Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 508 от 17.02.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 1593/2024
Вид
Определение № 508
Подписан
17.02.2025
В сила
17.02.2025
Състав
Росица Божилова, Мирослава Кацарска, Анна Ненова

Цитирани разпоредби

  • чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 , т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 2, пр. трето · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55, ал. 1, пр. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 100, ал. 4 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 100, ал. 5 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 70 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.75 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 75, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 75, т. 3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 76, ал. 1, т. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 78, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 78, ал. 3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 78, ал. 4, предл. второ · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 80 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 80, ал. 3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 249, ал. 1 и ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 249, ал. 1 и ал. 3 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 508 гр. София, 17.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20248002901593 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Обединена българска банка „ АД против решение № 1019/22.02.2024г. по гр.д.№ 13547/2023г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 13672/07.08.2023 г. по гр.д.№ 39123/2022г. на Софийски районен съд. С потвърденото решение са уважени предявените от П. Г. П. искове, като касаторът е осъден да заплати на същата сумата от 9 600 лева / сбора от сумите по 16 платежни операции, извършени на АТМ устройство в периода 20.01.2022г. – 24.01.2022г. /, на основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС, ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска – 20.07.2022г. до окончателното й изплащане, сумата 6,60 лева, удържани банкови такси по платежните операции , както и обезщетение за забава върху дължимата главница, за периода 03.02.2022 г. – 20.07.2022 г., в размер на 447,90 лева. Касаторът оспорва решаващите изводи на въззивния съд, които намира в противоречие със събраните по делото доказателства, а и нелогични. Конкретно оспорва съображението на съда, че „ начина за доказване умисъл или груба небрежност от ищцовата страна е банката да докаже, че е налице скимиране на дебитната карта на ищцата или неправомерен достъп до мобилния й телефон / предвид механизма на токенизиране/дигитализиране на картата в приложението Google Pay и тегленето на средства от АТМ устройства, чрез така дигитализираната на мобилно устройство в приложението карта /. Според касатора, доказването на тези обстоятелства би дало основание за различен извод – че ищцовата страна е станала жертва на престъпление по чл. 249, ал. 1 и ал. 3 НК - чрез скимирането на картата или получаване на неправомерен достъп до нейния мобилен телефон, но не и че е действала чрез умисъл или груба небрежност. В хипотеза на незаконно присвоен платежен документ, 1 според касатора, разпределянето на отговорността между доставчика на платежни услуги и ползвателя на платежни услуги е уредена по съвсем друг начин – в чл. 80 ЗПУПС. Съответно, незаконното присвояване на платежен инструмент не може да се тълкува като проява на умисъл или груба небрежност от страна на ползвателя на платежната услуга, при изпълнение на задължението му за опазване на персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент, съгласно чл.75 ЗПУПС. Страната акцентира на обстоятелството, че с доклада на първоинстанционния съд в нейна тежест не е указано доказване скимирането на картата. Същевременно се сочат ангажирани доказателства, за обстоятелствата в доказателствена тежест на ответника, от които се установява, че всички 16 платежни операции са извършени в съответствие с уговорения между страните начин, със Заявление – договор за издаване на безконтактна дебитна карта, Общите условия на Банката за издаване и използване на платежни дебитни и кредитни карти и Приложение № 1 към ОУ – Условия за извършване на платежни операции с платежни дебитни и кредитни карти на трети страни. Според касатора, съдът не е отдал нужното значение на обстоятелството, че успешното реализиране на платежните операции е предпоставяло знание за следните, независими един от друг, елементи – персонализирани защитни характеристики на дебитната карта, съвкупността от които е известна само на ищцата : 1/ пълният номер на картата, месец и година на валидност и трицифрен код за сигурност, изписан на гърба на картата / CVC2 код /; 2/ изпратеният на 07.01.2022г., като S M S съобщение от мобилния телефон на ищцата, обявен пред Банката еднократен код за оторизиране добавянето на картата в приложението Google Pay, успешно въведен в приложението, заедно с данните на картата; 3/ пин кода на физическата пластика на картата, предаден в запечатан плик на 07.10.2020 г. и непроменян след това от ищцата. Изисквайки от клентката си тези, независими един от друг елементи, необходими за разрешаване на платежните операции, Банката е осъществила задълбочено установяване на идентичността на другата страна, по смисъла на чл. 100, ал. 4 ЗПУПС, като не е съобразено правилото на чл. 100, ал. 5 ЗПУПС, че нарушаването на някой от тези елементи не влияе на надеждността на останалите. Според касатора, разкриването на всички, необходими за извършване на процесните транзакции, елементи в съвкупност е възможно само като резултат от поведението на ищцата, поради неизпълнение на задълженията й, съгласно чл.

