Решение № 1740 от 18.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1740 гр. Варна, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня К. при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Таня К. Гражданско дело № 20223110112930 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на П. Б. К. срещу * ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с искане да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца следните суми:

Сумата от 50 лева частично предявени от 88,90 лева , представляващи неустойка уговорена в чл. 19, ал. 2 от Договор за комбинирани услуги № МПМТ - */08.04.2021г. за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „* * +24", дължима поради едностранно и предсрочно прекратяване на Договора с предизвестие отправено от ответника до ищеца съгласно чл. 18 ал. 1 б. „ж" от Договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска /29.09.2022г./ до окончателното плащане, на основание чл. 92 ЗЗД.

Сумата от 350 лева, представляващи неустойка уговорена в чл. 19, ал.

6 от Договор за комбинирани услуги № МПМТ - */08.04.2021 г. за покупкопродажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „* * +24", дължима поради неспазване на задължение на ответника по договора, а именно заради едностранна промяна в цената на доставяната ел. енергия /чл. 11 във връзка с чл. 4/, в условията на евентуалност дължима поради неспазване на срока уговорен в чл. 18 ал. 1 б „ж" от Договора, респективно неговото предсрочно прекратяване, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на иска /29.09.2022 г./ до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 92 ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че между страните по делото е подписан Договор за комбинирани услуги № МПМТ - */08.04.2021г. за покупко1 продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „* * +24", като било договорено захранване с ел. енергия на два обекта на потребление нотариална кантора с адрес гр. * кл. № * и офис с адрес гр. *, кл. № *, за което било сключено Приложение №1 към договора. Сочи се, че ответното дружество е прекратило едностранно сключения между страните договор по реда на чл. 18, ал. 1, б. „ж" като е отправило до ищеца 30-дневно предизвестие, считано от първо число на месеца следващ месеца, през който изтича предизвестието. Сочи се, че договорът е прекратен преди изтичането на срока на същия, считано от 01.01.2022г., поради което счита, че ответникът дължи неустойка, съгласно уговореното в чл. 19, ал. 2 от договора. Подробно обосновава начина на формиране на претендираната неустойка и заявява иск от 50 лв., представляваща част от вземането в общ размер 88,90лв. Отделно от това, по вторият предявен иск се твърди, че ответникът е инициирал промяна в уговорената цена в нарушение на чл. 11 ал. 1 и ал. 2 от договора.

Сочи се, че * ЕАД е заявило писмено на ищеца, че цената на доставяната енергия следва да бъде променена с по-висока, което е довело до обстоятелството сключеният договор да е икономически неизгоден за изправната страна -купувача, като и до преждевременното му прекратяване.

Излага се, че това действие представлявало неизпълнение на задължението на ответното дружество да не променя уговорената цена за доставка на електрическа енергия в рамките на 24 месеца от сключването на договора.

Позовавайки се на чл. 19 ал. 6 от Договора, счита, че неизправната страна ответник дължи неустойка в размер на 350 лева. Намира, че отправеното писмено предложение за сключване на анекс и промяна на уговорената цена представлява неизпълнение на поетото задължение по чл. 11 ал. 1 и ал. 2 от Договора, за което се дължи неустойка в размер на 350 лева. Евентуално навежда съображения, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл.

18, ал. 1 б. „ж“ от договора, като едностранно и предсрочно е прекратил договора преди 01.02.2022 г., от която дата следвало да се счита прекратен.

Счита се, че с прекратяване на договора на 01.01.2022 г. ответникът е нарушил договора и му дължи неустойка от 350лв. По тези съображения се моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В съдебно заседание искът се поддържа чрез процесуален представител.

Настоява се, че ответникът е дал повод за завеждане на иска, поради което следва да понесе отговорността за разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва предявените искове като неоснователни.

Признава предявения иск за сумата от 50 лв., представляваща неустойка уговорена в чл. 19, ал. 2 от Договор за комбинирани услуги № МПМТ */08.04.2021г. за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „* * +24", дължима поради едностранно и предсрочно прекратяване на Договора с предизвестие отправено от ответника до ищеца съгласно чл. 18 ал. 1 б. „ж" от Договора като основателен. Не се оспорва сключването на договора, едностранното прекратяване на договора преди изтичането му и дължимостта на тази неустойка по основание и размер. В 2 тази връзка твърди, че на 25.11.2022 г. в срока за доброволно изпълнение е заплатил претендираната като неустойка по чл. 19, ал. 2 от договора от ищеца сума от 50 лева, поради което моли за прекратяване на производството в тази част, поради липса на правен интерес. Отделно от това, оспорва втория предявен иск като неоснователен. Твърди се, че * ЕАД не е променяло цената по договора, като до датата на прекратяването му, доставяната енергия от страна на ответника е остойностявана по договорената между страните в чл.

