Акт от 13.12.2023, Административен съд - Габрово
- Съд
- Административен съд - Габрово
- Дело
- 249/2022
- Подписан
- 13.12.2023
Цитирани разпоредби
- чл. 143 ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 117, ал. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 120, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 1, т. 1,2,4 и т. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122 ал.1 т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122 ал.1 т.2,4,5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122 ал.1 т.2,4,5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 2, т. 1, 2, 4, 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 2, т. 1, 2, 4, 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 2, т. 1, 2, 4, 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 2, т. 1, 2, 4, 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122 - 124 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 123, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122 - 124 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.124 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.124 ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 152, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 155, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 155, ал. 4, т. 1 и т. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 155, ал. 4, т. 1 и т. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160, ал. 1, пр. трето · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.17 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 268 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 13 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 26 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 26, ал. 7 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 28 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 48 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 48, ал. 2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 4, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 10 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 10, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 25 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 26, т. 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 77, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.46, ал.1 · Закон за нормативните актове
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е
№100 гр. Габрово, 13.12.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание от шестнадесети октомври, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Петракиева и секретар Мариела
Караджова, като разгледа докладвано от съдия Петракиева Адм. Дело № 249 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово жалба по чл. 268 от ДОПК с вх. № СДА-01-2180 от 20.12.2022 г., подадена от А.С.С. ***, ЕГН **********, против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000422001224-091-001 от 29.08.2022 г., издаден от К.Ч.-началник сектор „Ревизии“ и И.Ч. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП В. Търново и Ревизионен акт №П-04000722158006-003-001/16.09.2022 г. за поправка на РА, издаден от К.Ч.-началник сектор
„Ревизии“ и И.Ч. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП В. Търново, с данъчно задължено лице – жалбоподателят, в частите потвърдени с Решение №109/22.11.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ В. Търново.
С Ревизионен акт
№П-04000722158006-003-001/16.09.2022 г. за поправка на РА са поправени допуснати грешки, касаещи неотразени в РА плащания за периода 2015 г. общо в размер на 8585,16 лева. РАПРА е неразделна част от РА и подлежи на разглеждане ведно с него. Актът е обжалван в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК пред Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“ /ОДОП/ Велико Търново, при Централно управление на НАП.
Обхватът на извършената ревизия е за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2018 г. Според РА се установява размер на задълженията и лихвите за просрочие към тях на ревизираното лице, изчислени към 29.08.2022 г. в общ размер на:
- годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015 г. – 447,00 лв. и лихва 287,00 лв.
- годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. 1527,00 и лихва 825,92 лв.
- годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. –
4399,00 и лихва 1933,27 лв.
- годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018 г. –
3155,00 и лихва 1066,65 лв. Общият установен размер за внасяне/възстановяване е 13640,94 лева.
В законовия 14- дневен срок, против РА е подадена жалба по административен ред до Директор на Дирекция „ОДОП“. Въз основа на така депозираната жалба Директор на Дирекция ОДОП при ТД на НАП Велико Търново се е произнесъл с Решения №109 от 22.11.2022г., постановено в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК.
Жалбата е разгледана по същество като редовна и допустима и е счетена за частично основателна. В частта с която на А.С.С. са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2017г. до 31.12.2018г., в размер на 14,00 лева и лихви в размер на 5,14 лева РА е отменен.
В останалата му част
Ревизионен акт /РА/ № № Р-04000422001224-091-001 от 29.08.2022 г., поправен с РАПРА №П-04000722158006-003-001/16.09.2022 г., е потвърден като законосъобразен.
Против посоченото Решение, в частта с която е потвърден РА, А.С.С. е депозирала процесната жалба до съда, с която оспорва РА в потвърдителната му част.
В Жалбата се излага, че Ревизионният акт е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ДОПК, довели до неправилни фактически изводи и неправилното приложение на разпоредбите на ЗДДФЛ. Според жалбоподателя е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо в това, че доказателствата, събрани в хода на ревизията, не са преценени от органа по приходите в тяхната съвкупност, от една страна, а от друга – са тълкувани превратно, което е довело до грешни изводи и необоснованост на част от констатациите на ревизионния акт.
Жалбоподателят твърди, че органите по приходите не са установили относимите факти и обстоятелства в хода на ревизията, подкрепени със съответните доказателства, събрани по реда на ДОПК, подкрепящи изводите им за укрити приходи или доходи от продажба на стоки. Счита, че изводите на ревизиращия екип са основани на предположения, но не и на фактически и правни основания.
В хода на ревизията е извършена проверка на **** ООД, чрез изпращане на искане по ел. адрес до
Росица И. Стоянова. Жалбоподателят счита, че са изпратени снимки на документи като данните са предоставени не от първични счетоводни документи, а от база данни на ЕКОНТ като изрично е направено уточнение, че е възможно да има съвпадения с други лица и фирми и че не може да се твърди със сигурност, че става въпрос за проверяваното лице. Липсвали годни доказателства и доказателствени средства, които да обосноват наличието на данни за укрити приходи.
Според жалбоподателя в ДОПК няма легална дефиниция на понятието данни, нито има препращане към друг нормативен акт, в който е уредено понятието. Съгласно чл.46, ал.1 от ЗНА разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Указ №883 от 24.04.1974 год. за прилагане на ЗНА в чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 2 е възприел идеята, че разпоредбите на нормативните актове се формулират кратко, точно и ясно.