75, ал. 1 ЗПУПС, както и тези по чл. V.2.3 – чл. V.2.6 от приложимите Общи условия. Изводите на въззивния съд са необосновани, от гледище правилата на формалната логика, тъй като само действия на ищцата са могли да положат началото на вредоносния процес, доколкото транзакциите са били невъзможни, без разполагането с всички необходими, посочени в горните 3 пункта, данни за извършването им. Неизпълнение задължението на картопритежателя да опази защитните характеристики на ползвания платежен инструмент, според страната, отговаря на квалификацията „действия при груба небрежност„, съобразно утвърденото в практиката разбиране за такива и съгласно чл. 78, ал. 4, предл. второ от ЗПУПС.

Ответната страна - П. Г. П. – оспорва касационната жалба и 2 обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради необоснованост на сочения допълнителен селективен критерий.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на обжалване съдебен акт .

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :

В исковата молба ищцата П. П. твърди, че въз основа на сключен с ответника „ОББ„ АД договор за безконтактна дебитна карта, на 02.10.2020г., е получила безконтактна карта Debit Mastercard ,с валидност до края на октомври 2023г. На 01.02.2022 г., при опит за плащане чрез онлайн банкиране, ищцата установила липса на достатъчно средства по банковата си сметка. При справка за движението по същата установила 16 картови транзакции, чрез теглене на суми от банкомат, каквито оспорва да е нареждала. Същите са осчетоводени от банката на 26.01.2022г., но са извършени на 20.01.2022г., 21.01.2022г., 22.01.2022г., 23.01.2022г. и 24.01.2022г. Общо е изтеглена сума от 9 600 лева. Част от транзакциите са от банкомат на ответника, а част - от банкомати на друга банка. За всяко от тегленията е събрана такса от банката, в общ размер на удържаните такси 6,60 лева. Ищцата твърди, че е подала рекламация при ответника, а дебитната й карта била блокирана и унищожена.

В подкрепа на твърдението си, че не е извършвала спорните транзакции, ищцата сочи действията си по подадени рекламация, жалба до Върховна касационна прокуратура, сигнал до ГДБОП отдел „Киберпрестъпност“, а също и факта, че всички тразакции са извършени в Бургас по време, когато ищцата е била в София и в държане на банковата си карта. Твърди, че само лично е ползвала картата си, не е предоставяла ПИН кода и номера на картата на други лица, вкл. на семейството си, не е губила картата си.

Доколкото ответникът е отказал рекламацията с довода, че оспорените транзакции са протекли с коректно въведен ПИН код, чрез приложението Google Pay, ищцата отрича да е потребител на Google Pay, твърди че няма регистрация в Google Pay и никога не е имала такава на личния си телефонен апарат. Неговата операционна система твърди несъвместима с операционната система Android, с която е съвместимо приложението Google Pay. Няма такава регистрация и на друго устройство, различно от телефонния й апарат.

Ищцата счита, че ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.VІ.1.6 от ОУ, тъй като не я е уведомил за неразрешените картови транзакции, въпреки че в рамките на един и същи ден са извършвани на равни интервали, по кратки от минута. Страната счита, че в такава хипотеза банката следва да има разработена система за автоматична проверка на автора.

На основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС се претендира ответникът да възстанови изтеглената от банковата сметка на ищцата сума от 9 600 лева, както и усвоената, като такси за транзакциите, сума от 6,60 лева, като претендира и лихва за забава върху главниците, считано от 03.02.2022 г. до предявяването на иска, в размер на 445,33 лева.

