Решение № 204 от 20.08.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Тетевен, 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от М. Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20234330100970 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 251 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 5284/11.07.2025 г., подадена от ищецът в производството М. В. П., ЕГН **********, чрез адв. Ч. В. от САК, в която се иска тълкуване на Решение № 225/21.10.2024 г. постановено по гр. д. № 970/2023 г. по описа на РС Тетевен, 4-ти състав.

Молителят М. В. П. посочва, че със съдебното решение ответниците „Седимент Приват“ ЕАД, ЕИК 121792432 и Национална Агенция по Приходите, са осъдени да заплатят на М. В. П. ЕГН ********** присъдените му суми, представляващи съдебни разноски в производството. Сочи, че в така постановеното решение, в частта за разноските, не е посочено изрично дали ответниците са осъдени да ги заплатят солидарно.

Предвид изложеното, молителят иска от съда да бъде тълкувано по реда на чл. 251 от ГПК, носят ли ответниците Седимент Приват“ ЕАД, ЕИК 121792432 и Национална Агенция по Приходите солидарна отговорност за присъдените разноски, или не.

Молбата е постъпила след влизане в сила на съдебното решение, поради което и според разпоредбата на чл. 251, ал. 1 от ГПК е допустима, поради което е приета за разглеждане и препис от нея е изпратен на насрещните страни за отговор.

В срока по чл. 251, ал. 3 от ГПК е постъпило становище от страна на ответника по делото Национална Агенция по Приходите, с което становище, оспорват искането за тълкуване и считат, че в случая не е налице солидарна отговорност и затова не следва разноските да бъдат възлагани солидарно между страните.

От страна на „Седимент Приват“ ЕАД, ЕИК 121792432 в определеният срок не е депозиран отговор на молбата.

Съдът, като прецени твърденията на страната в молбата й, подадена на основание чл.

251 от ГПК, установи следното:

В молбата не са изложени конкретни твърдения, относно неясноти, неразбираемост или двусмисленост в съдебното решение, който порок да е обективиран в постановения диспозитив и това да води до затруднения или до невъзможност да се изведе действителната 1 воля на съда. За да се пристъпи към тълкуване, е необходимо в съдебния акт да има неяснота и то не каква да е, а такава, която засяга основните, главните изводи на съда и която да води до сериозно затруднение в разбиране волята на решаващия съдебен състав по съществото на спора.

В настоящият случай, молителят иска разяснения дали ответните страни носят солидарна отговорност, по повод присъдените разноски в производството, а не това е целта на производството по чл. 251 от ГПК. В съдебното решение са изложени пределно ясни, изчерпателни, подробни, недвусмислени и категорични изводи, изложени в мотивите, а след това възпроизведени и в диспозитива на акта, поради което няма нужда от тяхното тълкуване.

Разпоредбата на чл. 251 ГПК предвижда ред за тълкуване на постановените от съдилищата съдебни актове при възникването на неяснота относно вложения в тях смисъл, която води до затруднение или невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който ги е постановил. Предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци, обуславящи двусмислието на съдебния акт и съдържащия се в неговия диспозитив. В случая, с решението, чието тълкуване се иска, са посочени ясно правно-задължените лица и са означени размерът на присъдената сума и лицето, на което следва същата да бъде платена.

Следователно изразената в диспозитива на решението воля е ясна и не поражда двусмислие относно размера и разпределението на присъдените за производството пред съдебната инстанция разноски, съобразени с окончателния изход на правния спор. В този смисъл е Определение № 19 от 19.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 588/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева.

От чл. 121 ЗЗД следва, че пасивната солидарност произтича от закон или договор.

Доколкото в разглеждания случай не е налице законоустановено основание за солидарна дължимост на претендираните от ищеца разноски, то приложение намира общото правило и ответниците дължат разноски разделно.

За пълнота следва да се посочи, че освен в предвидените в закона случаи, какъвто разглежданият не е, солидарност е налице, само ако същата е установена изрично (по арг. от чл. 121 ЗЗД). Когато в диспозитива на съдебния акт не е изрично посочена солидарност, то паричното задължение, присъдено в тежест на повече лица, се дължи от тях съразмерно (така например в решение № 516 по гр. д. № 5900/2013 г., IV г. о, ВКС).

С оглед изложените съображения молбата за тълкуване следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 5284/11.07.2025 г., подадена от ищецът в производството М. В. П., ЕГН **********, с която се иска тълкуване на Решение № 225/21.10.2024 г. постановено по гр. д. № 970/2023 г. по описа на РС - Тетевен, 4-ти състав.

На основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 251, ал. 5 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - гр. Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК копие от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

2