Решение № 3355 от 20.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3355 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20241110131842 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по ищеца Н. К. Д. срещу ответницата Н. Г. Щ., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответницата, че не е собственик на жилищен недвижим имот – апартамент № 24 с площ 37,04 кв.м., с идентификатор *****************, и административен адрес: АДРЕС (първи подпокривен, кота +14,70 м), ап. 24, при съседи – от изток – апартамент № 25, от запад – апартамент № 23, от север – коридор, и от юг – вътрешен двор, ведно с прилежащите му мазе Б9 в сутерена на вх. Б с площ 4,38 кв.м., и прилежащите му идеални части от общите части на сградата, насрещен иск на първоначалната ответница за признаване за установено, че първоначалният ищец не е собственик на имота.

Ищецът твърди, че е предявил иск срещу ДРУЖЕСТВО за обявяване на сключения между ищеца и това дружество на 30.04.2018 г. предварителен договор за покупка на описания по-горе имот, като исковата молба била вписана на 30.03.2021 г. Поддържа, че четири месеца по-късно – на 30.07.2021 г. срещу дружеството-продавач била вписана възбрана по изпълнително дело № 20198380401973 на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М. Б., който на 20.08.2021 г. уведомил ищеца, че ще извърши опис на имота за провеждане на публична продан. На 2704.2022 г. предварителният договор на ищеца бил обявен за окончателен с влизане в сила на Решение № 20015170/21.02.2022 г. по гражданско дело № 31635/2020 г. на Софийския районен съд, 46. състав, като било отбелязано на 17.11.2022 г. в книгите по вписванията. След приключила на 20.01.2022 г. публична продан за купувач била обявена ответницата, като постановлението за възлагане на имота било вписано на 1

22.11.2022 г. Ищецът твърди, че решението, с което е обявен за окончателен предварителният договор за покупка на имота от негова страна, е противопоставимо на ответницата, тъй като исковата молба е вписана по-рано от възбраната, по която е извършена публичната продан. Иска да се признае, че тъй като той е станал собственик на имота, ответницата не е негова собственица. Претендира разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – Н. Г. Щ., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че исковата молба по делото, по което е обявен за окончателен предварителен договор за покупка от ищеца – гражданско дело № 31635/2020 г. на Софийския районен съд, 46. състав, е за договор върху апартамент № 14, а не апартамент № 24. Поради това към датата на възбраната исковата молба не била вписана по партидата на купения от ответницата имот. Освен това се прави възражение, че вписването на исковата молба на първоначалния ищец е загубило действие, тъй като в нарушение на чл. 115, ал. 2 ЗС решението по делото е отбелязано в книгите по вписванията повече от 6 месеца след датата на влизането си в сила, поради което е изгубен редът на вписването на исковата молба на ищеца и предимство има вписването на възбраната, която защитава правата на ответницата. Затова се иска отхвърляне на иска.

Подаден е и насрещен иск от първоначалната ответница (за назоваване на страните съдът ще използва качеството им по първоначалния иск) Н. Г. Щ. за признаване, че ответникът Н. К. Д. не е собственик на процесния имот, тъй като правата му не са противопоставими на ищцата по описаните в предходния абзац съображения. Интересът си от водене на иска ищцата извежда от това, че е обявена за купувач на публична продан, като твърди, че доколкото ответникът не бил отбелязал решението, с което е обявен предварителният му договор за окончателен в срок, действието на неговото вписване отпаднало с обратна сила, поради което вписаната по изпълнителното дело възбрана, от която се полза ответницата, защитавала правата на собственост в конкуренция с тези на ищеца. Иска да се признае, че ищецът не е собственик на имотите. Претендира разноски.

В отговора на насрещната искова молба ищецът оспорва твърденията за неяснота на исковата му молба по гражданско дело № 31635/2020 г. на Софийския районен съд, 46. състав, като сочи, че и съдебният изпълнител, и Агенцията по вписванията, са отразили тази искова молба по спорния по настоящото дело имот. Поддържа, че след като е вписал решението преди постановлението на ответницата, неговите права са противопоставими. Иска отхвърляне и на насрещния иск.

В съдебното заседание страните поддържат исковата молба и отговора, не оспорват фактите по делото. Претендират разноски по списъци.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

От представеното на лист 7 – 9 от делото Решение №

20015170/21.02.2022 г. по гражданско дело № 31635/2020 г. на Софийския 2 районен съд, 46. състав, ищецът е сключил предварителен договор за покупка на недвижим имот – апартамент № 24 с площ 37,04 кв.м., с идентификатор *****************, и административен адрес: АДРЕС (първи подпокривен, кота +14,70 м), ап. 24, с неучастващото по делото дружество ДРУЖЕСТВО на 30.04.2008 г.

Съгласно справка на лист 11 от делото на 30.03.2021 г. исковата молба за обявяване на предварителния договор за окончателен е вписана с вх. № 18862/30.03.2021 г.

От справката се установява, че на 30.07.2021 г. ЧСИ М. Б. е наложил възбрана върху описания два абзаца по-горе апартамент по изпълнително дело № 201983830401973 за задължение на неучастващото по делото дружество ДРУЖЕСТВО в качеството му на длъжник по същото изпълнително дело.

По изпълнително дело № 201983830401973 е проведена публична продан на процесния имот в периода 20.12.2021 г. – 20.01.2022 г., за дълг на ДРУЖЕСТВО. Проданата е завършила с постановление за възлагане от 27.04.2022 г. (на лист 36 – 37 от делото), с което ответницата е обявена за собственик на имота като купувач от публичната продан. Съгласно отбелязване на ЧСИ върху него, постановлението за възлагане е влязло в сила на 12.05.2022 г.

