Решение № 4030 от 15.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4030 гр. Пловдив, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20215330114416 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.

Ищецът Х. С. С. е предявил срещу А. П. С. (И.) иск за делба на Апартамент № 25/100, със застроена площ от 58,05 кв. м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****, находящ с в гр. П., ж. к. „Т.“ бл. № ***, вх. *, ет. *, ап. **, ведно с прилежащото избено помещение № **, както и 0,759 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е изградена сградата.

В исковата молба се излагат съображения, че страните са собственици на процесния имот по силата на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение № **, том *, рег. № **, дело № *** г. по описа на нотариус В. П., рег. № *** на НКРБ. Предвид липсата на възможност за доброволно уреждане на спора между страните, се претендира процесният недвижим имот да бъде допуснат до съдебна делба при равни права от по ½ идеална част за всяка от страните.

С исковата молба е предявено и искане на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, да бъде осъдена ответницата, която единствено ползва имота, да заплаща на ищеца ежемесечно обезщетение в размер на 120 лева за ползваната 1 от нея ½ идеална част от имота собственост на ищеца, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното приключване на производството. С оглед изложеното се предявяват исковите претенции.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника А. П. И., с който се оспорва предявеният иск за делба, като неоснователен. Оспорва се ищецът да е собственик на имота, като се излагат съображения за недействителност на договора за дарение на процесния имот, в частта, в която е надарен ищеца. Евентуално се посочва, че полагащата се на ищеца ½ идеална част от жилището следвало да се раздели на две, за да се съобрази ползвА.та част от цялото жилище от непълнолетното дете – Е. Х. С.

По отношение искането за постановяване на привременни мерки се възразява, че достъпът на ищеца до апартамента не е бил възпрепятстван и същият не е бил лишен от възможността да го ползва, поради което не се дължи обезщетение.

С определение № **** г., на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, производството по делото е спряно до приключване на производството по гр. д. № **** на РС Пловдив. С писмо изх. № *** г., е предоставен заверен препис от влязло в законна сила на *** г., Решение № *** г., по гр. д. *** г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлен предявеният срещу ищеца по настоящото производство иск за отмяна на договор за дарение на недвижим имот, сключен на **** г. с нотариален акт № ***, том *, рег.№ **, нот.дело № *** г. по описа на нотариус В. П., с район на действие ПРС, вписан под акт № **, том **, дело №** г., вх. рег. № *** г. на АВ – Пловдив, до размера на ½ ид. част от процесния имот.

В тази връзка и поради отпадане на причината за спиране с определение № ** г. производството по делото е възобновено.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна стрА.:

Предявен е иск за делба с правна квалификация чл. 34, ал. 1 от ЗС.

Не се спори, а и от представения по делото нотариален акт № ***, том *, рег.№ **, нот.дело № ** г. по описа на нотариус В. П., с район на действие ПРС, вписан под акт № **, том **, дело № *** г., вх. рег. № *** г. на АВ – Пловдив се установява, че страните са придобили на *** г., чрез договор за дарение процесния недвижим имот, находящ се в гр. П., ж. к. „Т.“ бл. № **, вх.

2

*, ет. *, ап. **, при равни квоти от по ½ ид. част. Тук следва да се посочи, че възраженията на ответника за недействителност на дарението поради принуда, осъществена от ищеца към дарителката, както и увреждане на интересените на последната, не подлежат на разглеждане. Посоченото оспорване от ответницата представлява упражняване от свое име на чужди права /тези на дарителката/, което е недопустимо. От своя страна същото може да бъде упражнено не чрез възражение, а под формата на нарочен конститутивен иск /доколкото касае порок по чл. 30 ЗЗД - принуда/, какъвто не може да бъде разглеждан в делбеното производството, доколкото в същото е допустимо обективно кумулативно съединяване единствено на установителни искове.

Обстоятелството дали към момента на сключване на договора за дарение страните са били в брак и дали и кога този брак е прекратен не е от значение в случая, доколкото се касае до безвъзмездна сделка. В последния случай съгласно чл. 22, ал. 1 СК придобитото по дарение имущество през време на брака представлява лична собственост за придобилия съпруг и режимът на съпружеска имуществена общност за същото е изключен. В случая от придобивната сделка – процесният договор за дарение се установява, че страните, като приобретатели са придобили процесния имот при равни права.

При така установените правнорелевантни обстоятелства следва да се допусне упражняването на предявеното потестативно право на делба с предмет: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, находящ с в гр. П., ж. к. „Т.“ бл. № **, вх. *, ет. *, ап. **, ведно с прилежащото избено помещение № **, както и 0,759 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е изградена сградата, между страните, при квоти от по 1/2 идеална част за всеки.

По искането по чл. 344, ал.2 ГПК:

Съобразно посочената разпоредба, съдът с решението по допускане на делба или във всеки момент след това, по искане на някоя от страните може да извърши временно разпределение на имотите до окончателното извършване на делба или да определи сума, която някой от съделителите, който ползва имота, следва да заплати на останалите.

