Присъда № 21 от 25.06.2024, Районен съд - Добрич

МОТИВИ към Присъда № 21/25.06.2024 г. по НОХД № 560/2021 г. по описа на ДРС

Съдебното производство по делото е образувано по внесен от ДРП обвинителен акт по досъдебно производство № 133/2020 г. по описа на Първо РУ на МВР – Д. с повдигнато обвинение срещу подсъдимата Д. Н. Л., ЕГН:

********** за това, че в периода 29.10.2019 г. - 14.11.2019 г. в гр. Д., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у А.Т.Х. от гр. Д., че са й необходими парични средства във връзка със съдебно дело, което тя (Д. Н. Л.) е завела срещу Н. С. Н., както и че ако Х. й предостави исканите пари, то впоследствие ще й бъдат върнати до края на месец ноември 2019 г., и с това причинила на А.Т.Х. и Н.П.Х.. имотна вреда общо в размер на 20 000 лв., както следва:

- На 29.10.2019 г. възбудила заблуждение у А.Т.Х., поради което същата предоставила на Д. Н. Л. сумата от 10 000 лв., като с това била причинена имотна вреда в размер на 10 000 лв.

- На 14.11.2019 г. поддържала заблуждение у А.Т.Х., поради което същата предоставила на Д. Н. Л. сумата от 10 000 лв., като с това била причинена имотна вреда в размер на 10 000 лв. – престъпление по чл. 209, ал.

1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Преди даване ход на разпоредителното заседание, пострадалите от деянието, предмет на обвинителния акт, лица са заявили желание да предявят срещу подсъдимата граждански иск, както и желание да бъдат конституирани в качеството на частни обвинители по делото.

С Определение съдът е оставил без уважение искането за предявяване на граждански иск и конституиране на пострадалите в качеството на граждански ищци по делото, като е приел, че гражданският иск би затруднило наказателното производство.

С отделно определение обаче съдът е конституирал пострадалите А.Т.Х. и Н.П.Х.. в качеството на частни обвинители.

В хода на производството пострадалите лице са починали съответно на 03.11.2022 г. и на 03.03.2024 г. и в правата на починалата си майка е встъпила само дъщеря им Ц. Н. П., която обаче с изрична Молба с рег. № 7067/04.04.2024 г. е заявила, че се оттегля от качеството си на частен обвинител, в което е била конституирана като наследник на майка си А.Т.Х. и не желае в бъдеще да бъде призовавана по делото. Оттегля и пълномощията си по делото, дадени на адв. М. З.. Постъпила е и Молба с рег. № 7066/04.04.2024 г. от Ж. Н. Гат- П. и Ц. Н. П., в която сочат, че не желаят да бъдат конституирани в качеството на частни обвинители като наследници на Н.П.Х...

1

В разпоредително заседание, съдът след като е изслушал страните, се е произнесъл с определение по чл. 248 от НПК, което не е било обжалвано и е влязло в законна сила.

Производството по делото се е провело по общия ред съобразно разпоредбата на чл. 252, ал. 2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимaтa да бъде признатa за виновнa в извършване на вмененото й престъпление, като й бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години, което да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от четири години.

Подсъдимата Л. дава обяснения по повдигнатото й с обвинителния акт обвинение, като не се признава за виновна и излага обствоятелства във връзка с обвинението.

По пренията защитникът на подсъдимата пледира за признаването й за невиновна и оправдаване по повдигнатото й с обвинителния акт обвинение, като се навеждат доводи, че същото не е доказано по несъмнен и категоричен начин.

По пренията подсъдимата заявява, че се придържа към казаното от защитника си.

В последната си дума подсъдимата заявява, че е невинна и никого не е въвела в заблуждение.

След преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Подсъдимата Л. и св. св. А.Т.Х. и Н.П.Х.., които били съпрузи, се познавали от дълги годими и били в много близки приятелски взаимоотношения. Често подсъдимата ги посещавала в дома им и те съответно са посещавали ресторант „....“, местност „.... в гр. Д., където тя живеела и го стопанисвала в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на „....“ .... гр. С., ЕИК: ..... Често подсъдимата им искала пари на заем (за сватби и други поводи) и свидетелите й давали с охота, а тя в последствие е връщала сумите бързо и точно.

В края на 2015 г. подс. Л. със съдействието на свой познат - св. Е.Ф., се срещнала със св. Н. С. Н. и двамата се споразумели тя да му продаде своя имот - ресторант „....“, местност „.... в гр. Д..

