Решение № 5747 от 01.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5747 гр. София, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110141538 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Д.З.“ АД против С.О.

Ищецът "Д.З." АД извежда субективните си права при твърдения, че между него и собственикът на л.а. м. "Пежо" съществува застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за застраховка "Каско", скл. под форма на застрахователна полица № 0312230111024669, с предмет - лек автомобил (л.а) „Пежо 207“ с рег. № ***************.

Същият навежда твърдения, че в срока на застрахователно покритие, на 31.08.2023г., върху лекия автомобил паднал клон от намиращо се наблизо дърво, нанасяйки вреди върху автомобила, докато е паркиран, което представлява покрит застрахователен риск.

Застрахованият уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, за което пред ищцовото дружество била образувана щета № 211556335, по която платил застрахователно обезщетение в размер на сумата 750 лева. Според ищеца с плащане на застрахователното обезщетение се бил суброгирал в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата. В исковата молба са развити съображение, че процесното ПТП е настъпило вследствие неизпълнението на задължението на ответника да положи необходимата грижа за зелените площи, намиращи се на територията на С.О.

При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати сумата 765 лева, представляваща платено по по застрахователна полица № 0312230111024669, за настъпило застрахователно събитие на 31.08.2023г., за което е образувана щета № 211556335 и сумата 63,77 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 23.10.2023г. до 09.07.2024г.

В срока по чл.

131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се изразява становище за 1 неоснователност на исковете. Ответникът поддържа, че възложил поддръжката на зелените площи в процесния район на трето лице, което предприело действия за поддръжка на зелените площи в района, вкл. и премахване и резитба на короните на дървесната растителност.

В обобщениие ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

От събраните писмени доказателства- застрахователна полица № 0312230111024689/ 19.07.2023г., се установява, че между ищцовото дружество и собственика на л.а. м. „Пежо”, с рег. № ***************** съществува застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за застраховка “Каско” на МПС, при клауза "Пълно каско:, с период на застрахователно покритие 25.07.2023г.- 24.07.2024г.

От събраните писмени и гласни доказателствени средства, чрез представеното уведомление и показанията на св. Н. С., се установява, че на 31.08.2023г. л.а. м. “Пежо” е бил паркиран в гр. София, до пл. "Р.Д.", когато върху него паднал клон от намиращо се наблизо дърво, което представлява покрит застрахователен риск.

За настъпилото застрахователно събитие застрахованият е уведомил застрахователя, за което е образувана щета № 211556335. Установява се, че застрахователят е определил застрахователно обезщетение в размер 750 лева, платено на 25.09.2023г.

Относно механизма на деянието пред настоящата инстанция е назначена съдебна автотехническа експертиза (САТЕ) и са събрани гласни доказателствени средства чрез показанията на св. Н. С..

Съгласно заключението на САТЕ на 31.08.2023г. л.а. м. “Пежо” бил паркиран в гр. София, ул. "Р.Д.", когато върху него паднал клон от намиращо се наблизо дърво, вследствие на което по автомобила настъпили увреждания по заден десен панел, ляво и дясно огледало, таван, дясна врата, преден капак, калник и броня. От техническа гледна точка може да се направи извод, че причината за настъпване на ПТП е падане на клон върху автомобила. Според вещото лице настъпилите вреди се намират в причинна връзка с механизма на деянието.

Според експерта средната пазарна стойност на вредите е 1935,98 лева.

От показанията на св. Н. С. се установява, че през м. август 2023г. л.а. м. "Пежо" бил паркиран на ул. "Р.Д." в гр. София. Според свидетелката всички автомобили, паркирани на улицата, били затрупани от големи клони. Същата разяснява, че времето било сухо, слънчево, топло, тихо. Свидетелката сочи, че вследствие на инцидента по автомобила настъпили вреди по предния капак, броните, едно странично огледало.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Релевантните за предмета на спора въпроси са наличието на сключен договор за 2 застраховка, механизма на ПТП и причинно- следствената връзка с настъпилите за собственика на лекия автомобил вреди, обезщетени по валидно сключена застраховка "Каско".

В конкретния случай от събраните писмени доказателства- застрахователна полица, се установява, че между ищеца и собственика на л.а. м. „Пежо”, с рег. № *****************, съществува застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за застраховка “Каско”, скл. под формата на застрахователна полица № 0312230111024689/ 19.07.2023г., с период на застрахователно покритие 25.07.2023г.- 24.07.2024г.

