Определение № 4 от 02.01.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№4 гр. София, 02.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно дело № 20231000601527 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.440 ал.2 от НПК.

Образувано е по протест от Софийска градска прокуратура срещу определение на СГС, НО, 18-ти състав по нчд №6218/2023г., с което е уважена молбата на Л. А. С. и е постановено условно предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното му наказание, през който остатък за срок от две години са наложени на осн.чл.70 ал.6 от НК мерки за пробационен надзор по чл.42а ал.2 т.1 „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и по чл.42а ал.2 т.2 „задължителни периодични срещи с пробационен служител“. В протеста се посочва, че съдебния акт е неправилен и незаконосъобразен. Лишеният от свобода Л. С. е постъпил на 03.12.2013г. първоначално в Затвора в Бургас за изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години, наложено по нохд № 364/2014г. на ОС Бургас за престъпление по чл.116 ал.1 т.1 вр.чл.115 от НК и за престъпление по чл.339 ал.1 от НК, с начало на изтърпяване на наказанието 23.09.2013г. На 12.05.2015г. е приведен в Затвора София, а от 19.05.2015г. е разпределен в ЗО „Кремиковци“. Според прокуратурата, първият съд неправилно е постановил условно предсрочно освобождаване на осъдения от остатъка от наложеното му наказание, тъй като независимо, че е налице първата изискуема предпоставка на чл.70 ал.1 т.1 от НК – осъденият да е изтърпял повече от една втора от наложеното наказание, в производството не са били събрани изискуемите се доказателства по чл.439а от НПК за поправяне на осъденото лице. Не се спори, че от доказателствата по делото е било установено, че поведението на лишеният от свобода е добро до момента, работи, като е награждаван и не е наказван, но поведението му не надхвърля обичайното добро при изпълнение на наказанието лишаване от свобода. От тези данни, според прокуратурата, не може да бъде установено, че е налице такава положителна промяна, която да доведе до условно предсрочно 1 освобождаване, тъй като прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена до край. От една страна, тази система е започнала да се реализира успешно, като на осъденото лице е била предоставена възможност да спомогне за съкращаване на наказанието си чрез собственото си поведение, като с добро поведение е получил облекчения като замяна на режима в полек, зачитане на работните дни на принципа 2 за 3, право на отпуск, но от друга страна, не са налице достатъчно категорични доказателства, които да говорят за завършен процес на поправяне. В тази връзка се посочва, че не са били съобразени от съда насоките, очертани в ПП на ВС №7/1975г. т.1, изменени с ПП на ВС №7/1987 г., съгласно които спазването на правилата и установения ред не е достатъчно за постановяване на условно предсрочно освобождаване. Добавя се, че доброто поведение в затвора, участие в трудови, спортни, социални и културно-масови мероприятия и дейности във връзка с ресоциализация на лишения от свобода е правило при изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо задължително до условно предсрочно освобождаване като вид награда. За да се приеме, че лишеният от свобода е дал доказателства за своето поправяне, следва да е било демонстрирано от него поведение, надхвърлящо задължително изискуемото.

В конкретния случай, описаното в доказателствата, налични в затворническото досие на осъдения, както и в представените доклади по делото, не може да се характеризира като очевидно надхвърлящо изискванията за спазване на правилата и доброто поведение. Обобщава се, че в конкретния случай все още не се наблюдават изцяло покрити критерии, за да се приеме като категоричен извод, че процесът на превъзпитание и осъзнато поправяне е завършил при осъдения С.. Поради това администрацията на затвора следва да продължи корекционната работа с осъдения през периода на немалкия остатък от наказанието и да му бъде дадена възможност да развива умения за самоконтрол, последователност и полагане на цели, които да допринесат за неговото обществено поведение и ресоциализация. Като допълнение се посочва, че по отношение на осъдения С. е приложен чл.59 от НК, като от наказанието е приспаднат срока на времето, през което той е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, а именно 1 година, 8 месеца и 8 дни, през който период не се провежда корекционна дейност с осъдения.

На последно място, в протеста се посочва, че определението на СГС е незаконосъобразно и по отношение на наложените за срок от две години на осн.чл.70 ал.6 от НК, мерки за пробационен надзор по чл.42а ал.2 т.1 от НК „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и по чл.42а ал.2 т.2 от НК „задължителни периодични срещи с пробационен служител“. Съгласно чл.70 ал.6 от НК, съдът може да наложи само една пробационна мярка, избрана между посочените в чл.42а ал.2 т.1 – т.4 от НК, поради което с определянето на две пробационни мерки, съдът е нарушил материалния закон. Като алтернатива, в случай, че въззивния съд приеме, че са налице основанията на чл.70 от НК, то следва определението на СГС да бъде изменено в частта касателно мерките за пробационен надзор, като наложи само една пробационна мярка измежду посочените в чл.42а ал.2 т.1 – т.4 от НК за 2 максимално допустимия срок в рамките на изпитателния срок на условното предсрочно освобождаване.

В заключение се моли да бъде отменено определението на СГС, с което е постановено условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода Л. С., а молбата на последния да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Жалба срещу определението на СГС е постъпила от осъдения Л. С. чрез защитата му адв.Т.Р.. В жалбата се посочва, че съдът постановил условно предсрочно освобождаване на Л. С. и му определил изпитателен срок в размер на 6 години, 6 месеца и 27 дни, като приел, че са налице кумулативно предвидените в чл.70 ал.1 т.1 от НК предпоставки. В изпитателния срок, съдът постановил по отношение на лишения от свобода С. да бъдат приложени пробационни мерки, като посочил двете задължителни пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител. Застъпва се становище, че определението в тази му част е незаконосъобразно и необосновано, тъй като в това производство, съгласно чл.70 ал.6 изр.2 от НК, съдът може в рамките на изпитателния срок да постанови само една от пробационните мерки, предвидени в чл.42а ал.1 т.1 – т.4 от НК, а не две, както е сторено в обжалвания съдебен акт.

