Решение № 3833 от 27.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3833 гр. Пловдив, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Маслинкова при участието на секретаря София Г. Чаушева като разгледа докладваното от Татяна Ив. Маслинкова Гражданско дело № 20255330115256 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.150 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК.

Производството е образувано по искова молба от Н. А. Г., ЕГН: **********, чрез своята майка и законен представител П. Н. М., ЕГН: ********** против А. Й. Г., ЕГН: **********. Ищцата твърди, че ответникът е неин баща. Съгласно предходен съдебен акт бащата бил осъден да заплаща издръжка от 330 лева. Размерът на издръжката не бил адекватен с оглед нуждите на детето и променените икономическа условия. Н. била ученичка в ***. Посещавала курс по ***. Нараснали разходите за храна, облекло, образование. Прави се искане да бъде увеличен размера на дължимата от ответника издръжка на 357,90 евро/ 700 лева месечно. Претендира се и еднократна годишна добавка от 409,03 евро/ 800 лева, която да подпомогне подготовката на детето за началото на всяка учебна година.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв от ответника. Заявява, че има още едно дете, което издържа. Заплаща кредит с месечна вноска от 790 евро.

Счита, че детето няма специфични нужди. Оспорва изцяло претенцията за ежегодна добавка от 800 лева. Моли да бъде уважен иска до размера от 230,08 евро. Твърди, че е отправил своевременно предложение да заплаща издръжка в посочеият размер от 230,08 евро, но предложението му не е било прието.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Н. Г. е дъщеря на П. М. и А. Г.. С протоколно определение по гр. д. № 12414/2022 г. по описа на РС – *** е изменено протоколно определение от 28.03.2019 г., постановено по гр.д. № 16569/2018 г. по одобрена постигнатата между П. М. и А. Г. спогодба, по силата на която е увеличена месечната издръжка и бащата се е задължил да заплаща за детето Н. такава в размер на 330 лева.

1

Приет е по делото договор за обучение от ***., сключен между *** и П. Н. М., от който се установява, че детето Н. посещава курс по обучение на ***. Таксата за обучение е в размер на 1242 евро.

Приобщена е по делото фактура от ***. и платежно нареждане за заплащане на такса в размер на 172 лева за курс по *** от ** клас за детето Н. Г. за месец октомври 2025 г.

Приложено е копие от договор за потребителски кредит от ***. и договор за банков кредит от ***., с кредитополучател ответникът.

От постъпилата по делото справка от НАП - П. се установява, че майката П. Н.

М., няма регистрация като **, няма регистрация като самоосигуряващо се лице, няма участие в търговски дружества. Няма данни за подадена ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за отчетна 2024 и 2025 г. Има данни за изплатени суми по извънтрудови правоотношения, съгласно Справка за изплатени доходи по ЕГН, върху данните, подадени със справките по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ за периода от 31.12.2025 г. – 01.01.2026 г. в размер на 3,73 лева. Има сключен трудов договор с ***. От Справка – Данни за осигуряването по ЕГН за периода 01.01.2024 г. – 31.01.2026 г., се установява, че средномесечният осигурителен доход на майката е в размер на сумата от 1324,63 евро/ 2590,76 лева. Има деклариран недвижими имоти – сграда, находяща се в гр. П., *** и МПС - „***“ с рег. № ***.

От постъпилата по делото справка от НАП - П., се установява, че бащата А. Й. Г., няма регистрация като ***, няма регистрация като самоосигуряващо се лице, няма участие в търговски дружества. Няма данни за подадена ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за отчетна 2024 г. и 2025 г. Няма данни за изплатени суми по извънтрудови правоотношения, съгласно Справка за изплатени доходи по ЕГН, върху данните, подадени със справките по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ. Има сключен трудов договор с ***. От Справка – Данни за осигуряването по ЕГН за периода 01.01.2024 г. – 31.01.2026 г., се установява, че средномесечният осигурителен доход на бащата на детето е в размер на сумата от 1990,20 евро /3892,50 лева. Бащата има декларирани два недвижими имота: сграда, находяща се в гр. П., *** и земя и сграда, находяща се в гр. П., ***.

От показанията на разпитания по делото св. на ответната страна – М. В. Г. /***/ се установява, че бащата на детето изплаща издръжка в размер на 230 лева. Синът й имал и друго дете, което било на *** – Ф. Семейството им и А. са купували много неща на Н. – телефон, дрехи, обувки и др. Не била виждала внучка си от около година, баща й също. Трудна била комуникацията с майката.

Съдът кредитира показанията на свидетелката, при условията на чл. 172 ГПК, доколкото същата споделя лични впечатления от отношенията между страните.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като съобразно своите възможности и материално състояние следва да осигуряват условията на живот, необходими за развитието на децата. Конкретният размер на тази издръжка е функция от потребностите на самите деца и възможностите на родителите им - чл. 142, ал. 1 от СК, но не може да бъде помалък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142, ал. 2 от СК /една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната/, възлизащ към момента на 155,05 евро, т.е. 1/4 от 620,20 лева.