11, ал. 1 от договора цена. Отправеното от страна на ответника уведомително писмо от 20.10.2022 г. представлявало предложение за изменение на договора по реда на чл. 17 от същия, но не водело до едностранно изменение на цената или до прилагане на такава по отношение на доставяната до прекратяване на договора енергия. Твърди се, че с уведомителното писмо се целяло запазване на облигацията между страните чрез промяна на съществен елемент на същата – цена. Сочи се, че с писмото е отправено предложение и че при неприемането му, ответника се възползва от правото си да прекрати едностранно договора, уговорено в чл. 18, ал. 1,6. „ж" от договора. Поради това намира, че не е налице неизпълнение на чл. 11 от договора и претендираната по реда на чл. 19, ал. 6 неустойка от страна на ищеца е недължима. Предявеното в условие на евентуалност искане за присъждането й, поради неспазване на срока на предизвестие, намира за неоснователно.

Сочи се, че двата иска се основават на противоположни фактически твърдения и предвид неосъществяване на фактическия състав на втория, същият подлежал на отхвърляне. Сочи се, че ответникът няма задължение да сочи начален срок на предизвестието. Обосновава, че съгласно договора /чл.18, ал.2/ следва да се посочи причината за прекратяването и датата, на която прекратяването ще се счита за настъпило, което ответникът изпълнил.

Оспорват се твърденията, че едномесечният срок е започнал да тече от 16.12.2021 г., тъй като до тази дата купувачът можел да подпише анекса.

Сочи се, че предизвестието, отправено до ищеца е породило действие от момента на получаване на уведомителното писмо. Намира за несъстоятелно твърдението, че до 15.12.2021 г. срок на предизвестие не е текъл, тъй като можело да бъде оттеглено. Сочи се, че датата до която било посочено, че купувачът е можел да подпише анекса била ирелевантна към действието на предизвестието. Същата била относима единствено към административната услуга по захранване на обекта. Моли се за прекратяване, евентуално отхвърляне на исковете и се претендират разноски.

В открито съдебно заседание ответникът чрез процесуален представител признава дължимостта по целия предявен първоначален иск и изразява готовност за плащането му. Твърди се, че съобразно договора е следвало да се отправи покана за плащане в десетдневен срок, след което вземането ставало изискуемо. С този довод намира, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото и е платил в десетдневен срок от отправеното искане за това – връчване на исковата молба и увеличението на иска в съдебно заседание. Оспорва втория предявен иск. Претендира разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 92 ЗЗД.

Така предявения иск възлага в тежест на ищеца да установи сключен между страните на Договор за комбинирани услуги № МПМТ - */08.04.2021г. за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт 3

„* * +24"; както и индивидуално договорена валидна неустоечна клауза. За отблъскване на исковата претенция ответникът следва да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, или направените правоизключващи възражения; че е изправна страна по договора, в т.ч. че е отправил предизвестие за прекратяване на договора; че е платил.

Не е спорно между страните, както е прието и с окончателния доклад по делото, наличието на сключен Договор за комбинирани услуги № МПМТ */08.04.2021г. за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „* * +24“.

По иска за заплащане на сумата от 90,61 лева, представляващи неустойка уговорена в чл. 19, ал. 2 от Договор за комбинирани услуги № МПМТ - */08.04.2021г. за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „* * +24", дължима поради едностранно и предсрочно прекратяване на Договора с предизвестие отправено от ответника до ищеца съгласно чл. 18 ал. 1 б. „ж" от Договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска /29.09.2022г./ до окончателното плащане, на основание чл. 92 ЗЗД, съдът намира следното:

Видно от представения договор чл. 19, ал. 2 е договорено, че при прекратяване на договора по чл. 18, ал.1, б. „ж“ /прекратяване на договора от страната с отправено на едностранно 30 дневно писмено предизвестие до другата страна, считано от първо число на месеца следващ месеца, през който изтича предизвестието/, в случай че предизвестието за прекратяване е отправено след започване на доставката за съотв. обект и преди изтичане на срока по чл. 4, ал. 2, страната отправила предизвествието дължи неустойка за прекратяване на договора за дните на датата на прекратяването до края на срока на договора, но за не повече от 360 дни в размер на 10% от прозведението на договорената цена и среднодневната консумация, но не помалко от 50 лв.

Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че размерът на така договорената неустойка възлиза на сумата от 90, 61лв.

Не е спорно между страните, че е налице едностранното прекратяване на договора от ответника преди изтичането му и дължимостта на неустойката, уговорена в чл. 19, ал. 2 от договора по основание и в предявения размер от 50лв. Дължимостта на неустойката в пълния предявен размер от 90,61 лв. се признава и в съдебно заседание от процесуалния представител на ответника.

От представеното с отговора на исковата молба от 19.12.2023г. от ответника – платежно нареждане от 25.11.2022 г., се установява, че ответникът е представил доказателства за заплащане на първоначално претендираната сума от 50лв. Извършеното плащане в размер на 50 лв. не се оспорва от ищцовата страна.

4

От коментираните по-горе писмени доказателства, съдът намира за установено, че ответникът е погасил задълженията си към ищеца в размер на 50 лв. с извършеното от негова страната плащане в хода на процеса на 25.11.2022г., който факт следва да бъде съобразен на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.