИВАЙЛО ИВАНОВ

Членове:

КИРИЛ ЧАКЪРОВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

При секретар АННА МАНЧЕВА и с участието на прокурора АЛБЕНА ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от съдия КИРИЛ ЧАКЪРОВ канд № 20257160600381 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Г. С. Г., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], чрез адвокат О. Ш. - САК, срещу Решение № 30 от 27.05.2025 г., постановено по АНД № 86 по описа за 2025 г. на Районен съд – Р..

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 14-09 от 10.02.2025 г., издадено от началника на отдел „Рибарство и контрол (РК) – Западна България“, в Главна дирекция „Рибарство и контрол“ (ГДРК) към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на Г. С. Г., за извършено административно нарушение по чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА, във вр. с т. 4.4.3 от Заповед № РД-09-89 от 03.02.2022 г. на министъра на земеделието, във вр. с чл. 70, ал. 1 от ЗРА: е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА, в полза на държавата са отнети: 1 бр. сребриста каракуда, с тегло 1.100 кг; 1 бр. люспест шаран, с тегло 1.300 кг.; 1 бр. черна телескопична въдица „MAVER“, модел „TELECARP 360“, с монтирани 3 бр. куки и фидер хранилка, с 1 бр. макара, сива на цвят, [Марка]; 1 бр. телескопична въдица “SILSTAR”, модел „TELECARP“, с 1 бр. макара, светло-кафява, марка „DAM; 1 бр. телескопичен живарник и 1 бр. телескопичен кеп със сива дръжка.

Касаторът пледира, че решението на районния съд е неправилно и необосновано – постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с явна несправедливост на наложеното административно наказание. По същество счита, че в решението не са обсъдени всички направени от наказаното лице възражения и не са взети под внимание събраните по делото доказателства, включително свидетелските показания. Смята за неправилни изводите в решението, че АУАН (акт за установяване на административно нарушение) е връчен на наказаното лице. Оспорва и аргументите на районния съд да не приложи чл. 28 от ЗАНН, като счита, че в случая са налице множество смекчаващи вината обстоятелства. По изложените съображения иска от касационния съд да отмени решението на Районен съд – Радомир, както и потвърденото с него наказателно постановление, алтернативно да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Касационната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В проведеното на 24.09.2025 г. съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба с вх. рег. № 2252 от 23.09.2025г., в която процесуалният представител на жалбоподателя, заявява, че поддържа касационната жалба и излага допълнителни аргументи по съществото на спора. По изложените съображения, моли съда да уважи касационната жалба и да присъди разноски по представен списък.

В проведеното на 24.09.2025 г. съдебно заседание, ответникът по касационната жалба – началникът на отдел „Рибарство и контрол – Западна България“, в Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото са постъпили молба с вх. рег. № 2208 от 17.09.2025г. и становище по касационната жалба с вх. рег. № 2209 от 17.09.2025г., в които процесуалният представител на ответника, оспорва касационната жалба, излага подробни съждения в подкрепа на доводите си, моли съда да остави в сила оспорения съдебен акт и претендира присъждане на съдебни разноски, под формата на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното на 24.09.2025 г. съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съображенията затова са следните:

С НП № 14-09 от 10.02.2025 г., началникът на отдел РК – Западна България, в ГДРК към ИАРА, налага на Г. С. Г. административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. за това, че на 26.09.2024 г., на язовир „Пчелина“ – рибностопански обект по чл. 3, ал 1, т. 2 от ЗРА, находящ се в землището на [населено място], местност „Хангарите“, в 11:40 часа, на място с GPS координати 42°31‘50“N, 22°51‘09“E, на 30 м., от което е поставена обозначителна табела, указваща забрана за задържане на улов и правилата за извършване на риболов на яз. „Пчелина“, извършва любителски риболов посредством 2 (два) броя въдици, потопени във водата в работно положение и контролирани със съзнателни действия от него, като е уловил и задържал в бяла найлонова чанта 2 броя мъртви риби: 1 бр. риба от вида „сребриста каракуда“ с тегло 1.100 кг, и 1 брой риба от вида „люспест шаран“ с тегло 1.300 кг., измерени на място със служебна електронна везна, в присъствието на нарушителя. Нарушението е установено в хода на рутинна проверка от служители на ИАРА – Перник. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА, във вр. с т. 4.4.3 от Заповед № РД-09-89 от 03.02.2022 г. на министъра на земеделието, във вр. с чл. 70, ал. 1 от ЗРА.

Наказващият орган отказва да приложи чл. 28 от ЗАНН с мотиви, основани в приети за отегчаващи отговорността обстоятелства – непристойно поведение на наказаното лице и несъответствие на поведението му с въздигнатите основни принципи в чл. 1, ал. 2 от ЗРА, включително на правилата за „отговорен риболов“. Наказателното постановление е допълнително мотивирано с нееднократно отправяни към Г. Г. устни предупреждения от доброволни сътрудници и от инспектори на ИАРА, че задържането на риба на посочения язовир е забранено, с отправяни от Г. Г. обидни квалификации по адрес на длъжностните лица от ИАРА, както и с отказа на последния да предостави личната си карта при съставянето на АУАН.

