Решение № 114 от 07.12.2023, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 277/2023
- Вид
- Решение № 114
- Подписан
- 07.12.2023
- В сила
- 07.12.2023
- Състав
- Пепа Илиева Чиликова, Петранка Стоянова Жекова, Гергана Желязкова Кондова
Цитирани разпоредби
- чл.280, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.281, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.87, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 144, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 114 гр. Ямбол, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пепа Ил. Чиликова
Членове:
Петранка Ст. Жекова
Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Иванка П. Златева в присъствието на прокурора Д. Ив. Д. като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно частно наказателно дело № 20232300600277 по описа за 2023 година Производството пред Окръжен съд -Ямбол е образувано по въззивна жалба от А. Н. И. от с.И.о, община ******, обл.******, депозирана чрез упълномощения му защитник – адвокат М. К. от АК-******, против Определение № ****** г., постановено по ЧНД № ******г. на Ямболския районен съд.
С оспорваното определение на жалбоподателя-осъдено лице А. Н. И. е отказана съдебна реабилитация по НОХД № ***** г. по описа на РС-Ямбол.
Във въззивната частна жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Прави се искане за отмяна на оспорвания съдебен акт с постановяване на въззивно решение, с което жалбоподателят-осъдено лице А. И. да бъде реабилитиран по НОХД № *****г. по описа на Ямболския районен съд.
В съдебно заседание въззивникът- осъдено лице А. И. , редовно и своевременно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.
Упълномощеният му защитник- адвокат М. К. от АК-****** не се явява в с. з. и не е посочил уважителни причини за не явяването си.
1
В съдебно заседание представителят на ОП- Ямбол изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Настоява да се потвърди оспорваното определение на РС-Ямбол като обосновано, правилно и законосъобразно. Не се споделят доводите на защитата за наличие на предпоставките за постановяване на съдебна реабилитация по отношение на осъденото лице А. И. касателно НОХД № *****г. по описа на РСЯмбол.
Ямболският окръжен съд, в пределите на своята компетентност, след като се запозна с въззивната жалба и доводите на страните, след служебна проверка на доказателствената съвкупност, намери следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като депозирана от надлежно легитимирано лице с правен интерес и в 15-дневния срок по чл. 319, ал.1 от НПК, а разгледана по същество- НЕОСНОВАТЕЛНА.
Фактическите положения, приети за установени са правилни и се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства. На базата на задълбочен анализ на събраните и приложени доказателства, в изпълнение на разпоредбата на чл. 144, ал.1 от НПК, решаващият съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи за липсата на законовите предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.87, ал.1 от НК, поради което законосъобразно, обосновано и правилно е отказал да постанови съдебна реабилитация по отношение на постановената от РСЯмбол осъдителна присъда по НОХД № *****г.
Проверяващата инстанция споделя изцяло приетото за установено от фактическа страна в хода на първоинстанционното производство и след служебна проверка, обсъждайки доказателствените източници , се присъединява изцяло към изводите по фактите, изложени от Ямболския районен съд, поради което и намира, че не следва да се преповтаря изложената в контролирания съдебен акт фактическа обстановка, която не се оспорва от страните.
При така установеното от фактическа страна, въззивната инстанция прави следните правни изводи:
По НОХД № *****г. с Определение от 17.05.2017г. на РС-Ямбол, е одобрено споразумение, според което за осъществено престъпление с правна квалификация по чл.316, вр. с чл.308, ал.2, вр. с ал.1 от НК, на въззивния 2 жалбоподател А. Н. И. е наложено наказание от пет месеца „лишаване от свобода“, което на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на съдебния акт.
Обосновано и законосъобразно, в контролирания съдебен акт е изведен довод, че три годишния изискуем от нормата на чл. 66, ал.1 от НК срок в конкретиката на процесния казус започва да тече от 17.05.2017г. - датата на влизане в сила на одобреното от РС-Ямбол споразумение по НОХД № *****г. Аритметиката сочи , че този 3-годишен законов срок изтича на 17.05.2020 г. Именно от тази дата започва да тече 3-годишния законов срок, изискуем от нормата на чл. 87, ал.1 от НК, след формалното изтичане на който, при наличие на кумулативните предпоставки , а именно добро поведение и липсата на имуществени вреди или възстановени такива при умишлено престъпление, осъденото лице може да поиска, а съответния компетентен съд – да постанови съдебна реабилитация. Предвид наличните предишни осъждания на А. Н. И. , видно от справката му за съдимост , преди постановяването на краен съдебен акт по НОХД № ***** г. по описа на РС-Ямбол, е настъпила реабилитация по чл.88, ал.4, вр. с ал.1 от НК по предходните общо четири на брой осъждания.
Както обосновано и законосъобразно приема решаващият съд , в процесния случай са налични две от законово изискуемите се предпоставки за съдебна реабилитация- изтекъл е на 17.05.2020г. формалния 3-годишен срок , а от престъплението по чл. 316 , вр. с чл.308, ал.1, вр. с ал.1 от НК няма настъпили имуществени вреди.
