Решение № 2359 от 23.11.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2359 гр. Бургас, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20232120103358 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от А. Д. К. срещу „МагнаФарм България“ ЕАД, искове да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед № *** г. на изпълнителния директор на ответника, да бъде възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност „****“, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение в размер на 13000 лева за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, считано от 03.05.2023 г. до 03.10.2023 г., включително сумата от 1800 лева, преставляваща бонус за м.10, м.11 и м.12 на 2022 г., на основание чл. 128 т. 2 и чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3, вр. с чл. 225 от КТ.

Твърди се, че на 01.12.2004 г. между страните е сключен индивидуален трудов договор, понастоящем безсрочен, по силата на който ищецът е назначен на длъжност „****“ с място на работа гр. Бургас и основано месечно възнаграждение за труд в размер от 2600 лева. Изложено е, че на 03.04.2023 г. на ищеца е връчена заповед, с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 предл. 2 от КТ. Поддържа се, че уволнението на ищеца е незаконосъобразно, доколкото не е извършено реално съкращаване на щата. Сочи се, че понастоящем трудовата функция на ищеца се изпълнява от Д.С., А.Д., С.С. и М.В.. Освен това, се навеждат твърдения за неизвършен подбор, който е бил задължителен предвид запазването на трудовата функция на заеманата от ищеца длъжност преди прекратяването на трудовото му правоотношение. Изтъква се, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца не са вписани датата и номера на решенията на управителния орган на работодателя за прекратяване на трудовата дейност на ищеца и на решението за подбор, което ищеца счита за препятстване на правото му на защита. Твърди се, че работодателят е нарушил чл. 333 ал. 1 т. 3 от КТ, като е заобиколил правилата на закона и е извършил злоупотреба с право по смисъла на чл. 8 от КТ, тъй като се е снабдил със становище от 04.01.2023 г. от службата по трудова медицина, в което се сочи, че се налага прекратяване на трудовото нарушение на ищеца. Сочи се, че последващо разрешение за уволнението ми от дирекция „ИТ“ – гр. София е издадено на 06.01.2023 г., а 1 заповедта за прекратяване е връчена на ищеца на 03.04.2023 г. Поддържа се, че за периода, в който е останал без работа, на ищеца се дължи обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за период от пет месеца при брутно трудово възнаграждение в размер от 2600 лева. Сочи се, че постоянен елемент от заплатата на ищеца е бонус, който се изплаща на всяко тримесечие в размер от 1800 лева, но за м.10, м.11 и м.12 на 2022 г. такъв не е изплатен на ищеца.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.

Твърди се, че на 15.09.2022 г. работодателят е взел решение за премахване на длъжността „****“, чийто задължения са били ръководство, обучение и контрол на търговските представители и която е била пряко подчинена на длъжността „***“. Сочи се, че след премахването на тази длъжност функциите по ръководство, обучение и контрол на търговските представители се осъществява от длъжността „***“, тоест премахнато е междинното управленско звено. Излага се, че със Заповед № 260/30.11.2022 г. на изп.директор са закрити четирите бройки „****“. Поддържа се, че ищцата страда от онкологично заболяване и е трудоустроена, поради което работодателя по мнение от ТЕЛК е поискал и получил разрешение от дирекция „ИТ от 06.01.2023 г. за уволнението на ищцата.

Твърди се, че ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност в периода от 13.12.2022 г. до 30.03.2023 г., поради което при явяването на работа на 03.04.2023 г. е връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Оспорва се твърдението на ищцата за фиктивно съкращаване на щата, като се сочи, че за преценка дали има реално съкращаване на щата е от значение дали в района, в който ищцата е осъществявала трудовата си функция е продължила да съществува длъжност със сходни функции и е без значение дали в други райони продължава да съществува сходна функция. Твърди се, че лицата, които ищцата изброява поименно в исковата молба не са заели сходна длъжност като тази на ищцата, а длъжност „***“, чиято функция е да управлява само продажбите по отношение на „ключови клиенти“ и няма обща отговорност за региона, не ръководи продажбите на дребно и не управлява търговските представители. Оспорва се твърдението на ищцата за неизвършен подбор, като се твърди, че в случая не е следвало да бъде извършен подбор, доколкото в район гр. Бургас ищцата е била единственият работник, който е заемал процесната длъжност, като лицата работещи в гр. Бургас заемат длъжност „***“, която включва трудови функции различни от длъжността „****“. Оспорва се твърдяната от ищцата липса на реквизити на заповедта за прекратяване, като се сочи, че същата съдържа всички изискуеми от закона реквизити, между които няма изискване за посочване на решение на общото събрание на дружеството-работодател за прекратяване на трудовото правоотношение на работника, нито за посочване на решението за подбор.

Оспорват се и твърденията за злоупотреба с право от страна на работодателя, като се изтъква, че разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е получено от дирекция „ИТ“ преди уволнението, съобразно законовите изисквания. Оспорва се твърдяното от ищцата оставане без работа за претендирания петмесечен период. Оспорва се дължимостта на претендирания от ищцата бонус, като се сочи, че същият не е нормативно закрепен или чрез вътрешно-служебни актове е се дава по преценка на работодателя в зависимост от обема и качеството на работа на работника на съответната длъжност. В тази връзка се твърди, че на длъжността на ищцата за претендирания от нея период не са изплащани бонуси, тъй като към този момент такава длъжност не е съществувала в предприятието. Сочи се и че такъв бонус не би бил предоставен на ищцата за процесния период, тъй като през по-голямата част от него същата е била в отпуск поради временна неработоспособност.

Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа 2 исковете. По реда на чл. 214 от ГПК е допуснато изменение на иска по чл. 225 от КТ чрез неговото увеличаване от 13000 лева на 16753 лева. По делото е депозирана писмена защита от 03.11.2023 г.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа отговора на исковата молба. По делото е депозирана писмена защита от 08.11.2023 г.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение по сключен между тях на 01.12.2014 г. индивидуален трудов договор, по силата на който ищцата е заемала длъжност „****“ дивизия Елантис Бургас и че това правоотношение е прекратено със Заповед № 525/03.04.2023 г. на работодателя, на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 предл. 2 от КТ връчена ведно с предизвестие за прекратяване на същата дата. В заповедта е наредено да се изплати на работника обезщетение по чл. 224 от КТ и по чл. 220 от КТ.

Видно от представеното допълнително споразумение към трудовия договор на ищцата /л. 8/ е, че към 04.01.2022 г. основното трудово възнаграждение на същата е 2600 лева.

От представения по делото оригинал от трудова книжка е видно, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, ищецата не е изпълнявала друга работа по трудово или служебно правоотношение /л. 194/.

Представени като писмени доказателства по делото са длъжностната характеристика за длъжност „**** Продажби ОТС“, подписана от ищцата, както и длъжностни характеристики на лицата, за които ищцата твърди, че към настоящия момент упражняват трудовата ѝ функция - Д.С., А.Д., С.С. и М.В. /съответно л. 28, л. 32, л. 35, л. 38 и л. 63/.

Приобщена по делото е Заповед № 260/30.11.2022 г. на ответника, с която е наредено да се съкратят всички общо четири щатни бройки на длъжност „****” за градовете София, Варна и Бургас и с която е утвърдено ново щатно разписание, в което длъжността „****” за град Бургас, дивизия Елантис след 12.12.2022 г. не фигурира /л. 39 – л. 43, както и л. 49/.

Представена е и заповед за утвърдено ново щатно разписания, от която се установява, че и след 01.09.2023 г. тази длъжност не съществува в дивизия Елантис Бургас /л. 242 – л. 244/.

Между страните не е спорно, а и от представената медицинска документация и протокол на работодателя за определяне на работни места, подходящи за хора с трайни увреждания се установява, че ищцата е трудоустроена /съответно л. 53 – л. 58 и л. 205/.

Представено по делото е писмо от ИА „ГИТ“ от 06.01.2023 г., с което е дадено предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на А. Д. К. л. 47/.

От неоспореното от страните по делото заключение на вещото лице по възложената съдебно – счетоводна експертиза /л. 188/, което съдът кредитира като пълно, компетентно изготвено и обосновано, се установява, че размерът на последното брутно трудово възнаграждение на ищцата е 3350,60 лева, като на тази база обезщетението по чл. 225 от КТ за периода от 03.05.2023 г. до 03.10.2023 г. е определено от вещото лице в размер от 16753 лева.

По инициатива на ищцата е разпитан свидетелят Д.И. /ключов клиент на ответника/ (л. 216), от чийто показания се установява, че същата работи като магистър-фармацевт в склад на едро за ключов клиент на ответника. Установява се, че свидетелката познава ищцата от 2006 г., която е договаряла условия по сделки. В началото на 2023 г. ищцата е спряла да посещава обектите, а на негово място е започнал да ги посещава А.Д. и Д.С.. На зададен въпрос свидетелката отговаря, че търговските представители, работещи за ответника за областта са били подчинение на ищцата.

По инициатива на ищцата е разпитан свидетелят Д.К. /бивш съпруг и колега на ищцата/ (л. 218 гръб), от чийто показания се установява, че до 12.12.2022 г. свидетелят е работил в дивизия „ФармаАктив“ на длъжност „Търговски представител“, а „****“ на тази 3 дивизия е бил Д.С.. По това време ищцата е заемала длъжност „****“ и е отговаряла за градовете Бургас, Стара Загора, Ямбол, Сливен и Пловдив, като е пътувала два пъти месечно. Заемайки тази длъжност е договаряла, включително и с ключови клиенти, а търговските представители са ѝ били подчинени.

По инициатива на ответника е разпитан свидетелят К.И. /национален мениджър при ответника/ (л. 217), от чийто показания се установява, че в края на 2022 г. една от дивизиите се е преместила към друга компания. До този момент подчинени на свидетеля са били регионални мениджъри и търговски представители, а след това – търговските представители и мениджърите ключови клиенти. Регионалните мениджъри са имали определен брои търговски представители, за които са отговаряли, организира обучения, оценява ги.

Мениджърите ключови клиенти отговарят не за всички, а само за ключовите клиенти.

Свидетелят заявява, че познава Д.С., който е работил като ****, а понастоящем е ***.

Установява се, че самото договаряне на условия се осъществява от националния мениджър, а *** следят за изпълнението на условията. На поставен въпрос свидетелят отговаря, че преди промените от 2022 г. структурата по щатно разписание е била търговски представител – **** – дивизионен мениджър, а понастоящем е търговски представител – *** – дивизионен мениджър. По естеството на работата *** е подобна на тази на търговските представители, но *** отговаря само за ключови клиенти.