Решение № 4278 от 27.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4278 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20251110201233 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на втори септември две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар А.Ковачева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1233 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. В. Г. срещу Наказателно постановление /НП/ № 244332-029638 от 05.12.2024 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на жалбоподателя 1/ на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, 2/ на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на 1 чл. 6, т.1 от ЗДвП, 3/ на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, 4/ на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и 5/ на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят иска отмяната на НП като постановено при нарушения на материалния закон и процесуалния закон.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез своя процесуален представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител в съдебно заседание моли НП да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 14.11.2024 г. Е.Н.– мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършени на 13.11.2024 г. нарушения на ЗДвП в присъствие на нарушителя и на двама свидетели. Нарушителят отказал да подпише АУАН, като това било удостоверено по предвидения законов ред. Възражения не били депозирани в предоставения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на АУАН на 05.12.2024 г. Д. Д. – началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като нарушенията са достатъчно ясно описани и същите са съответни на дадената правна квалификация. С оглед на това настоящият съдебен състав не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на НП.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

На 13.11.2024 г. жалбоподателят Г.Г. управлявал лек автомобил, модел ***, с рег.

№ ********* в гр. София, по бул. „Мадрид“, с посока от бул. „Ситняково“ към бул.

"Ботевградско шосе", когато служители на СДВР се опитали да го спрат, подавайки сигнал със стоп палка. Жалбоподателят не спрял, а вместо това ускорил управлявания от него лек автомобил, като на кръстовището на бул. „Ботевградско шосе“ и ул.

2

„Александър Екзарх“ навлязъл и преминал при червен сигнал на светофарната уредба.

След преследване от служители на СДВР той бил спрян на бул. „Ботевградско шосе“ преди кръстовището с ул. „Рилска обител“. При проверката той не представил СУМПС. Служителите на СДВР поискали да го тестват за употреба на алкохол и наркотични вещества, като му били разяснени последиците от отказа. Въпреки това той категорично отказал да бъде тестван с техническо средство алкотест дрегер 7510 за употреба на алкохол и с Drug Test 5000 за употреба на наркотични вещества. Издаден му бил талон за медицинско изследване, като той бил отведен до посоченото в талона медицинско заведение, но отказал да представи проба за изследване.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа анализ на показанията на свидетелите Е.Н., К.К., С.Т., приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – талон за изследване, протокол за извършена проверка, докладна записка, справка картон на водач, заповед за задържане, протокол за обиск, заповеди и др.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните протИ.речия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г.

Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно чл. 189, ал.14 ЗДвП се прилага субсидиарно само за неуредените в ЗДвП въпроси. На второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление АУАН не може да има презумптивната доказателствена сила поради липса на изрична разпоредба по този въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е приета именно с новелата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП.

Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в АУАН, като свидетелските показания са логични, последователни и еднопосочни, без да се установяват основания свидетелите да са предубедени или заинтересовани от изхода на делото, поради което същите следва да бъдат кредитирани. Свидетелите Н. и К. по същество потвърждават отразеното в приложената по преписката докладна записка. Показанията им съдействат за установяване на обстоятелства, че жалбоподателят е управлявал МПС на процесната дата, че не е спрял при подаден сигнал за спиране от служители на СДВР, преминавайки на червен светофар, че впоследствие е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол при разяснени последици от това и че му е бил издаден талон за медицинско изследване.

Не се и установява, че след като му е бил издаден въпросният талон жалбоподателят е представил проба в указания срок, като св. Т. потвърждава отразеното в протокола за изследване, а именно, че жалбоподателят е отказал да даде такава проба, без да сочи уважителни причини за това, противно на твърденията на неговия процесуален представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

Съгласно въпросната разпоредба при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. За нарушаването на това задължение от водача в санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП (в редакцията и към 3 момента на нарушението) е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. По делото се установи, че жалбоподателят не само не е изпълнил указанията на контролните органи да спре управляваното от него МПС, но е продължил да шофира, ускорил е скоростта и се е наложило да бъде преследван. С оглед на това съдът приема, че той е осъществил от обективна страна вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.

От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици – като водач на МПС напълно съзнателно е отказал да спре при подаден сигнал от контролните органи и е целял именно това.

За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. От установените по делото обстоятелства може да се направи извод, че то разкрива даже по-висока от типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид, с оглед последващото поведение на жалбоподателя, което е застрашило останалите участници в движението, както и отказът му да бъде тестван за алкохол и наркотични вещества.

Наложените на жалбоподателя административни наказания "глоба" и „лишаване от право да управлява

МПС“ са предвидени кумулативно, като административнонаказващият орган ги е определил в максималния, предвиден от закона размер. Настоящата инстанция намира, че при индивидуализиране на административното наказание са спазени установените в чл. 27 от ЗАНН принципи.

Както вече бе посочено по делото се установи, че се е наложило служителите на СДВР да преследват жалбоподателя преди да успеят да спрат за проверка управляваното от него МПС, както и че това не е единственото му нарушение на ЗДвП, обстоятелства, които безспорно повишават обществената опасност на деянието и дееца. С оглед на това съдът намира, че размерът на кумулативно определената санкция съответства на характера и тежестта на извършеното нарушение и е съобразен с целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН, като, както индивидуалната, така и генералната превенция.

При така възприетата фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят от обективна и субективна страна е осъществил състава на административно нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП.

Съгласно въпросната разпоредбата участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали. Съгласно чл. 37, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП светлинен сигнал червена светлина на светофар означава "Преминаването е забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоплинията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът.

Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището. Санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП (към момента на деянието) предвижда административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за неизпълнение на това задължение от страна на водач на ППС. По делото бе установено, че жалбоподателят е навлязъл в кръстовището на бул. „Ботевградско шосе“ и ул. „Александър Екзарх“ при червен сигнал на светофарната уредба, не е спрял и е преминал през кръстовището въпреки светлинния сигнал. С оглед на това съдът приема, че той е осъществил от обективна страна вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.

От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици – като водач на МПС той 4 съзнателно е навлязъл и преминал през кръстовище при червен сигнал на светофарната уредба и е искал и целял именно това.