Относно фактическото ползване на съсобствения имот между страните е налице спор дали ответникът възпрепятства ползването му от ищеца. В тази връзка от страните по делото са ангажирани свидетелски показания на двама свидетели. Свидетелят С. Т. С. – баща на ищеца заявява, че в края на август 3 месец 2019 г. ответницата изгонила ищеца от жилището. От тогава ответницата ползвала същото, заедно с двете дъщери на страните, едната от които непълнолетна. Свидетелят сочи, че не знае дали ищецът е върнал ключа от жилището.

Свидетелят С. Х. С. – дъщеря на страните, сочи че в края на лятото на 2019 г. семейството /страните по делото и техните две дъщери/ се прибрало от Канада, в процесното жилище. На петия ден след своето прибиране ответникът събрал багажа си и се изнесъл от жилището. Свидетелят установява също, че ответникът не е бил възпрепятстван да посещава жилището, като при напускането му е задържал ключ за достъп до същото.

Показанията на двамата свидетели се кредитират единствено досежно частта, в която съвпадат, а именно, че считано от края на август месец 2019 г. ищецът е напуснал жилището, като в него от тогава и до момента живеят ответницата и двете дъщери на страните. В останалата им част /дали ищецът е напуснал сам жилището или е бил изгонен/, доколкото са противоречиви и по делото липсват други доказателства, които да ги подкрепят, показанията на двамата свидетели не се кредитират при съобразяване на разпоредбата на чл. 172 ГПК, доколкото обслужват изцяло защитната теза на стрА.та, която ги е ангажирала. За пълнота неотносими към спора се намират показанията на двамата свидетели в частта относно осъществяване на лични отношения между ищеца и непълнолетната дъщеря на страните, поради което в тази им част същите не следва да бъдат коментирани.

При това положение с оглед еднопосочно установеното от двамата свидетели, съдът счита за установено, че процесният имот се ползва еднолично от ответницата, поради което следва да бъде уважено искането на ищеца да бъде осъдена ответницата да заплаща месечна сума за ползването от ответницата на идеалната част от имота, собственост на ищеца, считано от датата на влизане в сила на привременната мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК до извършване на делбата. За пълнота следва да се посочи, че без значение е обстоятелството, дали ищецът живее предимно в чужбина, като посещава страната няколко пъти в годината (в този смисъл е и решение № 528/21.03.2011 г., постановено по г.д.№ 158/2010 г., II г.о. на ВКС) разрешението по което се възприема от настоящия състав. Основателно обаче се явява възражението на ответницата, че доколкото в процесното жилище към момента живее и непълнолетната дъщеря на страните, упражняването на 4 родителските права по отношение на която са предоставени на ответницата, ползваната от нея част от апартамента следва да бъде съобразена при определяне на дължимото обезщетение. В този смисъл е решение № 738/29.12.2010 г. по г.д.№ 94/2010 г., 3-то г.о. на ВКС. Приетото в него, че до пълнолетието си малолетните и непълнолетни деца живеят в жилището на родителя - собственик на свое собствено основание, произтичащо от задължението му да ги обезпечи с жилище, наред с другия родител и не дължат наем / или обезщетение/ за заемА.та от тях площ, включително при претенции по чл.31, ал.2 от ЗС в делбеното производство, се възприема и следва да бъде съобразено.

Съгласно приетото по делото заключение по допуснатата съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, пазарната наемна цена на процесния имот към датата на изготвяне на експертизата е 494 лева на месец. За 1/3 част, ползвана от непълнолетната Е. Х. С., ЕГН ********** /съдебна спогодба по г.д.№ *** г. на РС Пловдив на л. 115/ наем не се дължи. Наемът за останалите 2/3 части е съответно 329,33 лева. Следователно ответницата дължи на ищеца половината от този размер, а именно 164,67 лева месечно от влизане в сила на определението по допуснатата мярка до окончателното извършване на делбата.

Така мотивиран, Районен съд Пловдив

РЕШИ:

ДОПУСКА извършване на съдебна делба м е ж д у Х. С. С., ЕГН ********** и А. П. И., ЕГН ********** на следния недвижим имот, а именно:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № ***, находящ се в гр. П., община П., област П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед *** г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от *** г., с адрес на обекта: гр. П., ж. к. „Т.“ бл. № **, вх. *, ет. *, ап. ***, който самостоятелен обект се намира на етаж пети в сграда с идентификатор № ****, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № ****, с предназначение на 5 самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с посочена в документа площ от 58,05 кв.м., със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***; под обекта – ****; над обекта – ****, ведно с прилежащи части: изба № ** с площ от 2,55 кв.м. и 0.759 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е изградена сградата

ПРИ КВОТИ:

За Х. С. С., ЕГН ********** – ½ ид. част;

За А. П. И., ЕГН ********** – ½ ид. част.

ОСЪЖДА А. П. И., ЕГН ********** да заплаща на Х. С. С., ЕГН **********, сумата от по 164,67 лева (сто шестдесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки) месечно, считано от датата на влизане в сила на привременната мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК, до извършване на делбата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.

В частта по определената привременната мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК , решението има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п./_______________ 6