Решение № 110 от 07.05.2024, Районен съд - Девня

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Девня, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ при участието на секретаря А. С. като разгледа докладваното от ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20223120100529 по описа за 2022 година

С писмения отговор на искова молба по гр. дело №505/2021 г. на РС Девня Ж.

Г. Г., ЕГН ********** и С. Х. Г., ЕГН **********, отделен в тази част за разглеждане в отделно производство, са направили искане за делба на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1005 кв. м. по документ за собственост, а по удостовеР.е за данъчна оценка 800 кв.м., съставляващо имот УПИ VII-695, кв.36 по плана за регулация и застрояване на гр.***, а съгласно КККР на гр.*** поземлен имот с идентификатор ***, идентичен с имот VII-151, кв.44, находящ се в ***, както и построените в това дворно място жилищна сграда-еднофамилна, на един етаж със застроена площ 85.50 кв.м. с идентификатор *** и второстепенна постройка на един етаж.

Твърди се, че с изпълнителен лист от 01.07.1974 г. по гр. дело №473/74 г. на ВОС семейното жилище, находящо се в село Суворово, Варненски окръг е предоставено на Х. Г. Г.. На 25.08.1974 г. наследодателят на страните Х. Г. Г. е сключил граждански брак с Ж. Г. Г.. По време на брачното си съжителство с Ж. Г. Г. Х. Г. Г. изплаща на бившата си съпруга П. П. Д. парични суми за уравняване на дела на недвижимия имот в гр.***.

Предявен e иск за делба от П. П. Д., ЕГН **********, на сгради с иденитификатори №№ *** и ***, в поземлен имот с адрес ***.

Твърди се, че след развода на П. П. Д. с Х. Г. Г. П. П. Д. е придобила собственост за ½ идеална част от постройките в имота, а Х. Г. Г. е придобил останалата ½ идеална част от правото на собственост на сградите. П. П. Д. твърди, че като преживял съпруг е собственик на ½ идеална част на сградите с идентификатори *** и ***, придобити с прекратяване на брака и смъртта на Х. Г. Г., като двете постройки са били 1 изградени по време на брака им в поземлен имот ***. Твърди, че независимо, че къщата и постройката са два отделни обекта на кадастралната карта, са едно цяло, като постройката е обслужваща сградата. Излага, че дворното място с оглед застрояването на имота има обслужващ характер и е изгубило самостоятелното си предназначение с оглед на което делбата му е недопустима. Излага, че поземления имот и постройките в него се ползват от Ж. Г. Г..

Постъпил е отговор на исковата молба от С. Х. К., ЕГН *** в който се излага че къщата с идентификатор *** и допълнителната постройка с идентификатор *** са изградени и построени от П. П. Д. и Х. Г. Г. по време на техния брак, прекратен през 1974 г., като са придобити в режим на съпружеска собственост. След прекратяване на брака П. и Х. са станали съсобственици по ½ идеална част от правото на собственост на сградите.

В постъпилия отговор от Ж. Г. и С. Г. чрез адв Д. В. се твърди, че по време на брака между П. П. Д. и Х. Г. Г., бащата на Х. Г. Г. Г. П. Г. дарява на сина си Х. Г. дворно място с площ 1005 кв.м., което съставлява имот VII-151, кв.44 в гр.***, идентично с имот VII-695, кв.36 по плана за застрояване и регулация на гр.***. Съгласно строително разрешение №81 от 19.10.1966 г. по време на брака си с П. П./П. Д. Х. Г. Г. построява къща на един етаж с площ 91 кв.м. и гараж без издадени строителни и разрешителни документи.

През 1972 г. П. П. Д. напуска къщата, като тя и синът и Г. Х. Г. повече не са живели в имота, а С. живее заедно с баща си в делбения имот от 1972 г. до женитбата си през май 1979 г.

След прекратяване на брака между П. П. Д. и Х. Г. Г. са били образувани съдебни дела за делба, приключили със спогодба от месец Март 1976 г., съгласно която на Х. Г. Г. е предоставен дял от жилищния имот, лек автомобил „Москвич“ и 10 сандъка пчели срещу задължението в двумесечен срок да заплати на П. Д. сума в размер на 4700 лв. С решение от 22.10.1980 г., постановено по гр.дело №213/1980 г. на РС Девня, е обезсилена делбата по молба на П. Д. поради неизпълнение на задължението на Х. Г. да заплати сумата от 4700 лв.