Така на 23.12.2015 г. двамата заедно със св. Ф. посетили кантората на нотариус Ю. Д. в гр. Д. и подсъдимата в качеството си на собственик и представляващ „....“ ...., продала поземления имот ведно със сградата в него на св. Н. по силата на Нотариален акт № 88/23.12.2015 г. за покупко-продажба на недвижим имот.

Известно време след продажбата подс. Л. обитавала имота, но в 2 последствие, когато тя отказала да го освободи, на 28.12.2018 г. св. Н. завел срещу нея гр. д. № 566/2018 г. по описа на Окръжен съд Д. по чл. 108 от Закона за собствеността за предаването му на владението върху имота.

Междувременно при посещенията си в дома на пострадалите Л. не им била казала за продажбата на имота, като едва през есента на 2018 г. споделила само, че е ходила в Енергото и там е научила, че ресторантът имал нов собственик и той спрял тока. Подсъдимата започнала да плаче, да се вайка „какво ще правя сега, нямаме ток“. Тогава св. св. П.и разбрали, че имотът вече бил на друго име. Попитали я как е станало това и Л. им казала, че лице на име Н.Н. дошъл при нея и й взел нотариалния акт. Св. П. я попитала как може да му даде такъв документ, с който той можел всичко да направи. За самата сделка Л. им казала, че идвал „В.лията“ (св. Н.), носил някакви празни листи, които тя подписвала и връщала.

Св. П. е вярвала безрезервно на подс. Л. и не допускала изобщо, че може да я излъже.

След това св. Х. често й се обаждала и я питала дали си е взела нотариалния акт, но подс. Л. увъртала, като казвала „ми ще отида, тя жена му не го дава“. След известно време подсъдимата казала, че си е върнала документа и св. Х. се успокоила.

На 29.10.2019 г. Д.Л. заедно със своя приятелка - свидетелката К.А., посетила дома на пострадалите в гр. Д. и казала, че е завела дело срещу Н. С., за да си върне собствеността върху ресторанта, но й трябвали средства в размер на 10 000 лева, за да посрещне разходите си за адвокатски хонорари и други разноски във връзка със съдебното дело.

Подсъдимата Л. обещала на св. А.Х., че ако й предоставят исканите пари, то впоследствие ще им ги върне до края на месец ноември 2019 г., когато щяла да спечели делото и да си върне собствеността върху имота. Тогава щяла да ипотекира ресторанта и ще им върне парите.

Св. Х. споделила казаното от Л. на мъжа си св. Х. и двамата решили да й помогнат, защото тя ги умолявала за това, като обяснила, че като спечели делото (ноември 2019 г.), ще им ги върне, без обаче да им разяснява, че тя лично и доброволно още през 2015 г, е продала имота си на Н..

Двамата съпрузи имали спестявания в сметка в „....“, открита на името на св. П..

На 29.10.2019 г. около 09,30 часа, св. Х. посетила клона на „....“ в гр. Д. и превела по банков път сумата от 10 000 лв. от сметката към банковата сметка на подс. Л.. В основанието за преводното нареждане св. Х. вписала „заем“.

Още в следващите дни подсъдимата изтеглила част от сумата и се разпоредила с нея по неустановен по делото начин.

Месец по-късно, на 14.11.2019 г. подсъдимата отново придружена от св.

А., посетила дома на пострадалите Х.и, като поискала още 10 000 лв., които щяла да използва във връзка със същото образувано от нея дело срещу св. Н..

3

Обещала и тях да върне до края на месец ноември 2019 г., когато щяла да спечели делото и да си върне собствеността върху имота.

Свидетелите отново говорили и мотивирани от думите на Л., че парите са за връщане собствеността на имота, решили пак да й помогнат, въпреки че още не им била върнала предните 10 000 лева.

За целта на 14.11.2019 г., около 13,50 часа, Х. отишла до „....“ клон гр. Д. и превела 10 000 лв. от същата сметка към банковата сметка на Л.. В основанието за преводното нареждане Х. вписала „предоставен заем“. Сумата отново била изтеглена от Л. на части в следващите дни и тя се разпоредила с нея по неустановен по делото начин.

След като до края на месец ноември 2019 г. Д.Л. не върнала на пострадалите никакви пари, в проведените разговори тя им обещавала, че в най-кратък срок ще ги върне, но това така и не се случило.

