Решение № 306 от 14.05.2025, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Силистра, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Н. П. при участието на секретаря Т. В. Д. като разгледа докладваното от Мария Н. П. Гражданско дело №

20253420100210 по описа за 2025 година

Ищцата К. А. Е., действаща чрез своята майка и законен представител С. Г. И., твърди, че чрез съдебна спогодба по гр.д. № 1669 по описа на СРС за 2016 г., одобрена с определение от 06.03.2017 г., ответникът се задължил да заплаща месечна издръжка в размер на 125 лв. Счита, че в периода след постановяване на решението разходите за нейната издръжка са се увеличили, тъй като се е увеличила нейната възраст и са нараснали потребностите , а отделно от това се е променил и законовият минимум на издръжката, която родителите дължат на непълнолетните си деца. В тази насока твърди, че посещава уроци по математика, за които заплаща такса от 20 лв., а също така е често боледуващо дете; твърди също така, че към момента майката е безработна, а освен това се грижи за още две непълнолетни деца и заплаща наем за общинско жилище. Поради изложените причини моли съда да промени размера на първоначално присъдената издръжка, като го определи на сумата от 400 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.02.2025 г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът А. А. Е. оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен.

Счита, че претендираната спрямо него издръжка е крайно висока и той не разполага с финансови възможности да я осигури. При отхвърляне на иска претендира направените по делото разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 150 СК и чл. 146, ал. 1 СК.

1

Ищцата К. А. Е. е родена на 22.10.2013 г. от майка С. Г. И. и баща А. А. Е.. Чрез съдебна спогодба по гр.д. № 1669 по описа на СРС за 2016 г., одобрена с протоколно определение № 106 от 06.03.2017 г., ответникът се задължил да заплаща на дъщеря си месечна издръжка в размер на 125 лв. От момента на фиксиране на тази сума е изминал немалък период от време, през който е настъпила промяна на условията, обуславящи материалните нужди на детето и съответно тяхното финансово изражение - на първо място се е увеличила възрастта на ищцата, с което са възникнали допълнителни разходи за задоволяване на културни, социални и образователни потребности, освен обичайните такива за осигуряване на храна, отопление, облекло, лекарства и консумативи, а същевременно се е изменила и икономическата обстановка в страната, като се е увеличила стойността на предлаганите стоки и услуги, включително и тези, необходими за задоволяването на нейните основни потребности. По делото е представена епикриза, издадена във връзка с престоя на ищцата в клиника по детска хирургия МБАЛ – В. „Св. А.“ – В. през 2013 г. във връзка постъпване по спешност и извършване на оперативна интервенция – пластика на предна коремна стена, но от този документ не става ясно дали здравословният проблем има хроничен характер и дали изисква регулярното осигуряване на средства за поддържащо лечение. В същото време от представените доказателства по делото става ясно, че детето посещава извънкласни занимания по математика, като за тази цел заплаща такса от 20 лв. за учебен срок; установява се също така, че майката на ищцата е безработна, полага грижи и за другите си две малолетни деца и живее под наем в общинско жилище, за което заплаща съответната наемна цена. Тази фактическа обстановка обуславя извода, че нуждата на ищцата от издръжка се е увеличила с оглед нарасналите потребности и настъпилите инфлационни процеси, поради което съдът приема, че търсената от нея сума съответства на тази част от общата издръжка, която всеки от нейните родители следва да обезпечи.

Според чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена, като от изложените по – горе факти стана ясно, че визираната в разпоредбата промяна е действително налице. Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Съгласно чл. 142, ал.1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Според ал. 2 на същата разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата (към настоящия момент 1077 лв.). Минималната издръжка по чл. 142, ал. 2 СК е съизмерима с нуждите на най – малките деца, поради което не може да се третира като минимален праг на издръжката на ищцата, която към момента е на 12годишна юношеска възраст и има допълнителни потребности, свързани с образование, извънкласни дейности и нужда от социален живот. От представените от ответника доказателства става ясно, че той не упражнява трудова дейност по трудов договор, като по делото липсват данни за получаваните от него доходи, нито става ясно по какъв начин той осигурява прехраната си. Дори, противно на нормалната житейска логика, да се приеме, че ответникът не разполага с никакви източници на доходи, същият при всички случаи дължи 2 на дъщеря си месечна сума, достатъчна за задоволяване на основните нужди, съобразена с нейната възраст, а не с минималния размер на издръжката по чл. 142, ал. 2 СК, приложима за нуждите на най – малките деца. В тази ситуация съдът счита, че предявеният иск следва да се уважи до размера от 330 лв., съответстващ на основните нужди на дете на възрастта на ищцата, като на основание чл. 146, ал. 1 СК сумата се присъди заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, а за горницата същият следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да възстанови на ищцата и направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 596,36 лв. за адвокатски хонорар, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК същият следва да заплати по сметка на СРС държавна такса върху увеличената издръжка в размер на 396 лв. Съдът счита, че неспособността на родителя да изпълни задълженията си към своето дете (която се явява единствена причина за частичното отхвърляне на иска) не следва да утежнява допълнително материалното положение на детето, като в тази връзка се приеме, че на ответника не се полагат разноски по аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 ГПК – същият е дал повод за завеждане на иска, тъй като не е съобразил по доброволен начин своето задължение със завишените потребности на своята дъщеря. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на издръжката на ищцата К. А. Е., определена със съдебна спогодба по гр.д. № 1669 по описа на СРС за 2016 г., одобрена с протоколно определение № 106 от 06.03.2017 г., както следва:

ОСЪЖДА А. А. Е. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „С. В.“ № ....., ет. ....., ап. ......да заплаща на дъщеря си К. А. Е. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител С. Г. И. с ЕГН ********** и двете от гр. С., ул. „Д.“ № ......., ет. ......ап. ........., ежемесечна издръжка в размер на 330 лв. (триста и тридесет лв.), считано от 13.02.2025 г., заедно с лихва за забава върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за присъждане на издръжка над така посочената сума.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка на основание чл. 242, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА А. А. Е. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „С. В.“ № ....., ет. ......, ап. ......да заплати на дъщеря си К. А. Е. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител С. Г. И. с ЕГН ********** и двете от гр. С., ул. „Д.“ № ......, ет. ......, ап. ......., направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 596,36 лв. (петстотин деветдесет и шест лв. и 36 ст.) за адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така посочената сума.

3

ОТХВЪРЛЯ искането на А. А. Е. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „С. В.“ № ....., ет. ...., ап. .....за присъждане на направените по делото разноски.

ОСЪЖДА А. А. Е. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „С. В.“ № ...., ет. ........, ап. .....да заплати по сметка на СРС държавна такса върху увеличената издръжка в размер на 259,20 лв. (триста деветдесет и шест лв.).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 14.05.2025 г.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

4