С представеното на лист 7 – 9 от делото Решение № 20015170/21.02.2022 г. по гражданско дело № 31635/2020 г. на Софийския районен съд, 46. състав, предварителният договор за процесния имот е обявен за окончателен и ищецът е признат за купувач на имота, като решението е влязло в законна сила на 25.03.2022 г. според отбелязване върху него.

Съгласно печат върху решението в полза на ищеца, то е отбелязано в книгите по вписванията на 17.11.2022 г. (на лист 7 от делото).

Постановлението за възлагане на процесния имот по изпълнително дело № 201983830401973 е вписано на 22.11.2022 г. (лист 36 от делото).

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са два насрещни отрицателни установителни с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 114 ЗС иска за това, че ответниците по всеки от тях не са собственици на недвижим имот, като всеки ищец твърди, че е придобил право на собственост от едно и също лице по придобивен способ и се спори кой от двата способа е противопоставим от по-ранна дата на съответния ищец – спор за реда на вписванията.

Първоначалният иск се уважава, ако съдът установи, че искът на ищеца е вписан преди този на ответницата, уважен е, с което е обявен за купувач, и решението на съда е вписано преди вписване на противопоставимо право на ответницата. Насрещният иск се уважава, ако съдът установи, че постановлението за възлагане на имота на ответницата е вписано по-рано от противопоставимите права на ищеца, като съдът установява дали ответницата 3 е купувач по публична продан и от кой момент е вписана възбраната по изпълнителното дело, която съгласно чл. 453 ГПК възбраната пази нейните права срещу всички вписани след това актове.

По допустимостта на исковете Върховният касационен съд (ВКС) е приел, че тъй като всеки от предявените в един процес два насрещни отрицателни установителни иска има за предмет правото на насрещната страна по делото, то няма пречка те да се разгледат в един съдебен процес – така Определение № 234/03.05.2012 г. по частно гражданско дело № 185/2012 г., I ГО.

Съгласно представена на лист 12 от делото скица спорният имот е апартамент с идентификатор *****************. Съгласно представено на лист 13 от делото Удостоверение № 7204026676/29.01.2024 г. на отдел „Общински приходи – Н.“ – София, данъчната оценка на имота е 15 876,60 лева.

И двете страни извеждат правата си от едно лице – дружеството ДРУЖЕСТВО, поради което конфликтът между титулите им за собственост следва да се реши по правилата за действие на вписванията.

Съгласно чл. 114, ал. 1, б. „б“ ЗС вписването на искова молба има действие спрямо трети лица от момента на вписването. В конкретния случай исковата молба е вписана на 30.03.2021 г. Няма значение за изхода на делото дали имотът е описан правилно в нея, тъй като съгласно чл. 115, ал. 2 ЗС, ако решението по делото, по което е вписана искова молба, не бъде отбелязано в шестмесечен срок от влизането му в сила, вписването губи действието си. В случая решението в полза на ищеца е влязло в сила на 25.03.2022 г., а отбелязването му е извършено едва на 17.11.2022 г., т.е. след изтичане на предвидения шестмесечен срок.

Поради това вписването на исковата молба в полза на ищеца е изгубило своето действие спрямо трети лица, вкл. ответницата.

Съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК купувачът по публична продан придобива правата, които длъжникът е имал върху имота към момента на възбраната.

Към 30.07.2021 г., когато е вписана възбраната, длъжник по изпълнителното дело е било ДРУЖЕСТВО, от което и ищецът по делото твърди да черпи права, и същият е бил титуляр на правото на собственост върху процесния имот. Тъй като съдебното решение не се ползва от защитното действие на вписаната искова молба, съгласно чл. 453, т. 2 ГПК то не може да бъде противопоставено на ответницата, която се ползва от наложената възбрана.

След като вписването на исковата молба е изгубило действието си поради пропускане на срока по чл. 115 ЗС, ответницата като купувач по публичната продан е придобила противопоставимо право на собственост върху процесния имот произтичащо от постановлението за възлагане, влязло в сила на 12.05.2022 г. Следователно предявеният от ищеца отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а насрещният иск на ответницата е основателен и следва да бъде уважен.

Относно разноските:

4

При този изход на спора, тъй като се признава нейното право и по двата иска, право на разноски има ответницата съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.

Доказаните разноски са в размер на 184,93 лева (94,55 €) – държавна такса; 18,50 лева (9,46 €) – такса за вписване, и 4650 лева (2377,51 €) – адвокатско възнаграждение по договор от 10.12.2024 г. (на лист 93 от делото), който съдържа и разписка за плащане, като съдът намира, че делото има известна правна сложност, а и адвокатският хонорар следва да се определя и според цената на иска и защитаваният интерес, който е оценка на риска на адвоката от отговорност при немарливо изпълнение на задълженията му, поради което няма основание за намаляване на възнаграждението, или общо следва да се присъдят на ответницата 2 481,52 €.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. К. Д. отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 114, ал.

1, б. „б“, изр. второ ЗС за признаване за установено по отношение на Н. К. Д., с ЕГН: **********, и адрес: АДРЕС, че Н. Г. Щ., с ЕГН: **********, и адрес:

АДРЕС НЕ Е СОБСТВЕНИК на недвижим имот – апартамент № 24 с площ 37,04 кв.м., с идентификатор *****************, и административен адрес:

АДРЕС (първи подпокривен, кота +14,70 м), ап. 24, при съседи – от изток – апартамент № 25, от запад – апартамент № 23, от север – коридор, и от юг – вътрешен двор, ведно с прилежащите му мазе Б9 в сутерена на вх. Б с площ 4,38 кв.м., и прилежащите му идеални части от общите части на сградата.