Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 280 от 05.11.2025, Районен съд - Дупница

Съд
Районен съд - Дупница
Дело
Административно наказателно дело 705/2025
Вид
Решение № 280
Подписан
05.11.2025
В сила
02.12.2025
Състав
Страхил Николов Гошев

Цитирани разпоредби

  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 139, ал.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167а ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 187а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 187а, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10, ал.1 · Закон за пътищата
  • чл. 10, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 10б, ал. 5 · Закон за пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Дупница, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20251510200705 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 002549/02.07.2025 г., издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИ, с което на И. В. В., с адрес: ********************* с ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 3, вр. с чл. 139, ал.6 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 300,00 лв., за нарушение на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.

Жалбоподателят е обжалвал НП в срок, като неправилно и незаконосъобразно поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Лично и чрез упълномощения процесуален представител - адв. Р. З., поддържат жалбата пред съда, като излагат и допълнителни доводи в нейна подкрепа. Иска се отмяна на НП, като се претендират разноски от адвоката за предоставена безплатна адвокатска помощ на негов колега.

Въззиваемата страна, редовно призована не се явява, представлява се в първото съдебно заседание от редовно упълномощен процесуален представител - юрисконсулт, който след това е депозирал и молба по делото, в която взема становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото 1 писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

Жалбоподателката имала издадена безплатна електронна винетка по Наредба № Н-19 от 02.12.2008 г. за условията и реда за освобождаване от заплащане на винетни такси при ползване на платената пътна мрежа, а своя лек автомобил марка и модел П. ***, с рег.№ *******, с валидност за времето от 19.10.2023 г., до 18.10.2024 г.

На 22.01.2025 г., в 07:50 часа, в област Велико Търново, на път I-4, км.

110, инспекторите при НТУ, сектор „КП-Велико Търново“ – свидетелите К. и Д. спрели за проверка същия лек автомобил, марка и модел П. ***, с рег.№ *******, собственост и управляван от жалбоподателката И. В. В., с адрес: гр.

П., ул."В. Л." № **, вх.**, ет. **, ап. **, с ЕГН **********. При проверката установили, че това МПС е заснето да се движи на дата 27.10.2024 г., в 16:14 часа по път АМ „А-3“, км. 49+474 м., който е част от РПМ, за преминаването по която се дължи пътна такса, съгласно Приложение № 2 към т. 2 от Решение № 959 на Министерски съвет от 31.12.2018 г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища и приемане на Списък на републиканските пътища, за който се събира такса за ползване на пътната инфраструктура, с посока – намаляващ километър. Като от контролно устройство с идентификатор № 20442, - част от електронната система по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП е било установено движението на процесното МПС - с технически допустима маса до 3,5 тона, брой оси – 2, без ремарке, категория М1/N1, като за същото МПС не е била заплатена дължимата пътна /винетна/ такса, чрез закупуване на валидна винетка по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Електронната система за събиране на пътни такси създала доказателствен запис по чл.167а, ал. 3 ЗДвП с № 002549/27.10.2024 , в който като тип нарушение е посочено: код „Nо VEHICLE E-VIGNETTE, „няма валидна винетка“.

По-късно на 30.10.2024 г. жалбоподателката подала писмено заявление до ДСП-гр. Перник, за издаване на нова годишна безплатна електронна винетка за процесния автомобил, доколкото има право на такава съгласно Наредба № Н-19 от 02.12.2008 г. за условията и реда за освобождаване от заплащане на винетни такси при ползване на платената пътна мрежа. На 31.10.2024 г. преди датата на проверката и била издадена такава нова годишна винетка.

Във връзка с установяването на горните обстоятелства и направените справки, поради липсата на декларация от собственика на МПС за управлението му от друго лице на посочената дата, както и на заплатена от него такса по чл. 10а, ал. 2 или чл. 10б, ал. 5 от ЗП, на основание чл. 187а, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателката като собственик на МПС бил издаден и връчен срещу подпис от св. К., в присъствието на св. Д. АУАН № 002549/27.10.2024 за нарушението от 27.10.2024 г. Актът е подписан от свидетелите, в качеството им съответно на актосъставител и свидетел при съставяне на АУАН, като в разписката към него изрично е указана възможността за заплащане на компенсаторна такса, в размер на 70,00 лева.