Настъпването на събитие, представляващо покрит застрахователен риск, се установява от събраните писмени и гласни доказателствени средства, чрез уведомлението за щета и показанията на св. С..

Механизма на увреждането се установява от заключението на САТЕ и показанията на св.

С.. Съгласно заключението на назначената САТЕ, вредите са причинени в резултат на паднал клон на дърво върху автомобила, като получените вреди са в пряка причинни- следствена връзка с механизма на увреждането.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.

От анализа на цитираната разпоредба се налага извода, че за възникване на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка отговорния за деликта е необходимо да са налице следните три групи юридически факти: от една страна възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл. 47- чл. 49 ЗЗД, при които суброгацията на застрахователя също е допустима (така т.15 ППВС № 7/ 1978г.), от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите и на трето място - извършено валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди.

В настоящия случай, отговорността на ответника произтича от обстоятелството, че като възложител на работа по смисъла на чп. 49 ЗЗД обективно е стопнисвал лошо крайпътните насаждения. Съгласно разпоредбата на чл. 31 от ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища, публична общинска собственост (чл. 8, ал. 3 от Закона), се осъществяват от общините, като съдържанието на тези дейности е подробно определено в § 1, т. 12, 13 и 14 от Допълнителните разпоредби на ЗП, включително поддържането на пътищата като дейност по осигуряване на необходими условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, с правомощия на кмета на общината (чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП). Подобна е и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно разпордбата на чл. 30, ал. 4 Закона за пътищата (ЗП), изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища 3 в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община. Съгласно нормата на чл. 11, ал. 1 Закон за общинската собственост, имоти и вещи- общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. В настоящия случай дърво е част от улично озеленяване, чието предназначение е за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение и представлява публична общинска собственост. При това положение и доколкото е установено по делото, че деликтът е настъпил в урбанизираната територия на гр. София във всички случаи отговорността за обезщетяване на вредите е на С.О. т.е. налице е пасивна материална легитимация на ответника, която е имала задължение да поддържа в безопасност крайпътните насаждения с грижата на добрия стопанин.

Според чл. 400 КЗ , при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинените вреди. Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 8.03.2006г. обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, съгласно приложения № 1 – 6. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН, съгласно чл. 4 от нея, представлява указание за изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз- в т.см. решение № 52 от 8.07.2010г. по т. дело № 652/2009г. на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 109/ 14.11.2009г. по т.д. № 870/2010г., решение № 153/22.12.2011 г. по т.д. № 896/ 2010г.; решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.о., с което на материалноправния въпрос относно за приложимостта на утвърдената с Наредба № 24/ 08.03.2006г. на КФН Методика към имуществената застраховка "Каско на МПС" и значението й за размера на дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение е даден отговор, че ”Методиката по Наредба № 24/ 08.03.2006г. на КФН не е задължителна, а съставлява указание относно начина на изчисляване на размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите, когато на същия не са представени надлежни доказателства(фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Даденото в този смисъл разрешение важи както за обезщетението по чл. 226 КЗ, така и при иск по чл. 213 КЗ”. При изчисляване на обезщетението не следва да се прилага и коефициента на овехтяване. В т.см. решение № 79 от 2.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/ 2009г., I т.о: „Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност”; решение № 6 от 2.02.2011г. на ВКС по 4 т.д. № 293/ 2010г., I т.о. Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Нормата на чл. 400 КЗ във връзка с чл. 203 ал. 2 КЗ във връзка с ал. 4 КЗ, изрично урежда, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество (ал. 2) , т.е. по пазарната му стойност. В тази насока ВКС се е произнесъл и с решение № 115 от 9.07.2009г. на ВКС по т.д. № 627/ 2008г., II т.о., ТК и решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/ 2010г., II т.о., ТК. Конкретиката на случая сочи, че действителната стойност на увреденото имущество е 1935,98 лева, а платеното от застрахователя- 750 лева. С оглед това, искът следва да бъде уважен до по- малката от двете суми- платеното застрахователно обезщетение. На ищеца следва да бъдат присъдени и ликвидационни разноски в размер на 15 лева.

Разпечатката съдържа 33 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7da70d02-0749-436a-afdf-75b665867b13