Иззети в полза на държавата, с наказателното постановление, на основание в чл. 90, ал. 1 от ЗРА, са: 1 бр. сребриста каракуда, с тегло 1.100 кг; 1 бр. люспест шаран, с тегло 1.300 кг.; 1 бр. черна телескопична въдица „MAVER“, модел „TELECARP 360“, с монтирани 3 бр. куки и фидер хранилка, с 1 бр. макара, сива на цвят, [Марка]; 1 бр. телескопична въдица “SILSTAR”, модел „TELECARP“, с 1 бр. макара, светло-кафява, марка „DAM; 1 бр. телескопичен живарник и 1 бр. телескопичен кеп със сива дръжка.

Обжалвано пред Районен съд – Радомир, наказателното постановление е потвърдено с решението, предмет на настоящия касационен съдебен контрол .

За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на първата съдебна инстанция, в резултат на извършената, дължима служебно, цялостна проверка за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, приема същото за водено от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, за съобразено с установените в закона формални изисквания и процесуални правила, включително при липса на допуснати в хода му съществени процесуални нарушения, които да са рефлектирали върху правото на защита на наказаното лице. Районният съд приема, че нарушението е ясно, точно и недвусмислено описано, съответно е на дадената му правна [жк], а в акта и в НП фигурират всички правно значими обстоятелства за съставомерността на деянието. Отхвърлени изцяло са възраженията, в първоинстанционната жалба, за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП. В оспореното решение, съдът е приел, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че АУАН и НП са издадени съобразно императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и съдържат всички факти, относими към съставомерните елементи на нарушението. Прието е също, че на наказаното лице е била ясна фактическата рамка, в която да организира защитата си, посочени и описани са и доказателствата, въз основа, на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство. Районният съд не констатира нарушения свързани и със съставянето и предявяването на АУАН на нарушителя, в каквато посока са изложените възражения в първоинстанционната жалба. Според решаващия състав, АУАН за процесното нарушение е съставен надлежно от контролните органи, в него са посочени освен свидетелите, присъствали при установяване на нарушението, така и свидетеля по отказа на жалбоподателя, да подпише акта и да получи препис от него, като тези обстоятелства, са удостоверени по надлежния, в разпоредбата на чл. 43, ал. 2 ЗАНН, начин.

По същество, след събиране, анализ и оценка на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, в решението се приема за безспорно установена, като доказана, фактическата обстановка обосновала издаване на процесното НП. С горните мотиви районният съд е приел, че по делото е доказано извършването на административно нарушение по чл. 70, ал. 1 ЗРА, тъй като на 26.09.2024 г. в 11:40 часа, в землището на [населено място], на място с GPS координати: 42°31‘50“N, 22°51‘09“E, Г. Г. е извършвал любителски риболов, посредством 2 броя въдици, потопени във водата, в работно положение и контролирани със съзнателни действия, вследствие на което от страна на лицето били уловени и задържани 1 брой сребриста каракуда с тегло 1.100 кг и 1 брой люспест шаран с тегло 1.300 кг., в нарушение на забрана, въведена със заповед на министъра на земеделието.

Доводите в жалбата за маловажност на нарушението са отхвърлени като неоснователни от решаващия първоинстанционен състав с мотиви, че се касае за формално нарушение, за което е без значение настъпването или не на вредни последици. Районният съд е констатирал, че процесния случай не се откроява от останалите такива, като е изложил съображения, че обществената опасност на деянието и конкретно негативния му ефект във връзка с опазване на рибния ресурс в яз. „Пчелина“, е без връзка с цената на уловената риба в търговската мрежа. Съдът аргументира изводите си в тази насока и с данните по делото, за отправяни към Г. Г. многократни предупреждения за извършени от него нарушения, свързани със задържането на уловена риба от яз. „Пчелина“. Посочено е също, че по делото не са ангажирани доказателства за многобройни смекчаващи обстоятелства или такова с изключителен характер. Що се отнася до обстоятелствата свързани с възрастта на наказаното лице, влошеното му здравословно състояние и недобро финансово такова, районният съд е приел същите за неотносими към приложното поле на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, но за отчетени като смекчаващи при определяне на административното наказание в минимален размер, съобразено с правилата, установени в чл. 27 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящият касационен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По доводите в касационната жалба:

Без основание са доводите срещу изводите в решението за процесуална законосъобразност на проведеното административно наказателно производство.

Касационният съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, че производството по издаване на процесното наказателно постановление е съобразено изцяло с установените нормативно формални и процесуални изисквания за неговото водене. Не кореспондират със съдържанието на обжалвания съдебен акт доводите на защитата на касатора, че в решението само бланкетно е посочено, че възраженията са „… неоснователни и че процедурата е била спазена“. Както вече се посочи в горните редове, на настоящия съдебен акт, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви в тази насока, които на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, се споделят изцяло от касационния състав.