В периода 1976 г. – 1981 г. Г. П. Г. води дела за разваляне на направеното даР.е на сина си Х. Г. Г. с искане да се признае за установено спрямо П. Д. и Х. Г. Г., че Г. Г. е собственик на дареното дворно място. Съдебните дела приключват с резолюция по гражданска преписка по реда на надзора №2719/1981 г. на ВС, с която е отхвърлено искането на Г. П. Г. за преглед по реда на надзора на влязлото в сила решение по гр. д. №3029/1978 г. на ВС на НРБ, 3 гр. отд., Следователно след развода и всички съдебни дела П. Д. е придобила право на собственост на ½ от сградите, къща и гараж, изградени в парцела, който парцел е индивидуална собственост на бившия й съпруг Х. Г., който е придобил останалата ½ идеална част от правото на собственост върху сградите. След като Х. Г. Г. сключва граждански брак с Ж. Г. Г. по време на брачното им съжителство се води ново дело за делба, което е приключило с решение в началото на 1982 г., като на Х. Г. е предоставен в дял изцяло жилищния имот и лек автомобил Москвич срещу задължението да заплати на П. Д. сума в размер на 7000 лева. Х. Г. е заплатил на своята бивша съпруга суми за уравняване на дела за недвижимия имот в гр.***. От напускане на имота през 1972 г. П. Д. не е живяла в 2 имота, не е предявявала претенции относно обезсилване на последното дело за делба, не е предявявавала претенции за наем. Г. Х. Г. от 1972 г. не е живял в процесния имот, не е предявявал претенции, същото се отнася и за С. Х. К. от 1979г, когато напуска имота. За всички близки на семейството е известно, че дворното място е дарено от бащата на Х. дядо Г., а къщата е на Х. и Ж., тъй като след развода с П. нейния дял е изплатен. В условията на евентуалност се твърди, че Х. и Ж. Г. са придобили по давност дела на П. Д., като са владели спокойно и необезпокоявано изградените в собствения на Х. Г. имот сгради – къща и гараж/второстепенна постройка от 1982 г. до смърта на Х. Г. през 2003 г.

Постъпил е и писмен отговор от Г. Х. Г., ЕГН ********** , в който се излага че иска е допустим и основателен.

В представеното становище от П. П. Д. на 22.03.2023г. се възразява за осъществена по гр.дело 11/1980 г. делба за имота и да са изплащани суми за имота. Твърди се, че представените доказателства за плащане през периода 1982-1984 г. са за разноски по дела за издръжка на детето Г. до навършване на 18 години и от 1982 г. за издръжка при обучението му във висше учебно заведение, както и обещетение за ползване на имота за периода до отмяната на решението за делба и за наем след 1980 г. във връзка с влязло в сила решение от 22.10.1980 г. по гр.дело №213 на РС Девня, с което е развален договора по спогодба от 16.03.1976г..

С определение от о.с.з. на 12.07.2023г. съдът като взе предвид, че предявяването на установителен иск за собственост срещу същия ответник за същия имот в делбения процес е недопустимо, доколкото с решението по допускане на делбата, съдът се произнася между кои лица следва да се допусне делбата и относно обема и правата на съсобствениците. /в този смисъл е налице многобройна практика на ВКС, например определение по гр.д.№5736/2013 г.на 3 ГО, определение по гр. д. №727/2010 г. на 1 ГО и други. / е прекратил като недопустимо производството по предявения иск / л. 18 от материалите по делото /от П. П. Д. против Ж. Г. Г., ЕГН **********, за приемане на установено в отношенията между страните, че П. П. Д. е собственик на ½ идеална част от жилищна сграда – еднофамилна на един етаж със застроена площ 91 кв.м. с идентификатор 70175502.540.1, заедно с прилежащата стопанска постройка със застроена площ от 55 кв.м. с идентификатор 70175502.540.2, както и е прекратил като недопустимо производството по предявения с молба от 05.05.2023г. / л.228 от материалите по делото / иск от П. П. Д. против С. Х.. Г., ЕГН ********** да бъде прието за установено в отношенията между страните, че П. П. Д. е собственик на ½ идеални части от жилищна сграда – еднофамилна на един етаж със застроена площ 91 кв.м. с идентификатор 70175502.540.1 заедно с принадлежащата към него стопанска постройка със застроена площ 55 кв.м. с идентификатор 70175502.540.2.

От представените по делото писмени доказателства се установява следното :

От представения по делото / л. 240 от материалите по делото / акт за брак № 33 от 27.05.1959 г. е видно, че Х. Г. Г., р. на 23.08.1937г., е сключил на 27.05.1959 г. граждански брак с П. П. П., р. на 24.02.1941г.

3

Съгласно нотариален акт №14, том 16, дело №5327/1965г. на Варненски нотариус Стоян Стоянов Г. П. Г. прави даР.е на сина си Х. Г. Г. на следния недвижим имот : празно дворно място от 1005 кв. м. , съставляващо парцел VII – 151 от квартал 44 , при граници : две страни Г. П. Г., улица и Х. С. К.

