Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 28 от 10.06.2025, Районен съд - Тутракан

Съд
Районен съд - Тутракан
Дело
Административно наказателно дело 41/2025
Вид
Решение № 28
Подписан
10.06.2025
В сила
03.07.2025
Състав
Спас Маринов Стефанов

Цитирани разпоредби

  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3, т. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4, изр. второ · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 46, ал. 3 · Закон за нормативните актове

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Тутракан, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спас М. Стефанов при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно наказателно дело № 20253430200041 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от С. П. К., с ЕГН **********, ****** срещу Електронен фиш серия К № 10227502, издаден от ОДМВР – Силистра, с който на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Недоволна от издадения ЕФ, жалбоподателката го обжалва в срок чрез надлежно упълномощената адв. П. Х. от АК – ****. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на ЕФ, тъй като заснетото превишение на скоростта е по отношение на ремарке, а не на МПС.

Въззиваемата страна – директорът на ОДМВР – Силистра, редовно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. Подадено е писмено становище от редовно упълномощен негов представител – В.А., главен юрисконсулт на ОДМВР – Силистра, с наведени доводи в подкрепа на издадения ЕФ. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана, сочейки аргументи, противни на изложените от жалбоподателя.

Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се възразява за прекомерност на адвокатския хонорар.

Районна прокуратура гр. Силистра ТО гр. Тутракан, редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.

Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото 1 писмени доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

На 10.10.2024 г. св. Д. Д. – служител в ОДМВР – Силистра, осъществявал контрол на скоростта на движение на преминаващи моторни превозни средства в участъка от път II-21, преминаващ през с. Зафирово, обл.

Силистра, наименуван ул. „Трети март“, в близост до асфалтова база на „Пътперфект - Т“ ЕАД. Полицейският служител осъществявал дейността си посредством АТСС ARH CAM S1, идентификационен номер 120ССВС.

Последното било насочено в посока към гр. Русе и заснемало автомобилите, движещи се в двете посоки.

В 13:27 ч. техническото средство заснело полуремарке марка/модел „ШМИТЦ СКИ 24 7.2“ с рег. № ****, движещо се със скорост 80 км/ч.

Установената стойност на скоростта, след приспадане на максимално допустимата грешка при измерване на скорост в полеви условия, се равнявала на 77 км/ч.

На 14.01.2025 г. бил издаден Електронен фиш серия К № 10227502 срещу жалбоподателката, тъй като същата била собственик на процесното ремарке.

На 19.02.2025 г. ЕФ ѝ бил връчен.

Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетеля; заверени копия на: ЕФ серия К № 10227502, издаден от ОДМВР – Силистра; Справка АИС КАТ Регистрация; Справка по история на регистрацията; Писмо с приложена разписка за връчване; Снимка № 120ccbc/0087932 към ЕФ № 10227502; Протокол № 342р-16572/11.10.2025 г.;

Снимка на разположението на техническото средство; Копие на Протокол № 078-СГ-ИСИС/31.05.2024 г.; Служебна бележка от „ЧР“ при ОДМВР – Силистра; Удостоверение за одобрен тип № 17.009.5126; Приложение към удостоверение за одобрен тип; Справка картон на водача; Заповед № 8121з172/29.02.2016 г.; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.; Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН от лице, страна в производството, имащо правен интерес. Като такава, тя е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП, тъй като ОДМВР – Силистра е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.

Настоящият състав намира, че обжалваният ЕФ е издаден в нарушение 2 на процесуалните правила и като такъв, той следва да бъде отменен.

Съображенията за това са следните.

