Решение № 14570 от 21.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14570 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110147225 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Р. П. В. срещу В. О. Г..

Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 818,07 евро /1600 лева/, представляваща главница по неформален договор за заем от 02.10.2020 г. В условията на евентуалност е предявен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 818,07 евро /1600 лева/, представляваща предадена без основание сума.

Ищецът Р. П. В. твърди, че между него и ответника В. О. Г. съществува валидно възникнало облигационно правоотношение, произтичащо от сключен неформален устен договор за паричен заем по смисъла на чл. 240 от ЗЗД. Сочи, че договорката между страните била постигната на 02.10.2020 г., на която дата ищецът предал в брой на ответника сумата от 1600 лева. Същите постигнали договореност сумата да бъде върната в срок от три месеца, тоест до 02.01.2021 г. Ответникът не изпълнил задължението си в срок, като ищецът му отправял многократни устни покани за това.

Моли предявеният иск да бъде уважен. В условията на евентуалност, в случай че не се установи сключването на договор за заем между страните, счита, че ответникът следва да бъде осъден да му заплати процесната сума като получена без основание.

Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът оспорва изцяло основателността на иска.

Сочи, че между страните не е бил сключван договор за заем за сумата от 1600 лева и такава сума не му е предавана от ищеца. Излага, че във връзка с негово съдебно производство, действително ищецът му предоставил паричен заем, но същият бил в размер на сумата от 4900 лева, като сумата била преведена по банкова сметка на негова братовчедка, тъй като банковите сметки на ответника били с наложени запори.

1

Сочи обаче, че за сумата от 4900 лева имало друго образувано производство от ищеца срещу братовчедката на ответника пред СРС. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Касае се за неформална и реална двустранна правна сделка, при която заемното правоотношение между страните възниква при кумулативното наличие и на двата елемента от така очертания фактически състав – постигнато съгласие между страните сумата да се предаде в собственост на заемателя със задължение за връщането й и реално предаване на сумата от заемодателя на заемателя с твърдяното предназначение - под формата на заемни средства (в този смисъл Решение № 837/13.12.2010 г. по гр. дело № 1727/2009 г. на ВКС, IV г.о. по чл. 290 ГПК). Следователно, договорът за заем се счита за сключен в момента в който, въз основа на постигнато между страните по договора съгласие, едната страна даде, а другата получи в заем пари или други заместими вещи. При този договор заемодателят дължи предаване на заемната сума, а заемателят връщане на същата в уговорения срок.

Събрани в производството са гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели.

От показанията на свидетеля Й се установява, че същият е присъствал на предаване на паричната сума от Р. В. на В. Г. в склада на „С в гр. София, кв. „.

Посочва, че е видял как Р. дава на В. пачка с пари, съдържаща банкноти по 50 лв. и 100 лв., като В. не е броил сумата при предаването й, но е обещал да върне получената сума в срок от 3-4 месеца. Посочва, че предаването на сумата е станало в присъствието на много колеги. Заявява, че В. много пъти е искал на заем суми от колегите си, включително и от свидетеля, заради проблеми със запори на жилището си.

Заявява, че от Р. В. знае, че е сумата е в размер на 1600 лв., както и че датата на предаването й 02.10.

По делото като свидетел е разпитан И. Н. Я., чиито показания са изключително противоречиви – при многократно задавани еднакви въпроси, свидетелят дава напълно противоположни отговори. Така в едно изречение свидетелят посочва, че не знае В. да е искал пари от Р., а в следващото изречение твърди, че от В. знае, че Р. му е дал сумата от 5000 лв. в края на 2020 г. След това свидетелят променя отново показанията си, като посочва, че знае, че В. е искал пари от Р., но не знае дали Р. му е предоставил исканите суми. След това посочва, че Р. е предоставил парите на братовчедка на В., чието име не знае.

При оценяване на свидетелските показания по правилата на чл.172 ГПК, съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетеля Г тъй като същите не съдържат вътрешни противоречия и не противоречат на останалия по делото фактически и доказателствен материал. От свидетелските показания се установяват съществените елементи на договора за заем – предаване на парична сума в размер на 1600 лева от заемодателя на заемателя и задължение на заемателя да върне предоставената сума на заемодателя в определен между страните срок до 3-4 месеца.

Съдът намира за достоверни твърденията на свидетеля, че заемната сума е предадена в брой, защото в отговора на исковата молба ответникът признава, че в посочения период банковите му сметки са били запорирани от кредитори и в случай, че паричните суми бяха получени по банков път, заемателят е нямало да може да се разпореди с тях именно поради наложените запори по банковите му сметки. Освен 2 това, без значение е фактът, че свидетелят Гергинов не е броил предадената сума.

Възможно е размерът да бъде доказан и без физическо броене, когато от предаването и съгласието между страните се установява размерът на предаваната сума /в този см. напр. Решение № 554 от 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1163/2010 г., IV г. о., ГК/. От значение е фактът, че предаването е станало в негово присъствие, същият си спомня копюрите /по 50 лв. и по 100 лв./, както и че в негово присъствие ответникът е поел задължение да върне предоставения заем в конкретен срок. По арг. от чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, за установяването на договори на стойност до 5000 лева е допустимо да бъдат събирани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетели.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Я. поради многобройните вътрешни противоречия.

Въз основа на посоченото, съдът приема, че в производството се установиха всички елементи от договора за заем – предадена в собственост на заемателя сума в размер на 1600 лева, както и поето от заемателя задължение за връщане на сумата в срок от 3 – 4 месеца. В случая, считано от 02.10.2020 г. е изминал период както от 3, така и от 4 месеца, поради което падежът за изпълнението е настъпил. Ответникът не доказа погасяване на задължението си.

С оглед на горното, съдът намира, че главният иск за връщане на предоставена в заем сума е основателен и следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да върне получената сума на ищеца.

Предвид основателността на главния иск, не се сбъдна вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявения в условията на евентуланост иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за процесната сума.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото разноски се дължат на ищеца в пълен размер, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В настоящото производство ищецът е доказал разноски в размер на 618,80 лв., от които 552 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по делото, 66,80 лв. – държавна такса. Ответникът чрез процесуалния му представител е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, което съдът намира за основателно. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, малкия обем на събрани в производството доказателства, продължителността на делото в две съдебни заседания, както и материалния интерес, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до 200 евро, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Предвид посоченото, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати 234,15 евро – разноски по делото.

На основание чл. 78а, ал. 2 ГПК, ответникът следва да заплати разноски в размер на 30,68 евро (60 лева) в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка СРС, тъй като същият е задължен от съда да участва в информационна среща, но въпреки това не е взел участие, нито са посочени уважителни причини за неявяване, видно от протокол от 29.04.2026 г. на съдебен център по медиация към СГС.

Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. О. Г., ЕГН ********** да заплати на Р. П. В., ЕГН **********, сумите, както следва: сумата от 818,07 евро /1600 лева/ на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал.

1 ЗЗД, представляваща главница по неформален договор за паричен заем от 3

02.10.2020 г.; сумата от 234,15 евро на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени разноски по делото.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78а, ал. 2 ГПК В. О. Г., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски районен съд, сумата от 30,68 евро, представляващи разноски за провеждане на един час информационна среща по медиация поради неявяване без уважителна причина.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4