Решение № 260183 от 12.10.2021, Районен съд - Велинград

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Велинград, 12.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесети първа година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ПЕНЧЕВА секретар: Донка Табакова разгледа докладваното от съдия Пенчева гр. дело № 284 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 240, ал.1, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД от Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:

********* против И.Г.И. за признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца вземания в размер на 2 798,66 лв.- главница, дължима по Договор за кредит „Бяла карта“ № 434345 от 10.07.2015 г., сключен между нея и „Аксет Файнанс“ ООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 03.11.2020 г., до окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва върху главницата в размер на 129,10 лв. за периода 07.07.2019 г., деня, следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост до 27.10.2020 г.-датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, които се цедирани в полза на ищеца и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 3 по описа за 2021 г. на Районен съд Велинград.

Ищецът твърди, че вземането му спрямо ответницата произтича от сключен между между „Аксес Файнанс“ ООД и И.Г.И.

Договор за кредит „Бяла карта“ № 434345 от 10.07.2015 г., което му е надлежно прехвърлено с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения, на осн. чл. 99 ЗЗД и приложение № 1 към него от 28.04.2020 г. с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

При сключването на договора била спазена предвидената в закона писмена форма, договорът бил подписан от страните, ответницата била запозната предварително с всички негови условия, както и с Общите условия приложими към него, получила от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.

С процесния договор „Аксес Файнанс"

ООД, се задължил да предостави на И.Г.И. револвиращ кредит в максимален размер на 2800 лева - главница, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, a кредитополучателят да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. С разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора била предоставена възможност на кредитополучателя по всяко време да усвоява суми до максималния размер на кредитния лимит. Настъпването на падежа - 2-ро число от месеца, съобразно чл. 3, ал. 2 от Договора зависело изцяло от поведението на кредитополучателя и настъпвал единствено в случай, че същият усвои част или в цялост максималния кредитен лимит.

Заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят предоставил на кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта издадена от „Интеркарт Файнанс" АД /Картоиздател/. Кредитополучателят имал възможност да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлявало изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната сума. Страните подписали и Приложение № 1 към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCard/Visa, в които се съдържала и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCard/Visa.

В договора била предвидена възможност за увеличаване на лимита му. Страните се съгласили да бъде увеличен същият с подписването на Анекс на 27.10.2018г. към Договор за кредит „Бяла карта" № 434345 от 10, с който кредитният лимит е увеличен на 2 500 лв.

Съгласно чл. 14 от

Договора страните се споразумели, че могат да сключват и анекси за увеличаване на кредитния лимит по чл. 2, ал. 1, чрез използване на средства за комуникация от разстояние. Кредитополучателят чрез отправено волеизявление към кредитодателя можел да заяви желание за промяна на сумата по кредитния си лимит. И.Г.И., в качеството си на кредитополучател, изразила съгласие по телефона до кредитодателя, за увеличаване на кредитния си лимит на 2 800 лева с дата 23.04.2019 г., чрез телефонно обаждане на посочената дата. След одобрение на сключения анекс с дата 23.04.2019г. и отпускане на желания кредитен лимит, от страна на кредитодателя, ответницата И.Г.И. усвоила сума в общ размер на 2800 от предоставения максимален кредитен лимит, като следствие на извършените операции по картата. Дължимата непогасена главница възлизала на 2798.66 лева.

Поради трайната забава и виновното неизпълнение на договорните задължения от страна на ответницата, цялото й задължение станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост била обявена на 06 юли 2019 г.. Считано от тази дата съгласно чл. 22, ал. 3 от Договора И.Г.И. дължи заплащането на мораторна лихва върху главницата в размер на 129.1 лева за периода от 07 юли 2019 г. - денят, следващ датата на настъпване и респективно обявяване на предсрочната изискуемост, до 27 октомври 2020 г. г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

През целия срок на валидност на договора, ответницата се задължила да заплаща до всяко 2-ро число на месеца текущото си задължение за предходния месец. От сключване на договора, до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение обаче, И.Г.И. продължавала виновно да не изпълнява задълженията си.

С рамков договор за прехвърляне на парични задължения, сключен на 11.06.2016 г. между „Аксес Файнанс“ ООД /цедент/ и

„Агенция за събиране на вземания“ ООД /цесионер/, на осн. чл. 99 ЗЗД и Приложение № 1 към него, на 28.04.2020 г. вземането било цедирано в полза на ищцовото дружество с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.