Съгласно удостовеР.е с изх. №98/22.06.2021г. на отдел “ Устройство на територията “ при Община Суворово УПИ VII -696, кв. 36 по плана за застрояване и регулация на гр.*** / ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.*** / , одобрен със заповед №412/03.08.1990г. е идентичен с имот VII -151 в кв. 44 по нотариален акт №14, т.16, д. 5327 от 1965г.

Съласно строително разрешение №81 от 19.10.1956г. позволява се на Х. Г. Г. да построи жилище върху 85,50 кв. м. на собственото си място , квартал 44, парцел № VII 151.

Съгласно представени копия от съдебни решения Г. П. Г. води дела против Х.

Г. Г. и П. П. с искане да се признае за установено, че Г. Г. е собственик на дареното дворно място. Съдебните дела са приключени съгласно резолюция от 12.03.1981г. по гр. д.

№3029/1976г. на ВКС, видно от която иска на ищеца Г. Г. е отхвърлен .

Съгласно удостовеР.е с изх. № от 25.07.1974г. на ОС Варна / л.110 от материалите по делото / с решение по гр. д. №473/1974г. е прекратен бракът , сключен на 27.05.1959г. между Х. Г. Г. и П. П. Г..

Представено е копие от изпълнителен лист от 01.07.1974г. , издаден по гр. д.

№473/1974г. на ОС Варна, съгласно който семейното жилище, находящо се в село Суворово, Варненски окръг, се предоставя на мъжът Х. Г. Г..

Съгласно решение от 22.10.1980г. по гр. д. №213/1980г. на РС Девня / л.24 от материалите по делото / се разваля договора – спогодба от 16.03.1976г. по дела №5 и №11 от 1974г. по описа на ДРС , по силата на които Х. Г. Г. от с. Суворово получава в дял недвижим имот, състоящ се от парцел VII -151 , кв. 44, по плана на с. Суворово, ведно с постройките в него и лек автомобил Москвич 407 с ДК №ВН А 62976, срещу което той се бил задължил в двумесечен срок да заплати на П. П. Д. сумата от 4700 лв.

Представено е заключение на три вещи лица по гр. д. №11/1980г. на РС Девня със страни П. П. Д. и Х. Г. Г./ лист 187 от материалите по делото / относно даване на заключение за ползване на избено помещение и определяне на наемна цена на същото Съгласно справка от Служба Архив на РС Девня гр.д. №11/1980г. / л.202 от материалите по делото / е с предмет трудов спор и със страни, различни от Х. Г. Г. и П. П.

Д., същото съгласно сроковете за съхранение е било унищожено и няма запазени документи.

Съгласно удостовеР.е от 25.08.1974г. Х. Г. Г., р. на 23.08.1937г., е сключил граждански брак с Ж. Г. Г. , р. на 27.10.1947г.

Х. Г. Г., ЕГН **********, е починал на 02.08.2003г., като е оставил за свои наследници : Ж. Г. Г., ЕГН ********** – съпруга , С. Х. К., ЕГН *** – дъщеря , С. Х. Г., 4

ЕГН ********** -син и Г. Х. Г., ЕГН ********** –син.

Представени са множество доказателства - разписки за изплатени суми на П.

П., справка от СИС при РС Девня за изпълнителни дела със страни П. П. Г., Г. П. Г. и Х. Г.

Г. и справка от ТП на НОИ Търговище за удържани суми от трудово възнаграждение на Х.

Г..

По делото са ангажирани и гласни доказателства. В своите изявления пред съда свидетелят Тонка И. Пеева, без родство и дела със страните, излага, че дъщерята на Х. е родена през 1960 г., впоследствие се родил Г.. Дядо Г. бил радостен, че му се е родил внук и са го кръстили на негово име и им подарил място. В началото Гошо живял и в старата и в новата постройка. Бил е на 5-6 години, когато живеели на втория етаж, а първия етаж не бил завършен. Стопанската постройка била с една плоча, като Гошо е бил на 5-6 години, построена била заедно с къщата. Съпругата П. си отишла през 1974 г. и Г. отишъл с нея, дъщеря им останала да живее при баща си. Тя идвала, да си види имота и дъщеря си. След 1974 г. свидетелката не е виждала П. в тяхната къща, защото не е ходила там, те са идвали при нея. С., докато учила, останала да живее при баща си. След като се омъжила, повече в Суворово свидетелката не я виждала. Г. и С. са родени през 1960 г. и 1964 г. Къщата е строена след 1966 г. През 1971 г. живеели със сигурност там . Към 1972-3 г. Х. и П. се разделили и развели. Поне година, година и нещо С. живеела при баща си. П. си отишла сама и после Г. отишъл при нея.

Разпечатката съдържа 41 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7da278ee-b292-44ce-a6ef-f005fe7e89ed