Разпоредбите на чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП регламентират специална (ускорена) процедура, в сравнение с общата такава по ЗАНН, в която установяването на нарушението и налагането на наказанието на нарушителя се съдържат в един акт – електронния фиш. Реквизитите, посочени в цитирания законов текст, не съответстват напълно на тези в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, тъй като са пригодени за установяването на нарушения, извършени с МПС. Липсата на някои от изискуемите реквизити (като напр. сметката и начините за доброволно заплащане на глобата) съдът намира за преодолима и не вещаеща отмяната на ЕФ – тъй като тя не засяга пряко правото на защита на наказаното лице, първо, и второ, не сочи на непълно описание на нарушението. Не такъв е случаят обаче със спорния в настоящия случай реквизит, а именно – да е вписан регистрационният номер на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението. Законодателят в т. 10, 11 и 18 от § 6 от ДР на ЗДвП е дал легални дефиниции на ППС, МПС и ремарке, като от тях категорично се заключава, че ППС е общото понятие и включва в състава си другите две понятия. Ако нормотворецът беше решил, че по ускорената процедура (с издаването на ЕФ) може да се наказва управлението (по-скоро движението) на всякакви ППС, то неминуемо в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП би вписал като реквизит не регистрационният номер на МПС, а този на ППС. В този смисъл, не е налице законова непълнота, а по-скоро целенасочено законодателно решение да се вписва именно рег. № на МПС, което се управлява с по-висока от разрешената скорост. Дори и да се приеме, че е налице такава непълнота, то тя не би могло да бъде запълнена по тълкувателен път, доколкото обосновава носенето на административнонаказателна отговорност (чл. 46, ал. 3 от ЗНА). Въз основа на изложеното, съдът намира, че възраженията на жалбоподателя в този смисъл следва да бъдат приети за основателни.

Другият защитен довод също следва да бъде споделен, а именно, че полуремаркето не може да бъде управлявано (то може да бъде теглено от управлявано МПС) и в този смисъл – не е възможно дадено лице да е водач на полуремарке (както го изисква чл. 182, ал. 1 от ЗДвП). Оттук следва, че не е налице надлежен субект на нарушението, доколкото не е доказано и индивидуализирано МПС, чийто водач е бил жалбоподателят.

Доводът на представителя на ОДМВР – Силистра, че нарушената законова разпоредба (чл. 21, ал. 1 от ЗДвП) била насочена към водачите на пътни превозни средства, каквото било и полуремаркето, следва да се отхвърли като необоснован. Видно от цитираната разпоредба, скоростните ограничения се отнасят, освен до останалите изброени категории ППС, и до тези от категории B+Е, C+Е и D+Е (представляващи не МПС, а състав от ППС съгл. т. 20 от § 6 от ДР на ЗДвП), като липсва самостоятелна категория Е.

Оттук следва, че за да се индивидуализира надлежно даден състав от ППС, то е необходимо не само посочването на рег. № на ремаркето (полуремаркето), но и този на влекача (теглещото МПС).

Доводът на процесуалния представител на въззиваемата страна, че полуремаркето не може да бъде самостоятелно управлявано и че със сигурност е било прикачено към влекач (което е несъмнено и се покрива с част от защитните доводи на жалбоподателя) и на тази основа – да бъде наложено наказание посредством ЕФ, също следва да бъде отклонен. Административно наказателната отговорност не следва да се основава на предположения, каквото неминуемо е налице в настоящия случай, доколкото не е индивидуализирано МПС, с което е извършено процесното нарушение.

Имайки предвид всичко изложено, съдът счита, че е налице основание електронният фиш да бъде отменен, тъй като е издаден в нарушение на процесуалните правила – чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН.

Жалбоподателят е направил искане за присъждане на сторените в хода 3 на производството разноски в размер на 450 лв., удостоверени с представените Договор за правна защита и съдействие и списък с разноски. Съдът намира, че възражението за прекомерност на хонорара, направено от представителя на АНО, е основателно, доколкото фактическата и правна сложност на случая е ниска. Поради това, предвид изхода на делото, ОДМВР – Силистра следва да бъде осъдена да заплати разноски на жалбоподателката в минималния размер, предвиден в чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно 400 лв.

Предвид изхода на делото, аналогичното на горното искане, отправено от представителя на АНО, следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Водим от гореизложеното, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 10227502, издаден от ОДМВР – Силистра, с който на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗДвП на С. П. К., с ЕГН **********, ****** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА ОДМВР – Силистра, представлявана от директора М.Н., на основание 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона адвокатурата във връзка с и чл. 27е от чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа да заплати в полза на С. П. К., с ЕГН **********, ****** сумата от 400 /четиристотин/ лв., представляваща сторените от последната разноски в съдебното производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14дневен срок от датата на съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр. Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________ 4