На следващо място се излага довод, че по отношение на осъдения Л. С. не се налага продължаващо възпитателно въздействие, тъй като е на 67 години, с правилно изградена личностна структура и ценностна ориентация, без асоциални или противообществени нагласи. В тази връзка се излага довод, че е недопустимо характера и тежестта на извършеното престъпление да бъдат основание за предложението в пробационния доклад за налагане на пробационна мярка по чл.42 ал.2 т.2 от НК- задължителни периодични срещи с пробационен служител през изпитателния срок. Според защитата, въпросът за налагане на пробационна мярка в изпитателния срок следва да се решава от съда въз основа на данните за личността на осъдения и неговото поведение по време на изтърпяване на наказанието и не могат да се обосновават нито чрез тежестта на извършеното престъпление, нито на продължителността на неизтърпения остатък от наложеното наказание. Посочва се, че рискът от рецидив е изключително нисък, а са налични ресурси за успешна ресоциализация – висше образование, професия, жилищна обезпеченост, подкрепа от семейството, близки и приятели, липса на зависимости и личностни характеристики. Според психо-емоционалните характеристики на Л. С., установени от приетата СППЕ в производството по нохд №364/2014г. на ОС Бургас, които са потвърдени от психологическите оценки, които са му извършвани по време на изтърпяване на наложеното наказание, не се разкриват личностови особености, които да налагат засилен надзор. Навежда се довод, че С. еднозначно е определен като емоционално стабилен, с добър самоконтрол, без асоциални или психопатни характеристики, с подчертано изградени негативни нагласи към противоправното поведение.

Въз основа на тези данни, защитата счита, че общопревантивната роля би се постигнала и само от значителния остатък от наказанието, който би бил активиран при последващо извършване на престъпление. Дори и да се 3 приеме, че е целесъобразно налагането на пробационен надзор по отношение на С. в рамките на изпитателния срок, то конкретния му вид и срок трябва да бъдат съобразени с възрастта, здравословното състояние и конкретните личностови характеристики и добри собствени ресурси за успешна ресоциализация. В заключение се моли да бъде отменено определението на първия съд в атакуваната част, с която е бил постановен пробационен надзор в рамките на изпитателния срок чрез налагане на две пробационни мерки.

Като алтернатива се моли по отношение на осъдения С. да бъде определен пробационен надзор чрез пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок не повече от шест месеца и с периодичност веднъж месечно.

Срещу депозирания протест от Софийска градска прокуратура е постъпило възражение от осъдения Л. С. чрез защитата му адв.Т.Р.. Във възражението се посочва, че атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен относно допуснатото условно предсрочно освобождаване, а подадения протест, с който се иска отмяната му е неоснователен. Посочва се, че протестът не се основава на конкретни факти за непостигнати цели в поправителния процес на лишения от свобода, а единствено на високата обществена опасност на престъплението, за което е осъден С. и на значителния остатък от наложеното му наказание, през който трябва да продължи корекционния процес. Според прокуратурата, поправянето на осъдения е започнало, но липсват доказателства, че е трайно и необратимо. Прави се подробен анализ на първоначалната и текущите оценки на лишения от свобода, проблемните му зони и настъпилата промяна с течение на времето. Обобщава се, че от събраните материали по делото по отношение на лишения от свобода С., е доказано наличието на кумулативно предвидените в закона предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване. Моли се да бъде потвърдено изцяло определението, постановено от СГС, като бъде оставен протеста без уважение, както по отношение на искането за отмяна на съдебния акт, така и относно претенцията за постановяване на пробационен надзор през изпитателния срок за максималния законоустановен срок от три години.

Софийски апелативен съд, като разгледа доказателствата по делото и доводите в протеста, жалбата и възражението срещу протеста, прие за установено следното:

Протестът, подаден от Софийска градска прокуратура е подаден в законоустановения срок е допустим.

Жалбата от осъдения Л. С. чрез защитата му адв.Р. е подадена в срок и е допустима.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд неправилно е преценил фактите, предмет на разглеждане, поради което и изводите му са неправилни и не се споделят от въззивния съд.

Осъденото лице Л. С. търпи наказание „лишаване от свобода“ в размер 4 на 20 /двадесет/ години за извършени престъпления по чл.116 ал.1 т.1 от НК и за престъпление по чл.339 ал.1 от НК. По делото е била приета справка от ГДИН – Затвора гр.София, от която е било установено, че осъденият С. към 07.12.2023г. е изтърпял фактически 10 години, 2 месеца и 2 дни, от работа – 3 години, 2 месеца и 21 дни, или всичко 13 години, 5 месеца и 3 дни. Остатъкът за изтърпяване възлиза на 6 години, 6 месеца и 27 дни. От приложените по делото социални доклади на затворническата администрация е било установено, че лишеният от свобода първоначално е постъпил в затвора в гр.Бургас, а от 2015г. е приведен в затвора гр.София, където е разпределен на територията на ЗО „Кремиковци“. Първоначално постановеният „строг“ режим с присъдата, е бил заменен с „общ“ такъв през 2019г., а от 2021г. е прекатегоризиран в „открит тип“, като от юли 2021г. изтърпява наказанието си в ЗО „Казичене“. От същата дата е настанен на територията на 3-та група на затвора гр.София и е назначен като „чистач – район паркинг“ със заповед от 27.07.2021г., а от ноември месец 2021г. търпи наказанието си в условията на лек режим.

Разпечатката съдържа 22 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7da08177-ca62-464f-acab-8f0310b69a87