2

Изменение на предходно определената издръжка следва да бъде допуснато само при наличие на промяна в обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определен размер. Следователно, основателността на предявената искова претенция с правно основание чл.150 СК се обуславя от настъпването, след определяне на предходната издръжка на трайни, съществени промени в нуждите на децата или във възможностите на дължащия издръжка родител.

В разглежданият случай, от присъждането на последната издръжка до приключване на съдебното дирене в настоящото производство е изминал период от близо три години и половина години, през който времеви отрязък неминуемо, а и съвсем закономерно, са настъпили изменения в нуждите на детето.

При определяне размера на издръжката, на първо място следва да се отчете неизбежната, ежегодна промяна в икономическите условия в страната и следващата от това промяна в инфлационните индекси. Тези изменения пряко рефлектират и увеличават стойността на стоките и услугите от първа необходимост, посредством които следва да бъдат задоволени базовите потребности на детето (режийни разноски, храна, медикаменти, консумативи, свързани с отглеждането и израстването на детето).

Тези разходи съставляват основно перо при формиране месечния бюджет и разходи на детето, и следва да бъдат отчетени като главен фактор, обуславящ необходимостта от актуализиране на издръжката.

На следващо място следва да се съобрази и фактът, че с израстването на детето се увеличава не само неговите социално- битови, но и интелектуални нужди. Към настоящия момент на детето Н. и предстои да бъде ученичка в четвърти клас. Това води до генерирането на разходи, свързани с учебния процес на детето- помагала, учебници, учебни пособия, консумативи, както и дневни пари за задоволяване нуждите на детето, по време на учебните занятия. От събраните по делото писмени доказателства се установи и, че детето е записано на курс по английски и френски език. Малолетните подрастващи, предвид особеностите на възрастта си, имат нужда и от честа смяна и закупуване на нови дрехи, обувки и друго облекло, подходящо за съответния сезон.

С оглед изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално - икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 450 евро. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето се отглежда от майката. Затова и по-голям дял от издръжката следва да се възложи върху бащата.

Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява 300 евро месечна издръжка на детето, а останалите средства следва да се поемат от майката.

Следва да се посочи, че законодателят е предвидил, че издръжка за ненавършило пълнолетие лице се дължи съгласно ал. 2 на чл. 143 от СК независимо от работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от имуществото си.

Посочената норма задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди. Определеният размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът е задължен по закон и като родител да я осигурява. Следва да се посочи, че липсата на достатъчно доходи съгласно ал. 2 на чл. 143 от СК не изключва дължимостта на издръжката.

Законодателят поставя издръжката на непълнолетното дете с приоритет пред тази на 3 родителя. Обстоятелствата, на които акцентира бащата на детето, че има финансови задължения към други институции, са ирелевантни за настоящия правен спор, тъй като задължението за издръжка към непълнолетни низходящи се ползва с привилегия.

Затова вноските за погасяване на кредит от ответника, не следва да се вземат предвид при преценката възможността му за даване на издръжка. Ирелеванти са и евентуалните негови инцидентни престации лично към детето под формата на дрехи и подаръци.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява 300 евро месечна издръжка на детето си, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.10.2025 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване. Искът следва да бъде отхвърлен за разликата от 300 евро до пълния претендиран размер от 357,90 евро/ 700 лева месечна издръжка за детето. Съдът отчита необходимостта бащата да издържа и друго дете. При преценка на възможностите на бащата, съдът приема, че месечна издръжка от 300 евро за детето е във възможностите му. Следва да се посочи и, че съобразно приетите по делото доказателства /св. Г./, за изминалия период от време бащата е заплащал редовно дължимата издръжка, като към настоящия момент от време е заплащал такава и в по-висок размер, което от своя страна е индиция, че в действителност е във възможностите на бащата да заплаща повисок размер за издръжка на малолетната си дъщеря.

По отношение на иска за осъждане на бащата да заплати на детето си добавка към определената по съдебен ред издръжка, съдът намира, че не се доказаха изключителни нужди на детето, които обуславят определянето на такава добавка.

Посочените разходи на детето касаят негови обичайни нужди, а не извънредни такива.

Определената от съда издръжка е в размер, който би позволил на майката да поема адекватно всички разходи на детето, разбира се и с нейно участие, което е в по-малък размер, предвид това, че тя полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето.

С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски съразмерно с уважената част от иска, а ответникът – съразмерно с отхвърлената им част.

Разноските по делото направени от ищеца в размер на 800 лева/ 409,03 евро адвокатско възнаграждение следва да се възложат върху ответника съразмерно с уважената част от иска, а именно в размер на 320 евро.

Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част на иска, а именно сумата от 80 евро.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса от 189,03 евро, изчислена върху увеличеН. размер на издръжката.

На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на издръжка следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на присъдената по гр. д. 12414/2022 г. по описа на РС – 4

Пловдив месечна издръжка, дължима от А. Й. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** на Н. А. Г., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител П.