2

Въз основа на процесния АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 002549/02.07.2025 г., издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИ, с което на И. В. В., с адрес:

***************************, с ЕГН **********, на основание чл. 179, ал.

3, вр. с чл. 139, ал.6 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 300,00 лв., за нарушение на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото множество писмени и веществено доказателства, представени от страните и служебно изискани от съда, всички подробно описани и приобщени по реда на чл. 283 НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН . Съдът приема изцяло с доверие информацията съдържаща се във всеки от приложените по делото писмени документи и справки, като същите не съдържат сериозни противоречия или разминавания, изложеното в тях е последователно, логично и ясно, като съвпада с отразеното върху приложения снимков материал и найвече в приложената справка за издадени винетки от Дирекция „Социално подпомагане- гр. Перник“ за това МПС. Въз основа на писмената информация и визуалната такава обективирана в приложения и изготвен от техническото средство снимков материал, съдът безспорно установява всички релевантни към предмета на доказване по делото факти и обстоятелства. Същите се потвърждават изцяло и еднозначно в тяхната последователност и от показанията на свидетелите К. и Д., които са изпълнили служебните си задължения спрямо жалбоподателя и ясно, последователно и подробно описват проверката и начина на установяване на нарушението, респ. по съставяне и връчване на АУАН за него. По делото не е представена декларация по ЗДвП, ведно с копие от СУМПС за управлението на МПС от друго трето лице, както и липсват изобщо твърдения такава насока от жалбоподателя и неговия процесуален представител - адв. З..

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимиран правен субект при спазване на формата и преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН с оглед датата на връчване на НП и датата на подаване на жалбата. Насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи, на основание чл. 10, ал. 10 ЗП и представените по делото заповеди, трудов договор и длъжностна характеристика. Спазена е формата и срокът за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити предвидени в закона. Посочени са датата и точния час на нарушението, 3 мястото на нарушението, регистрационният номер на пътното превозно средство, неговият собственик, описано е нарушението и нарушената законова разпоредба. Разяснена е и възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл. 10а, ал. 2 или чл. 10б, ал. 5 от ЗП , с което е в е н т у а л н о санкционираният да се освободи от понасянето на административнонаказателна отговорност, но това не е сторено от жалбоподателя. Посочен е срокът и начините за доброволното заплащане на наложеното наказание. Поради това и настоящият съдебен състав приема, че не са допуснати съществени процесуални нарушения относно съдържанието и начина на издаване на АУАН и обжалваното НП.

Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗП: „ За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние“. От друга страна в т.1 и т.2 на чл. 10, ал.1 ЗП са изброени и двата вида пътни такси:

-т.1: /в случая/ „такса за ползване на платената пътна мрежа винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 , каквото е процесното до 3,5 тона от категория M1/N1, като заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа“;

Същевременно в чл. 179 , ал. 3, вр. с чл. 187а, ал. 1 ЗДвП са предвидени и категориите субекти, които носят отговорност за допуснато управление на МПС по републиканската пътна мрежа без заплатена винетна/тол такса - това в случая е собственикът-жалбоподател И. В., доколкото няма вписан ползвател на МПС и от събраните доказателства липсват данни и не е установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице.

Няма спор, че жалбоподателят е собственик на процесното ППС, съгласно приложената справка от АНО.

От доказателствената съвкупност по делото се установява безспорно от обективна страна, че на посочените по-горе дата, час и път, от контролно устройство с идентификатор № 20442, - част от електронната система по чл.

167а ал. 3 от ЗДвП е било установено движението на процесното МПС - с технически допустима маса до 3,5 тона, брой оси – 2, без ремарке, категория М1/N1, собственост на жалбоподателя, като за това МПС не е била заплатена предварително дължимата пътна /винетна/ такса, чрез закупуване на валидна винетка по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, респ. не е била издадена и безплатна такава по реда на Наредба № Н-19 от 02.12.2008 г. Не е представена от собственика декларация, ведно с копие от СУМПС, по реда на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП за управление на МПС от друго, трето лице.

Към датата на нарушението – 27.10.2024 г., видно от приложените справки от АНО и ДСП-гр. Перник е безспорно установено, че жалбоподателят не е бил подал все още необходимото заявление и не му е била издадена по съответния ред безплатна електронна винетка по реда на 4

Наредба № Н-19 от 02.12.2008 г. за условията и реда за освобождаване от заплащане на винетни такси при ползване на платената пътна мрежа.

Напротив такова заявление е било депозирано по-късно от нея, едва след извършване на процесното нарушение, на дата 30.10.2024 г. и такава винетка и е била издадена на следващия ден – 31.10.2024 г. Същата несъмнено е била наясно с това си задължение да подаде в срок ново заявление, доколкото лично е ползвала същата такава винетка и за предходната година, със срок на валидност от 19.10.2023 г. до 18.10.2024 г., т.е. 9 дни преди датата на нарушението – 27.10.2024 г.

Нарушението е извършено умишлено от субективна страна.

Представеният и приложен по делото доказателствен материал установява по несъмнен начин извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение от обективна и субективна страна. Именно затова е ангажирана отговорността на жалбоподателя по реда на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, който предвижда, че „Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.“.

Въпреки всичко това са налице абсолютно всички предпоставки за приложение на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, който гласи следното: „За маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.“ След обявяването с Решение № 4 от 30.04.2025 г. на КС на РБ, по к. д. № 29 / 2024 г., на КС за противоконституционна на нормата на чл. 189з от ЗДвП не е налице формална пречка за прилагане на този правен институт спрямо нарушения като настоящото.