Отклонения от общоупотребимия български език се допускат само ако се налагат от предмета на акта. Ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз, с допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт, т.е в случая трябва да се търси общозначимото и общоупотребимо значение на думата данни.
Жалбоподателят счита също, че справката от **** не е достатъчно доказателство, за да обоснове и докаже наличието на приходи от покупко-продажба на бижута. Органът по приходите не е доказал факти, даващи основание да се приеме, че е реализирана хипотезата на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК при определяне на задълженията за 2019 г.. Установяването само на вероятност да са извършени всички посочени в РА продажби на стоки, от които да формиран доход, без този доход да е установен с надлежно ангажирани доказателства, не е достатъчно, за да се приеме доказано наличие на укрити доходи, като основание п очл.122 ал.1 т.2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред.
По така изложените мотиви оспореният РА е трябвало да бъде отменен като незаконосъобразен.
В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.
За да се приложи посочения ред за облагане следва основанията по чл.122, ал. 1 ДОПК да са безспорно установени и тежестта за доказване, е на органите по приходите. В случая, според жалбоподателя органът по приходите не е доказал факти, даващи основание да се приеме, че е реализирана хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, при определяне на задълженията. Твърди се, че незаконосъобразно е приложен специалният ред за извършване на ревизия при особени случаи, поради което и оспорените данъчни задължения следва да бъдат отменени.
Заявява се искане за отмяна на обжалвания Ревизионен акт /РА/ № Р-04000422001224-091-001 от 29.08.2022 г., издаден от К.Ч.-началник сектор „Ревизии“ и И.Ч. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП В. Търново и Ревизионен акт №П-04000722158006-003-001/16.09.2022 г. за поправка на РА, издаден от К.Ч.-началник сектор
„Ревизии“ и И.Ч. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП В. Търново, в частите потвърдени с Решение №109/22.11.22 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ В. Търново.
Решението е връчено на А.С.С. на 23.11.2022г. Жалбата против процесния РА е депозирана на 07.12.2022г., в законния срок, поради което, като подадена от заинтересовано лице, се явява редовна и допустима.
С Определение по делото съдът е разпределил доказателствената тежест между страните.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен пр. представител- адвокат, който поддържа депозираната жалба, както и искането по същество.
Ответната страна се представлява в открито съдебно заседание от юрисконсулт при Дирекция ОДОП Велико Търново, който оспорва жалбата.
Мотивите на страната, подробно изразени в приложеното по делото Писмена защита, се изразяват в следното: В потвърдителната част на Решение № 19 от 07.03.2022г. на Директор на Дирекция ОДОП подробно е изложена установената във връзка с проведената ревизия фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, която кореспондира с изложените мотиви и факти в РА.
Установени са предпоставки за облагане по специалния ред на чл. 122 от ДОПК, които са посочени. Законодателят не изисква установяване чрез преки доказателства към момента на преминаване на ревизията към този ред за наличието на тези предпоставки /укрити приходи/. Липсват документи, необходими за установяване на основата за данъчно облагане. Освен това на основание чл. 123, ал. 1 от ДОПК процесният РА има обвързваща доказателствена сила относно фактическите констатации на органите по приходите.
Съдът извърши служебна проверка както по отношение на изтъкнатите в жалбата съображения за незаконосъобразност, така и за наличието на всички основания за оспорване на процесния ИАА.
При преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съпоставката им с приложимата нормативна уредба и изложените от страните доводи, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
От фактическа и правна страна се установява наличието на следната обстановка и приложими нормативни правила:
Производството по съставянето на процесния РА е започнало с издаване и връчване на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р- 04000422001224-020-00/14.03.2022 г., връчена на ревизираното лице по електронен път на 21.03.2022 г., която е изменена със Заповеди за изменение на ЗВР № Р-04000422001224- 020-002/21.07.2022, връчена по електронен път на 06.09.2022 г. Ревизията обхваща следните видове задължения по приходите: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периодите от 01.01.2015 г. до 31.12.2018 г.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) №Р-04000422001224-092-001/30.06.2022 г., който съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от обжалвания РА. Срещу РД, по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК, е подадено писмено възражение с вх. №17412/19.08.2022 г., по описа на ТД на НАП В. Търново, без приложени допълнителни доказателства към него.
С обжалвания РА № Р-04000422001224-091-001 от 29.08.2022 г., издаден от К.Ч.-началник сектор „Ревизии“ и И.Ч. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП В. Търново и Ревизионен акт №П-04000722158006-003-001/16.09.2022 г. за поправка на РА, издаден от К.Ч.-началник сектор
„Ревизии“ и И.Ч. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП В. Търново. На жалбоподател ката А.С. са определени следните допълнителни задължения за внасяне:
- годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015 г. –
447,00 лв. и лихва 287,00 лв.
- годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г.
1527,00 и лихва 825,92 лв.
- годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. –
4399,00 и лихва 1933,27 лв.
- годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018 г. –
3155,00 и лихва 1066,65 лв. Общият установен размер за внасяне/възстановяване е 13640,94 лева.
В хода на ревизията органите по приходите са установили, че жалбоподателката е местно физическо лице, по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, което не е подавало годишни данъчни декларации (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизирания период.
За периода 01.01.2015 г. – 31.12.2018 г. А.С. е назначена по трудови правоотношения в „****“ ЕООД с ЕИК*****, като не е получавала доходи от извънтрудови правоотношения.
Разпечатката съдържа 57 от 139 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7da13ec6-5ce2-40c2-b055-f571a09fb39f