Дори и след това, подс. Л. не е казала истината на пострадалите. Нещо повече, св. Ж. П. – дъщеря на пострадалите, лично е провела разговори с подсъдимата, като е искала от нея да й посочи номера на делото, което води тя срещу Н. за имота, но подсъдимата така и не го е казала, като споделила само датите на проведените съдебни заседания.

Тогава св. Ж. П. сама проверила в сайта на съда и по описаните инициали на страните по делата успяла да разбере номера на делото. След това извършила проверка и установила, че казаното от подс. Л. на родителите й изобщо не отговаряло на истината. Делото било образувано от Н. против Л. за освобождаване на имота, който още през 2015 г. бил продаден от нея с нотариален акт на Н..

Като разбрали истината, двамата пострадали останали изключително разочаровани и излъгани. Това била и причината на 27.05.2020 г. св. Х. да подаде жалба до прокуратурата за измама.

Едва на 24.02.2021 г. подс. Л. е депозирала искова молба против Н. и то за сторените от нея подобрения след продажбата на имота.

Анализ на доказателствения материал:

Описаната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на частните обвинители А. П. и Н.П., както и от показанията на тяхната дъщеря св. Ж. П.. Посочените гласни доказателства са и базата, на която са изградени фактическите изводи, залегнали в обстоятелствената част на настоящите мотиви.

Съдът кредитира изцяло показанията на частните обвинители, тъй като същите са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви и в унисон с писмените доказателства по делото, свидетелстващи за извършените тегления на суми от банки, както и със свидетелските показания на св. Ж. П., която пресъздава свои лични впечатления от разговорите си с подсъдимата и обстоятелства, станали й известни от проведени разговори с родителите.

4

Именно от тези гласни доказателства се установява по безспорен начин, че на описаните в обвинителния акт дати – 29.10.2019 г. и 14.11.2019 г. подс. Л. е посетила дома на сем. Х.и, за да им иска пари. В подкрепа на тези факти се явява и разпечатката от банковата сметка на подс. Л., където и на двете дати са постъпили описаните в обвинението суми по 10 000 лева.

Съдът кредитира изцяло показанията на пострадалите свидетели, че към инкриминирания период те не са знаели, че подс. Л. лично и доброволно е продала имота си на св. Н. няколко години по-рано. Св. П.и заявяват категорично, че ако те са знаели, че тя е продала доброволно ресторанта, те нямало да й дадат парите – два пъти по 10 000 лева. За да ги мотивира да извършат имуществено разпореждане, подс. Л. е въвела в заблуждение св. Х., че непознато за нея лице на име Н. й е отнел ресторанта по незаконен начин и тепърва тя ще води дело срещу него, за да си върне имота, за което й трябвали парите.

Доколкото св. Х. и подс. Л. са били в много близки отношения и много са си помагали една на друга (не само финансово), св. Х. е съчувствала на подсъдимата, защото тя е твърдяла, че е била измамена – Н. я излъгал да се подпише на празни листи и така й откраднал имота.

Съдът намира за напълно правдиви и показанията на св. Ж. П., която макар да е дъщеря на пострадалите, обективно разказва за свои лични възприятия от разговорите си с подсъдимата и с родителите си. В показанията си св. Ж. П. сочи, че знае от подсъдимата, „че Н. с измама е взел имота на Д., става въпрос за к-с „....“, чрез фалшиви подписи и тя му се е подписала на празни листи. Това тя е разбрала през 2018 г. … Подписала е на празни листи и той по някакъв начин е успял да прехвърли имота на негово име. През октомври, ноември 2018 г. научихме това от нея. Тя каза, че ще води дело срещу Н., за да си спечели обратно имота. 2019 г. започна да иска пари на заем от родителите ми, за да може тя да води делото, за да даде ход на делото и тя да го спечели“. Свидетелката посочила, че знаела само за последната сума. В последствие разбрала, че предния месец са й дали още 10 000 лева. „ Майка ми тогава ми разказа, че Д. е ходила и се е молила. Трябвали й парите, трябвало да започне делото срещу Н., за да си върне имота. Така майка ми й дала 10 000 лв.“ В деня, когато майка й е дала втората сума, св. Ж. П. й се обадила и искала да разкаже на майка си, че апартаментът им е бил разбит от крадци. Д.Л. обаче започнала „да говори и да ми разказва колко добре изглеждала майка ми, колко била хубава… как се била облякла, щяла да ми изпрати снимка да я видя. В този момент я прекъснах, защото имах съвсем други проблеми, не красотата на майка ми. Помолих я да говоря с майка ми.