Прилага към исковата молба Уведомление за извършена цесия от името на „Аксес Файнанс“ ООД чрез Агенция за контрол на просрочените задължения ЕООД, което да се връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея. Цитира практика на ВКС, съгласно която, ако към исковата молба на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършена цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване на цесия, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД. Прехвърляне на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното право.

Въз основа на така очерталата се обстановка се иска от съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „Агенция за контрол на просрочените задължения ЕООД по отношение на И.Г.И. по Договор за кредит „Бяла карта“ № 434345 от 10.07.2015 г., сключен между нея и „Аксес Файнанс“ ООД, прехвърлен от „Аксес

Файнанс“ ООД в полза на „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ЕООД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 към него от

28.04.2020 г. в размер на: 2 798, 66 лева-главница; 129,10 лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода 07.07.2019 г.-денят, следващ датата на настъпване и респективно обявяване предсрочната изискуемост, до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендира разноски в заповедното производство и исковото производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата И.Г.И. оспорва предявените искове по основание и размер.

Не оспорва обстоятелството, че е подписала

Договор за кредит „Бяла карта“ от 10.07.2015г. № 434345, и Анекс от 27.10.2018г. Оспорва, че е усвоила сума в общ размер на 2800 лв. и възразява, че дължи връщане на сума в размер на 2798, 66 лв. Сочи, че посочената в исковата молба сума по револвиращия кредит не й е фактически предоставена от цедента.

Излага, че се претендира вземане по нищожни клаузи от процесния договор.

Възразява, че искът е преждевременно предявен с доводи, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена от цедента на 06.07.2019г.. Счита, че постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и кредиторът може да събере вземането си, без да уведомява длъжника, не поражда действие, ако финансовата институция, изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. Липсата на валидно направено волеизявление от страна на кредитора преди започване на заповедното производство, препятствало упражняване на правото да се иска принудително изпълнение на „непогасено вземане”, затова исковата претенция била неоснователна.

Позовава се на неравноправност и нищожност на клаузата на чл. 21 от договора, съгласно която при непредоставяне на допълнително обезпечение - поръчител в срока по чл. 16, Кредитополучателят дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение и се начислява на 6-то число на месеца и на клаузата на чл. 22, ал. 4 от Договора, съгласно която при забава за плащане на текущото задължение по чл. 12, ал. 1, Кредитополучателят дължи разходи за действия по събиране на задължението - по 2, 50 лева за всеки ден.

С тези клаузи по същество се заобикаляло ограничението на чл. 33 ЗПК и се въвеждали допълнителни плащания, чиято дължимост била изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Счита, че клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Освен това в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, императивно била въведена забрана да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквато представлява таксата за събиране на задължението, т. е. клаузите противоречат на цитираната норма на ЗПК.

С аналогични доводи се позовава на нищожност на предвиденото с чл. 16 от договора задължение за потребителя, че при неплащане на текущо задължение на падежа, се задължава в срок от 3 дни след падежа, да предостави на Кредитодателя допълнително обезпечение - поръчител, който да отговаря едновременно на посочените в договора условия и на клаузата на чл. 21, ал. 1, че при непредоставяне на допълнително обезпечение - поръчител в срока по чл. 16 Кредитополучателят дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение и се начислява на 6-то число на месеца както и на чл. 22, ал. 4 от Договора, при забава за плащане на текущото задължение или на чл. 12, ал. 1,

Счита също за нищожни клаузите по договора, с които за Кредитополучателят възниква задължение за разходи за действия по събиране на задължението - по 2, 50 лева за всеки ден, до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1, както и на тези по чл. 22, ал.5 от договора, че след настъпване на предсрочната изискуемост, кредитополучателят дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120 лв., включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя. С уговарянето на тези разходи и такси по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника.

Вземанията за неустойка за непредоставено обезпечение, за такса разходи за събиране и такса разходи за дейност на служител не били дължими, защото разпоредбите на договора, които ги уреждат били нищожни на основание чл.21, ал. 1 от ЗПК. Начислените суми в периода на действие на договора на основание на нищожните клаузи и погашението направено от кредитора на тези задължения следвало да се отнесе към задълженията ми, които действително са възникнали.