3

Ответникът „ОББ„АД оспорва исковете, като се позовава на относими към случая разпоредби на Приложение № 1 към Общите условия за извършване на платежни операции с платежни дебитни и кредитни карти, посредством мобилни приложения на трети страни. Съгласно т. 4 от Приложението, Банката поддържа на своята Интернет страница актуален списък с приложенията, които могат да се ползват от картодържателите за регистрация на техните платежни карти, инструкция за регистрация на картите в приложенията и извършване на платежни операции с тях, както и друга полезна информация. Не оспорва, че всяка дебитна и кредитна карта Mastercard, издадена от ОББ, може да бъде регистрирана в приложението Google Pay за мобилни устройства, което осигурява дигитализирането на картата на мобилното устройство, с цел извършване на картови операции чрез самото мобилно устройство – безконтактни плащания в търговската мрежа, вкл. в Интернет, както и теглене на пари от банкомат, снабден с безконтактен N C F модул. За последното, обаче, мобилното устройство на потребителя следва да е отключено и след доближаване до банкомата следва да се въведен четирицифрения ПИН код на банковата карта. Ответникът твърди, че тегленията са осъществени по този именно начин от ищцата - с банковата й карта, регистрана в Google Pay и съответно са разрешени, съгласно приложимите Общи условия. ПИН кода е известен или би следвало да е известен само на ищцата. При това, съгласно чл.V.2.3 от ОУ, следва да бъде променян поне веднъж на три месеца.

Ответникът твърди, че : 1/ всички транзакции са извършени с картата на ищцата; 2/ картата е регистрирана в Приложението Google Pay на 07.01.2022 г., чрез въвеждането на намиращите се върху пластиката номер на картата, месец и година на валидност, трицифрен код за сигурност, както и с въвеждането на еднократен цифров код, изпратен като S M S съобщение на мобилния номер на ищцата – ***, с текст „ 539368 е Вашият еднократен код за добавяне в Google Pay на карта, завършваща на 5579„; 3/ всички тегления са разрешени при въведен от първи път верен ПИН код ; 4/ ПИН кодът не е променян от ищцата след получаването му. Следователно, според ответника, извършилият тегленията е знаел данните на картата, ПИН кода и еднократния код за регистрация в приложението. Преценени в съвкупност, тези факти водят до два възможни извода: тегленията са извършени от ищцата или са извършени от лице, на което същата е предоставила данните на картата, ПИН кода й и еднократния цифров код за регистрация в приложението Google Pay. Ако тегленията са извършени от ищцата, то те са разрешени транзакции, по смисъла на чл. 70 от ЗПУПС, а ако са чрез трето лице, то механизмът сочи на неизпълнение задълженията на ищцата по чл. 75, т. 3 ЗПУПС и чл. V.2.3 и чл. V.2.5 от ОУ – същата не е предприела всички разумни действия за запазване на персонализираните средства за сигурност на платежния инструмент, с който са извършени тегленията, умишлено или поради груба небрежност.

Ответникът противопоставя и несвоевременно уведомяване за неразрешените транзакции, съгласно клаузите на ОУ, тъй като ищцата е осъществила вход в електронно/онлайн банкиране на 26.01.2022г., а е уведомила банката едва на 4

01.02.2022г.. Досежно довода на ищцата, че не е била уведомявана от банката за извършените тегления, ответникът противопоставя възражението, че тя не е била абонирана за услугата „Електронни известия„.

По делото е прието заключение на СТЕ, според което , технологично е възможно данните от безконтактна дебитна карта Mastercard да бъдат копирани при използването й на банкомат, ако то бъде компрометирано от т.нар. скимиращо устройство, поставено на поемащия механизъм и друго устройство, заснемащо процеса по въвеждането на ПИН кода на картата върху клавиатурата. След успешно извършване на тези процедури по присвояване на креденшъли / удостоверителни данни, указващи на банката, че това е картодържателят / копираните данни могат да бъдат възпроизведени на фалшива платежна карта / карта – дубликат /, която е неразличима и може да бъде използвана за осъществяване на процесните картови операции.