В контролирания съдебен акт е прието ,че не е налице третата от кумулативно предвидените в нормата на чл. 87, ал.1 от НК предпоставки – осъденото лице А. Н. И. не е имало изискуемото се закона „добро поведение“ в рамките на формалния законов период от три години , поради което първостепенния съд е отказал да постанови исканата съдебна реабилитация. Този извод се споделя изцяло от страна на проверяващата инстанция. За да достигне до него, решаващият съд е съобразил обстоятелството , че спрямо А. Н. И. е образувано и се води ДП № ******г. по описа на ТС БОП-Сливен при ГДБОП на МВР като преписката е препратена от Специализираната прокуратура и ес вх. № ******г. на Окръжна прокуратура – Сливен. Видно от писмените доказателстевни 3 източници, приложени по делото, на И. е вменено престъплени ес правна квалификация по чл.****** от НК, затова че за времето от м. юни 2020 г. до настоящия момент на териториите на област Сливен и област Бургас е образувал, ръководили участвал в организирана престъпна група/трайно сдружение с участието на повече от три лица/, с цел да вършат съгласувано престъпления по чл.280, ал.1 и чл.281, ал.1 от НК и групата е създадена с користна цел като за тези престъпления материалната наказателна норма предвижда наказания „лишаване от свобода“ за повече от три години.
Видно от приложената по делото справка от ОП-Сливен, А. Н. И. е привлечен като обвиняем по ДП№*****г. по описа на ТЗБОП-Сливен с постановление на разследващия полицай с дата 19.09.2022г./ с прецизирано обвинение/.
Междувременно спрямо
И. с влязло в сила на
21.09.2021г.определение на ОС-Сливен, постановено по ЧНД № ******г. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. На 11.11.2022г. мярката за неотклонение „задържане под стража“е по отношение на И. е изменена в по- лека такава - „подписка“ . Видно от същата справка от ОПСливен, ДП№ *****г. по описа на ТЗБОП-Сливен , не е приключено.
Гореизложеното дава основание на въззивната инстанция да се съгласи с аргументите на решаващия съд за липсата на третата от кумулативно изискуемите се от нормата на чл.87, ал.1 от НК предпоставки, а именно наличие на „добро поведение“. Вярно е казаното пред първостепенния съд от защитника на осъденото лице, че съществува презумпция за невиновност и до влизането в сила на краен съдебен акт с евентуално осъждане, А. Н. И. не може и не следва да се счита за осъждан , но това възражение е относимо към законовото изискване лицето ,което иска постановяване на съдебна реабилитация да не е извършило друго престъпление в рамките на формалния 3-годишен законов времеви период , но се преценява като ирелевантно към изискването на закона за добро поведение на осъденото лице , търсещо съдебна реабилитация. Всякога наличието на висящо наказателно производство, водено срещу осъденото лице , което иска постановяване на съдебна реабилитация , се приема за обстоятелство ,което не покрива критериите за налично добро поведение. В конкретиката на процесния случай срещу осъденото лице
И. е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление от общ характер, каквото е организирането , участието и ръководеното на организирана престъпна група на територията 4 на две области като И. е привлечен като обвиняем с прецизирано обвинение по постановление от 19.09.2022г. и в рамките на два месеца е с мярка за процесуална принуда „задържане под стража“, които обстоятелства в съвкупност несъмнено и безспорно сочат на липсата на добро поведение в рамките на формалния законов срок от три години , посочен в кумулативно изискуемите се предпоставки по чл. 87, ал.1от НК. Както ВКС на РБ е имал повод да отбележи многократно в константната съдебна практика, тригодишния срок по чл.87, ал.1 от Нк е минималния срок, в който осъденото лице следва да е имало добро поведение и да не е извършило друго престъпление , което да е наказуемо с „лишаване от свобода“ като поведението на осъденото лице следва да се съобразява и след изтичането на този 3-годишен формален законов срок до момента на постановяване на исканата съдебна реабилитация. В изложението си контролираният съд цитира и сочи многобройна съдебна практика на различни състави на ВКС, относима към процесния казус, която въззивната инстанция споделя изцяло като напълно релевантна.
Гореизложеното- наличие на висящо ДП, по което жалбоподателяосъдено лице е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление от общ характер, наказуемо с „лишаване от свобода“, според въззивната инстанция е абсолютна пречка за постановяване на инициираната съдебна реабилитация. Проверяващата инстанция напълно споделя аргументите на контролирания съд за безспорна липса на добро поведение от страна на осъденото лице И. в рамките на минималния изискуем от закона 3- годишен времеви период, след изтичането на условния изпитателен срок по НОХД № ***** г. по описа на РС-Ямбол, поради което правилно, обосновано и законосъобразно с оспорвания съдебен акт първоинстанционния съд е отказал да уважи молбата на А. Н. И. за постановяване на съдебна реабилитация.
Ето защо и на осн. чл. 341, ал.1, вр. с чл. 338, вр. с чл.334, т.6 от НПК, Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение№ ****** г., постановено по ЧНД № *****г. по описа на Ямболския районен съд.
5
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6